— И никой от тях не беше твоята „изненада“, Филип?

— Може би няма да се реши да дойде — каза той и взе ръката й.

Само след няколко минути Сабрина вече се смееше, а очите й искряха от щастие.

— Нали виждаш, Филип, не всички хора в Лондон са лоши и скучни.

— Ти се шегуваш. Възможно ли е?

— Много бързо забравям тревогите, когато танцувам с теб. А, щях да забравя да ти кажа, че харесвам граф Марч и съпругата му. Много са мили.

Филип си спомни съветите на Джулиън, когато бяха в клуба, и каза:

— Джулиън просто следва своите правила на живот. Никога не съм виждал досега някоя млада дама да успее да му сложи юздите.

— Какво искаш да кажеш?

Всички танцуващи изведнъж се отдръпнаха и Филип я завъртя толкова силно, че отлетяха чак в средата на залата. Когато отново забави стъпките си, тя се притисна до него и щастлива каза:

— О, това беше чудесно!

Той целуна къдриците на челото й точно където минаваше розовата й панделка. Много добре се беше облякла, имаше вкус. Тя се притисна до него и той се смути. Не това имаше предвид, не това…

— Ето — каза той, когато танцът свърши, — нашият дългоочакван гост дойде. Ако не греша, той иска да танцува с теб.

Сабрина се обърна и видя Ричард Кларъндън. Беше много изненадана. Усети и студенината в гласа на Филип. Колко странно!

— Ричард — каза Сабрина и направи реверанс. Ричард се беше вторачил в красивото създание, което цялото блестеше, и за миг забрави какво трябва да направи.

— Как си, Сабрина?

— Добре, благодаря, Ричард.

— Щастлив съм да те видя, Ричард — каза Филип. — Съпругата ми много обича да танцува валс. Би могъл да я поканиш?

Сабрина си спомни онази нощ в Морленд, когато той й крещеше, че трябва да му се подчини и побърза да каже:

— Може би Ричард не желае да танцува с мен, Филип.

Ричард Кларъндън едва кимна и взе ръката й. Тя се усмихна и се изчерви. Ричард беше много по-висок от Филип.

— Господи, Филип, какво, по дяволите, правиш? Да не си си загубил ума?

Филип се обърна и видя Чарлз. Погледна за миг ръцете си и каза:

— Кларъндън току-що пристигна в града, Чарли. Той също е приятел. Да не искаш да заключа вратите си за него?

— Той все още я желае, Филип. Само виж как я гледа. Ти буквално му поставяш Сабрина в ръцете. На твое място не бих го направил.

Филип само вдигна рамене.

— Извини ме, Чарлз, отивам да танцувам с Тереза. Не мога да се стърпя да чуя какво е намислила този път. Или ще започна да се смея на глупостите й, или ще я оставя съвсем сама по средата на танца. Кое мислиш е за предпочитане?

Глава 36

Сабрина се обърна, усмихна се на Ричард Кларъндън и попита:

— Майка ви и синът ви са добре, надявам се?

— Да — отговори тъжно той.

— Да не би да съм ви обидила с нещо, Ричард?

Очите му се оживиха, но само за миг.

— Разбира се, че не. Аз самият съм си виновен.

— Не ви разбирам.

— Аз самият често пъти не мога да се разбера.

Момичето беше в прегръдките му, но вече не беше Сабрина Евърслей, а виконтеса Деренкорт и той нищо не можеше да направи, за да промени това положение.

— Прочетох във вестника за вашата сватба.

— Да, беше преди една седмица, но ми се струва, че е минала цяла вечност.

Той се зачуди, погледна я и се замисли какво ли щеше да стане, ако след отказа й не беше отишъл в едно от именията си, далече от Лондон, а бе останал тук. Дали тя щеше да склони да стане негова съпруга? Не, той не обвиняваше Филип, но искаше да бъде на неговото място.

Ричард забеляза, че погледът й е обърнат към съпруга й и реши да смени темата.

— Бях в имението Монмаут, преди да се върна в Лондон. Дядо ви наистина се подобрява. Онзи нещастник, братовчед ви, няколко пъти ме увери, че се грижи за него. Тревор наистина е жалко същество, Сабрина, но се заклевам, че не съм му счупил зъбите. Аз наистина много се бях разгорещил и исках да го убия, но само го вдигнах за яката във въздуха и той се разтрепери.

Тя се усмихна.

— Много добре сте постъпили. На мен също ми се искаше да го убия. Получих писмо от дядо си вчера. Много по-добре е. Благодаря ви, че сте го посетили. Много мило от ваша страна, Ричард. Говорихте ли с него?

— Да, малко. Изглежда по-добре. Много е доволен, че вече сте в сигурни ръце.

Ричард знаеше, че няма да го попита за сестра си. Реши сам да й каже.

— Видях и сестра ви, Елизабет. Изглеждаше доволна, че е господарка на имението. Това все пак беше единствената й цел. Тревор блудства със слугите. Елизабет го знае. Той става все по-недискретен. Всички говорят, че прекарва времето си най-вече с нейната прислужница Мери.

— Поне отнася ли се добре с нея пред останалите?

— Да, той не е чак толкова глупав. Радвам се, че сте далече от него.

— Горката Елизабет! Тя не заслужава такова отношение.

