– Александър!

Той се обърна в посоката, от която идваше добре познатият руски акцент.

– Вуйчо Евгений! – погледна той с топлота един от малкото членове на семейството, с изключение на Наталия, които наистина обичаше.

Вуйчо му дойде при него и го притисна в една от типичните си здрави прегръдки с руско мляскане по двете бузи и прочие. Изглеждаше бодър. Облечен в ярки цветове, обръснат и ухаещ приятно.

– Сега, докато си в Швеция, трябва да ми дойдеш на гости в Сконе – каза Евгений, като размахваше чашата си. – Организирам благотворителен бал. Ще дойдат хора, които събират пари за нещо. Като че ли за околната среда. Знаеш колко обичам природата.

Александър вдигна вежди.

Евгений изглежда се беше замислил.

– Или пък беше за световния мир? Нещо такова. Както и да е, ще е голямо събитие с музика на живо и речи, и много народ. Такива като теб.

– Като мен ли?

– Ами нали знаеш… красиви хора с твърде малко ум и твърде много пари. Богаташи. Заедно ще се постараем да направим света по-добър.

– Ще гледам да дойда – излъга Александър.

Той харесваше вуйчо си и може би трябваше да се отбие в замъка, все пак го притежаваше. Но благотворителен бал в провинцията не отговаряше на представата му за як купон.

Евгений поклати глава сякаш знаеше точно какво се върти в главата на Александър. Но каза само:

– Ще се радвам да дойдеш. С теб отдавна не сме си говорили.

Наталия се присъедини към тях. Носеше Моли в обятията си и Александър прегърна сестра си с една ръка и погледна племенницата си, която весело се плюнчеше.

– Май се е метнала на Дейвид.

– Много е развита за възрастта си, ако това имаш предвид – отвърна Наталия лоялно, но после погледна мократа брадичка на дъщеря си. – Макар и невинаги да си личи.

Александър се засмя:

– Е, кажи ми, защо не направи мен кръстник на малкото ангелче?

Той забеляза угризенията в златистите очи на Наталия, но гласът ù беше спокоен:

– Трябваше ми някой, на когото може да се разчита, Александър.

Той се сепна за миг, преди да се овладее.

– Права си. Не съм точно човекът, който може да я води по правия път.

И се усмихна, за да смекчи факта, че – съвсем неочаквано – се почувства наранен от преценката на сестра си, че е лекомислен.

Наталия го стисна за рамото.

– Много се радвам, че дойде. Програмата на Гюлгарн е запълнена за цялата пролет. Ще организираме събития за деца и младежи. Футболни мачове. Езда.

Александър не успя да прикрие ироничното си изражение при патоса в гласа на сестра си. Но пък Наталия винаги е била човекът с най-голямо сърце в семейството. Не че конкуренцията беше сериозна.

– Изглежда сега спасяването на света е много на мода – обърна се той към Евгений.

Взе поредната чаша от пренасян покрай тях поднос. Първоначалните му намерения бяха да остане трезвен, но сега идеята му се струваше все по-лоша.

– Предполагам, че начинът, по който опростачваш замъка, е суперпопулярен.

– Ни най-малко не ме е грижа какво говорят хората. Опит­вам се да направя нещо добро.

Александър мерна с периферното си зрение добре позната фигура. Така значи, време беше.

– И точно когато си мислехме, че доброто ще победи, злото се появява и си възвръща контрола – промърмори той, докато майка им идваше към тях.

– Мама не е зло – възрази Наталия.

Александър я изгледа скептично.

– Да не би да не сме имали едно и също детство? – попита.

Това беше шега, но в действителност не бяха преживели едно и също. Разликата беше там, че той го знаеше.

– Да, да, но тя се старае, колкото може.

Наталия обхвана Моли по-здраво и погледна предизвикателно и Александър, и Евгений:

– Гледайте да не правите сцени.

– Даже не ми е хрумвало – сви рамене Александър. – Е, какво накара рогатия, искам да кажа мама, да напусне безценното си лозе?

След миналогодишните скандали Густав и Ебба де ла Грип се бяха преместили, или избягали – в зависимост от какъв ъгъл се погледне историята. През лятото Густав с бързо темпо загуби властта над „Инвестум“, отрече се от Наталия като незаконна дъщеря и след това взе че на стари години се прочу с изпълнение на някои от най-расистките атаки, чувани някога в шведския обществен живот. Александър знаеше – все пак той си беше циник до мозъка на костите, – големият проблем не беше, че Густав е нарекъл хората цигани и диваци. Беше по-зле за него – бе проявил лошия вкус да се остави да бъде разобличен. Избликът му беше записан и пуснат в интернет. Когато Александър провери за последно, прословутото видео наближаваше четири милиона гледания. По същото време Александър научи и че Густав е потулил брутално изнасилване, извършено от Питър преди години. Последните му останали чувства към баща му изчезнаха в онзи миг. Завинаги. За него този човек беше мъртъв.

