— В никакъв случай не ще те оставя да направиш това.

— Тръгвам с теб, Лукас, и толкоз.

— Няма да се справиш.

— Не беше ли ти този, който ми каза да не се подценявам? Колкото и да ти звучи парадоксално, твоите хора ще ме приемат с отворени обятия! Научи ме на злото, Лукас!

Той дълго се любува на неповторимата й хубост. Изгубена някъде в тишината, разделяща двата свята, тя бе решена да направи едно пътуване, за чиято посока нищо не знаеше, но тази нейна решителност я караше да не се страхува. За първи път желанието у нея стана по-силно от последствията, които можеше да има, за първи път любовта в нея приемаше смисъл, който тя дори и не си представяше. Лукас запали автомобила и потегли към долните квартали.

* * *

Превъзбуден, Блез взе слушалката и каза да му дадат Президента или, по точно, да го предупредят веднага за неговото посещение. Той изтри ръцете си в панталоните и извади касетата от касетофона. После със ситни стъпки се отправи към дъното на коридора. Вървеше толкова бързо, колкото му позволяваха късите крака. Гледан отстрани, Блез приличаше на истински паток. Още с първото почукване той отвори вратата и влезе в офиса на Президента, който го посрещна с вдигната във въздуха ръка.

— Млъкни! Вече всичко знам!

— Значи имах право! — не успя да се сдържи Блез.

— Може би! — високомерно отвърна Президента.

Блез подскочи от радост и с всички сили удари с юмрук по дланта си.

— Ето вашите шах и мат! — ликуваше той. — Както вече ви казах, Лукас е истински гений! Той привлече най-елитния им агент за нашата кауза, каква нечувана победа! — Блез преглътна, преди да продължи: — Трябва незабавно да прекратим започнатата вече процедура и затова ми е нужен вашият подпис.

Луцифер стана и се насочи към остъклената ниша.

— Бедни ми Блез, толкова си глупав, че понякога се питам дали присъствието ти тук не е плод на твоята грешна ориентация. В колко часа трябва да бъде изпълнен договорът?

— Експлозията ще се състои точно в деветнайсет часа — отговори той, поглеждайки плахо часовника си.

… Оставаха им точно четирийсет и две минути, за да прекратят операцията, която Блез щателно бе подготвил.

— Нямаме никакво време за губене, Президенте!

— Напротив, разполагаме с неограничено време, ще подсигурим нашата победа, без да поемаме какъвто и да било риск. Няма да променяме нищо от това, което е предвидено… с изключение на една малка подробност… — добави Сатаната, потърквайки се по брадичката — ще ги доведем и двамата точно в пет часа.

— Но каква ще е реакцията на нашите противници? — попита Блез, ставайки все по-неспокоен.

— Инцидентът си е инцидент! Доколкото ми е известно, не аз съм измислил случайността. Подготви се да ги приемем в уговорения час, имаш на разположение четирийсет минути!

* * *

Кръстовището на Бродуей и Колъмбъс Авеню открай време беше предпочитаното място за всички човешки пороци: наркотици, женски и мъжки тела, изоставени от живота, се продаваха там, скрити от недискретни погледи. Лукас паркира в началото на тясна и тъмна уличка. Под едно паянтово стълбище млада проститутка изтърпяваше наказанието, което в момента нейният сутеньор й налагаше.

— Погледни добре — каза Лукас. — Ето го моя свят, другото лице на човешката природа, света, който винаги си искала да победиш. Хайде, опитай се да откриеш твоето добро сред тази купчина мръсотия, отвори широко очите си и ще видиш гнилостта, упадъка, насилието в най-чистата им форма. Курвата, която умира пред теб, се оставя да бъде опетнена и смазана от бой, без да окаже каквато и да е съпротива на този, на когото е била продадена. На нея, както и на тази Земя, й остават още няколко мига живот, още няколко удара и тя ще предаде грешната си душа. Ето смисъла на този ужасен облог, който ни свързва. Искаше да те науча на злото, София? Нужен ми е един-единствен урок и той с цялото си измерение ще ти принадлежи и в същото време завинаги ще те поквари. Пресечи тази уличка. Приеми, че не трябва да се месиш, и ще видиш колко е лесно, нужно ти е само нищо да не правиш; стори като тях, обърни гръб на цялата тази мизерия, а аз ще те чакам от другата страна; когато пристигнеш там, вече няма да си същата. Това пътуване ще те отведе от единия към другия свят, без никаква надежда да се върнеш обратно.

София слезе от колата, която се отдалечи. Тя тръгна в мрака и след всяка стъпка тялото й натежаваше все повече и повече. Погледна в далечината и с всички сили се опита да устои на силата, която я тласкаше назад. Под краката й улицата се губеше някъде в безкрая. Приличаше на килим, покрит с всевъзможни боклуци, търкалящи се по разбития паваж.

