— Носят се слухове — пошепна задъхано тя.

— Такива има винаги, нали?

Каролайн преглътна мъчително и отчаяно си пожела да беше същата сръчна лъжкиня като Порция.

— Тези слухове станаха причина да се усъмня в предаността ви към сестра ми. Тази нощ тръгнах след вас, защото помислих, че имате среща с друга жена.

— О, да, имам среща с друга жена. — Той обхвана брадичката й с два пръста, за да не й позволи да отмести поглед. — С вас.

Неприкритото предизвикателство в очите му събуди в сърцето й въпроса какво би станало, ако се бяха срещнали на тази тъмна и пуста алея при други обстоятелства, в друго време.

Отговори смело на погледа му и лъжите и полуистините излязоха по-лесно от устата й.

— Сега разбирам колко е било глупаво да давам ухо на слуховете. Не е трябвало да се съмнявам в привързаността ви към сестра ми. И най-вече да излагам на риск доброто си име, като тръгна да ви шпионирам.

Изразителната му уста се опъна в тънка линия.

— Ако не се бях обърнал да видя къде сте, двамата млади негодници щяха да се погрижат да загубите много повече от доброто си име.

Каролайн се изчерви до корените на косата.

— Не може да се твърди със сигурност. Ако имах повече време, със сигурност щях да ги вразумя. В крайна сметка двамата не бяха някакви престъпници, а джентълмени.

— Може би е крайно време вие, мис Кабът, да се научите, че под копринената жилетка на всеки джентълмен бие сърце на звяр.

Както стърчеше над нея, облян от лунната светлина, и изричаше дръзки думи с прекрасния си леко дрезгав глас, той изглеждаше много убедителен и тя веднага повярва на твърдението му.

— Дори под вашата ли, лорд Тревелиън?

Той се наведе над нея и тя усети лекия аромат на бренди в дъха му.

— Най-вече под моята.

Сигурно щеше да се наведе още малко, да се приближи до устните й, ако точно в този миг не бяха прозвучали три добре познати женски гласа.

— Трябва ли да продължаваме? Проклетите обувки ме стискат. Вече имам мехури и на двете пети.

— Бедната леля! Не разбирам какво става. Сигурна съм, че видях виконта да завива в тази посока.

— Не можеш винаги да имаш право, не разбираш ли? Откога се опитвам да ви кажа, че преди четвърт час го зърнах близо до Хармитс Уок!

— Защо да ти вярваме? Веднъж ми се закле, че си видяла крокодил на тавана в Еджъли. А какво ще кажеш за годините, когато обясняваше на всеки срещнат, че си джудже, намерено под една голяма зелка в градината на мама?

— О, не! — пошепна ужасено Каролайн. — Това са леля Мариета и сестрите ми!

Кейн я погледна мрачно.

— Значи тази нощ цялото ви семейство върви по следите ми. Поне придружава ли ви някой стар, немощен прачичо? Или може би някой трети братовчед?

Без да съзнава какво прави, тя се вкопчи в ръката му.

— Шшт! Ако не мърдаме, може да се обърнат и да си отидат.

Ала гласовете станаха още по-високи. Дамите се движеха право към завоя и само след миг щяха да ги видят. Нямаше връщане назад. За нито един от двамата.

— Сигурна ли си, че това е правилната алея? — Недоволният глас на леля Мариета ги предупреди, че е въпрос само на секунди, преди достойната дама да стъпи на алеята, следвана от двете спорещи сестри.

— Искате ли да обясните на сестра си защо сме си уговорили среща на Алеята на влюбените? — осведоми се с мрачно лице Кейн. — Или аз да го направя?

Внезапно Каролайн си спомни една друга среща, един чувствен поглед, пламтящ от страст и удоволствие, който я бе накарал да побегне като подплашено зайче. Точно когато пищната фигура на леля Мариета изникна зад завоя, тя се вкопчи в жакета на Кейн и го бутна към сянката на близкото дърво. Погледна го умолително и пошепна настойчиво:

— Целунете ме!

7

— Какво казахте, моля? — попита изумено Кейн и се опита да се освободи от отчаяната й хватка.

Тя заби нокти в реверите му.

— Те ще си помислят, че сме любовна двойка, и ще продължат напред, без да ни погледнат. Не искам да ме познаят, не разбирате ли? Затова трябва да се престорите, че ме любите. Бързо!

Той поклати глава и дишането му се ускори.

— Мис Кабът, наистина не смятам, че това е най-умното…

Съзнавайки, че нямат никакво време, Каролайн пое дълбоко въздух, събра цялата си смелост, надигна се на пръсти и впи устни в неговите. Няколко секунди той остана студен като камък, устоя на непохватната й целувка. После измърмори нещо неразбрано и я обгърна с две ръце. Устата му, допреди малко непоколебима, се сключи нежно около пълните й устни. Изведнъж и двамата престанаха да се преструват.

Макар и потънала в магията на целувката, Каролайн чу как леля й извика:

— Велики боже! — И остро нареди на Порция: — Веднага си затвори очите, момиче! И не смей да гледаш през пръстите!

Порция изохка задавено. Последва шум от силна плесница.

— Олеле! — извика сърдито Порция. — Поне не нахлупвай качулката на главата ми! Вече не виждам къде стъпвам.

