— Не можете да си представите колко се радвам. Надявам се, че не съм ви принудила да го сторите с думите, които наприказвах днес — загрижено добави тя.

— И двамата смятаме, че по този начин ще отдадем почит към паметта на Хал — обясни Боб и ласкаво я прегърна. — Джо ще бъде при нас само няколко години, преди да отиде в колеж. Междувременно ще се постараем да настигне връстниците си по отношение на учението и общуването.

— Знаеш ли, Кери — заяви майката на Кейдж, — къщата ни бързо се изпразни. Първо замина Кейдж, после Хал. Не след дълго Джени се омъжи за Кейдж. Двамата с Боб не сме в състояние да я запълним. Чудесно е, че при нас отново ще живее млад човек. Трент вече боготвори Джо и момчето ще свикне лесно със семейството. Ще има достъп до ранчото и до конете. Изглежда, много ги обича. Всичко стана както трябва.

Докато пускаше пердето, Кери разсъждаваше, че единият от възникналите проблеми бе намерил решение. Навярно в близките дни щяха да успеят да устроят и Лиза. Докато я завиваше, Кери я прегърна силно. Приличаше на кукла в новата си нощничка на точки. Детето се сгуши в нея й я целуна шумно по бузата.

Мисълта за съдбата на Лиза не беше единствената тревога, която й тежеше, когато си легна. Почувства се като пребита, след като си спомни отровните думи, с които се нахвърли върху Линк. Неоснователно го упрекна, че мисли само за себе си, а всъщност той се бе изложил на риск, за да спаси нея и децата. Защо му каза това? Защо именно той повече от всички я предизвикваше да говори и да върши неща против волята си?

Тъкмо дърпаше завивката, когато чу тежки стъпки по стълбите. Джени и Кейдж се бяха прибрали в стаята си. Стъпките можеха да бъдат на един-единствен човек. Преди да се е разколебала, Кери бързо се приближи до вратата. Отвори я точно когато Линк минаваше покрай нея.

— Нещо случило ли се е?

Кери поклати глава. Вече съжаляваше за спонтанната си реакция. Ризата му бе разкопчана, беше бос, с разрошена от неспокойните му ръце коса. Изглеждаше толкова красив, че сърцето й престана да бие.

— Съжалявам, ако съм те обезпокоил. Слязох долу да изпуша една цигара и…

— Не си ме обезпокоил — задъхано отвърна Кери. — Аз ти дължа извинение заради обидата. — Веждите му се повдигнаха въпросително. — Обвиних те, че мислиш само за себе си. Беше глупаво от моя страна след всичко, което направи за нас. Спаси живота ни. Моля те да ми простиш жестоките думи.

Когато се осмели да вдигне очи, Кери видя, че неговите бавно се движат по тялото й, облечено само с нощницата, която си купи същия ден. Нощната лампа я осветяваше и силуетът й се очертаваше под тънката материя.

— Радвам се, че ме спря, понеже и аз ти дължа нещо — изрече Линк с пресипнал глас.

— Вече ми се извини.

— Ти отново не ме разбираш.

— Моля?

— Дължа ти много удоволствие, скъпа.

Той я бутна лекичко и влезе след нея.

Дванадесета глава

Вратата леко хлопна след него.

— Удоволствие?

— У-Д-О-В-О-Л-С-Т-В-И-Е. Липсваше ти, когато се люби за първи път.

— Искаш да кажеш, че искаш да…

— Да. — Линк кимна, бавно тръгна към нея и я прегърна.

— Не е възможно… — Протестът й бе слаб, както и съпротивата й.

— Защо?

— Защото ние дори не се харесваме.

— Не е вярно.

— Винаги когато сме заедно, се караме.

— Така е по-интересно и аз непрекъснато съм нащрек.

— Не желаеш да ми простиш, понеже те измамих.

— Но се възхищавам от находчивостта ти.

— Според мен ще си останеш наемник, дори и да използваш фотоапарат вместо пистолет…

— И независимо от всичко, между нас съществува непреодолимо привличане. Съгласна ли си?

Кери се втренчи в загорялото му изпито лице. Упоритостта й рухна пред настойчивостта на тялото й. То се събуждаше както сутрин цветята, огрени от слънцето. Разтваряше се. Търсеше топлина.

Помъчи се да си спомни причините, поради които бе решила, че трайна връзка помежду им е невъзможна, неразумна, ала тялото й притежаваше собствена памет. Съхранило бе усещането за всеки жест, звук и вкус, съпътстващи любовната игра. Искаше да ги изпита отново. И затова бе готова да отстъпи. Смело сложи ръце на гърдите на Линк.

— Съгласна съм.

— Тогава ще успеем ли да забравим за всичко и да се съсредоточим само върху този факт?

— Подходът ти към въпроса не е ли доста безотговорен?

— А не смяташ ли, че имаме право да бъдем поне малко безотговорни? — Очите му се плъзгаха по лицето и косата й. — След онзи кошмар, който преживяхме?

— Да.

Усещаше топлата му кожа под дланите си. Изгаряше от желание да я докосне с лице, с устни.

— Отърси се от излишните скрупули — промълви развълнувано Линк. — Мисли само за удоволствието, което ще изпитаме заедно.

