Сестра Аугустина хвърли неволен бегъл поглед на пълните й гърди, напиращи под ризата. Разбираше, че Кейт едва ли е виновна за тях. Но като се добавеха и косата, устните, обувките, прилепналата по тялото униформа — детето беше динамит. Учителите се оплакваха, че Кейт Фокс понижавала оценките на момчетата с по една единица. Явно девойката се отразяваше много зле на концентрацията.

Сестрата тихомълком бе наредила винаги да я слагат да седи най-отзад.

Нямаше гаджета. Кейт се движеше с група момичета, които можеха да се нарекат приятелки, но не бяха истински близки. Тя бе твърде хубава, за да се държи високомерно, и винаги лесно си намираше място на масата в трапезарията за обяд, но с изключение на бегли разговори в коридора и през междучасията или по време на хранене, момичето нямаше близък контакт с никого. Никой не знаеше какво прави в свободното си време. Почивните й дни оставаха загадка. Не ходеше на боулинг заедно с останалите си приятели от работническата класа. Не се редеше за билети за кино, нито ходеше на поп концерти. Всъщност сестра Аугустина забелязваше силен поток на негодувание към момичето. Тя се държеше настрана, отделно от другите. Сякаш бе прекалено добра за децата, прекалено добра за това училище. Дори за сестра Аугустина.

Кейт отвърна на погледа й любезно, но твърдо. Студено. Сестрата и преди бе виждала тази стоманена студенина у някои от сестрите в манастира. Някои от тях се бяха издигнали. Една бе станала игуменка. Сестра Аугустина се опита да не се засегне от този поглед.

— Не разбирам, сестро.

— Имаш добър успех. — Не искаше да звучи толкова остро и сърдито. Това грехът на суетата ли беше? Дали приемаше като предизвикателство сластния вид на девойката? Би трябвало да е над тези неща. — Но имам чувството, че умът ти не е съсредоточен.

— Но успехът ми е добър. — Зелените очи се ококориха невинно. — Знаете, че никога не отсъствам, сестро, имам хубави оценки…

— Имаш петици по всичко, освен по бизнес подготовка. — Сестра Аугустина въздъхна. — За тази стипендия чакат кандидати, които са пълни отличници.

— Да, сестро, но аз давам всичко от себе си. Може и да не съм толкова умна, но работя все по-упорито. А и никой не ми помага с домашните — добави Кейт.

За първи път по време на разговора сестра Аугустина си позволи лека усмивка, в която се прокрадна неохотно възхищение. Какъв красив и деликатен начин да напомни на монахинята, че в действителност е сираче. Кейт Фокс може и да не беше сред най-прилежните момичета в сградата, но притежаваше невероятна подла хитрост.

— Намирам външността ти за обезпокоителна — изтъкна тя. — Кейт, не забравяй, че си тук, за да учиш.

— Но, сестро, поведението ми…

— Както и младежите, които посещават това училище.

Кейт сведе поглед към униформата си. За първи път сестрата забеляза, че тя е прилежно изгладена. Представи си детето — само вкъщи, гладещо ризата си преди училище. Кейт Фокс се бе отправила на мисия в живота, и то не такава, която щеше да я отведе при болните в Африка. От друга страна, като жена, която ставаше в ранни зори за сутрешна молитва, трябваше да оцени дисциплината. Но в служба на какво, мила моя, в служба на какво…

— Да не съм нарушила правилата, сестро? — учуди се Кейт.

— Разбира се, че не си. Това би ми дало оправдание да ти откажа тази стипендия. — Монахинята въздъхна и се предаде на неизбежното. Как би могла да откаже мястото на осиротяла тийнейджърка с добър успех и поведение? Невъзможно.

— Моля? — отвърна Кейт.

— Да не си играем игрички, девойче. Не разбирам точно какво целиш, Кейт. Мисля, че можеш да работиш още по-усърдно. Изглеждаш толкова концентрирана върху красотата си, колкото и върху подготовката си за SAT6. И съм сигурна, че си напълно наясно с репутацията си на разсейваща личност, що се отнася до нашите ученици.

— Та аз дори нямам гадже — възрази Кейт.

— И очевидно не възнамеряваш да имаш. Не, не казвай нищо, Кейт. Прояви разбиране към другите, както и към себе си. Не е нужно да измъчваш нашите младежи. Имам чувството, че ги използваш за… за упражнение — каза монахинята с внезапна искра на вдъхновение.

Девойката сведе очи и лека руменина пропълзя от бялата кожа на врата й към бузите. Сестра Аугустина почувства бегъл изблик на триумф, сякаш бе спечелила партия шах с някой гросмайстор.

— Ще носиш косата си вързана на опашка. И зарежи гланца за устни.

Кейт кимна.

— Получавам ли стипендията, сестро?

— Разбира се, Кейт.