В следващия миг езикът на Ейдриън се плъзна нежно по устните на Каролайн и ги подмами да се отворят. Тази сладка покана усили до безкрайност бученето в ушите й, пулсирането на кръвта във вените и неравното биене на сърцето.

Когато братовчедът Сесил се опита да пробие защитата на здраво стиснатите й устни, тя не усети нищо друго освен отвращение. Ала Кейн щурмува същите порти с безкрайна нежност и я изкуши да се поддаде. Може би тя не знаеше нищо за целувките, но той беше готов да я научи на всичко необходимо. Устните му милваха нейните, плъзгаха се напред и назад и триенето изпращаше тръпки по цялото й тяло. Устата й лумна в пламъци, когато езикът му внимателно проникна в девствената сладост на устата й, помилва тайните ъгълчета и подмамващо се отдръпна, за да изкуши езика й да го последва.

Тя го направи и ръцете му я обгърнаха още по-здраво. Той я притисна силно до себе си, докато меката й гръд се опря в могъщия му гръден кош. После задълбочи целувката, впи се жадно в устните й, сякаш нищо друго нямаше да го задоволи, освен да вкуси най-съкровеното от нея. Каролайн се вкопчи в него, защото й се зави свят от желание.

Толкова години сестрите й бяха разчитали на нея, бяха търсили опора в нея, че тя бе забравила колко е прекрасно да имаш до себе си здрава опора. Почувства се божествено, когато се облегна на него и се разтопи в горещината му, предаде се на силата му. Без да забележи, тя въздъхна в устата му — сладка, безпомощна въздишка на самозабрава.

Ейдриън простена дрезгаво и едва успя да се откъсне от нея. Направи крачка назад и я погледна. В очите му имаше примитивен глад и тя осъзна, че леля Мариета и сестрите й отдавна са се отдалечили и двамата са останали сами в осветения от луната рай.

За първи път в живота си Каролайн осъзна защо мъжете и жените предпочитаха да се любят в усамотение. Разбра желанието им да се изплъзнат от бдителните очи на обществото, да се скрият в сянката и да вкусят от забранените удоволствия. Забраненото излъчваше неустоимо очарование. Тази единствена целувка я бе накарала да загуби волята си. Дали беше готова да пожертва още нещо, за да опита и други, още по-вълнуващи преживявания? Какво да пожертва? Самоуважението си? Щастието на сестра си? Ако останеше още малко в прегръдката на този мъж, сигурно щеше да разбере. Това изпълни сърцето й със страх.

Бързо сведе поглед и отстъпи крачка назад.

— Мисля, че се отдалечиха достатъчно. Можем да престанем с маневрата за заблуда.

В първия миг Кейн не се помръдна и тя осъзна колко безполезна би била съпротивата й срещу неговата сила. Ала после бавно отпусна ръце и я освободи от прегръдката си.

Когато се отдалечи на крачка от нея, под дървото нахлу вятър, разроши косата му и вдигна яката на наметката. Погледът му стана още по-загадъчен отпреди.

— Много убедително представление, мис Кабът. Не сте ли мислили за кариера на сцената?

— След като ме уверихте, че не ставам за шпионка, може би ще се замисля за театъра. — Каролайн намести маската си. Можеше само да се надява, че сенките ще скрият нервното треперене на ръцете й. — Ако не съм в леглото си, когато леля Мариета се върне в къщата си, сигурно утре ще ме видите да продавам палачинки на някой уличен ъгъл.

— Надявам се, че няма да се стигне чак дотам…

Пращене на клон наблизо пресече отговора му. Каролайн трепна уплашено. Първата й мисъл беше, че леля Мариета и сестрите й са се върнали и са ги видели. Със светкавична бързина и безшумна грация Кейн грабна бастуна си и я бутна зад себе си. Жестът му издаваше, че няма да търпи съпротива. Докато я защитаваше с тялото си, той се огледа търсещо. При такъв безобиден звук бдителността му се стори на Каролайн малко преувеличена.

Тя се хвана с една ръка за наметката му и надникна иззад рамото му. Отново си спомни как преди малко, докато вървеше по алеята, усещаше надвиснала заплаха. Тогава бе предположила, че Кейн я следва, но може би се беше излъгала. Може би в мрака дебнеше нещо друго, чакаше и ги наблюдаваше? Нещо опасно. Нещо гладно.

Тя потрепери и се запита откъде й идваха тези невъзможни мисли.

— Какво има? — пошепна в ухото му. — Мислите ли, че онези типове от преди малко са се върнали?

Вместо да й отговори, Кейн я стресна още повече, като я издърпа в дълбоката сянка и затисна устата й. Очите й се разшириха от уплаха, но като позна мъжа, излязъл на алеята, дори не помисли да се съпротивлява. Констабъл Ларкин с лошо скроеното му палто и тромавата походка, придружен от четирима мъже със скромни палта и шапки. Един от тях се приближи само на няколко метра от Каролайн и Ейдриън, но не ги забеляза.

Когато полицаите се отдалечиха достатъчно, Кейн я пусна. Свръхвъзбудената й фантазия я накара да повярва, че ръката му е останала върху устните й малко по-дълго, отколкото беше необходимо.

— Какво правят тук Ларкин и хората му? — пошепна тя.