Само след няколко минути отвътре започна да я човърка. Трябваше да научи нещо повече за него, не само името му и факта, че е шотландски благородник. Трябваше да разбере защо в думите на Томас Менърли усети някакво презрение към него. Тази вечер нямаше да има голяма възможност да узнае нещо повече за Колин Кинрос, но не се отчая. Скоро щеше да пристъпи към действия.



Дъглас Шербрук, граф Нортклиф, се бе настанил удобно на любимия си кожен стол в библиотеката и четеше „Лондон Газет“. Случайно вдигна очи от вестника и видя сестра си, застанала на вратата. Защо, по дяволите стоеше там? Нормално беше да нахълта с гръм и трясък и още преди да й обърне внимание, да бърбори нещо и да се залива от смях. Този смях, толкова безгрижен, обичлив и невинен, заразяваше и него. И тогава тя се навеждаше, целуваше го по бузата и силно го прегръщаше. Сега обаче не се смееше. Защо, по дяволите, изглеждаше толкова променена? Сякаш беше извършила нещо ужасяващо. Но в Синджан нямаше и следа от срамежливост. Разбра го още в мига, когато я взе от бебешката и люлка и тя го хвана за ухото и така го изви, че той изпищя от болка. Той сгъна вестника и го сложи на коленете си. Свъси вежди.

— Какво има, малчо? Е, вече си твърде голяма, за да те наричам така. В такъв случай, кажи, скъпа. Хайде, влизай. Какво става с теб? Алекс каза, че нещо си си наумила. Изплюй камъчето, Синджан. Не ми харесва как се държиш. Съвсем не е в твой стил. А това ме изнервя.

Синджан пристъпи бавно в библиотеката. Беше много късно, почти полунощ. Дъглас и посочи да седне срещу него. Невероятно, мислеше си тя, докато се приближаваше до брат си. Винаги беше вярвала, че Дъглас и Райдър са най-красивите мъже в света. Но явно, че е грешала. Нито един от тях не можеше да се равнява с Колин Кинрос.

— Синджан, държиш се доста странно. Не приличаш на себе си. Да не би да си болна? Или пък Майка те е тормозила пак?

Тя тръсна глава и отговори.

— Да, но тя винаги го прави. Казва, че е за мое добро.

— Пак ще разговарям с нея.

— Дъглас…

Тя спря. Той запримига от недоумение като видя, че е забила поглед в земята и нервно подръпва муселинената си пола.

— Мили Боже — бавно каза той, озарен от догадката. — Ти си срещнала мъж.

— Не, не съм.

— Синджан, знам, че не си надхвърлила определената ти сума. Харчиш толкова малко, че след няколко години ще бъдеш по-богата от мен. Вярно, Майка непрекъснато ти натяква, но в интерес на истината, ти не обръщаш внимание на забележките й. Алекс и аз те обичаме и се опитваме според възможностите си да ти създадем условия да се чувстваш добре. Очакваме след около седмица да пристигнат Райдър и Софи…

— Знам името му, но не съм се запознала с него.

— О! — Дъглас се облегна, усмихна й се и вплете пръсти в очакване. — И как му е името?

— Колин Кинрос, граф Ешбърнхам. И е шотландец.

Дъглас свъси вежди. За момент таеше надеждата, че Томас Менърли е този, когото тя харесва. Къде тоя късмет?

— Познаваш ли го? Женен ли е? Сгоден ли е? Комарджия ли е? Убивал ли е на дуел? Женкар ли е? — отрупа го с въпроси тя.

— Иска ти се да е нещо по-иначе, нали, Синджан? Шотландец! Не, не го познавам. Щом като дори не сте се запознали, защо си така дяволски заинтересувана?

— Не знам — тя замълча. Изглеждаше необичайно беззащитна. Сви рамене, търсейки нещо останало от предишната Синджан, и нерадостно се усмихна. — Просто така.

— Добре — каза Дъглас и изпитателно я изгледа. — Ще разуча всичко за този Колин Кинрос.

— Нали няма да кажеш на никого?

— Само на Алекс, на никой друг.

— Нали за тебе няма значение, че е шотландец, а?

— Няма, разбира се.

— Забелязах в гласа на Томас Менърли нотки на презрение и неприязън. Нарече го варварин.

— Верую на бащата на Томас беше, че истинският джентълмен още с рождението си трябва да диша прекрасния английски въздух. Явно Томас е наследил абсурдните теории на покойния си баща.

— Благодаря ти, Дъглас — Синджан се наведе и го целуна по бузата.

Той леко сбърчи чело, докато я наблюдаваше да излиза от библиотеката. Бавно вплете пръсти. Единственото, което имаше против шотландците беше, че ако сестра му се омъжи за такъв, ще живее много далеч от семейството си.

Не след дълго я последва и се качи на втория етаж. Влезе в спалнята и видя Алекс пред тоалетната масичка да разресва косата си. Очите им се срещнаха в огледалото. Той се усмихна и започна да се съблича. Тя остави гребена пред себе си и се обърна към него.

— Докато остана гол-голеничък ли ще ме гледаш? — попита я той.

Тя се усмихна и кимна.

— Защо ме гледаш така, Алекс? Дали не се тревожиш, че съм напълнял? Може би ти трябва да се увериш, че не съм трупнал нито грам тлъсти на и тялото ми все още е безупречно?

Тя се усмихна още по-широко. Поклати глава и каза:

— О, не. Сигурна съм че си в идеална форма. Снощи поне беше, тази сутрин също и… — тя прихна.

