— Боя се, че да — решително заяви той. — Изглежда, че ще трябва ви се извинявам до края на живота си. Направих ужасна грешка, въпреки че можеше да бъде още по-ужасна.

— Каква… каква грешка? — Стомахът й се сви. Не можеше да има предвид, че е сгрешил в чувствата си към нея, просто не можеше!

Херцогът стисна челюст.

— Нямах представа, че не сте омъжена.

В първия момент Никол не разбра. Нямал представа, че не е омъжена? И какво от това? И тогава в съзнанието й проблесна първата ужасяваща искрица на разбиране.

— Какво искате да кажете?

— Предполагах, че сте омъжена, естествено.

— Мислел сте ме за омъжена? — повтори като ехо тя.

Той не каза нищо.

Мислел е, че е омъжена. Щом е така, значи намеренията му не са били да я ухажва. Никол го зяпна шокирана.

— Но… вие ме целунахте!

Херцогът пристъпи раздразнено от крак на крак.

— Не може да сте толкова наивна, та да смятате, че един мъж би се въздържал да целуне една жена само защото е омъжена.

Сега вече разбираше всичко. Мислел е, че е омъжена; никога не е възнамерявал да й предлага брак. Мислел е, че е омъжена, и то не просто омъжена жена, а определен тип омъжена жена — жена без морал. Изобщо не я е ухажвал, съвсем не. Казано с неговите собствени думи, искал е просто да се повъргаля с нея! От гърдите й се изтръгна приглушено възклицание, пълно едновременно с болка, гняв и ужас. Беше се забавлявал за нейна сметка!

Мечтите й се сгромолясаха в прахта.

— Съжалявам. Знам, че сигурно ви изглеждам много долен тип, но честно казано, толкова съм свикнал с омъжени жени, които ми се предлагат, че…

— Аз не съм ви се предлагала! — извика Никол. Беше смазана, унищожена. Очите й се напълниха със сълзи.

— В такъв случай съм изтълкувал погрешно поведението ви. Очевадно не можете да идвате повече тук, лейди Шелтън. — Погледът му задържа нейния, тъмен и неразгадаем.

Никол бе безкрайно шокирана и наранена.

— Очевадно — успя да отвърне тя с последните остатъци от стария си дух, — бих била най-голямата глупачка, ако се върна някога тук. Бъдете сигурен, че няма да ме видите никога повече!

Тя дръпна юздите от ръката му и преди херцогът да успее да й помогне, се метна на седлото. То бе пригодено за странична езда, така че нямаше избор. Но това нямаше значение. Единственото, което имаше значение, бе да избяга от този мъж възможно най-бързо. Заслепена от сълзи на мъка и унижение, със свито от болка сърце, тя пришпори кобилата си в галоп, оставяйки херцога сам в облак прах.

4

Никол се оправда с главоболие, за да остане затворена в стаята си през целия следобед и цялата вечер. Не слезе долу и за вечеря. И графът, и Чад идваха да я търсят и тя трябваше да положи огромни усилия на волята, за да скрие от тях разбитото си сърце. Не искаше да предизвиква повече подозрения, затова прие подноса с храна, донесен й от Ани. Сетне даде съдържанието му на една от домашните котки.

С напредването на вечерта терзанията й ставаха все по-силни. Колко наивна е била! Колко глупава! Да вярва в приказки, след като знаеше, че приказки не съществуват, поне не за нея, никога за нея. Като пълна глупачка се бе влюбила в херцога — не в истинския херцог, а в един мъж, създаден от собственото й въображение. Този мъж не съществуваше, а истинският херцог не бе нищо повече от един развратен донжуан.

Като пълна глупачка бе решила, че и той е влюбен в нея.

Беше твърде наранена, за да го мрази, поне засега.

Идеше й да избухне в плач, но се овладя. Някога, при дебюта й, обществото бе отказало да я приеме, и това също я бе наранило ужасно. Беше най-тежкият удар, понасян от нея до този момент. Тя бе израснала в Драгмор, където всички я приемаха и обичаха — от най-бедния коняр до родителите й, които я обожаваха. До деня на нейния дебют в живота й не бе имало миг, в който да се е чувствата несигурна. Но този ден бе променил всичко.

Работата беше там, че Никол бе различна от останалите млади дами и те разбраха това начаса. Тя нямаше абсолютно нищо с тях. Бяха я възпитавали да бъде активна и да мисли, в резултат на което тя бе пряма и дръзка; тях ги бяха възпитавали да бъдат хубавки, скромни и послушни, затова те се усмихваха превзето на мъжете и си разказваха клюки. Основните им интереси се свеждаха до последните модни тенденции и до това да си намерят съпруг, и тъй като Никол изобщо не споделяше тези интереси, обществото им веднага я отхвърли. Не можеха да й простят подобно светотатство.

Да, сама бе предизвикала скандала, но изобщо не очакваше, че хората ще се нахвърлят върху й толкова жестоко. Всъщност не се бе замислила особено какво върши, просто в последния миг беше осъзнала, че няма да понесе този брак. Никога не бе обичала Пърси Хемпстед, никога не бе изпитвала каквито и да било чувства към него. Изминали бяха вече две години от дебюта й в обществото, а тя не бе проявила интерес към нито един от ухажорите си, затова баща й се бе принудил да се намеси, предлагайки й кандидат след кандидат. Тогава Никол се скара жестоко с него. Умоляваше да не се отнася с нея като господар, който търси жребец за расовата си кобила, но графът остана глух за молбите й.

