Изведнъж Ричард се оживи. През ума му мина като мълния мисълта, че нейната невинност дори не я беше спряла да го покани в тази стая. Господи, та това щеше да стане причина за нови сплетни! Грешката не беше нейна, а изцяло негова…
Той се усмихна приветливо, взе ръката й и я целуна.
— Аз съм голям глупак! Всичко ще се оправи, Сабрина, ще видите. Сега трябва да тръгвам. Вие се върнете в балната зала, преди гостите да се зачудят какво е станало. Сбогом.
Той се обърна и излезе, без да забележи колко втренчено го гледаше Сабрина.
Беше почти два през нощта. Сабрина беше толкова уморена, че едва сдържаше прозевките си пред Дорис, която вчесваше косата й.
Изведнъж в огледалото се появи образът на Филип. Дорис беше освободена веднага и той блъсна вратата с крак. Не каза нищо.
Сабрина му се усмихна.
— Изпрати ли последните гости?
Отговор не последва. Тя се обърна към него и остана смаяна — Филип стоеше сериозен, а лицето му бе каменно.
— Да, всички си отидоха. Пуншът също свърши. Грейбър толкова се умори, че мислех, че вече ще припадне.
Той се отпусна в креслото срещу нея и пръстите му забарабаниха по масата.
— Ние танцувахме само два валса, Филип, а аз се надявах поне на шест. Ти беше толкова чаровен с всички дами, че те не те пускаха да се доближиш до мен.
Филип не отговори на закачката й, само махна с ръка и отсече:
— Ти поне имаше достатъчно разум, за да се върнеш в залата, преди да тръгнат нови слухове.
Сабрина се замисли и след миг се сети за какво говореше.
— А, да, скъса ми се подгъвът на роклята и трябваше да го забода с игли. Ако след това ме беше поканил да танцувам с теб, нямаше да ти откажа и щеше да научиш причината за отсъствието ми.
— Ти ли го оправи или Ричард?
Сабрина замълча.
— Не те виня за мълчанието ти. И аз на твое място бих замълчал. За твое голямо нещастие, Сабрина, аз ви видях, когато влизахте в стаята.
— Какво говорите, милорд?
— Защо изведнъж започна да ме наричаш „милорд“? Това, което искам да ти кажа, Сабрина, е, че реших да ти дам възможност да ми покажеш колко си ми вярна. Ти танцува с Ричард, а след това незабавно го замъкна в стаята си.
Сабрина бавно се изправи. Беше побесняла.
— Искаш да кажеш, че нарочно си поканил Ричард, за да ме изпиташ, така ли?
— Да, и ти се провали.
— Не мога да повярвам, Филип! Наистина не мога! Имаш смелостта да заявиш право в лицето ми, че никога не си ми вярвал, че не изпитвам никакви чувства към Ричард? На всичкото отгоре признаваш истинската причина, поради която си го поканил? Да предизвикаш жена си? Да я накараш да се изкуши?
— Не, не това имах предвид — прекъсна я Филип, стана бързо и отиде при нея. — Мога сам да контролирам жена се, без да има нужда да си служа с хитрости и да й поставям капани.
— Ако това не е капан, тогава какво е?
— Само начин да докажеш любовта си към мен. Както казах, ти се провали. Сега трябва да те попитам какви чувства изпитваш към Ричард?
— Ако имах нож, щях да го забия право в сърцето ти, лицемер! Мене ли искаш да изкараш пропаднала? Я се погледни! Ти ме хвърли в ръцете на Ричард без каквато и да е причина, наричаш ме с името на блудницата си и имаш наглостта да ми кажеш, че съм пропаднала?! Проклет да си и ти, и твоята Мартине!
Тя взе едно от шишетата с парфюм и го запрати в лицето му. Искаше да го убие. Той се смееше. Изведнъж спря и каза сърдито:
— Аз съм мъж! Ти си моя съпруга! Ти си длъжна да ми се подчиняваш! Не смей да ме излагаш!
Сабрина цялата се люлееше от гняв и безсилие. Не, нямаше повече да хвърля нищо по него. Беше детинско. Тя пое въздух и каза:
— Напусни спалнята ми, Филип!
Той се приближи и взе ръката й в своята. Тя трепереше.
— Ще се научиш да търпиш, Сабрина! Ще се справиш с всичко, което се изисква от теб. Ти си моя съпруга и си в моя дом.
— А ти си мой съпруг.
— Разбира се, винаги ще си под закрилата на името ми. Но няма да ти позволя да го петниш! Чуй ме внимателно, Сабрина, не бих толерирал Ричард Кларъндън като твой любовник, нито който и да е друг мъж!
— Аз казах на Ричард, че вече не съм девствена. Естествено той смяташе като всички останали, че ти си отнел девствеността ми още в Морленд, във вилата на Чарли. Това го озадачи. Казах му още, че си ме имал три пъти досега и че това е най-нелепото нещо на света, което никоя жена не би се съгласила доброволно да прави, още повече, когато е болна. Аз никога няма да поискам да имам любовник, Филип! Смешно е дори да си го помислиш!
Филип я гледаше онемял от ужас.
— Ти си казала на Ричард, че не съм ти доставил удоволствие?
Сабрина го гледаше спокойно. Никога нямаше да може да разбере защо мъжете бяха толкова странни.
— Казах му, че си груб като неодялано дърво.
— Не… — пребледня още по-силно Филип. — Не, ти ме обичаш… И никога не би казала нещо на друг джентълмен, което би могло да ме унижи…
— Това няма нищо общо. Аз те обичам и няма да тръгна да си търся любовник.
