– Удовлетворението е измамно. Странно, нали?

Тя поклати глава.

– Не, удовлетворението е най-силната движеща сила, най-солидната мотивация

на човека. За добро или за зло.

– И ти ли мислиш така?

– Може би – отвърна тя, защото винаги бе усещала в себе си желанието да се

издигне, да успее.

– Какво има? – Той се наведе пак към масата и внимателно изучи чертите на

лицето ù. Четеше по тях толкова бързо! Направо беше плашещо.

– Нищо. Беше много приятен обяд. Мислех, че ще си по-… – Гласът ù заглъхна.

– Гангстерски тип? Безскрупулен?

– Може би – засмя се тя.

– Работата е в това, че обичам да виждам резултатите. Много шведски

компании са ужасно зле управлявани. Техните изпълнителни директори и

бордовете им пълнят джобовете си за сметка на акционерите. – Той кръстоса

дългите си крака и прокара длан през късо подстриганата си тъмна коса. Тя

забеляза часовника му от неръждаема стомана. „Патек Филип“. Скъп, но не

показен. – Нямаш представа какви неща сме виждали. В какви лайна сме

нагазвали. Но когато „Хамар Капитъл“ състави борд, целта е да направим

компанията по-ефективна, да я подобрим. И именно тогава акционерите правят

пари, а не някой друг за тяхна сметка.

– Вие със сигурност също правите пари – отбеляза сухо Наталия. Стойността на

„Хамар Капитъл“ се въртеше около невероятната сума от четири милиарда евро.

Не беше никак зле, като се има предвид, че я беше построил сам от нулата. И

беше млад, нямаше и тридесет и пет, ако можеше да се вярва на интернет.

– И това е така, разбира се – засмя се Дейвид. – Нашият бизнес е противоречив.

Искаш ли кафе?

Тя кимна и той поръча две кафета. Сервитьорката се върна бързо с двете чаши.

Наталия отстрани малкия шоколад от чинийката си. Това, което каза преди

малко, беше самата истина – тя дълбоко уважаваше хора, които създаваха нещо

свое. Толкова много хора се раждаха в среда, която им даваше абсолютно всичко,

но го пропиляваха. Дейвид кимна към шоколада ù.

– Няма ли да го ядеш?

Тя му го подаде и се загледа как разопакова станиола.

– Пътуваш много. Как се справяш? – попита тя.

Той повдигна изненадано вежда.

– Май не само аз съм дошъл с научен урок, а? Да, истина е. Пътувам по света и

търся инвеститори. И аз, и партньорът ми Майкъл пътуваме много.

Майкъл Шамон. Ливанец. Завършил право и финанси. Да, и тя бе направила

прочуването си. Винаги трябваше да е подготвена с достатъчно информация.

– Но не си ли нужен тук, в офиса? – попита тя.

– Имам много талантливи колеги.

– Жени и имигранти?

– Да. И не само.

Въпреки приятния разговор, въпреки чара му, на който бе много трудно да

устоиш, Наталия все си мислеше, че има нещо, което не се връзва. Какво искаше

от нея този изключително привлекателен мъж със сурови очи? Какво

преследваше с тази покана за „неангажиращ обяд“ и какво означаваше тази

фраза? Ето, седеше пред нея, задаваше ù най-обикновени въпроси, ласкаеше я с

вниманието си... Наталия погледна часовника си и реши, че се е повредил. Тя

сбърчи вежди и видя, че Дейвид също поглежда часовника си и изведнъж изопва

тяло.

– Как е възможно да е станало толкова късно?

– И аз не разбирам. Трябва да се връщам в офиса – каза тя.

– Нямах представа, че е минало толкова много време – каза той и поиска

сметката. – Извинявай.

– Няма за какво да се извиняваш, но имам скайп-среща с Лондон и трябва да се

подготвя за нея.

Той подаде кредитната си карта на сервитьорката.

– Да ги помоля ли да ти извикат такси?

– Не, ще повървя пеша. – Тя стана и взе чантата си.

– Ще те изпратя – каза той и издърпа галантно стола ù.

– Не мисля, че това е добра идея – извини се тя. Той беше неописуемо

привлекателен, но Наталия бе направила проучването си доста старателно.

„Хамар Капитъл“ се бяха изправяли срещу „Инвестум“ два пъти през последните

няколко години. И двата пъти фирмата на Дейвид беше загубила. Днес тя два

пъти спомена пред него името на компанията на семейството си и забеляза

някакъв тъмен пламък в очите му. Беше едва забележима реакция, която със

сигурност щеше да пропусне, ако не го бе наблюдавала и изучавала така

старателно. Бе видяла студенина, която и всичкият чар на света не можеше да

заличи, а в много отношения Наталия беше… „Инвестум“. Дейвид Хамар имаше

зъб на семейството ù. Хората казват, че нищо във финансовия свят не е лично, че

парите контролират всичко. Но това бяха глупости. С потока на парите идваха

още много неща – чувства, импулси, наранено его, желание за отмъщение. Сега

въпросът беше дали Дейвид Хамар е имал някакво скрито намерение с тази

покана за обяд.

