Понякога Емили се чудеше как момчетата търпят отношението й. Но те явно таяха необяснимо възхищение към Кейт. Тя им се струваше нещо значително. И според слуховете все повече от тях искаха да опитат късмета си да бъдат Единственият…

Докато блестеше в центъра на вихрушката, Кейт не пренебрегваше най-добрата си приятелка. Тя настоя да промени Емили въпреки протестите й, така че най-лошата част от мързела й бе замаскирана; късата й кестенява коса беше подстригана на модерно каре, Кейт й намери няколко удобни костюма с панталони и даже — въпреки възраженията й — две рокли, впити в талията, които подчертаваха големите й гърди и покриваха задника и бедрата й. Докато Кейт всяка сутрин редовно посещаваше фитнеса, Емили засрамено се отправяше на обиколка из града. Така и не отслабна, но поне не напълняваше повече. А и Кейт не я караше да се чувства зле по отношение на тялото си. Научи я на основното в гримирането, дори й купи малък несесер с козметика.

— Съвсем просто е — обясни й тя. — Овлажняващ крем на „Олай“, нали? Не можеш да го сбъркаш. После фон дьо тен. Отнема десет секунди. Отива ти този нюанс на „Мейбълин“ — евтина, но хубава марка. Неутрални сенки. С нюанс на нещо като бисквитено.

— Добре — каза притеснено Емили.

— Не се паникьосвай, почти свърших. Ето и малко бронзираща пудра. Разнасяш по бузите като руж. Вместо руж. Няма начин да сгрешиш. Научих го от Боби Браун.

— Кой е той?

— Не той, а тя — завъртя очи Кейт. — Гримьорката? Виж, няма значение. Просто го използвай. С ето тази четка. Накрая можеш да сложиш малко спирала — удължаваща и водоустойчива. Всичко това струва по-малко от двайсет и пет долара, а ще го ползваш цяла година.

Емили погледна с подозрение към редичката от лосиони и пудриери пред себе си, подредени чинно в прозрачна козметична чантичка на „Сефора“.

— Пробвай. — Кейт беше непреклонна. — Нали ти харесаха онези дънки на „Ливайс“, в които те намъкнах миналата седмица? Искам да те видя как го правиш. Лесно е. Дори професорите се гримират.

— Но…

— Без „но“. Давай. Леле, ако ме видиш мен без грим — ще уплаша малките деца.

Емили се засмя.

— Да, бе. Как не. — Кейт без грим беше разкошна. Кейт с грим беше ослепителна.

— Чакам — рече приятелката й нетърпеливо.

Неуверено Емили изстиска малко от овлажняващия крем и го разнесе по лицето си; после, след като Кейт не я спря, тя направи всичко по силите си, за да се справи с останалите неща.

— Идеално. Ще ти покажа. — Кейт я хвана за раменете и я избута пред голямото огледало над мъничката им камина.

— Еха — въздъхна Емили. Лицето, което отвърна на погледа й, изглеждаше толкова различно. В училище не й позволяваха да се гримира, а през уикендите така и не се осмеляваше да го направи. Всеки опит да изглеждаш хубава се приемаше като разрешително за жестоките момичета да ти се подиграват. Но това, това беше… да му се не види, беше наистина страхотно. Все още беше Емили, но по-гладка, по-хубава, с намек за скули, а големите й очи се открояваха на лицето й и тя беше почти… как да се каже? Привлекателна. Може би. За определен тип момче. У нея се надигнаха надежда и удоволствие. Не беше трудно; Кейт й даде нещата, а тя можеше да ги използва. Като се добавеха и добре стоящите й дънки и прилепналият пуловер — тялото й се бе постегнало от разходките — е, Емили бе наясно, че не е Мерилин Монро, но пък и момчетата, които й харесваха, не бяха Кларк Гейбъл. Те носеха очила с черни рамки, бяха слаби и с дълги коси. И най-привлекателното нещо у тях беше интелигентността им. Мъжете като тях не излизаха с мажоретки. А най-хубавото беше, че и не искаха.

За своята среда Емили можеше да мине за сексбогиня. Тя се подсмихна при тази мисъл.

— Кейт, скъпа — призна тя с истинска обич. — Ти си много добра приятелка.

Кейт имаше среща с Оливър Мартин; той учеше икономика, а баща му работеше на „Уолстрийт“.

— Спомни си това — каза й Емили, отправяйки се към вратата, — когато станеш богата!



Богата.

Това беше отговорът на гатанката. Ако се съдеше по думите на Кейт. Това бе историята, която тя повери на Емили, докато учеха вкъщи, отпуснали се приятно върху белия диван с приятни червени покривки. Топлеше ги истински огън от малката им камина, а навън бяха настъпили зимните нощи, в които Ню Йорк се превръща в хладилник. Кейт не й се изповяда докрай, дори и след чаша шампанско от многобройните бутилки — подаръци от многообещаващи ухажори, които беше приютил хладилникът им. Емили не бе чувала дотогава толкова много за скръбта й от загубата на майка й, за болката от борбата й с наема, храната и билетите за автобуса, за стремежа й да се поддържа хубава и във форма с оскъдни средства. Кейт нямаше желание да се разпростира надълго и нашироко и Емили не настояваше. Боеше се да не би да загуби приятелството й, ако се опита да разбие предпазната й стена.

