Тереза Медейрос - Скандална нощ

Лондон, 1825 година

Карлота Ан Фърли се промъкна навън. За нещастие, тя не само се измъкна от прозореца на втория етаж на елегантната градска къща на леля си в Мейфеър, но също и от корсета на елегантната бална рокля. Това й се бе отдало без усложнения, тъй като копринените връзки, които украсяваха корсета се бяха закачили на един пирон върху перваза.

— Хариет — шепнеше отчаяно Лоти, — Хариет, къде си? Спешно се нуждая от помощта ти!

Тя протегна врат и погледна в уютния салон, където преди няколко минути бе седяла удобно. Котка с пухкава бяла козина дремеше пред камината, а Хариет като че ли бе изчезнала, заедно с щастието на Лоти.

— Къде ли се е скрила глупавата гъска — мърмореше тя. Докато се мъчеше да освободи връзките от пирона, тя се подхлъзна с гладките подметки на тънките си обувки от ярешка кожа, падна върху един хлъзгав клон и отчаяно се помъчи да се задържи върху него. Тайно поглеждаше през рамо надолу, а ръцете я заболяха от напрежение. Каменните плочи на терасата под нея, които преди няколко минути изглеждаха лесно достижими, сега като че ли бяха отдалечени на мили разстояние. За миг помисли да повика лакея, но се страхуваше, че с него ще дойде брат й и ще я види в това неприятно положение. Въпреки че беше само две години по-голям, Джордж, който току-що се беше върнал от обиколка на континента, при всеки удобен случай бе готов да поучава малката си сестра с новопридобития си житейски опит.

От френския прозорец на северната страна прозвучаха нестройни звуци на струнен квартет, който настройва инструментите си. Лоти знаеше, че скоро ще чуе шум от карети, примесен с тихи гласове и шеги, когато каймакът на лондонското висше общество се събере, за да отпразнува дебюта й. Никой нямаше да се сети, че виновникът за събитието виси от прозореца на втория етаж.

Лоти нямаше да бъде в това положение, ако Стърлинг Харлоу, неин зет и настойник бе организирал дебюта й в Девънбрук Хаус, просторната градска къща в Уест Енд. Но братовчедката Даяна изтръгна от него обещанието, да й предостави тази част.

Не беше трудно да си представи как важните гости заобиколят тялото й, лежащо изпочупено върху терасата. Дамите щяха да притискат устни с напарфюмираните си дантелени кърпички, за да подтиснат риданията, а мъжете щяха тъжно да клатят глава, да цъкат съжалително с език и тихо да отбелязват колко жалко е да се лишат завинаги от очарователното присъствие на Лоти. Тя отправи тъжен поглед към виолетовия поплин на вечерната си рокля. Ако не я похаби при падането, сигурно щяха да я погребат с нея.

Не бе трудно да си представи какво ще се случи. Сестра й Лора щеше да положи върху гърдите на мъжа си подпухналото си от плач лице и нежното й сърце щеше за последен път да се сломи от лекомислието на Лоти. Най-неприятно обаче ще бъде горчивото разочарование, изписано върху красивото лице на зет й. Стърлинг бе употребил твърде много време, търпение и пари, за да я превърне в изискана дама. Днес беше последният й шанс да докаже, че усилията му не са били напразни.

Навярно Лоти още щеше да седи пред огледалото на тоалетката, ако най-добрата й приятелка Хариет не бе влязла точно когато камериерката на леля й довършваше прическата й.

Забелязала нервниченето на приятелката си, Лоти се надигна бързо.

— Благодаря, Целеста, приключихме.

След като камериерката излезе, Лоти се приближи до приятелката си.

— Какво има, Хариет? Какво те мъчи?

Въпреки че Хариет Дъмуинкъл не беше всъщност дебела, всичко в нея я правеше да изглежда закръглена — бузите с трапчинки, стъклата на телените очила пред кафявите й очи на кошута, раменете, които висяха надолу, въпреки безкрайните часове с атласа върху главата. Самото й име предизвикваше безпощадни подигравки от страна на съученичките. Освен това се говореше, че момичето всъщност малко… все пак… изглежда глуповато.

Тъй като не можеше безропотно да понася несправедливости, Лоти се обяви за защитничка на Хариет. Дори и пред себе си, тя не си признаваше, че поради духовна тромавост добродушното момиче вземаше участие в скитанията на Лоти, без да се интересува от последствията. Хариет хвана Лоти за ръка.

— Току-що минах покрай две слугини, които си шепнеха. Не можеш да си представиш, кой от две седмици живее до нас, практически под носа на леля ти.

Лоти погледна през прозореца. Тъмната къща, граничеща с елегантния площад, почти не се забелязваше в мрака.

— Не бих казала, че някой живее там. Толкова е спокойно, като в пещера. От вторник сме тук и не съм виждала жива душа.

Хариет отвори уста.

— Стой! — Лоти вдигна отбранително ръце и отстъпи назад. — Все ми е едно! Изобщо не ме интересува. Не искам Лора да ми натяква, че си пъхам носа в нещо, което не е моя работата.

