— Михаил ще ти връчи документите и ще ти даде необходимите инструкции за перфектното извършване на операциите, за чието изпълнение единствено ти ще носиш отговорност…

Тя нямаше право на грешки и времето бе ограничено… Имаше седем дни, за да успее.

— … покажи въображение и талант. Знам, че не ти липсва нито едното, нито другото. Бъди изключително дискретна. Знам също, че си много ефикасна…

Гласът му бе наставнически, никога досега една операция не е заемала такова важно място в делата на Агенцията. Понякога му беше невъзможно да си даде сметка до каква степен се бе оставил да бъде въвлечен в този невероятен облог.

— … да, мисля, че го знам! — добави Той.

Предвид важността на операцията, тя щеше да поддържа връзка единствено с Михаил, а в случай на крайна нужда или отсъствие от негова страна трябваше да се обърне към самия Него. Това, което Господина щеше да й разкрие, по никакъв начин не трябваше да излиза извън стените на тази стая. Той отвори своето чекмедже и извади оттам един ръкопис, под който бяха поставени два подписа. Текстът описваше протичането на очакващата я уникална мисия.

Двете сили, които ръководят света от незапомнени времена, се противопоставят една на друга. Имайки предвид, че нито една от тях не успява да въздейства изцяло по своя воля върху съдбините на човечеството, всяка се чувства притеснена от другата в изграждането на перфектния, според нейната визия, модел на света…

Господина прекъсна четенето на София, за да направи малък коментар.

— Откакто ябълката му заседна на гърлото, Луцифер се противопоставя на желанието ми да отдам Земята на хората. Той непрестанно се опитва да ни покаже, че моето творение е недостойно за нея.

После й даде знак да продължи и тя отново зачете документа:

… всички политически, икономически и климатични анализи показват, че Земята бавно се превръща в истински ад.

Михаил обясни на София, че техният Съвет се бил противопоставил на прибързаното заключение на Луцифер, според което настоящата ситуация е резултат на непрестанните вражди между хората, спирачка за изразяването на истинската човешка природа. И все пак беше твърде рано да се направи окончателно заключение по този въпрос. Единственото сигурно нещо бе, че светът не върви добре. София продължи да чете:

Понятието за човечество се различава радикално в зависимост от вижданията на единия и другия лагер. След непрестанни дискусии ние приехме идеята, че настъпването на третото хилядолетие трябва да сложи началото на една нова ера, освободена от нашите антагонизми. Дошло е времето, когато от север на юг, от запад на изток нашето наложено на хората съжителство трябва да се смени с един по-оперативен и ефикасен начин на живот…

— Това не може да продължава повече така! — поде отново Господина.

София наблюдаваше бавните движения на ръката му, които придружаваха неговата реч.

— Двайсети век бе наситен с изпитания. А от друга страна, както вървят нещата, ще стигнем дотам, че Той, както и Аз ще изгубим всякакъв контрол над хората. Това е нетърпимо. Нашият авторитет е поставен на карта. Земята не е единствена във вселената, всички са обърнали поглед към мен. Светите места са пълни с въпроси, но хората намират там все по-малко отговори на тях…

Притеснен, Михаил бе забил поглед в тавана, изкашля се и Господина покани София да продължи четенето.

… за да се даде легитимност на този, комуто се падне да управлява Земята през следващото хилядолетие, ние се впуснахме в едно последно предизвикателство, чиито основни направления са описани по-долу:

Ще изпратим между хората, в продължение на седем дни, този, или тази, който считаме за нашия най-добър агент. Този, който успее да тласне човечеството било към доброто или злото, ще донесе победата за своя лагер. Тя ще е една своеобразна прелюдия към бъдещото сливане на нашите две институции. А властта да управлява новия свят ще принадлежи на победителя.

Ръкописът бе с подписите на Господ и Луцифер.

София бавно вдигна глава. Тя искаше отново да препрочете текста, за да разбере първоизточника на акта, който държеше в ръцете си.

— Това е абсурден облог — каза Господина — и в същото време малко объркващ. Но стореното — сторено.

Тя се отправи към изхода. Той разбра учудването, изписало се върху лицето й.

— Считай този ръкопис като алинея4 от моето последно завещание. Аз също остарявам. За пръв път ме обзема някакво нетърпение, така че направи всичко, което е по силите ти, времето да мине колкото се може по-бързо — добави Той, гледайки през прозореца. — Но във всеки случай се постарай да спазиш крайния срок… аз винаги съм се старал да бъда точен. Това е първата отстъпка, която правя.

