Филип стоеше като вкаменен.

Сабрина отново се вгледа в очите му, но като че ли не го виждаше.

— Как можа да легнеш с любовницата си, когато навсякъде разправяш колко благороден и честен мъж си!

— Не съм постъпил така!

— Разбира се, че не си! Ти само се перчиш пред всички самодоволно и уверено, за да не забравят случайно твоята щедрост и благородство. Трябва ли да се хвърля в краката ти, Филип, за да ме спасиш? Трябва ли да целувам ботушите ти! Трябва ли да изпратя благодарствено писмо на твоята блудница, че ме е избавила от присъствието ти в тази толкова важна в моя живот нощ?

Филип гледаше изумен съпругата си, усещаше нейния гняв и не можеше да повярва на ушите си.

— Наистина ли това е била най-важната нощ в твоя живот?

— …ако една жена не знае какви точно са мъжете…

Достатъчно, Сабрина! Отговори на въпроса ми. Искаше ли да остана с теб през нощта?

На вратата си почука.

— По дяволите — изруга Филип, но отново се обърна към нея, — ще трябва да ми отговориш на този въпрос, Сабрина! Да, ще трябва да ми отговориш веднага след като разбера кой ни безпокои. Да не си посмяла да пишеш на Чарлз! По дяволите, Сабрина, длъжна си да ми се подчиниш!

Филип се обърна към вратата и извика:

— Влез!

— Каретата ви е готова, милорд — съобщи Грейбър и се втренчи в изцапаната вратовръзка на господаря си.

— Нямам нужда от нея, Грейбър. Нейно благородие ще остане в покоите си. Можеш да кажеш на Ланском да донесе счетоводните книги.

Грейбър като че ли искаше да се възпротиви, но Филип му посочи вратата. Никога не го беше правил, помисли си Грейбър и се изкашля. Филип се ядоса.

— Счетоводните книги, Грейбър! Сега! Не ми противоречи! Донеси ми ги!

— Да, милорд.

Щом Грейбър затвори вратата след себе си, Филип се обърна към жена си:

— Отговори на въпроса ми, Сабрина! Искаше ли да дойда в спалнята ти миналата нощ?

Сабрина прецени, че има точно две минути за отговор. Тя погледна ръцете си.

— Казах, че това е била най-важната нощ в живота мм, както и за всяка жена, която не знае какво точно представляват мъжете. Аз вече знам, милорд. Тревор ме научи. Вие също ме научихте. Мислите ли, че ще поискам да ме мачкате, както мъжете правят с жените? Толкова ли глупава изглеждам?

Не това щеше да му отговори тя, ако не беше ненавременното появяване на Грейбър, Филип беше сигурен в преценката си, но вече нямаше смисъл да спори.

— Много добре, след като вече е ясно, че ти нямаш желание да бъдеш в моята компания, аз ще се оттегля. Ти ще решиш какво ще бъде менюто за деня заедно мисис Хоули. Ще й предадеш, че ще вечерям в клуба. Приятен ден, Сабрина. Надявам се, че няма да се отдадеш на самосъжаление и гняв.

Сабрина не се нахвърли върху него, въпреки че ръцете й бяха свити в юмруци.

— Не ми отговорихте дали трябваше да купя на вашата любовница някакъв символичен подарък.

— Забрави, че любовницата изобщо съществува — отсече Филип и напусна трапезарията.

Когато стигна вратата, той се обърна и каза:

— Не ти разрешавам повече да говориш за нея! Забранявам ти!

Глава 32

Филип едва сдържаше гнева си. Искаше му се да набие някого, но такъв кандидат не се появи и той се усмихна на себе си. Би могъл да отиде в „Джаксън“ и да се боксира с четири-пет противника, докато остане без сили.

— Мислех си, Деренкорт, че си намерил по-подходящ начин да си изразходиш излишната енергия.

Филип попи потта по челото си. Графът на Марч беше също отскоро женен и сега наистина се забавляваше в компанията на Филип.

— Здравей, Сейнт Клер. Съжалявам, че не дойде по-рано да се боксираме…

— И да ме удариш в стомаха? Не, благодаря. Позволи ми да ти предам от името на Кати и от мое име най-искрени пожелания за щастие. Ние току-що се върнахме от Сейнт Клер, иначе непременно щяхме да дойдем и аз да потанцувам с твоята прекрасна съпруга.

— Моята проклета прекрасна съпруга се забавлява тази вечер с Чарлз Аскбридж. Казах й, че не й позволявам да се вижда с него, но съм сигурен, че не се е подчинила на заповедта ми. Не ми се подчини нито когато отидох да прегледам сметките на имението, нито когато излизах, за да тръгна насам, нито когато си слагах ръкавиците. Чарлз не бил тиранин като мен.

— И ти се хвана, нали?

— Разбира се, след всичко, което направих за нея…

Графът го погледна, явно доста заинтригуван от този изблик на самопризнания от страна на Филип.

— Предполагам, че е доста глупаво да те питам, но какво точно си направил?

— Спасих й живота.

— Много добре си постъпил.

Филип наведе глава. Проклятие! Джулиън беше прав, Сабрина също, а той се беше държал като най-важния, най-честния, най-доблестния и най-щедър мъж на света. Искаше му се да си разбие главата. Вместо това се заслуша в думите на приятеля си от детинство.

