Неспособна да устои на магията на властния поглед, тя отиде още веднъж до портрета на средновековния воин. Хвърли скришом поглед към Кейн и се приближи плътно до картината, обзета от невъзможно подозрение.

— Приликата е толкова силна, че чак те хваща страх. Бях готова да се закълна, че сте вие. Господи, та вие имате дори същата бенка над дясната…

Свещта угасна и галерията потъна в черен мрак.

— Милорд? — пошепна несигурно Каролайн.

Кейн изруга дрезгаво.

— Извинете несръчността ми. Мисля, че изпуснах свещта.

Под вратата в края на коридора не се процеждаше дори слаба ивица светлина и Каролайн разбра, че навън е настъпила вечерта. В кадифената чернота сетивата й се събудиха с болезнена острота. Чуваше неравномерното дишане на Кейн, усещаше миризмата на лавър по прясно избръснатите бузи, горещината на тялото му я пареше.

Макар че напълно бе загубила ориентация и не вярваше, че ще намери дори собствения си нос, ръката му бързо намери нейната. Големите, топли пръсти се преплетоха с нейните и нежно я издърпаха към него. Първата й мисъл беше да се отбранява, но някакъв примитивен нагон я накара да се подчини. Да влезе доброволно в обятията му. Или да тръгне с него, все едно къде ще я отведе.

— Следвайте ме и се не страхувайте от нищо — изрече тихо той. — Аз ще се погрижа за вас.

В този миг, каза си неволно Каролайн, съм готова да го последвам дори в ада. Ала коленете й бяха омекнали и тя се спъна. Ръката му моментално се уви около талията й, за да я подкрепи, дъхът му се плъзна като милувка по бузата й и я предупреди за опасната близост на устата му.

Устните й изсъхнаха и тя ги навлажни с върха на езика. Чувстваше ги някак си чужди — подути и чувствителни, сякаш болезнено копнееха за целувка, която не биваше да се случи.

Изведнъж блесна светлина. Каролайн видя само за миг очите на Кейн, потъмнели от чувство, което може би беше желание, преди да забележи, че имаха зрител.

Двамата се обърнаха едновременно и видяха Джулиън да стои в рамката на вратата. Гъста кестенява къдрица падаше небрежно над дясната му вежда. В ръка стискаше многораменен свещник.

— Ако държиш да покажеш на мис Кабът телата в подземията на замъка — заяви провлечено той, — не забравяй да вземеш свещи.

Ейдриън знаеше, че би трябвало да благодари на Джулиън за навременната му поява, но вместо това беше готов да го удуши. Не за първи път му се искаше да стисне малкия си брат за гърлото. И вероятно не за последен.

Каролайн се скова в ръцете му. Вече не беше мека и мила, а парализирана от подозрение и устните й бяха здраво стиснати. Беше му трудно да повярва, че само до преди секунди същите тези устни бяха подканващо отворени, блещукаха влажни и безмълвно молеха за целувка.

Когато се предаде с готовност в прегръдката му, той полетя неудържимо към пропастта. Напълно незаслуженото й доверие събуди в тялото му глад, който беше по-дълбок от чисто физическото желание. Аз ще се погрижа за вас — бе казал. Тези безобидни думи, изречени небрежно, му показаха съвсем ясно, че е изключено да спази даденото обещание. Духът на последната жена, която беше достатъчно глупава да му повярва, го преследваше и днес.

С няколко крачки се озова пред брат си и изтръгна свещника от ръката му.

— Отново идваш в точния момент. Боя се, че мис Кабът стана невинна жертва на моята тромавост. Изпуснах единствената ни свещ.

— Колко трагично — отвърна подигравателно Джулиън. — Направо се разтрепервам, като си помисля какво можеше да се случи, ако не бях минал случайно оттук.

— И аз се разтрепервам — добави констабъл Ларкин и излезе от сянката зад Джулиън.

Ейдриън го изгледа невярващо, обърна се рязко и мрачно поклати глава към брат си.

— Какво търси той тук?

Джулиън кръстоса дългите си крака в глезените и въздъхна.

— Ако непременно искаш да знаеш, аз го поканих.

Кейн съзнаваше, че Каролайн стои плътно зад него, и успя да запази самообладание, за да не изкрещи.

— Какво си направил?

— Не бъди твърде строг с брат си. — Усмивката на Ларкин беше подчертано любезна. — Аз го поставих пред избор. Или ще дойда с него в Уайтшайър, или той ще дойде с мен… в Нюгейт.

— С какво обвинение?

Ларкин тъжно поклати глава.

— Боя се, че високите залози на игралната маса и празните джобове никак не си подхождат. Откакто се завърнахте от пътешествието си, брат ти обикаля игралните салони и градските вертепи. Вчера очевидно имаше намерение да обърне гръб на Лондон и да остави куп неплатени дългове и десетки разбити сърца. А знаеш ли колко джентълмени го обвиняват, че е загубил пари от тях, но вместо това е спечелил сърцата на годениците им?

Ейдриън се обърна като ужилен към Джулиън.

— Не те ли предупредих да се пазиш? Много добре знаеш, че нямаш достатъчно ум да играеш карти и да се забъркваш с разни дамички. Особено когато си пил. — Стисна здраво зъби, за да се пребори с напора да си оскубе косата… или да се нахвърли върху Джулиън. — Миналата седмица ти дадох двеста фунта. Какво направи с тях?

Джулиън сведе смутено глава и се опита да изглади несъществуваща гънка на френския си жакет.

— Платих сметката при шивача.