— Не знам дали ме обичаш… Мисля, че е просто едно увлечение, което би могло да свърши и да те тласне в прегръдките на Ричард. Той умее да се справя с жените. Много ми се иска да не му беше казвала, че съм бил студен с теб. Всичко е заради онзи Тревор, заради когото не смеех да предприема нищо… Ти все още изпитваш отвращение към мъжете…
Филип не можа да продължи. Загледа се отново в устните й и леко докосна лицето й.
— Толкова си нежна… — каза той, наведе се към нея и я целуна.
Тя се дръпна.
— Как можеш да правиш това, след като ме смяташ за толкова ужасна жена?
— Възможно е да успея да те поставя на мястото ти. Това няма никак да ти хареса, затова пък за мен ще бъде истинско удоволствие.
— Ти ревнуваш, Филип. Там където няма любов, се ражда ревност.
— Не съм глупак, Сабрина, ти наистина флиртуваше с Ричард тази вечер, но това няма да продължи. Очаквам да ми благодариш за всичко, което направих за теб днес.
Сабрина беше решила никога повече да не захвърля предмети към него, но беше извън себе си от гняв и метна четката си за коса. Удари го по скулата. Филип не каза нищо, само разтърка мястото.
— Глупак! Напусни стаята ми!
— Не веднага, мадам!
Филип я вдигна на ръце, заклещи я между краката си и я плесна отзад. Тя се опита да се освободи, но той я стисна още по-здраво и я удари още веднъж. Тя изруга, а той се разсмя с глас и я удари трети път. След това я вдигна отново и я изправи на крака до себе си.
— За в бъдеще помни, че когато решиш да хвърляш по мен предмети, това ще бъде наказанието ти! Следващия път ще смъкна роклята ти и ще те напляскам на голо. Лека нощ, Сабрина.
Филип напусна стаята й, без да се обърне.
— И само като си помисля, че предпочетох да дойда да живея при теб, за да не остана в онзи ужасен хотел! Направо ми се повдига! Глупачка!
Вратата се отвори и Филип отново се показа.
— Не ме предизвиквай, Сабрина!
— Аз да те предизвиквам?!
Тя стоеше все още там, унизена, а в гласа й имаше ужасна болка и горчивина. Филип не можа да се стърпи и пристъпи към нея.
— Сабрина — промълви той и протегна ръце.
Тя се разплака и се втурна в другия край на стаята.
— Вие казахте, милорд, че това е вашият дом. Е, колко струва тази стая? Ще заплатя за нея. Може би едва тогава ще спрете да ми напомняте колко благодарна трябва да ви бъда!
— Можеш да задържиш стаята, Сабрина. Лека нощ.
— Значи не искаш да разбереш как накарах Ричард да ме последва? Как го заключих под носа на любопитните ни гости? Как го омаях и го прелъстих? Та това е в кръвта ми! Нали прекарах цели пет дни и нощи с теб! Да, аз съм блудница! Искам да имам всичките мъже на света, след удоволствието, което ми подари онази нощ! Ричард е толкова мил и нежен! Само мисълта за него ме кара да изтръпвам от желание! Колко други жени тичат след него? Защо да не съм една от тях?
Сабрина продължаваше да крещи, а Филип мълчеше. Поведението й беше стигнало до истерия. Той само кимна и затвори вратата след себе си.
Тя остана неподвижна, гледаше втренчено вратата и хапеше устните си, цялата обляна в сълзи. Не, нямаше да плаче за него!
Никога вече нямаше да плаче!
Глава 37
Три дни по-късно двамата обядваха в трапезарията.
— Чуй ме, Сабрина. Ние живеем в един и същи дом, а ти дори не ме забелязваш. Съгласяваш се с всичко, но дори не го осъзнаваш и не се замисляш, преди да ми отговориш. Когато гледаш към мен, изобщо не ме виждаш. Избягваш ме. Стига вече! Нямаш причина да се държиш така с мен. Пренебрежението ти направо ме подлудява! Искам да се промениш!
Сабрина остави вилицата си и го погледна много сериозно. Видимо като че ли цялото й внимание беше погълнато от него, но Филип знаеше, че не е така. Тогава реши, че няма да е лошо, ако я заведе в имението Динуити, далече от Лондон. Така щеше да я откъсне от всичките лоши спомени, които я правеха тъжна и мълчалива.
Там всичко щеше да бъде по-различно. Готвачът щеше да им приготвя всеки ден най-отбрани ястия. Може би тя щеше да му помогне да довърши онази кула, която все още не беше направил. Дали обаче щеше да й хареса? Може би трябваше да покани Роан и Сузана, за да й бъде по-весело. Да, това може и да е помогне.
— И как бихте искали да се променя? Каквото и да поискате от мен, готова съм да го изпълня.
Сабрина изглеждаше така, сякаш отново ще захвърли чинията си в лицето му, но не го направи. Седеше си покорно, с ръце, отпуснати в скута. В лицето й нямаше никакъв признак на живот. Филип мразеше да я гледа такава. Господи, способен бе да я заключи в кулата, само веднъж да я построи!
— Искам да станеш. Искам да дойдеш при мен. Искам да ме целунеш.
Без всякакво колебание, тя стана и тръгна към него. Изправи се до стола му, наведе се и докосна с устни неговите. Само леко докосване, нищо повече. Никакво чувство. Нищо.
"Сабрина" отзывы
Отзывы читателей о книге "Сабрина". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Сабрина" друзьям в соцсетях.