— Разбрах, че си успял да се ожениш за много красиво момиче от добро потекло с отлична зестра. Влюби ли се в нея? Или просто поиска да я имаш? От това, което чух, много джентълмени са се борили за ръката й, но ти единствен си я спечелил.

— По дяволите, Джулиън, мразя, когато си прав! Не е задължително всеки път да ми казваш колко много греша! Имаш отвратителен навик!

Филип захвърли кърпата на пода.

— Ще те помоля да задържиш оценките за себе си. По-важното е, че сега тя е моя съпруга и не ме интересува кой още е искал да се ожени за нея, разбра ли? Всичко беше заради онова глупаво пътуване. Тя е моя и ще прави това, което аз й наредя!

— Чарлз Аскбридж, който е заклет ерген, сигурно би се съгласил с теб, но аз ще ти предложа друго — не се опитвай да й сложиш юзди, Филип. Приятен ден! Аз имам съпруга, която обожава разходките по заледената река и на мен ми доставя удоволствие да задоволявам капризите й. Помага ми да подобрявам характера си.

Филип се загледа в приятеля си, който вече излизаше от клуба, и бавно се надигна. Мразеше да се чувства безсилен, мразеше, когато беше пиян и не можеше да се контролира.



Сабрина подаде самуреното наметало на нещастния Грейбър и изчака търпеливо, докато слугата вземе палтото и ръкавиците на Чарлз.

Когато отидоха в приемната за чая, Чарлз попита:

— Какво му е на Грейбър? Изглежда така, като че ли ще се разплаче или е готов всеки момент да ме удари.

— Той е предан слуга. Неговият господар не ми разрешава да те виждам, затова и той се държи така. Едно нещо е сигурно — той не би подвел Филип и не би го излъгал, по-скоро би мълчал до гроб.

Чарлз отиде до камината, за да стопли ръцете си на огъня. След малко се обърна към Сабрина и се загледа в нея. Значи не му беше позволено дори да я вижда. Защо? Колкото и странно да беше, тя го беше помолила да я придружи в парка и той се съгласи, но през целия следобед се питаше защо именно него бе избрала. Сабрина непрекъснато говореше, докато яздеха, но все за незначителни неща. Дори по едно време му беше доскучало и той се оплака, че го е заболял кръстът само и само да се откажат от разходката.

— Къде е Филип? Очаквах да го видя!

Сабрина го погледна право в очите. Лицето й беше зачервено от студения зимен вятър, а косата й беше разпиляна по раменете. Тя сви рамене, но този жест на безразличие му беше до болка познат.

— Нямам никаква представа, Чарли.

— Кога очакваш да се прибере?

— Този дом е негов. Мисля, че ще се прибере, когато намери за добре.

Гняв и ярост имаше в думите й, а не отстъпление.

— Чуй ме, Сабрина, през последните два часа ти непрекъснато говориш само и само да не те прекъсна. Спри да си играеш с мен! Задавам ти най-обикновен въпрос — къде е твоят съпруг, а ти продължаваш да се измъкваш. Омъжена си само от два дни. Какво, по дяволите, става тук?

— Мисля, че Филип ти е много близък приятел и ти винаги си на негова страна.

— На негова страна? По дяволите, та аз дори не знам къде е той. Хайде, Сабрина, кажи ми какво е станало. Можеш да ми се довериш. Обясни ми.

Грейбър влезе с чая. Докато Сабрина подреждаше чашите на масичката, Чарлз отново отиде до камината да се стопли. Все още се чудеше какво ли беше станало между тях.

Когато Грейбър се поклони и излезе, той отново се вгледа в невероятно тъжните очи на Сабрина.

— Сега ми кажи какво накара Филип да напусне собствения си дом!

Чарли направо подскочи, когато чу Сабрина да казва през сълзи:

— Виждаш ли, Чарли, ти си на — негова страна. Защо направо не кажеш, че вината е моя? И за миг не помисли, че неговото отсъствие не е по моя вина!

— Не, не мога да допусна такова нещо. Познавам те от толкова години… Знам всички пакости, които сте правили с Маргарет… Но, бедният Филип, той…

— „Бедният Филип“ ли каза? Той не е беден, проклет да е! Той взе цялото ми наследство, което не е никак малко, а също така и моите десет хиляди лири. „Бедният Филип“, а?

— Нямам предвид пари и наследство и ти много добре го знаеш.

— Хубаво, твоят „беден Филип“ ме уведоми на закуска, че ми връща наследството и парите, за да бъда финансово независима.

— Копеле.

— Да не би да искаш да кажеш, че ти не знаеш за нашата сделка?

— Каква сделка? Но това няма никакъв смисъл! Един джентълмен никога не се унижава да се занимава със сделки, още по-малко с дами.

Сабрина погледна ръцете си и започна да чупи пръсти от напрежение.

— След онази ужасна нощ на бала на Алмак Филип се отдръпна от мен. Аз го повиках и му предложих да се оженим, като това бъде една честна сделка. Той се държеше така, сякаш има нужда от парите ми. Споразумяхме се.

— Господи, Филип не ми е казвал нищо за това. След като им беше върнато имението Динуити в края на миналия век, фамилия Мерсералт никога не е имала нужда от пари. Тъкмо обратното — техните фондове се множаха с всяка изминала година. Филип има нужда от пари толкова, колкото и от кошер.