— Едва тази сутрин го разбрах. На закуската — каза Сабрина и дълбоко въздъхна. — Аз съм наследницата, Чарли.

— Знам това. Естествено, че си ти. Вече знаеш, че Филип не се нуждае от парите ти и никога няма да ги поиска.

— Мисля, че трябваше да се досетя — каза смирено Сабрина. — Всичко това е лъжа и заблуда.

— Бих искал винаги да помниш, че ти самата го отблъсна няколко пъти. Той беше отговорен за теб, въпреки че ти го въвлече в тази бъркотия. Разбира се, не си го направила нарочно, но ако не беше там, това нямаше да се случи.

— Щеше да бъде свободен от мен. Не разбираш ли, Чарли? Аз не исках да се оженя за него заради всичките клюки и приказки. Не исках да имам съпруг, който се е пожертвал заради мен. Исках да му дам нещо в замяна.

— Ако се успокоиш и се замислиш малко…

По страните й се стичаха сълзи. Тя мразеше безсилието, но не можеше да ги върне обратно. Преглътна болката си и каза:

— Той не ме обича, Чарли. Дори нямаше да ме познава, да не говорим, че едва ли щеше да се ожени за мен, ако това случайно не беше станало.

— Разбира се, че не те обича. Как би могъл? Та вие едва се познавате. Колкото до останалото, той сигурно щеше да те срещне тук в Лондон в началото на сезона. Сигурно щеше да падне на колене пред теб още при първата ви среща. — Чарлз седна до нея и я потупа по рамото. Сабрина се обърна към него и зарови лице в гърдите му.

— Той не остана вкъщи през първата ни брачна нощ… Не остана с мен… Отиде при любовницата си.

Не, Филип едва ли беше направил това! Сабрина не беше грозна, напротив — беше прекалено красива. Изведнъж Чарлз прозря истинската причина и я потупа по рамото, за да се успокои. Тя се беше отпуснала безжизнено и хлипаше.

— Чуй ме, Сабрина, той не е искал да те насилва. Искал е да ти даде време да се възстановиш след случилото се с Тревор. Не е искал да те плаши. Ти все още си болна. Това, че си много слаба, го спира. Той е много загрижен за теб и за твоите чувства. Не го мрази заради това, че иска да те предпази от бъдещи разочарования.

Сабрина отново се ядоса и страните й се зачервиха, а очите й се присвиха. В тях се четеше заплаха.

— Сега вече разбирам. Той е толкова добър и прекрасен, че е отишъл да преспи с любовницата си, така ли? Мисля си, Чарли, че ако Филип беше светец, ти пръв щеше да го изографисаш. Той не трябваше да ходи при нея. Трябваше да остане тук в дома си, в собственото си легло. Аз щях да заспя до него. Нямаше да има нужда да ме докосва дори. Или пък трябваше да остане да си спи сам в спалнята за гости, а не да се прибира няколко часа, преди да съмне.

— Не, не говори така за Филип. Повярвай ми, Сабрина, проблемът на Филип е, че е свикнал да има много жени, да ги притежава… — Чарли замълча едва след като каза голямата глупост, но вече беше късно. — Нямах това предвид. Забрави го.

— Да — отговори Сабрина и се опита да се овладее. — Това вече има някакъв смисъл. Разбира се, че Филип би искал да се люби през нощта. Такъв е. Не е дошъл в леглото ми, защото не е искал да ме кара да се страхувам от него. Сега вече разбрах. — Сабрина изведнъж скочи и започна да се разхожда напред-назад. — Значи аз трябва да му покажа, че съм готова за това и няма да избягам от спалнята, ако той започне да ме целува.

— Ами… в повечето случаи нещата между мъжете и жените започват именно така.

— Знам — отвърна бодро Сабрина и когато Чарли я погледна, на лицето й грееше усмивка.

Той не можа да се стърпи и се разсмя. Стана му смешно, че Филип Мерсералт ще бъде прелъстен от едно осемнадесетгодишно момиче, което всъщност е неговата съпруга. Чарли искрено се надяваше тя да успее и се молеше онова, което се беше случило с Тревор да не й навреди.

— Чарли, не зная какво да правя с неговата любовница, защото на практика аз му дадох свободата.

— Нищо не трябва да правиш, Сабрина, той сам ще я забрави. Всичко ще бъде разрешено в твоя полза. Действай по-бавно и премисляй нещата. Това е моят съвет. Не се горещи пред него. Той е свикнал жените да го обожават, да го целуват и да му шепнат колко е красив и великолепен.

— На тях им плаща за това, нали? А на мене не трябва да ми плаща. Аз съм негова съпруга.

— Вярно е, че им плаща, но в някои случаи — продължи Чарли и изведнъж реши да спре. Достатъчно неща беше наговорил. Само погали ръката на Сабрина и се усмихна. — Остави проблемите да се разрешат сами. Просто изчакай малко, Сабрина. Филип едва ли знае как да постъпи с теб. Дай му време. Той никога не е бил женен.

— Знам, но смятам, че трябва да взема нещата в свои ръце. Господи, Чарли, та аз съм само на осемнадесет години!

— Да, така е, но жените по-добре разбират тези неща, отколкото мъжете, още повече, когато се отнася до чувства. Дай му още една възможност, Сабрина. Е, аз тръгвам. Ти ме разкъса на парчета. Напълно съм изтощен. Дори главата ме заболя. Искам да си тръгна, преди Филип да се е прибрал и да иска да разбере какво точно съм ти казал.