— Няма да направиш нищо? — учуди се Хариет и очите й засвяткаха като на кукумявка зад кръглите стъкла на очилата. — Ти си писателка! И винаги си казвала, че сестра ти не прави разлика между изследване и вмешателство. Трябва да ти кажа…

Лоти отново я прекъсна.

— Знаеш ли кого покани за днес леля по молба на Стърлинг? Мис Агата Търлигър.

Хариет пребледня.

— Ужасната мис Търлигър в цялото си величие?

Лоти кимна с глава.

— Самата тя.

Мис Агата Търлигър беше единствената учителка при мисис Лайтълтън, която отказваше да отдаде склонността на Лоти към скитане само на вродената й палавост или на пъргавината й. Тя много повече се интересуваше да оформи характера на своята питомка, отколкото да укротява гнева на нейния луд, влиятелен настойник, дук Девънбрук.

— Стърлинг иска да докаже на мис Търлигър, че вече не съм буйната дивачка, която заши пръстите на ръкавиците й или вкара пони в спалнята й. Когато тази вечер сляза по стълбите, тази съсухрена коза — Лоти трепна при явно недостойния начин на изразяване — тази очарователна стара госпожица ще види само една млада дама, достойна да бъде въведена във висшето общество. Млада дама, която е осъзнала, че добродетелта има висока цена.

Хариет направи умоляваща физиономия.

— Но и най-добродетелната дама понякога предизвиква скандал. Затова трябва да разбереш кой живее в къщата. Това е…

Лоти запуши двете си уши и запя втората част от Петата симфония на Бетовен. За нещастие годините на подслушване бяха развили умението й да чете по устните.

— Не! Тя бавно отпусна ръце. — Не може да бъде! Самият ужасен маркиз убиец!

Хариет кимаше толкова силно с глава, че къдриците й се разлетяха и заприличаха на клепналите уши на кокер шпаньол.

— Точно той. Прислужничките се кълняха, че днес е последната му нощ в Лондон. Утре се връщал в Корнуол.

Лоти крачеше все по-нервно по избелелия килим.

— Утре? Навярно днес е последният ми шанс да го видя. О, да знаех по-рано! Щях да се спусна по дървото пред прозореца и да скоча в градината му, без някой да разбере.

Хариет я погледна.

— А какво ще стане, ако разбере, че го шпионираш?

— Няма от какво да се страхувам — отговори Лоти по-убедена, отколкото всъщност беше. — Доколкото ми е известно, той убива само тези, които обича. — Изведнъж й хрумна нещо. Доближи се до раклата, започна да рови вътре и да хвърля по пода обувки, копринени чорапи, рисувани на ръка ветрила, докато не извади малкия оперен бинокъл, който търсеше. — Мисля, че няма да навреди, ако погледна, нали?

Лоти прекоси стаята, а Хариет я следваше толкова плътно по петите, че почти настъпваше шлейфа на вечерната й рокля. Когато дойде до прозореца, тя се показа навън и насочи малкия бинокъл към отсрещната къща. Добре, че нежните пъпки на липата още не се бяха разлистили. Въпреки че между двете къщи имаше само един каменен зид, те като че ли бяха в два различни свята. За разлика от ярко осветената къща на леля й, всички прозорци отсреща бяха тъмни. Не се забелязваше никаква прислуга, не се чуваха нито весели гласове на тичащи деца, нито тревожен лай на кучета.

Хариет опря брадичка в рамото на Лоти и трепна уплашено.

— Мислиш ли, че чичо ти го е поканил на бала?

— Мисля, че няма да дойде, дори и ако чичо лично му е занесъл поканата. Знаем, че живее като отшелник — обясни търпеливо Лоти. — А отшелниците са известни с това, че отхвърлят всички покани.

От устните на Хариет се изтръгна мечтателна въздишка.

— Мислиш ли, че е невинен? Може би клюкарските вестници го клеветят, а той всъщност никога не е бил съден.

Лоти пропъди с ръка една любопитна червеношийка, кацнала на клона над главата й.

— Какви още доказателства искаш? Една нощ се върнал в дома си и открил хубавата си жена в прегръдките на най-добрия си приятел. Предизвикал на дуел любовника, застрелял го и принудил жена си да го придружи в дивия Корнуол, където само след няколко месеца тя паднала от скалите и умряла.

— Ако бях на негово място, щях да я застрелям вместо любовника й — отбеляза Хариет.

— Господи, Хариет, ти си очарователно кръвожадна! — извика радостно Лоти. — Миналата седмица вестниците писаха, че духът на мъртвата се появил в голямата къща на Оукуайлд, оплаквайки съдбата на загиналия си любовник. Тя няма да намери покой, докато справедливостта не възтържествува.

— Тази история може да развали настроението на всеки. Сигурно затова е решил да прекара две седмици в Лондон.

— Проклятие! Може ли така плътно да пуска завесите! — Лоти пусна бинокъла. — Възнамерявам да го използвам в първия си роман като прототип на злодея. — Тя с въздишка затвори прозореца. — Няма значение. От тази вечер официално ще бъда на брачния пазар, което означава, че по цял Лондон ще се разчуе кога съм използвала неправилно вилицата или как съм кихнала, без да използвам кърпичка. Докато се усетя, ще бъда погребана в някое имение със скучен съпруг и банда сополанковци, хванати за полата ми.