Наталия го изгледа съсредоточено. Погледът ù се плъзна по красивите черти на

лицето му, през дълбоките му очи към силното му поддържано тяло.

Вероятно.

– Благодаря – чу се да казва на глас. – За хубавия обяд.

После подаде ръка, позволи на голямата му топла длан да обгърне нейната,

излезе навън и се гмурна в необичайната жега.

След този разговор последното, което можеше да каже за себе си, бе, че е

помъдряла.

4

Обедът с Дейвид Хамар бе повдигнал много повече въпроси, отколкото бяха

отговорите, които бе получила. Но поне я беше разсънил, реши тя и закрачи

бързо към офиса. Качи се в асансьора до четиринадесетия етаж, кимна на

жената на рецепцията и се затвори в офиса си. Преди да започне да работи

имаше нужда от пет минути, за да се съвземе.

През тези пет минути тя мисли за Дейвид и за обяда с него, и за това как се

почувства объркана, очарована и в същото време привлечена от този

харизматичен, но и изпълнен с толкова противоречия мъж.

Облегна се на стола си. Всъщност проблемът беше, че не можеше да го разбере.

На моменти бе галантен, забавен дори. Беше се пошегувал съвсем дружелюбно с

нея и тя се бе почувствала силно привлечена от магнетичната му мъжественост и

чар.

Но ако оставим това настрани, за нея той беше мъж, притежаващ невероятна

духовна сила. Знаеше, че е отраснал в един от най-бедните и опасни квартали на

Стокхолм. Не беше тайна, че детството му е било доста тежко, но нещо се бе

случило след това. Бе постъпил в хубаво училище с пансион, после в

икономическия университет в Стокхолм и накрая в „Харвард“. Вероятно бе

спечелил стипендия, но все пак се бе оттласнал нагоре съвсем сам.

Да, той е пълен с противоречия, помисли си Наталия и нейните пет минути

изтекоха. Независимо какво мислеше за чара и външния му вид, тя беше сигурна,

че този обяд няма да се повтори. По някаква причина, която все още не

разбираше, той я бе отписал – беше го усетила много ясно. Сега трябваше да

направи всичко по силите си да се върне към реалния си живот, към работата си.

Защото колкото и да беше… хм… интересен, обядът с господин Хамар ù бе отнел

безценно време.

Наталия посвети няколко часа на оправяне на безкрайната документация. Тя и

Джей О работеха по изключително важна сделка и тя бе тази, която буташе

екипа напред и нагоре. За Наталия този договор беше въпрос и на престиж.

Никой от хората, ангажирани в този проект, не спеше повече от необходимия

минимум. След няколко часа, когато борсите тук затвореха, щяха да отворят тези

в Ню Йорк и денят щеше да продължи на друго място, без да забавя темпо, без

почивка.

Наталия погледна часовника. В Хонконг все още спяха, а Лос Анджелис беше

три часа след Ню Йорк. Някъде по света винаги щеше има отворена банка, някои

тепърва отваряха, част от борсите вече работеха с пълна пара, други затваряха.

Търговията и бизнесът не спираха никога, а нейният шеф юркаше хората си

както никой друг.

За секунда се замисли дали и денят на Дейвид минава така. Всички знаеха, че

работи много. Никой не можеше да се задържи дълго на върха, а той бе там от

години – неизтощим и безмилостен. Това беше едновременно атрактивната и

отблъскващата страна на финансите.

Някой почука на вратата и тя вдигна поглед.

– Имаш ли минутка? – попита Джей О.

– Идвам веднага – отвърна отзивчиво тя, щастлива, че ще може да се фокусира

върху нещо различно от впечатлението, което бе оставил в нея Дейвид Хамар.

Аса беше права – трябваше да започне да излиза по-често. О, това със срещите

беше такава загадка за нея. Наталия събра папките и взе айпада си. Не го

разбираше. Никак. Повечето жени знаеха как да се подготвят за излизане, беше

им лесно. За Аса например не беше проблем. Те излизаха с мъже, спяха с мъже,

имаха връзки с мъже. Но Наталия така и не разбра какво точно се очаква от нея.

Имаше нещо в модерните НЕшведски правила, което не разбираше, въпреки

времето прекарано в Ню Йорк и Лондон. Беше напълно невежа по въпроса с