Глава 33

За миг Мартине застана като вцепенена. Филип беше последният човек, когото очакваше да види тази вечер.

— Филип, какво, по дяволите, правиш тук? Толкова е рано. Това е втората вечер след сватбата ти. Не бива да постъпваш така. Не харесваш ли съпругата си? Разбрах, че е много млада, красива и богата? Какво има?

Мартине обичаше да държи речи, за да изглежда още по-красива. Беше спокойна, леко и напевно произнасяше думите. Не бързаше. Такава беше и в любовта. Но сега беше объркана.

— Добър вечер, Мартине — каза Филип и захвърли палтото си на един стол. — Да, тук съм. Да, това е втората вечер след моята женитба. Да не би да не съм желан вече тук?

Той прекоси стаята и се хвърли върху нея. Целуна я.

— Знаеш, че винаги си добре дошъл.

Филип се изправи. Тя се вгледа в лицето му. Като нарисувано. Никоя жена не можеше да устои на красивите му очи и страстните му устни.

— Но ти си младоженец.

— Знам това по-добре от теб. Защо ме дразниш? О, да, разбирам защо е такъв гласът ти. Тази сутрин чух същия глас. Точно на закуска. Не говори с този тон. Просто ме остави на мира и бъди самата себе си.

— Ти не си компрометирал това момиче. Защо тогава ти е ядосано? Няма никаква логика. Тя би трябвало да ти е признателна и да падне на колене пред теб.

Тези ласкави думи го съживиха.

— Каквато и да е, сега вече е на сигурно място.

Филип се обърна към шкафа и си наля порто. Мартине го наблюдаваше, безмълвна и тиха, как той изпива наведнъж чашата и отново си налива.

— Идва ли дърводелецът за тавана?

— Вчера. Не забеляза ли?

Той кимна.

— Беше един такъв тлъстичък. Усмихна ми се и каза, че Негово благородие не трябва да се тревожи вече. Нищо няма да падне и да го удари по главата, така че мозъкът му да се разпилее по възглавницата.

— Отвратително!

Той остави чашата си, поклони се и протегна ръката си.

— Ще се качиш ли с мен горе, Мартине? Имам нужда от теб.

Тя разбра, че не това е основната причина, но се усмихна и също му подаде ръка.

Докато сваляше роклята си в елегантната си спалня, Мартине се обърна към виконта, който стоеше до камината.

— Филип?

Той се усмихна, но не отмести поглед от пламъците.

— Малката сама ли е?

Филип настръхна.

— Защо, по дяволите, я наричаш така?

Мартине освободи връзките на корсета си и го свали. Странно, но той не отмести поглед от очите й, за да погледне гърдите й, а винаги го правеше.

— Нарекох я така, защото я видях.

— Къде си видяла жена ми?

— В парка. Яздеше с Чарлз Аскбридж.

Мартине забеляза как очите му стават тъжни, а лицето потъмнява. Защо искаше да я прави на глупачка?

Тя бавно се освободи и от останалите дрехи, застана пред него за миг, после отиде до леглото. Той не реагира.

— Как изглеждаше?

— Като че ли искаше да се отърве от някакъв лош спомен, смееше се и говореше непрекъснато, но смехът й не беше истински, ако разбираш какво искам да ти кажа.

— Ще ти бъда благодарен, ако не си пъхаш носа навсякъде.

Тя отметна завивките, но и това не можа да го впечатли. Филип стоеше, без да помръдне.

— Не си пъхам носа навсякъде. Ти ме попита, а аз ти отговорих.

— Предупредих я да не се среща с Чарлз. Тя искаше да му изпрати съобщение, представяш ли си? На втория ден от нашата женитба! Тя иска да бъде с друг мъж! Щом си я видяла, значи не се е подчинила. Не съм изненадан, разбира се.

Той започна да сваля дрехите си, но изведнъж спря.

— „Малката“ има невероятни очи. Меки, виолетови… Само си представи какви деца ще имаме! Прекрасни!

Филип отново се закова на място. Стоеше безмълвен, а огънят зад него го обгръщаше като в рамка.

— Да, очите й са много жизнерадостни.

Изведнъж продължи да се съблича.

— По дяволите! Никой не може да ми отнеме свободата! Не съм завързан за нея, нито за когото и да било. Глупости! Прекалено млад съм. Знам, че тя ме искаше миналата нощ. Имаше смелостта да си го признае сама. Но съм сигурен, че в момента, в който я докосна, ще изтръпне от страх. Няма да й го причиня. Но ще запазя свободата си завинаги.

Беше свалил почти всичките си дрехи. Мартине се усмихна, въпреки че нищо не разбираше от това, което той говореше. Беше й ясно само едно — Филип се беше променил.

След миг той беше вече напълно гол и се хвърли отгоре й. Ласките му бяха невъздържани и груби, целувките вели.

Изведнъж спря. Вдигна главата си и стана от леглото. Отиде до камината и започна бързо да се облича. Докато закопчаваше панталоните си, каза:

— Нали знаеш, че Роан Карингтън има репутацията на голям женкар?

— Да, и бях силно шокирана, когато той се появи със съпруга и четиригодишна дъщеря. Щастливец! Много обича жена си и е луд по дъщеря си.

— Да, така е, Мартине, но той е много различен от мен. Никога не се е тревожил за свободата си. Аз не съм като Роан.