И тогава той почувства, че е много близо до кулминацията. Отвори очи и я накара да легне върху леглото. Сърцето му лудо блъскаше в гърдите, докато той се любуваше на жената, която вече можеше да нарече своя съпруга. Кръвта във вените му се сгорещи, когато той огледа извивките по стройното й тяло — идеалните й гърди, тъничкото й кръстче и красивите й дълги крака. Всичко по тялото й беше примамливо закръглено. А днес то сякаш блестеше.
— Никога досега не съм те виждал толкова красива — каза Ян и сякаш щеше да се разтопи, когато погледна към страстните й влажни устни, а после отново към изключително меката и нежна кожа на тялото й. Ръцете му започнаха да я галят, а погледът му сякаш изгаряше кожата й. — Тейла, толкова съм щастлив, че те имам. Никога досега не съм намирал по-хубава, по-чудесна жена от теб.
Тейла мъркаше от удоволствие, докато пръстите на Ян умело намираха и галеха всички чувствителни точки по тялото й и я възбуждаха. Ръцете й преоткриваха чертите на лицето му, тя постави пръст на устните му и страстно изпъшка, когато той засмука пръста й и го обходи с език.
— Подлудяваш ме — едва изрече тя, когато Ян погали нежните й бедра от вътрешната страна, а после се насочи към пулсиращите й срамни устни.
Тя затвори очи, отдаваща се изцяло на целувките, с които той покри лицето й, гърдите и надолу под стомаха. Изстена от екстаз, когато почувства езика му на мястото на пръстите му. Това я приближаваше към радостното блаженство, което вече познаваше.
Ръцете му разтвориха бедрата й, почувства приятната влага на езика му в пулсиращия център между тях и тя изстена от удоволствие и страст. Усети как цялото й тяло се загрява, а всичките й сетива жадуват за магическия миг на божественото чудо.
И тогава Ян легна върху нея. С точно движение вкара възбудения си до болка пенис в нея и чувство на горещо облекчение се смеси с раздираща страст.
Той започна бавно да се движи с нежни тласъци в нея, а устните му засмукаха нейните. Целуна я страстно, всепоглъщащо. Тейла отвърна на целувката му с жар, а пръстите й се заровиха в косата му и придърпаха главата му още по-близо. Зави й се свят, беше така близо до кулминацията!
Ян я притисна силно към себе си, топлина заля тялото му. Всяко едно движение го приближаваше към желания екстаз, Тейла също започна да се движи срещу него. Той забави малко движенията си, а после отново ги ускори.
Почувства непознато досега удоволствие. Накъсано, той зашепна името й, докато тялото му се разтърси в невероятна сладка агония.
После дълго лежаха един до друг. Тя нежно погали главата му.
— Толкова много те обичам! — прошепна Тейла, а цялото й тяло леко потрепваше от изпитания екстаз.
Ръцете на Ян се плъзнаха по тялото й, после той се претърколи встрани и седна на ръба на леглото. Пресегна се към бутилката шампанско и я отвори. По цялото му тяло още преминаваха неконтролируеми тръпки. Ян напълни една чаша и я подаде на Тейла.
Тя седна, като опря гърба си на таблата на масивното легло. Взе чашата и изчака Ян да седне до нея. Очите й блестяха, лицето й гореше, а дългите й коси се спускаха над гърдите. Усмихна се, когато Ян седна до нея и чукна чашата си о нейната.
— Време е за тост — каза той, а погледът му търсеше нейния. — Ти си първа. Какъв е твоят тост, любов моя?
Тейла се замисли, после приближи чашата до устните си и се усмихна.
— За бъдещите, чудесни мигове като този — изрече тя, а устните й докоснаха чашата. — А сега е твои ред, мили мой.
Ян се замисли. Усети, че го залива гореща вълна, като гледа езика й, който бавно облизваше края на чашата, докато тя чакаше тоста му. Очите му заблестяха, слабините му отново запулсираха. В този миг тя беше така съблазнителна, че едва успяваше да се въздържи да не захвърли по дяволите чашата и да не я притисне в обятията си. Искаше отново да я люби.
Прокашля се нервно, като се опитваше да гледа встрани от нея. Въздъхна, усмихна се, като отново докосна чашата й със своята и каза:
— За бъдещето, когато няма да изглупявам, докато съм близо до теб. Караш ме да полудявам, скъпа. Подлудяваш ме!
— Надявам се да мога да го правя и когато остарея и косите ми побелеят — промърмори Тейла, поднесе чашата към устните си и бавно започна да отпива от нея, като се забавляваше с Ян, който изпи своето шампанско на един дъх.
Тейла остави чашата си на нощното шкафче и се изтегна в леглото, като съблазнително изви тялото си към Ян.
— Ян, искам да се позабавляваме още малко! — каза тя, а долната й устна леко увисна, сякаш се нацупи. После прекара пръсти по бедрото му, но се изчерви, когато видя, че този жест го възбуди отново, въпреки че със сигурност тя желаеше точно това.
— Искаш да се забавляваш, нали? — каза Ян, а пулсът му се ускори. Остави чашата си, после грабна бутилката и плисна шампанско върху нея, като едновременно с това я обхвана с краката си’. Очите му заблестяха, когато бавно наведе гърлото на бутилката върху гърдите й.
— Какво… правиш…? — едва успя да изрече останалата без дъх Тейла, като гледаше златистата течност да се излива бавно върху гърдите й, а зърната им тутакси настръхнаха под пенливата студена течност.