С майка му беше малко по-сложно, тъй като Наталия настояваше с опитите да изгради някаква връзка с нея. Александър знаеше, някъде дълбоко в душата си, че повече обича Наталия, отколкото недолюбва майка им. Уравнението беше почти невъзможно, понеже чувствата му към Ебба въпреки всичко бяха на ръба на омразата. Той я наблюдаваше. Спомняше си как го изоставяше, за да отиде при някой от своите „приятели“. На колко години беше първия път? На четири? Наталия не знаеше нищо за това. Никой не знаеше. И той предполагаше, че вече няма и значение.

– Мама дойде в Швеция за кръщенето – обясни Наталия. – Ще остане в града няколко седмици. Моля те, не можеш ли поне да се опиташ? Беше направо съкрушена, че ти дори не се обади за Коледа. Нито за Великден. За нея е голяма стъпка да остави татко във Франция и да дойде тук сама.

Александър изучаваше възможно най-обективно майка си, която се беше спряла да поздрави приятелка. Светлосиня рокля с подходяща шапка върху русата коса, гладка кожа, дискретно съвършенство. Изглеждаше като всяка друга аристократка. Как е възможно една наглед толкова обикновена жена някога да е събуждала толкова силни чувства у него? Александър още помнеше как като дете копнееше за вниманието ù. Как тя му обясняваше – когато беше на пет и на шест, и на седем години, – че мама не може по цял ден да стои при него и да го прегръща, че мама си има собствени нужди, че Александър трябва да престане да я задушава. Той дълго беше приемал тези думи буквално и беше умирал от страх да не задуши майка си, без да иска. Пъхаше ръце дълбоко в джобовете си и чакаше.

– Здравей, мамо! – поздрави Наталия, когато Ебба дойде при тях.

Ебба сякаш понечи да прегърне Наталия, но в крайна сметка се задоволи с непохватно потупване по рамото. Усмихна се – даже изглеждаше искрено – на гукащата Моли, поздрави брат си Евгений с кимване и накрая се вторачи в Александър.

Той се подготви за удара, но нейните сини очи се напълниха със сълзи.

– Александър! Прекрасно е, че те виждам.

Усети вълна от неприязън, както винаги, когато тя симулираше някаква близост, която синът вече не желаеше. Затаи дъх, постара се да не вдишва добре познатото ухание на парфюма ù – винаги „Уайт Линин“, който той ненавиждаше.

„Щеше да е много по-лесно, ако не бе съществувало време, в което искрено я беше обичал“, помисли си той и леко се поклони.

– И аз се радвам да те видя, скъпа майко.

Ебба не показа с нищо да е усетила иронията в гласа му. Просто направи още една крачка към него и по този начин пристъпи в личното му пространство. Александър се вцепени. Ебба рядко се вълнуваше от нуждите на другите, но този път сякаш усети, че е прекрачила някаква граница. Поколеба се, примигна притеснено и се обърна към Моли.

Александър въздъхна с облекчение.

Докато камбаната в стария параклис биеше, гостите изпълваха скамейките. Свещеникът, който щеше да извърши церемонията, се оказа жена и Александър се зарадва как голямата му сестра по всички възможни начини хвърля ръкавицата на предразсъдъците, които все още преобладаваха в тяхната класа. Музиката проехтя и той леко настръхна. Като малък обичаше да играе в параклиса, слънчевата светлина, която проникваше през цветните стъкла, го хипнотизираше, акустиката, заради която и най-слабият звук проехтяваше в цялата църква, го плашеше. Като деца прекарваха летата си почти изцяло в Гюлгарн и той се замисли за дългата кестенява коса на Наталия, за конете, които тя обожаваше, за децата, с които играеха. Някои от тях присъстваха днес, вече зрели хора със собствени семейства. Помнеше какво правеха като малки, но не и усещането. Дали е бил щастлив? Колкото и да се мъчеше, не можеше да си спомни и това го притесняваше.

Музиката затихна и Наталия и Дейвид занесоха Моли до старинния купел. Кръстниците, Аса Белке и Майкъл Шамон, стояха тържествено до тях. Моли запротестира шумно, когато поръсиха главата ù с вода, и родителите ù се втурнаха да я успокояват.

Очите на Ебба блестяха и тя избърса ъгълчетата им с носна кърпичка. Може би майка им все пак беше простила на Наталия, задето се омъжи за Дейвид, мъжът, който отне на Ебба най-обичното ù нещо – позицията ù в обществото. Александър затвори очи в опит да се пребори с вълната от паника, която го заля. Не искаше да бъде тук. Не искаше да седи и да се преструва, че е част от всичко това.

След кръщенето стисна ръката на Дейвид Хамар. Не бяха се виждали от сватбата, а тогава Александър присъства само защото младоженецът го завлече насила.

– Благодаря, че дойде, Александър – рече Дейвид.

Не каза нищо повече, но дали в суровия му поглед не се четеше укор? Александър промърмори, че церемонията била чудесна, но после бързо се отдръпна, имаше нужда да увеличи разстоянието между себе си и семейството и онова, което си въобразяваше, че чете по лицата им. Той се измъкна навън, излезе на задната тераса, облегна се на една каменна колона и се загледа в езерото.

– Как се чувствате?

Отново беше Джина.