— Имаш огромен избор от добри, почтени мъже — гневно бе изревал той. — Но от две години насам отблъскваш всеки, който се приближи до теб! Няма да ти позволя да провалиш своето бъдеще, Никол, затова сега аз ще ти намеря подходящ мъж!

Никол бе побягнала, едновременно разярена и потисната. Защото прекрасно знаеше, че баща й прави всичко това от обич, че според него така е най-добре за нея и един ден, когато хвърли поглед назад, тя ще се съгласи, че е бил прав.

Пърси Хемпстед бе няколко години по-голям от нея, приятен младеж, наследник на граф Лангстън. Никол искрено искаше у нея да се пробуди някакъв интерес, защото той очевидно бе много добър и мил към всички, включително към конете и кучетата си, което си беше истински тест за характера му. Освен това не беше безделник, напротив, обичаше да работи, и много млади жени му бяха хвърлили око. Дори Марта охкаше и ахкаше по него, обяснявайки колко е красив със своята тъмна коса, сини очи и изваяни черти. Понеже я притискаха от всички страни и понеже харесваше Пърси като приятел, Никол най-накрая се съгласи да се омъжи за него.

С приближаването на сватбата първоначалните й възражения срещу този брак ставаха все по-силни и по-силни. Тя не обичаше Пърси. Познаваше го съвсем бегло, на практика за нея той бе непознат. Не искаше да се жени. Не искаше да бъде съпруга и да изпълнява двете основни функции на съпругата — да е красив орнамент и да дари мъжа си със синове. Не искаше да напуска Драгмор. Мисълта за това я изпълваше с паника. Инстинктивно знаеше, че Пърси никога няма да й позволи да става със зората и да язди редом с него из именията му. Той щеше да очаква от нея да се забавлява с други дами и да запълва времето си с почтени женски занимания, винаги да бъде прилично облечена, да е пасивна и покорна — с една дума, да бъде идеалната жена. Ужасяващ страх започна да изпълва Никол. Животът й щеше да се промени изцяло и завинаги.

Не можеше да се примири с това. Нощта преди сватбата тя избяга. Изпрати на Пърси писмо с молба за прошка, макар да знаеше, че не би могла да предложи нито на него, нито на когото и да било друг никакво разумно обяснение за своето поведение. На родителите си също остави писмо. Не избяга много далеч, защото нямаше нужда. Това, че отсъстваше в деня на сватбата и че бе изпратила писмо на Пърси, бе напълно достатъчно. Очакваха се повече от петстотин гости и въпреки че в действителност не беше зарязала Пърси сам пред олтара, както твърдяха по-сетне слуховете, стореното от нея бе повече от ужасно. Пърси никога повече не й проговори, а шест месеца по-късно се ожени за една порядъчна викторианска дама.

След първоначалния си изблик на гняв баща й също не й говори почти цял месец. Никол ужасно съжаляваше, че бе наранила Пърси, съжаляваше и за това, че бе наскърбила своите родители, ала не съжаляваше, че не се бе омъжила за Пърси.

Разполагаше само с една седмица, за да се съвземе от постъпката си. През следващите месеци родителите й продължиха обичайния си живот и Никол ги придружаваше навсякъде.

— Няма да се криеш в Драгмор — бе казал баща й. От седмица насам това бяха първите му и единствени думи към нея. — Ще си понесеш последствията от това, което направи.

Беше ужасно да ходи от бал на бал, всички да я зяпат, всички да шушукат зад гърба й. Знаеше, че родителите й страдат не по-малко и й беше болно за тях, може би дори повече, отколкото за самата нея. Ходеше с високо вдигната глава и се държеше така, сякаш нищо не се е случило, но вътрешно се чувстваше като странен екземпляр в зоологическа градина. След няколко месеца родителите й позволиха да прави каквото иска, но тогава без друго появата й на публични места вече не беше събитие; клюкарите си бяха намерили нови злободневни теми.

Сега, докато лежеше в леглото си и се взираше в златните орнаменти по балдахина отгоре, Никол изпитваше огромно желание да се разплаче, по-силно от всякога. Преди да навърши осемнадесет и да дебютира в обществото, животът й бе прекрасен. После се бяха заредили провал след провал. Трябваше вече да си е научила урока. Ала не, наивна както винаги, тя се бе влюбила в херцога от пръв поглед и беше решила, че той е нейният рицар в сияйни доспехи. Никога повече няма да бъде такава глупачка!

Обърна се на една страна със сухи очи. Той бе сметнал, че е омъжена. Никога не бе имал почтени намерения спрямо нея. Внезапно тя стисна юмруци, обзета от гняв. Мерзавец!



На следващата сутрин Никол стана с изгрева, както обикновено. Беше прекарала една неспокойна нощ, изгаряна от буен гняв. Адреналинът й даваше сили и макар почти да не бе спала, не чувстваше умора. Отиде да закуси с баща си и брат си, обута в бричовете си и решена днес да се присъедини към тях и да продължи да живее така, сякаш нищо не се е случило. Сякаш херцог Клейбъроу не съществуваше.