Кейт въздъхна — дълбока, дълга въздишка, при която облекчението й изведнъж пролича в цялото й тяло и монахинята малко се засрами. Момичето беше сираче, наистина, грижеше се за себе си и имаше нужда да остане в това училище.

— Пази се от неприятности и ще получиш първокласни препоръки за всеки колеж, в който решиш да кандидатстваш. И с учението би могла да се справяш още по-добре.

— Не искам да ставам професор все пак, сестро.

— Сигурна съм, че не искаш. Но в добрите университети ще срещнеш мъже от по-добра класа. Запомни това, Кейт.

Момичето се ухили смутено.

— Да, сестро Аугустина. Благодаря ви.

Кейт бръкна в джоба на плисираната си пола и измъкна малък розов ластик за коса. Тя внимателно го уви около лъскавата си грива — веднъж, два пъти, три пъти, връзвайки я високо на главата в пригладена конска опашка, която се полюшваше при всяко движение и я правеше да изглежда спортна и сексапилна. После тя стана и излезе от кабинета.

Сестра Аугустина не си направи труда да й напомни да избърше гланца си. Разбираше кога са я победили.



След тази среща Кейт се превърна в ученичка за пример. Играеше по правилата, поне в повечето случаи — идваше рано, бе свела флиртовете до минимум. Но продължавайки зорко да я следи, сестра Аугустина се чудеше какво все още я безпокои у момичето.

— Кейт Фокс. Има нещо нередно при нея — заяви тя на висок глас една сутрин в учителската стая.

— Кейт? — попита веднага сестра Франсис.

— Момичето няма никакви приятели. — Тя разбърка кафето си с необичайно удоволствие.

По-възрастната жена повдигна вежди.

— Това не може да е вярно. Популярността й не стихва. На обяд винаги седи на пълна маса, винаги е сред тълпата…

— Да, но така и не виждам да има близки приятелки или по-специални отношения с някого. Вниманието й винаги бе съсредоточено върху майка й и върху момчетата. Това не е здравословно. Още по-малко сега. — Сестра Франсис отпи от чашата си, размишлявайки над проблема. — Но какво можем да сторим? Не можем да я направим по-общителна.

— Време е да се помолим на свети Юда — пошегува се сестра Аугустина. Той беше светецът патрон на изгубените каузи. Но думите на по-младата учителка не излязоха от ума й цял следобед.

От какво се нуждаеше Кейт? Въпросът беше труден за старата монахиня, която отдавна бе избрала съвсем различен път в сравнение с младата жена, тази пеперуда, тази искряща красавица, която бе така изпълнена с жизненост. Въпреки това бе сигурна, че Кейт е страдала повече и от двете им. И под всичкия аскетизъм и цялата дисциплина сестра Аугустина се мъчеше да прояви съпричастност.

Тя не беше по светските работи като Кейт. И тази крехка решителност, която обгръщаше девойката като броня, й бе чужда. Не за първи път на монахинята й се прииска да е познавала майката на Кейт. Щеше по-добре да разтълкува поведението на ученичката си. Кейт бе толкова твърда… отказваше всякаква помощ. От какво имаше нужда това момиче, което беше така силно независимо?

И изведнъж й хрумна идея като блестящо прозрение. Кейт отказваше да получи помощ. Но може би нямаше да откаже да окаже такава. Кейт Фокс имаше нужда от омекотяване, имаше нужда да се срещне с някого, който не е като нея, който е уязвим, който би могъл да се възползва малко от тази прекомерна дързост и това неразумно поведение. Сестрата прегледа момичетата в класа на Кейт. Повечето бяха обикновени, отличаващи се сега само по изключителната красота на младостта, която щяха да надраснат с възрастта, след което да навлязат в посредствения си живот, както се боеше тя. Съществуваше обичайната смесица от често срещани прегрешения. Арогантност и суета, онази тийнейджърска жестокост на групичките и разделението, чувството за превъзходство, което би засрамило и някой френски дворец от Ренесанса. А от децата извън училище… не виждаше Кейт да е способна да създаде истинска връзка с някои от глупавите. Момичето бе твърде умно за това. Което водеше до един-единствен кандидат. И още щом се сети за това момиче, сестра Аугустина се усмихна. Не изглеждаха като очевидната двойка, но тя някак предусети, че двете ще си допаднат.

Поредната отбелязана точка срещу свети Юда.

Тя надраска една бележка на класната ръководителка на Кейт.



— Да, сестро?

Кейт се забави на вратата. Сигурно бе притеснена; дори гланцът за устни бе изчезнал.

Сестра Аугустина я съжали.

— Не се тревожи. Не си загазила — не още. Седни.

Кейт се плъзна в стола пред бюрото, като въздъхна.

— Искам да направиш нещо за мен. Малко е деликатно.

Ето че на младото лице изгря интерес. Кейт леко наклони глава. Божичко, колко беше красива.