Ейдриън знаеше, че много скоро отново ще му се доще да удуши брат си. Но не подозираше, че този миг ще дойде толкова скоро. Или че ще поиска да го направи със скъпата му копринена вратовръзка.

— И защо, когато забеляза, че си затънал до гуша в дългове, не дойде при мен? Вярно, няма как да излекувам разбитите дамски сърца, но поне щях да ти дам пари да си платиш дълговете.

Джулиън вдигна глава. Горчивината в дълбоките тъмни очи беше очевидна.

— Вече ти дължа повече, отколкото съм в състояние да ти плата до края на живота си.

Ейдриън усещаше острия поглед на Ларкин като нож, опрян в гърлото му. Зарови ръка в косата си и преглътна отговора и гордостта си. Полицаят обаче бе открил пробива в бронята му и се възползва от предимството си.

— Когато чух, че си поканил очарователните сестри Кабът да ви погостуват в Тревелиън Касъл и да вземат участие в бала с маски, реших, че няма нищо лошо, ако и аз се включа в малката ви компания. Когато бяхме в Оксфорд, всяка година прекарвах ваканцията си тук. Веднъж ти дори ме помоли да смятам замъка за свой втори дом, прав ли съм?

Преди Ейдриън да е успял да го предотврати, годините се стопиха и Ларкин отново стоеше във входната зала, тромав, с разбъркана коса, толкова плах, че едва изрече името си пред мрачния Уилбъри.

„Не се притеснявай — успокои го през смях Виктор и го смушка приятелски в ребрата. — Уилбъри яде само ученици от Кембридж.“

Неканеният спомен отново му припомни, че тримата бяха неразделни. Той, Ларкин и Дювалие. Докато не се намеси Елоиза.

Все още се опитваше да се отърси от спомена, когато Каролайн се мушна покрай него и улови ръката на Ларкин. Недоверието, което бе показала към него в Лондон, по някакъв странен начин се бе изпарило във въздуха. Когато му се усмихна и показа трапчинките си, даже непоколебимият Ларкин се смекчи и стана любезен.

— Що се отнася до мен, аз съм възхитена, че ви виждам тук, констабъл. Сигурна съм, че и сестрите ми ще се зарадват.

— Трябва да призная, че съм зажаднял за цивилизована компания, мис Кебът — отвърна той. — Докато пътувахме насам, младият Джулиън беше доста скучен. Цял следобед спа и всеки път, когато се опитвах да вдигна завеските на каретата, крещеше до бога.

— Може би, докато сте тук, ще успеете да ми разкажете всичко за приятелството си с лорд Тревелиън, докато сте били в университета. — Тя поведе констабъла по коридора и хвърли през рамо загадъчен поглед към Ейдриън. — Кажете ми, много ли се е променил виконтът през изминалите години? Или винаги е бил толкова… страховит?

Отговорът на Ларкин се чу съвсем ясно.

— Не може да бъде другояче, защото той внимава много за себе си и външността си. Готов съм да се закълна, че не е остарял с нито един ден, откакто напуснахме Оксфорд.

— Хубава двойка са, нали? — отбеляза Джулиън, без да сваля поглед от брат си, който се взираше мрачно в двамата отдалечаващи се по коридора. — Често съм си мислил, че нашият Ларкин има нужда от хубава млада съпруга, за да отклони мислите му в друга посока.

Ейдриън се обърна и изгледа брат си със заплашително събрани вежди.

— Нямаш ли си работа, момче? Защо не идеш да лъскаш ботушите си или да колосваш шалчетата?

Джулиън се правеше на шут, но не беше глупак. Взе свещника от ръката на Ейдриън и се отдалечи с небрежна походка, като си тананикаше весела салонна песничка. Брат му остана сам в тъмнината.



Може би в подземието на Тревелиън Касъл наистина имаше средновековен затвор, затова пък рицарската зала беше преустроена в удобен приемен салон. Турски килими в топли червени и златни тонове покриваха пода и студът, лъхащ от каменните плочи, не се усещаше. Въпреки високия сводест таван, откритите греди и дървената галерия, която минаваше по четирите стени, всички се чувстваха уютно. За това се грижеха многото дивани, шезлонги и красиво тапицирани кресла. Стоящи лампи с млечнобели абажури бяха поставени върху многобройните масички и разпространяваха мека светлина. Тежките кадифени завеси бяха спуснати и изключваха нощта. Каролайн веднага забеляза, че скритите по този начин прозорци правят невъзможно да се огледаш в стъклата.

След спокойно преминалата вечеря всички се събраха в салона. Лорд Тревелиън и констабъл Ларкин явно бяха сключили безмълвно примирие и не размахваха оръжията, за да не улучат някой невинен зрител. Тъй като Кейн разговаряше с Вивиан, а Порция обръщаше нотите на Джулиън, който свиреше на пианото различни произведения на Хайдн, Каролайн се настани на гръцкия диван до Ларкин, много доволна от възможността да го разпита за домакините.

Решително заби иглата в парчето лен, опънато на гергефа, и си каза, че е крайно време да довърши салфетката, започната преди половин година. Предпочиташе да се занимава със сметководните книги: едно сметало, една нова мастилница — и щеше да сметне държавния бюджет на Англия и да осигури достатъчно запаси. Бродериите и плетките бяха съвсем друго — там непрекъснато се объркваше. Но поне ръцете й щяха да бъдат заети с нещо, а погледът й нямаше да се прокрадва непрекъснато към арфата в ъгъла на салона, където Вивиан слушаше обясненията на виконта. Точно когато погледна за пореден път към тях, Кейн се засмя, наведе се над рамото на сестра й и помириса бялата роза в косата й, после внимателно поправи положението на пръстите й върху струните.