Но Кейт с охота й разказа за плана си в живота. Да заляга усърдно над уроците, но два пъти по-усърдно — над красотата си. Да се учи как да се държи с мъжете, които я желаеха, без да има казва „да“ или да ги превръща в свои врагове. Твърдеше, че тъкмо училището я е научило на това. Кейт Фокс не искаше врагове. Когато нещата се получаваха, беше лесно, казваше тя нехайно. Тя беше тук, нали? В Нюйоркския университет, където бе искала да бъде? Срещаше се с богати момчета? Никой от тях все още не бе напълно подходящ, все още не, но тя ставаше все по-обиграна, плащаха й разходите, беше сред хората, елита, и я забелязваха… Кейт вярваше в Пепеляшка, но въпросът беше, че никой нямаше да отиде да вземе Пепеляшка, докато чисти пепелта. Тя трябваше хубавичко да се издокара. Трябваше да отиде на бала. Тъкмо там я бе видял принцът. Кейт обясни, че залягайки над уроците в училище, си е спечелила поканата за бала.

— Но каретата на Пепеляшка всъщност е била тиква — изтъкна Емили.

— Знам. Не е ли страхотно? — попита Кейт през смях. — Разбираш ли идеята — преструвай се, докато наистина се случи.

— Но защо? — попита я един ден Емили. Кейт беше достатъчно умна, не беше суперинтелигентна, но според Емили можеше да завърши сред тримата първи по успех. Първата й специалност беше английски, втората — журналистика. Можеше да направи страхотна кариера. — Защо искаш да се омъжиш за пари? Можеш да ги изкарваш сама. Можеш да правиш каквото си поискаш.

— Не бъди наивна. — В гласа й се прокрадна огорчение. — Колко жени си виждала в списъка с 500-те най-богати хора? Просто не става по този начин. Каквото и да разправяш, Ем, повярвай ми, жените винаги ще си останат втора класа граждани — въздъхна Кейт. — Виж, ти си хипи, трябва да ме разбереш. Това е дзен. Поемам по пътя на най-малкото съпротивление. Яздя коня в посоката, в която се движи той. Една жена може цял живот да се бъхти като робиня във високите си токчета и бизнес костюма си и накрая най-вероятно ще се сдобие само с пришки и средна мениджърска заплата. Защо, при условие че малко джогинг, страхотна коса, хубави нокти и интелигентен разговор могат да я поставят директно в центъра на лесния живот само с думата „да“.

— Не го мислиш в действителност — каза Емили.

— Сериозно? Погледни средностатистическата жена с кариера. Съпругът й се мотае из къщата, докато тя се трепе. Нищо чудно и да излиза с друга. Оставя жена си да гледа бебето. Тя работи на едно или две места, мъчейки се с грижата по децата… дори той да е там, работи по-малко, защото тя помага с доходите, тя единствена се грижи за децата и чисти къщата. Знаеш ли как ми звучи това? Като една наистина кофти сделка.

Емили поклати глава шокирана.

— Феминизмът от години се бори за правата и независимостта на жените. Какво е бракът с богат мъж? Това не е успех. Това е да станеш жена, която ходи по обеди. Нищо не е. Не мога да повярвам, че такава е целта в живота ти, Кейт.

— Повярвай го — отвърна Кейт с абсолютна сериозност. — Жената с кариера и деца носи една торба камъни на гърба си. Докато момичето с подходящ брак… единственият товар, за който трябва да се тревожи, е металът на лявата й ръка. — Тя се засмя и протегна към огъня пръстите си без пръстени. — Просветна ли ти вече за какво говоря?



Когато завършиха, Емили се дипломира cum laude14. Кейт просто завърши добре. Въпреки всичко тя бе затрупана с предложения за работа. Прие една позиция като щатен автор на статии за красота и мода в списание „Кюти“.

— „Кюти“? — възрази Емили. — Това списание е пълен боклук. Пастелните тонове са на мода през пролетта и ето ви статия за многобройните оргазми. Интересуват се само от обувки и чанти. И вероятно секс.

Кейт се ухили.

— Чакай, да не би да пропуснах нещо? Няма ли друго?

— Кейт — възрази Емили. — Стига.

— Виж, аз пък случайно харесвам обувки и чанти. А „Кюти“ е от големите играчи на пазара. Тиражът му е милион копия на месец.

— Някои жени нямат вкус.

— Не бъди толкова снизходителна. Не всички си падат по независимото кино и литературния обзор в „Ню Йорк Таймс“. — Кейт изглеждаше малко раздразнена, което изненада Емили. — Дори и изтънчените бизнес дами обичат да се изключват във влака по пътя към къщи. Работата ми осигурява разумна заплата, получавам безплатно дрехи, а и в модния бранш гъмжи от мъже — заради всички онези манекенки.

— Ти си по-секси от всяка манекенка — заяви предано Емили.