Михаил даде знак на София. Време беше да напусне помещението. Тя веднага откликна на поканата. На прага не можа да се сдържи и се обърна.

— Господине?

Михаил затаи дъх. Господ обърна глава към нея и лицето й се просветли.

— Благодаря! — каза тя.

Господ й се усмихна.

— Седем дни за цяла вечност… Разчитам на теб!

Той я изпрати с поглед до изхода.

В коридора Михаил едва си поемаше дъх, когато чу тежкия глас да го зове. Изостави София. Направи завой и се върна в големия офис. Господина навъсено го попита:

— Парчето гума, което залепи под масата ми, е с ягодов аромат, нали?

— Това наистина е ягодов аромат, Господине — отговори Михаил.

— И още нещо — когато приключи мисията й, ще съм ти благодарен, ако махнеш малката рисунка от нейното рамо, преди всички да са си поставили такава. Човек никога не е достатъчно защитен от модата.

— Разбира се, Господине.

— И един последен въпрос: как разбра, че именно нея ще избера?

— Повече от две хиляди години съм ваш пръв помощник, Господине!

Михаил затвори вратата зад себе си. Останал сам, Господина седна на края на дългата маса и заби поглед в преградата пред себе си. После се поизкашля и с ясен и плътен глас каза:

— Готови сме!

— Ние също! — с лукав глас му отвърна Луцифер.



София чакаше в една малка зала. Михаил влезе и се отправи към прозореца. Под тях небето се проясняваше и върховете на няколко хълма се показаха изпод облаците.

— Побързай, нямаме много време за губене, трябва да те подготвя.

Седнаха около малка кръгла маса, разположена под един алков5. София сподели съмненията си с Михаил.

— Откъде е редно да се започне подобна мисия, кръстнико?

— Няма да получиш равен старт с твоя съперник, скъпа моя. Нека да погледнем реално на нещата. Злото е станало повсеместно и е почти толкова невидимо, колко и самите ние. Ти играеш в защита, противникът ти атакува. Трябва най-напред да идентифицираш силите, които ще ти противопостави. Постарай се да откриеш мястото, откъдето той ще ръководи своята операция. Може би по-удачният вариант е да го оставиш да действа пръв и след това с всички сили да контраатакуваш. Само след като го неутрализираш, ще е възможно да започнеш осъществяването на твоя план. Единственият ти коз се заключава в перфектното ти познаване на терена. По една чиста случайност избраха Сан Франциско за театър на „бойните“ действия.

* * *

Клатейки се небрежно върху люлеещия се стол, Лукас приключваше с четенето на същия документ под бдителното око на своя Президент. Макар и при спуснати щори, Луцифер не се разделяше с плътните си тъмни очила, прикриващи погледа му. Неговите приближени отлично знаеха, че и най-слабата светлина би подразнила очите му, осакатени някога от един изключително силен светлинен лъч.

Заобиколен от членовете на своя кабинет, насядали около огромната работна маса (тя се простираше до преградата, разделяща просторната зала от съседното помещение), Президента уведоми Съвета, че заседанието е приключило. Под ръководството на отговорника по комуникациите, някой си Блез, събранието се насочи към изхода. Без да помръдва от мястото си, Президента направи знак с ръка на Лукас да се приближи. Повтаряйки още по-отчетливо същия жест, той го подкани да се наклони към него и му прошепна нещо на ухото, което никой не чу. На излизане от офиса Лукас забеляза до себе си Блез, който го придружи до асансьорите.

Без да се спира, той му подаде няколко паспорта, пари от различни валути, голяма връзка с автомобилни ключове и една платинена кредитна карта, която размаха под носа му.

— И не прекалявайте с разходите!

С бързо и видимо раздразнително движение на ръката Лукас се докопа до пластмасовия четириъгълник, отказвайки да стисне най-мазната ръка в цялата организация. Свикнал с подобно отношение, Блез потри длани в панталоните си и несръчно пъхна ръце в джобовете си. Криенето бе един от специалитетите на този индивид, издигнал се до своя пост не благодарение на уменията си, а по-скоро в резултат на лукавството и лицемерието, породени от жаждата за власт. Блез поздрави Лукас и му каза, че е вложил цялата тежест на своето реноме и пост (истинска скромност, ако се съди по физиономията му), за да подкрепи неговата кандидатура. Лукас нямаше и капка доверие на думите му; в неговите очи Блез беше само един некадърник, на когото бяха поверили поста отговорник по вътрешната комуникация благодарение на роднинските му връзки.