Тереза Медейрос - След полунощ

Не беше трудно да си представи как ще изглеждат двамата след тридесет години: с леко посивели коси, заобиколени от весело играещи внуци, с непроменена привързаност в погледите. Каролайн изпита ревност и веднага се засрами от себе си. Овладя се и си заповяда отново да се съсредоточи върху работата си. Забиваше иглата с такава сила, че дървената рамка едва не се счупи.

Тъй като не можеше да се захване с някоя бродерия, констабъл Ларкин беше в много по-лошо положение от нея. Макар че съсредоточено отпиваше от чая си и се взираше замислено в огъня, погледът му отново и отново търсеше профила на Вивиан и очите му бяха пълни с копнеж.

— Ако продължавате да зяпате така сестра ми, сър — принуди се да го предупреди Каролайн, — лорд Тревелиън ще се почувства задължен да ви извика на дуел.

Ларкин подскочи виновно и я погледна в лицето.

— Нямам представа за какво говорите. Тъкмо се възхищавах на венецианската изработка на камината.

— Откога я обичате?

Ларкин я погледна изненадано, после въздъхна, проумял, че няма смисъл да отрича. Внимателно остави чашката от скъп свърски порцелан в чинийката и отчаяният му поглед отново отлетя към Вивиан.

— Не мога да кажа точно. Но съм готов да се закълна, че всеки път, когато ме накаже с презрение, миговете стават дълги колкото цял един живот. Видяхте ли я на вечеря? Не ме удостои дори с поглед. Почти не докосна яденето си. Готов съм да повярвам, че самото ми присъствие й разваля апетита.

Каролайн го погледна учудено и се намръщи.

— Сестра ми винаги е била изключително мека и уравновесена. Никога не съм я виждала да показва такава открита враждебност.

Мъжът приглади нападалите по челото му кестеняви къдрици.

— Може би трябва да се почувствам поласкан? Може би целта ми трябва да бъде да будя враждебност у всяко нежно същество, което ми се изпречи на пътя?

Каролайн избухна в смях и виконтът я изгледа учудено. Беше готова да се закълне, че погледът му я търсеше също толкова често, колкото нейният — него. Не беше честно от негова страна да се сърди, че тя разговаря приятелски с констабъла, докато той се старае да спечели благоразположението на сестра й.

Тя се обърна съвсем съзнателно към Ларкин и съсредоточи цялото си внимание върху пазителя на закона.

— Може би Вивиан се смущава от мисълта, че сте дошли, за да я предпазите да не извърши някоя глупост.

Ларкин изпухтя презрително.

— Как може да се очаква дори от най-практичната жена да запази ума си бистър, когато Кейн пусне в ход скандално известния си чар?

Каролайн преглътна мъчително. Опита се да развърже възела на конеца и заговори утешително:

— Иска ми се да можех да ви вдъхна смелост, констабъл, но както чувствата на сестра ми, така и надеждите й за бъдещето явно са насочени на друга страна. Затова бих ви посъветвала да не си губите времето да гоните празна мечта, която никога няма да се осъществи. — Хвърли пореден скрит поглед към Кейн и си каза, че и тя би трябвало да се възползва от този съвет. — И след като заговорихме за домакина ни, ще се радвам да ми разкажете как се запознахте с него.

Ларкин с нежелание извърна поглед от Вивиан и очите му придобиха нормално изражение.

— Срещнах Ейдриън през първата си година в Оксфорд. Той ме откри в Крайст Чърч Медоу, тъкмо когато бях заобиколен от банда грубияни, които крещяха и ме блъскаха. Разбирате ли, аз бях сирак и имах само стипендия, а те не харесваха начина ми на говорене, вехтите ми дрехи, книгите, купени на старо… — На устните му се появи колеблива усмивка. — Докато те се интересуваха единствено от хазарт, жени и пиене… да, и от възможността да се подиграват жестоко на необлагодетелстваните от съдбата, Ейдриън прекарваше времето си в тренировки в боксовия салон на Джаксън. Събори ги един по един, с много добри удари. От този ден нататък се обяви за мой ангел-хранител и вече никой не смееше да ми се подиграва.

— Мисля, че това е ролята, която изпълнява с най-голямо въодушевление — промърмори Каролайн, припомнила си Воксхол и спасението си в последната минута. — А какво ще кажете за Виктор Дювалие? И той ли е бил, така да се каже, подопечен на Кейн?

В очите на констабъла блесна нещо, което при не толкова овладян мъж, би могло да се вземе за веселие.

— Вие сте много внимателна слушателка, мис Кабът. Не мечтаете ли за кариера в полицията?

— Само ако ми позволите да продължа с разпита си — отвърна тя, без да крие самодоволната си усмивка.

Мъжът въздъхна.