Стените бяха тъмносиви, тя видя Сара, проститутката, смазана от боя, който нейният сутеньор й нанасяше. Устните й бяха разкъсани от многобройните рани, от които се стичаше кръв, толкова черна, колкото смъртта, главата й се олюляваше, гърбът й беше целият в рани, ребрата й се пукаха едно след друго под напора на тежките удари, но изведнъж тя реши да се съпротивлява. Бореше се, за да не падне, за да не се остави на произвола на ударите, които всеки момент щяха да отнемат и малкото живот, който й оставаше. Юмрукът, ударил челюстта, изпрати главата й право в стената, шокът беше страшен, сътресението във вътрешността на черепа й — ужасно.

Сара я видя, видя я като последен лъч надежда, като чудо, предложено на тази, която винаги е вярвала в Господ. Тогава София стисна зъби и юмруци, мина покрай нея и намали хода си. Зад нея проснатата на земята жена не намираше сили дори да извика. София не виждаше ръката на мъжа, която застрашително се издигаше над главата на уличницата. С премрежени от сълзи очи, с неописуемо главоболие, тя разпозна на другия край на уличката сянката на Лукас, който я очакваше със скръстени ръце.

Тогава се спря. Цялото й тяло като че ли замръзна и едва успя да намери сили да извика неговото име. Викът, който се изтръгна от гърлото й, беше толкова силен, че учуди самата нея, извика така силно, че гласът й раздра цялата тишина на този мрачен свят, огласи и най-тъмните кътчета на тази земя и всичко това се случи за части от секундата, време, за което никой не си даде сметка. Лукас се затича към нея, подмина я, улови мъжа и го хвърли на земята. Последният стана и се насочи към него. Гневът на Лукас беше неописуем и тялото на насилника бе пречупено на две. Губейки кръв, в този момент то издаваше трагедията на своята победена арогантност, на последното насилие, което го отнасяше към смъртта.

Лукас приклекна към бездушното тяло на Сара. Напипа пулса й, после я вдигна от земята.

— Ела — каза той на София с мек глас. — Нямаме много време за губене, ти познаваш по-добре от всеки друг пътя към болницата. Пред вид състоянието ти, аз ще карам, а ти ще ме направляваш.

Те положиха младата жена на задната седалка, София извади сигналната лампа от кутията и пусна сирената. Беше четиринайсет часът и трийсет минути. Фордът се движеше с пълна скорост към Сан Франциско Мемориал Хоспитал. Щяха да бъдат там след не повече от петнайсет минути.

Още с пристигането им в интензивното отделение Сара веднага бе предадена на грижите на двама лекари, единият от които реаниматор. Имаше счупвания в областта на гръдния кош. Радиограмите на черепа показваха кръвонасядания в оксипиталната му част без сериозни мозъчни увреждания, но с многобройни рани по лицето. По-късно скенерът щеше да покаже, че животът на жената е вън от опасност. С две думи, беше се разминала на косъм със смъртта.

Лукас и София напуснаха паркинга.

— Пребледняла си като мъртвец. Не ти го удари, а аз.

— Провалих се, Лукас, оказа се, че не съм по-способна от теб да се променя.

— Щях да те намразя, ако беше успяла. Харесвам те такава, каквато си, скъпа, а не такава, каквато би станала в стремежа си да се адаптираш към моите изисквания. Не искам да се променяш.

— Защо тогава беше всичко това?

— За да разбереш, че моето различие е същевременно и твое, за да разбереш, че не трябва да ме съдиш, така както и аз не те съдя, защото тази разлика, която ни отдалечава един от друг, може в един момент да изиграе важна роля за нашето сближаване.

Тя погледна вградения в таблото на автомобила часовник и подскочи.

— Какво има?

— Щях да наруша обещанието си, което тази сутрин дадох на Рен, а това ще я накара да страда. Знам, че вече е приготвила чай, че цял следобед е пекла сладкиши и ме очаква.

— Не е толкова страшно, ще те разбере и няма да ти се сърди.

— Да, но в крайна сметка ще бъде разочарована, заклех й се, че ще бъда точна, това е много важно за нея.

— За колко часа ви е срещата?

— Точно за седемнайсет часа.

Лукас погледна часовника си. Беше пет без десет, а трафикът през това време на деня не оставяше почти никаква надежда на София да спази обещанието си.

— В най-добрия случай ще закъснееш с петнайсет минути.

— Тогава ще е много късно. Слънцето вече ще е залязло. Рен се нуждаеше от светлината на слънчевия залез, за нея тя представляваше една своеобразна подкрепа, нещо като претекст да ми разкрие някои страници от своите спомени. Положих толкова усилия, за да накарам сърцето й да се отвори, така че в този момент трябваше да съм до нея. Вече не ставам за нищо.

Лукас погледна часовника си и я погали по косата.