Хвана я за брадичката, наклони главата й назад, притисна устни към нейните и ето че всичко наоколо доби съвсем други очертания. И цветове. Тревогите от всекидневието сякаш се стопиха и отстъпиха място на дивата им ненаситна страст.

Линк още по-силно я притисна в обятията си и тя най-сетне доверчиво отпусна глава на гърдите му. Заслуша се в ударите на туптящото му сърце, за да се увери, че целувката и на него бе подействала като първата глътка наркотик.

— Добра си — прошепна Линк в косите й.

— Просто отдавна не си бил с жена.

— Не. Наистина си добра.

— Така ли?

— Да, мадам. Адски си добра.

Отново наклони назад главата й и продължи да я целува. Притегли я към себе си, като дръзко погали бедрата й. Кери потръпна от допира и понечи да проговори, но устните му не й позволиха. Отчаяно се впиваха в нейните. Издърпа ръцете си, които бяха заклещени между телата им, и обви с тях врата му. Когато гърдите й се притиснаха към него, и двамата изстенаха. Кери пъхна пръсти в косата му и се изпъна. Стонът на Линк сякаш се откъсна направо от сърцето му. Плъзна ръце по хълбоците й я притегли още по-близо.

Вече изгаряха от желание. Най-накрая Линк спря да я целува. Влажните му меки устни докоснаха нейните и ръцете му се придвижиха към талията й. Беше толкова тънка, че той я стискаше леко, сякаш не можеше да повярва. Кери се отпусна, обхвана с ръце раменете му и го погали по ушите и по брадата. Когато вдигна свенливо очи, Кери видя нещо, което рядко му се случваше — той се усмихваше. Каза му, че има хубава усмивка. Линк тихо се изсмя на невинния комплимент.

— Така ли?

— Да. И не го вършиш много често. Обикновено ми се цупиш.

— Понеже непрестанно ме предизвикваш.

Думите му разтърсиха Кери. Сякаш някой я удари с кадифена ръкавица. За да не му остане длъжна, тя продължи шеговито:

— Зъбите ти са прави. Шини ли си носил?

— Не, разбира се.

— Аз пък съм носила.

— Сигурно си изглеждала великолепно. — Линк я целуна леко по носа. — Пък и си е струвало — прокара език по горните й зъби. Кери потрепери от удоволствие. — Студено ли ти е?

— Не! — Абсурдността на въпроса стигна до съзнанието й и Кери се засмя. — Не — повтори, като поклати глава.

Очите му светеха хипнотизиращо като фенери сред гората през нощта. Кери виждаше само тях. Двойни звезди в центъра на тази усамотена вселена.

— А топло ли ти е?

Тя кимна.

— Къде?

— Навсякъде.

— Тук? — сложи разтворената си длан на корема й и без да сваля очи от лицето й, я плъзна надолу.

— Да. — Кери изстена в унес и политна към него.

— Болезнено ли е?

— Малко.

— Съжалявам.

— А аз не.

— Така ли?

— Да, Линк.

Целувката им бе толкова пламенна, че той премести ръката си на гърба й, притисна я и я залюля леко. Докосна с нос шията й, целуна я, близна я с език.

— Нали знаеш онази песен «Искам да те целуна навсякъде»? — Кери кимна, без да сваля глава от рамото му. — Точно това искам — да те целуна навсякъде. Много пъти. — Сграбчи я за китките и я отдалечи от себе си. Кери отвори очи. — Единствено желанието ме тласкаше да вървя напред в онази проклета джунгла. По природа съм страхливец.

— Не е възможно — разгорещено отвърна Кери.

— Просто уцели момента — отвърна й с крива усмивка. Поклати глава и добави. — Както и да е, поне се надявах, че някой ден ще стане чудо и ти ще се озовеш в леглото ми.

— Не се опитвай да ме измамиш, Линкълн. Пред други хора номерата ти може и да минат, но не и пред мен. Задачата ти беше да спасиш сираците.

— Е, така по-спокойно си фантазирах — тъжно отвърна той.

— Нима? — Кери неволно започна да кокетничи.

— През цялото време. Без да спирам нито за миг.

Ръцете му стигнаха до гърлото й. Пръстите едва се допираха до кожата й. Макар и чувствителни, когато боравеха с обективите и механизмите на сложните фотоапарати, те бяха определено груби и мъжки. Приближи леко ръце до гърдите й и ги хвана отстрани. Нощницата беше толкова тънка, че в тъмната стая облите хълмчета хвърляха съблазнителни сенки.

— Гърдите ти ме омайваха при всяко твое движение. Дрехите ти сякаш постоянно бяха мокри. Никога няма да забравя агонията в нощта, когато се къпа в потока. Преминаването на реката. Всичко прилепваше по тялото ти. И аз те гледах… — Прокара палци по зърната й. Те не се нуждаеха от подкана. Омаяни от думите, вече бяха готови за милувка. — Омагьосваха ме, Кери. Мислех си само как ги докосвам, как ги целувам. — Наведе се и я целуна през нощницата. Влагата се просмука в тънката материя и тя залепна за розовото зърно. — Хубави са.

— Нали каза, че били малки.

— Да, но не съм казал, че не харесвам малки гърди. — И продължи с влудяващата ласка, докато коленете й се огънаха.