Пръстите на Мери се вкопчиха в килима, докато последните тръпки на оргазъма бавно отминаха. Женствеността й потръпна за последен път, преди да се отпусне презадоволена.

След известно време агонизиращото разтягане на вагината й се успокои и той се оттегли от нея с еротичен всмукващ звук, сякаш тялото й протестираше от това, че я напуска. Барак се отпусна зад нея, борейки се за въздух, докато ръцете му я обгърнаха здраво, без да й позволи да се отдалечи от него, макар че тя едва ли щеше да има сили да опита.

— Моя — прошепна той срещу рамото й, устните му погалиха нежната извивка на ръката й, а гласът му бе сънен.

— Никога — простена тя, знаейки, че последният й опит да задържи независимостта си най-вероятно щеше се провали.

Барак се ухили.

— Ще видим, скъпа моя. Ще видим.

Мери въздъхна.

Наистина щяха да видят.