„Изабел, изправи си гърба.“

„Като си толкова висока, играеш ли баскетбол?“

„Изабел, защо панталоните винаги са ти къси?“

Какво значение имаше, че той е висок? Явно обаче имаше. Високите снажни мъже са привлекателни. Тя умееше да определя ръста и теглото, без да пита, хвърляше един поглед на човека пред себе си и преценяваше колко тежи и колко е висок. Александър беше поне метър и деветдесет и шест и тежеше някъде между сто и пет и сто и десет килограма. Широки рамене, мускулест врат, стегнат корем. Тя разглеждаше изображенията, намери прословутата снимка, на която стоеше полугол и намазан с олио, а в краката му лежаха две голи жени. Сравни я с най-новите, които откри, и с видяното вчера. Изглежда е направил нещо със себе си. Фитнес може би? Тя пусна трохите от сухара в кошчето, затвори браузъра и прие следващия пациент.

След като приключи и с последния пациент, Изабел си сложи каската и яхна велосипеда. Вечерта няколко лекари от полевата болница щяха да се съберат на бира в Сьодер, но тя се колебаеше. Може би трябваше да отиде. Не беше хубаво да се държи на разстояние, съзнаваше го. „Утре – рече си. – От утре ще се взема в ръце.“

Яде стоплена в микровълновата печка вечеря пред телевизора, прочете статия за маларията в „Лекарски вестник“ и пи червен чай.

„Утре – помисли си тя, докато лежеше в леглото, изтощена, но неспособна да заспи. – Утре ще поправя всичко, ще стана по-добър човек.“ Затвори очи. Спеше гола, това беше лукс, който си позволяваше, когато си беше у дома. По време на мисиите жените трябваше да внимават, но у дома искаше кожата ù да чувства хладния чаршаф. Беше възбудена. Дали да се самозадоволи? При оргазъм се освобождава окситоцин и кръвното налягане спада. Плъзна пръсти по тялото си, но не се получаваше, мозъкът ù беше зает с друго. Може би по-добре. Сексуалният ù живот беше поредният проблем, с който нямаше сили да се заеме. Погледна часовника, взе телефона и прати съобщение на Лейла.

Реших. Ще отида в Чад.

Психоложката не отговори.

Вероятно защото тя поне си имаше живот.

Изабел се обърна на една страна и се загледа през прозореца. Заспа чак след няколко часа.

 

 

5

 

Джина Адан върза бяла престилка около кръста си, докато броеше наум чашите върху сребърния поднос – високи кристални чаши, пълни с шампанско, върху масивно старовремско сребро. Щеше да ù тежи. Да, беше силна, но не биваше да носи твърде много наведнъж.

Тя хвърли поглед през прозореца на замъка. Пролетното слънце огряваше Гюлгарн. Нарцисите цъфтяха покрай жълтата фасада, а на поляната на малки групички стояха гости за кръщенето, пременени в костюми, обувки на високи токчета и ефирни рокли. Вазите в салоните на замъка бяха пълни с цветя, а всички повърхности – измити и излъскани. Джина приглади престилката. Обичаше този замък с вековна история. Мебелите, украшенията и не на последно място картините, от които сериозни аристократи и жени в копринени рокли отпреди няколко столетия следяха всяка нейна стъпка. Беше шведско, екзотично и толкова далечно от нейната родина, колкото изобщо е възможно. В Сомалия нямаше много замъци.

– Как върви, мога ли да помогна с нещо? – попита Наталия, която влезе в кухнята.

Тя държеше в прегръдките си бебето, главното действащо лице в днешния ден. Закръглената Моли гукаше и Джина ù се усмихна. Имаше нещо комично в това, че толкова стройно и изискано същество като Наталия Хамар може да има такова дундесто дете.

– Няма нужда – увери я Джина. – Всичко е под контрол, идете при гостите.

– Добре, благодаря ти. – Наталия се поколеба, сякаш искаше да добави нещо, но каза само: – Кажи ми, ако имаш нужда от нещо.

Тя излезе и Джина се загледа след нея. Винаги беше харесвала Наталия, която беше истински чаровна, без да е сладникава, и която, макар да беше толкова богата и преуспяла, си имаше демони, с които да се бори. След скандала миналото лято основните работодатели на Джина, Ебба и Густав де ла Грип, бързо напуснаха Швеция и се установиха във Франция. За известно време бяха на ръба на финансова катастрофа. Джина загуби безброй ценни часове работа точно когато най-много се нуждаеше от тях. Но Наталия, която по онова време несъмнено си имаше предостатъчно други грижи, с обичайната си съобразителност се обади и предложи да ù намери допълнителна работа. Джина отчаяно се нуждаеше от тези пари.

Работеше по подобни партита от шестнайсетгодишна. В продължение на шест години се движеше сред изцяло бялата шведска висша класа, сервираше по кръщенета, студентски празници и сватби, чистеше къщи в Юршхолм и апартаменти в Йостермалм. Нямаше нищо против. Заплащането беше високо, а и гъвкавото работно време ù допадаше. Разбира се, някои мъже я тормозеха, отправяха ù неприлични предложения или коментираха цвета на кожата ù, а жените понякога можеха да се държат ужасно злобно, но за нея това беше ежедневие и не беше по-лошо, отколкото в останалата част на обществото.

Джина избърса едно петънце от сребърния поднос и го вдигна. Само че не беше преценила правилно тежестта и когато една от чашите се заклати, сърцето ù щеше да се пръсне. Кристалният сервиз беше наследствено богатство, а шампанското – скъпо.