— Щом настоявате. Бащата на Виктор бил богат граф, загинал на гилотината по време на френската революция. Майката също изгубила живота си. Една от лелите успяла да доведе Виктор в Англия. За нещастие никога не успя да преодолее акцента си и съучениците ни много му се подиграваха. Имайте предвид, че тогава бяхме във война с Франция. Кейн го взе под крилото си и момчетата престанаха да превръщат живота му в ад.

Каролайн го слушаше с нарастващо любопитство.

— Спомням си как в Лондон ми казахте, че Кейн е бил не само ваш закрилник. Бил ви е приятел.

Усмивката на Ларкин угасна.

— Оттогава мина много време.

— Още преди Елоиза Маркъм да изчезне? — отгатна тя и понижи глас. Не искаше никой да чуе разговора им.

— След изчезването на Елоиза Ейдриън престана да ми се доверява — обясни Ларкин, неспособен да скрие горчивината си. — Държеше се, сякаш никога не сме били приятели.

— А какво стана с Виктор? Кейн продължи ли да му се доверява?

— Виктор се върна във Франция. Малко след изчезването на Елоиза.

Каролайн усети тръпки и интересът й нарасна още повече.

— Откъде знаете, че тя не е заминала с него?

— Защото тъкмо разбитото сърце го накара да напусне Англия. Вижте, мис Кабът, ние тримата бяхме добри приятели и от нас тримата Виктор обичаше Елоиза най-силно. Мисля, че никога не прости на Ейдриън, когато тя избра да отговори на любовта му.

— А вие? — попита Каролайн, макар да съзнаваше, че постъпва нетактично. — Вие простихте ли му? На него и на Елоиза — добави бързо тя.

Ларкин бавно отпи глътка чай.

— Ако имах нещо общо с изчезването й, смятате ли, че щях да се откажа от мечтата си да стана свещеник и да посветя живота си на залавянето на престъпниците?

Каролайн знаеше, че чувството за вина тласка мъжете да вършат странни неща, и не възрази.

— Това е било голяма загуба за църквата, сър — рече тя и се усмихна опрощаващо. — Мисля, че от вас щеше да излезе чудесен свещеник.

Ларкин отново отпи глътка чай и една упорита къдрица падна на челото му. Каролайн устоя на желанието да я приглади назад, но толкова години се беше разправяла с панделките и фльонгите на Порция, че не можа да пренебрегне лошо вързаната му вратовръзка.

Остави гергефа в скута си, протегна ръце и внимателно върза тясната ивица плат, както беше редно. Сама се учуди на искрената привързаност, която изпитваше към този почти непознат мъж.

— Според мен, констабъл Ларкин, вие имате спешна нужда от съпруга. Или поне от камериер.

— И за кое от двете работни места ще се кандидатирате, мис Кабът?

При звука на дълбокия, леко дрезгав глас Каролайн погледна пред рамо и откри зад себе си Ейдриън Кейн. Той я гледаше мрачно и от уж скандалния му чар нямаше и следа. Вивиан свиреше някаква мелодия на арфата и това му бе позволило да обиколи салона. Каролайн веднага се запита откога стои зад нея и каква част от разговора й с Ларкин е могъл да чуе.

Дръзкият въпрос предизвика червенина по бузите й. Ала преди да му отговори по същия начин, Ларкин се усмихна и заяви:

— Боя се, че с оскъдните си доходи не мога да си позволя нито камериер, нито съпруга.

Погледът му отново потърси Вивиан. Нежните й пръсти се плъзгаха по струните на арфата и изтръгваха тихи звуци. Трепкащата светлина на лампите сякаш изсмукваше цвета от бузите й и тя изглеждаше въздушна, като златокос ангел, който всеки момент ще полети обратно към небето.

Кейн скръсти ръце зад гърба си, наведе се над облегалката на дивана и наклони глава, за да огледа бродерията на Каролайн.

— Благослови нашите елфи — прочете високо той. — Виж ти, колко хубаво житейско мото.

— Благослови нашия живот — поправи го Каролайн и огледа с присвити очи кривите букви на благословията. Когато Кейн се отпусна на отсрещния диван, подигравателният му поглед я накара да се залови с ново усърдие за бродерията си. Размаха иглата като копие, което се готвеше да забие в черното сърце на виконта, и заяви:

— Нямах ни най-малка представа, че следите разговора ни, виконте. Ако знаех, щях да говоря по-ясно, за да чувате всичко, което ви интересува.

Кейн се усмихна надменно.

— Не е нужно. Слухът ми е отличен.

— Така се говори — отвърна тя по-високо, отколкото възнамеряваше, и нарастващият гняв я накара да забрави предпазливостта. — Освен това съм чувала, че виждате отлично в тъмното и страстно обичате кървавица.

— Казват го само, защото всички в Лондон го мислят за вампир — обясни делово Вивиан и спря да свири на арфата.