— Каза, че искаш да се забавляваш — подразни я Ян, като продължаваше да залива гърдите й с шампанско. — Скъпа, аз знам едно чудесно забавление.
Тръпки на очакване полазиха по гърба на Тейла.
— И как се казва то? — попита тя, като потръпваше от студенината на шампанското, което Ян продължаваше да разлива по корема й, а после надолу между бедрата й.
Изписка, когато студеното шампанско се разля по възбудените й срамни устни. Когато Ян хвърли бутилката настрани, тя въздъхна и потрепера от страст, когато той започна да лиже шампанското по тялото й. Тя сплете пръсти в косите му и инстинктивно притискаше главата му надолу, когато той попадаше на някои чувствителни места. Дишаше тежко. Затвори очи.
После отново го пое в себе си. Несъзнаваща звуците на удоволствие, които издаваше, тя повдигна крака и ти сплете на гърба му, докато той се движеше в нея. Стори й се, че отново всичко около тях се върти.
Скоро всичко свърши и те отново лежаха един до друг, заслушани в звуците на кораба и океана. Дървото проскърцваше, морето беше тихо и вълните му леко пошляпваха корпуса на кораба.
Пръв наруши тишината Ян.
— Никога не си била толкова вкусна — подразни я той, като я погледна. Обхвана лицето й с ръце и приближи устните й до своите. — Трябва отново да опитаме това, любов моя.
Тейла потръпна и се притисна към силното му, мускулесто тяло.
— Никога не ми е било толкова спокойно — прошепна тя, но после се намръщи. — Чувствам се виновна заради това спокойствие.
Ян се отдръпна от нея и я погледна сериозно.
— Недей! — промълви той. — Не се чувствай виновна за това, че най-накрая си намерила донякъде щастлив и спокоен живот.
— Но сестра ми… — изрече Тейла тъжно.
— Направила си каквото си могла за сестра си — отвърна Ян. — Никой не може да направи повече от това. Не трябва да носиш цялата тежест на семейството си върху собствените си плещи. Родителите ти не биха искали това от теб. Сега просто се отпусни и приеми живота такъв, какъвто е, приеми цялото щастие, което той ти предлага. — Той повдигна брадичката й, за да срещне погледа й. — Вземи щастието, което аз ти предлагам — усмихна и се Ян. — И, скъпа, нека никога да нямаме тайни един от друг. Нашият брак ще бъде свободен и изпълнен със страст.
Тейла доволно се сгуши в него.
— Правиш ме толкова щастлива! — въздъхна тя. — И, разбира се, нека винаги бъдем искрени един към друг. Съжалявам, че често бях принудена да те лъжа, след като се срещнахме! Но никога повече няма да го правя.
Мигът, в който тя искаше да сподели с Ян истината за Пол, дойде така внезапно. Мислено благодари на Бога за това, отдръпна се от Ян и го загледа право в очите. Устните й се разтвориха за признанието, но внезапното чукане на вратата я прекъсна.
— Сър, оставям храната ви пред вратата — чу се гласът на прислужника зад вратата. — Приятен ден, сър. Насладете се на храната с вашата съпруга.
Ян се пресегна за панталоните си.
— Покрий се, докато отворя вратата да взема храната — обърна се той към Тейла.
Тя придърпа завивката до брадичката си и търпеливо, зачака. Ян отиде до вратата и тихо я отвори. След като спогледа внимателно и не забеляза никого, взе бързо сребърния поднос и ритна с крак вратата.
Из стаята се разнесе приятен аромат и стомахът на Тейла инстинктивно се сви. Тя проследи с лаком поглед подноса, който Ян остави на нощното шкафче до леглото, повдигна капака му и погледна вътре. Устата й се изпълни със слюнка, когато видя изобилната храна.
— Главният готвач ни е приготвил такъв пир, който никога не ще забравиш — каза Ян. Отиде до бюфета и взе от там чинии и прибори. — Сега, любов моя, какво ще избереш? Има месо от костенурка, риба, свинско, пиле, патица и гълъб. Месото е изпечено, насечено на парчета и мариновано с подправки във вино, после е гарнирано със зеле, аншоа, с туршия от херинга, манго, сърцевина от палма, лук, маслини, вино и други зеленчуци. — Подаде й една чиния и прибори. — Вземи си сама — каза той и се усмихна. — Изглежда, си изгладняла. Аз също съм гладен. — Наведе се и я целуна по челото. — Винаги огладнявам, след като правя любов. Ти ще си отговорна, ако съпругът ти надебелее.
Тейла го потупа по бузата.
— Никога — каза тя и огледа от долу до горе стройното му тяло. — Но дори и да надебелееш, пак ще те обичам. Разбира се, ако и ти ми разрешиш да напълнея.
— За бога, не! — извика Ян и скочи на крака, но взе чинията от ръцете й и започна да слага храна в нея. Подаде й я обратно. После спря погледа си върху нея и я загледа, защото си спомни, че преди прислужникът да почука на вратата, тя искаше да му каже нещо.
— Защо ме изучаваш така? — попита го Тейла, като усети погледа му.
— Преди малко сякаш искаше да ми кажеш нещо — промълви Ян и наля шампанско в чашите. — Какво е то? Нещо, за което още не сме говорили?
"Рози след дъжд" отзывы
Отзывы читателей о книге "Рози след дъжд". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Рози след дъжд" друзьям в соцсетях.