Тя изруга, но две силни ръце се протегнаха и я спасиха в последната секунда.

– Благодаря! – възкликна тя с облекчение.

Отговори ù весела усмивка и в този момент сякаш слънцето изгря направо в кухнята.

– О, здравей! – поздрави я Александър де ла Грип и взе тежкия поднос от ръцете ù. – Това щеше да свърши зле. Добре че дойдох.

– Здравейте! – отвърна тя на усмивката му.

Не можеше да се въздържи. Джина обикновено общуваше само с Наталия, но Александър винаги съществуваше някъде в периферията, от време на време се появяваше и разпръскваше сиянието си.

– Отдавна не сме ви виждали – продължи тя и пое подноса от ръцете му.

Не беше виждала Александър от миналото лято. Добре изглеждаше. Както винаги.

– Не, не съм идвал в Швеция от сватбата на Наталия и Дейвид.

Джина погледна лицето му крадешком и забеляза, че той всъщност изглежда доста уморен.

– Зает сте с купони?

Тя се опита да си спомни в колко заглавия на първа страница беше виждала името му през последната половин година. При всички случаи бяха над десет.

– Това е тежка работа, но все някой трябва да бъде черната овца на семейството – сви рамене той и ù отвори вратата.

Имаше онзи изтерзан вид, който винаги добиваше на семейни събирания, макар обикновено да съумяваше да го прикрие добре.

– А как се чувства най-красивата раздавачка на шампанско в Швеция? – продължи той.

– Бива.

– Кажи, ако мога да направя още нещо за теб. Да ти отварям врати, да спасявам кристални чаши. – Той ù намигна. – Да масажирам уморените ти крака.

– Ммм… – изгледа го тя подозрително.

Александър винаги флиртуваше с нея. Е, той флиртуваше с всички, но въпреки това я караше да се чувства някак равна на другите.

Тя се промъкна покрай него и отиде да работи.

Жадните гости бързо опразниха подноса, затова Джина трябваше едновременно да събира празните чаши и да държи всичко под око. Наталия и Дейвид стояха прегърнати и разговаряха с Аса Белке и Майкъл Шамон. Джина не можеше да не спре, за да погледа бляскавия квартет за момент, преди да се върне в кухнята, да смени чашите, да налее още шампанско и да продължи сервирането.

Когато се върна навън, Джина видя Питър де ла Грип да идва пеш през поляната, сам. Тя прехапа долната си устна. Не харесваше Питър, но тъй като той дойде право при нея, се принуди да му поднесе таблата и да се усмихне учтиво.

– Здравей! – кимна ù той, взе чаша, благодари и остана прав до нея, без да говори.

Тя не знаеше как да постъпи, струваше ù се невъзпитано просто да се отдалечи, но от тримата наследници на семейство Де ла Грип Питър ù беше най-малко симпатичен. За нея представляваше архетип за бял мъж – арогантен, уверен в собственото си превъзходство и подчиненото положение на всички останали. Тя го погледна плахо, докато той стоеше с чаша в ръка и поглед, зареян в празното пространство. Никой от другите гости не идваше при него. Той изглеждаше променен. Беше отслабнал от последната им среща в онази сутрин в дома на Наталия преди прословутото събрание на акционерите. Изглежда през последната година не му е било никак лесно. И замъкът, сети се тя изведнъж, преди беше негов. Живееше тук, в Гюлгарн, със съпругата си. А след това изгуби, жена му поискала развод и сега… Джина осъзна, че няма представа какво прави Питър в последно време. Беше изчезнал напълно от полезрението ù. Тя стоеше в мълчание, пристъпяше от крак на крак и се чудеше дали би забелязал, ако си тръгне.

Той въздъхна шумно и обърна поглед към нея. Лицето му изглеждаше уморено. Остави чашата върху подноса.

– Благодаря! – каза ù. – Беше хубаво.

Докато вървеше през поляната, хората сякаш извръщаха поглед от него. Тя погледна чашата, която беше оставил. Беше пълна догоре.

Докато водеше разговор със стройна графиня, с която беше ходил на училище, Александър наблюдаваше Джина с крайчеца на окото. Графинята беше хубавка, но Джина беше приказно красива. Дълги нежни ръце, фантастична фигура. Скули, за които всеки супермодел би убил. Само да не работеше за семейството му… Той кимаше на графинята, усмихваше ù се прелъстително, без дори да се усети, и мислите му се рееха. Джина говореше с Питър и това го притесняваше. Едно беше той самият да флиртува с нея, поне никога не би прекрачил границата с жена, която се чувства в подчинено положение. Но с Питър, изнасилвача, човек никога не знаеше. Чак след като Питър си тръгна, Александър задиша свободно. Графинята изглеждаше учудена и той ù се усмихна извинително. Досега не беше осъзнал, че е готов да се нахвърли върху брат си при най-малкото провинение. Не се бяха виждали от събранието на акционерите, когато Питър гласува срещу баща им и с това допринесе семейство Де ла Грип веднъж завинаги да изгуби контрол над фамилната компания „Инвестум“. И по телефона не бяха говорили, което чудесно устройваше Александър. Имаше много хора, които не харесваше и презираше. В крайна сметка хората често бяха нетърпимо тъпи, но Питър стоеше на почетното място в категорията „хора, които ненавиждам“. Графинята отиде да разговаря с други гости и Александър видя и Питър да изчезва в тълпата. С малко късмет щеше да успее да избегне големия си брат днес, а за предпочитане – и до края на живота си.