— Не си спомням Елизабет да се е вслушвала в съветите на когото и да било. Много сте отслабнали, Сабрина.

— Трябва ми време, Ричард. Филип каза, че когато отидем в имението Динуити, готвачът ще готви специално за мен и само за седмица ще се възстановя.

— Да, прав е. Тук е много опасно място…

Сабрина усети, че ръката му я притиска и се стресна. В очите му просветваха странни пламъчета.

Едва сега Ричард разбра, че не трябваше да приема поканата. Тя все още го привличаше много силно и той не можеше да се владее. Въпреки че обичаше да флиртува с омъжени дами, със Сабрина не се чувстваше така. Разбра, че се е изложил, а не обичаше да се унижава.

— Вашият бал е истински фурор.

— Да, Филип направи всичко заради мен.

— Не изглеждате особено щастлива. Какво има? Не се ли радвате?

Ръката му стисна пръстите й.

— Разбира се, че съм щастлива. Най-хубавото е, че не съм вече онова глупаво момиче от Йоркшир.

Валсът свърши. Ричард я дръпна за ръката и още по-силно я стисна.

— Хайде, Сабрина, нека да опитаме вашия пунш. Една дама каза, че е великолепен. Избата на Филип винаги е била изключителна.

Тя кимна. Огледа се да открие Филип и го видя да се смее с една млада дама, чието име не помнеше.

Изведнъж се чу някакво пращене. Сабрина спря и се огледа.

— Ох, вижте какво направих! Красивата ми рокля се скъса! Простете, Ричард! Трябва да я оправя.

— Позволете ми, Сабрина, нека ви помогна!

Сабрина се зачуди как ли би й помогнал, после се засмя и каза:

— И двамата с Филип сте от един дол дренки. И двамата смятате, че винаги трябва вашата дума да бъде последна. Е, елате да отидем някъде, за да се оправя.

Филип наблюдаваше Сабрина и Ричард и не можеше да разбере какво става.

Той се извини на мис Патерсън и се измъкна от балната зала.

Сабрина се смееше и вървеше по коридора заедно с Ричард към западната част на къщата.

Филип видя, че тя отваря една от малките стаи, които сега използваше, и сви ръцете си в юмруци. Едва сега разбра, че Чарли имаше право, и реши да подложи на изпитание лоялността на приятеля си. Щеше да разбере и дали Сабрина го харесва и доколко му е вярна. Не беше очарован от постъпката й, но нямаше друг изход, освен да чака. Застана пред вратата и се заслуша.

Държанието й беше непростимо. Филип побесня. Обърна се и закрачи обратно към балната зала. Вътре в стаята Сабрина се смееше.

— Колко сте нетърпелив, Ричард! Вижте какво правите!

Той бе застанал на колене и забождаше игли, за да закрепи откъснатото парче плат. Когато свърши, се изправи и главата му почти докосна нейната.

Ричард я погледна. Не можеше да откъсне очи от устните и.

— Считайте ме за ваш покорен слуга.

— Чакайте, чакайте, тук една игла всеки момент ще падне — продължаваше да се смее Сабрина. Тогава си убоде пръста.

— Господи, какво направих!

Погледна пръста си, на който имаше кръв, и машинално го пъхна в устата си.

— Е, сега наистина ще ви бъда от полза — каза Ричард, взе ръката й, стисна палеца и облиза капката кръв. След това нежно целуна пръста й.

— Ричард…

Сабрина се смути. Не знаеше какво да направи и как да постъпи. Беше много объркана. Ричард беше коленичил пред нея. Сабрина се почувства ужасно засрамена.

Ричард промърмори нещо, пусна веднага ръката й и се изправи бързо.

— Съжалявам, Сабрина, нямах това предвид…

Сабрина го погледна и сложи ръка на рамото му.

— Моля ви, Ричард, всичко е наред. Вече забравих. Вие сте прекрасен приятел и…

— По дяволите, никога не съм искал да ви бъда приятел! Знам, че щяхте да станете моя съпруга въпреки всичко, което се случи между вас и Филип!

Тя вдигна глава, погледна го право в очите и каза уверено:

— Аз вече не съм девствена, Ричард. От четири вечери съм жена. Знам какво правят мъжете и жените. Филип го направи с мен три пъти. Намирам за безкрайно отегчително това и не мога да си представя, че може да съществува жена, която би го направила доброволно. Това е нелепо. И за да бъда откровена, Ричард, ще ви кажа още нещо — ако все още вярвате, че Филип е направил това с мен, когато бях много болна в Морленд, то вие сте пълен идиот!

Ричард не обърна внимание на обидата, той беше заинтригуван от нещо много по-важно.

— Да не би да искате да ми кажете, че Филип не ви задоволява? Сабрина, та Филип е най-опитният любовник в цял Лондон! Това е невъзможно! Той не е дръвник! Той е правил любов с вас вече три пъти и не ви е задоволил…

Ричард спря изведнъж. Лицето му побледня. Едва сега осъзна какво точно говореше. Сабрина го гледаше с презрение, като че ли искаше да го смачка.

— Съжалявам, простете ми. Това не трябваше да го казвам, нямах правото да го казвам…

Той вдигна ръка и прокара пръсти през косата си.

— Вие сте влюбена в него, а той все още не ви е доставил никакво удоволствие! Това е ужасяващо! Не мога да го проумея…