Той съблече всичките си дрехи, отиде до нея, взе я на ръце й я занесе на леглото.

Щом отново беше в състояние да говори свързано, той се изтегна в леглото до жена си и забеляза:

— Нашата Синджан е влюбена.

— Това значи е причината да се държи толкова странно. — Алекс се прозя широко и се надигна на лакът до мъжа си.

— Името му е Колин Кинрос.

— Мили Боже!

— Какво има?

— На музикалната вечер снощи някой ми го посочи. Изглежда ми твърдоглав и своенравен, Дъглас.

— И всичко това само от едно виждане?

— Доста е висок. Може би по-висок от теб. Това е добре, защото Синджан е малко височка за жена. Но има вид на мъж, който не се спира пред нищо. Който е способен на всичко, за да получи това, което иска.

— Алекс, не е възможно да разбереш само от гледане всички тези неща за един мъж. Ако не престанеш да говориш празни приказки, ще трябва да взема мерки. Да те оставя два дена без дрехи ще стигне ли?

— Не знам нищо за него, Дъглас.

— Каза, че е висок, брутален и не се спира пред нищо. Разполагам със страхотни данни като начало.

— Да. Ще се увериш, че съм права — тя се засмя и топлият й дъх погали рамото му. — Баща ми презира шотландците. Надявам се да не си предубеден като него.

— Не, не ги презирам, Синджан ми каза, че още не се е запознала с него.

— Не се съмнявам, че това ще стане съвсем скоро. Знаеш колко е изобретателна.

— Междувременно аз ще се постарая да узная всичко възможно за този шотландски джентълмен. Не се спирал пред нищо, хм-м?



На следващата вечер Синджан беше луда от щастие. Дъглас щеше да ги заведе двете с Александра в театър „Друри Лейн“ да гледат „Макбет“. Нямаше съмнение, че като шотландец, представител на рода Кинрос и братовчед на безброй Мак-някой си, той също щеше да бъде там. Постановката беше премиера. И той щеше, щеше да бъде там. Но ако придружаваше някоя дама? Ако той… Наложи си да не мисли за това. Беше отделила цял час за тоалета си. Камериерката й Дорис й кимна весело и дяволито се усмихна.

— Изглеждате много красива, миледи — забеляза тя, докато нежно и внимателно нагласяваше една светлосиня панделка в косите на господарката си. — Цветът й е същият като очите ви.

Когато се огледа за последен път, преди да тръгне Синджан остана доволна от себе си. Роклята й беше от тъмносиня коприна със светлосин шлейф и къси буфан ръкави, пристегнати под гърдите с широк кадифен колан в същия цвят като шлейфа. Беше висока, стройна и бледа — в тон с модата. Деколтето беше едва загатнато, защото Дъглас проявяваше изключителна строгост в това отношение. Да, изглеждаше прекрасно.

До антракта Синджан не го видя в залата. Фоайето на театъра беше тясно за блестящата публика. Хората обменяха последните новини, смееха се, а ако се съберяха бижутата им, с парите от тях можеха да се изхранят дузина английски села за една година. Беше горещо и душно. Стотиците запалени свещи в полилея на тавана се топяха и на капки падаха върху неколцина злочести посетители. Дъглас се отдели, за да донесе шампанско за Алекс и Синджан. Към тях се приближи една приятелка на Алекс и Синджан използва случая да огледа всяко кътче на огромното фоайе, за да открие своя шотландец, както го наричаше. С облекчение, и задоволство тя го забеляза да разговаря с лорд Брасли, приятел на Райдър, на осем стъпки зад нея. Брас, както го наричаха, беше женкар, но иначе добродушен мъж. Славеше се с това, че осигурява по-голям разкош на жена си, отколкото на любовниците си.

Сърцето й заби лудо. Обърне с лице към него и тръгна напред. Блъсна се в един възпълен господин и автоматично се извини, без да се спира. Не беше на повече от три стъпки от него, когато го чу да се смее и след това най-спокойно да казва на лорд Брасли.

— Мили Боже, Брас, какво, по дяволите, да предприема? Направо е непоносимо! Никога в живота си не съм попадал в такова свърталище на грачещи нещастници, събрани на групички по две, по три да се кикотят, хилят, дърдорят и зяпат. Не е честно, не. Трябва или да се оженя за някоя богата наследница, или да загубя всичко, което имам. А жените, които видях и които могат да ми осигурят необходимите пари, без изключение, ме плашат до смърт.

— О, скъпи приятелю. Има и други жени, които не са чак толкова неприятни — каза през смях лорд Брасли. — Жени, за които не е необходимо да се жениш, а просто да се забавляваш. Сред тях ще си починеш добре, Колин. Ти със сигурност имаш нужда от това — той потупа Колин Кинрос по рамото. — А за богата кандидатка за женитба, имай търпение, момчето ми. Имай търпение.

— Ха, търпение! Всеки ден ме приближава до катастрофата. А що се отнася до другите жени, по дяволите, за тях трябва да пилея сума ти пари, които и без това нямам. Нито мога да ги засипя с дрънкулките, които ще очакват от мен. Не, нямам време за развлечения, Брас. Трябва незабавно да си намеря богата наследница и то на подходяща възраст.

Гласът му беше гърлен и звучен, преливащ от жизнерадост и сарказъм. Лорд Брасли се засмя, кимна на някакъв познат и се отправи към него. Без да се двоуми нито миг, Синджан се озова пред него и не помръдна, докато красивите тъмносини очи не се спряха върху лицето й и черните му вежди не се повдигнаха въпросително. Тя протегна към него ръката си и заяви.