Един изискан мъж, чиято синя униформа, украсена със златни ширити и копчета, се открояваше от останалите, пристъпи към тях и ги поздрави:

— Хубав ден, сър. — Тънките му мустаци бяха прошарени като косата. Казваше се Виктор Копъра — Това ли е съпругата ви? Това ли е Тейла?

Тейла се усмихна на едрия мъж, който беше дори по-висок от Ян. Погледът в сините му очи беше топъл и сърдечен. Тя му подаде ръката си.

— Да, аз съм Тейла — отвърна тя стеснително. — Аз съм съпругата на Ян.

Виктор пое подадената ръка и я поднесе към устните си.

— Удоволствие е да се запозная е вас, мадам — каза той и бавно освободи ръката й. После се прокашля и насочи вниманието си към Ян. — Надявам се, че приготвените за вас стаи ще ви бъдат удобни. Ако има нещо нередно, моля, не се колебайте да ме уведомите — каза гладко той, а крайчецът на мустаците му се повдигна, когато се усмихна на Тейла. — Шампанското е във вашата каюта.

Ян прегърна Тейла и я поведе.

— Много благодаря, капитане. Няма да сте ми необходим отново днес. Може да се срещнем утре на закуска.

— Отлично, сър — отвърна Виктор, като направи слаб реверанс. — Вечерята ще ви бъде изпратена Не се притеснявайте, няма да ви безпокоят. Прислужникът ще ви я остави пред вратата, ще почука и ще си тръгне.

— Благодаря, помощник — отвърна Ян и се наведе към Тейла. — А сега, кажи какво мислиш за изненадата ми.

— О, боже, ти си доста добър измамник! — отвърна тя и му се усмихна.

— Аз? — възкликна Ян и повдигна вежди. — Наричаш ме измамник? Когато ти самата толкова дълго си се преструвала, че си съпруга на едно копеле? Ти също играеш отлично, скъпа.

— Но аз нямах друг избор — отвърна Тейла. — Знаеш причините за това.

— Да, знам — каза Ян и я поведе към парапета. Котвата беше прибрана, а вятърът вече издуваше платната на кораба. — Да, знам.

Тейла постави ръцете си на парапета и се загледа в отдалечаващия се бряг.

— Този кораб „Тейла“ е много по-добър от един среден морски съд — похвали се Ян и я придърпа до себе си. — Повечето са строени само за товари и пътниците са струпани в каюти в хамбара на кораба. Моят кораб има всички удобства за пътниците. Снабден е и с вентилатори и в каютите винаги има свеж въздух.

Тейла слушаше с половин ухо, тъй като се беше замислила за разговора им преди малко — кой беше истинският измамник? Това й напомни, че трябва да му разкаже за Пол и защо той никога не се бе възползвал от нея като жена.

С категоричното намерение да му каже това сега, тя се обърна към Ян, но погледът й се задържа върху водата. Изглежда, кормчията на „Тейла“ беше поел по грешен курс и сега са в опасна близост до коралов риф.

— Ян! — извика Тейла, като сочеше с ръка. — Погледни! Ще потънем!

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Тейла се притисна към Ян и сграбчи ръката му, а корабът вече беше на инчове от кораловия риф.

— Ян, корабът всеки момент ще се удари — извика тя, като дишаше тежко. — Дръж ме! Може да бъдем изхвърлени зад борда! О, Ян, никога няма да забравя мига, е който паднах във водата. Акулата! О, тук сигурно има много повече акули, отколкото в пристанището на Аделаида.

Като се оглеждаше трескаво, Тейла внезапно осъзна, че никой от останалите пътници не е обзет от паника. Екипажът работеше нормално, спокойно; тълпата на предната палуба сочеше към красивия корал, ахкайки от възхищение, вместо да крещи от страх.

— Скъпа, може да помислят, че никога не си се качвала на презокеански кораб — усмихна се Ян, като я погали по гърба, когато тя притисна лицето си към гърдите му. — Просто се отпусни. Мислиш ли, че ще наема морски капитан и кормчия, които да ме поведат на сигурна смърт още първия път, когато се кача на собствения си кораб? Не, мисля, че не съм направил такава грешка.

— Но, Ян, никой никога не може да бъде сигурен какво точно ще се случи — оспори Тейла. — И най-вече що се отнася до непознати хора, на които ти се доверяваш. Никога не забравяй Пол Хатуей! Не беше ли той един непознат, на когото аз повярвах?

— Любима, що се отнася до морето, един собственик на кораб подлага екипажа, който избира, на много изпитания — каза той, като постави ръце под брадичката й и се опитваше да повдигне главата й и да срещне погледа й. — Мъжът, от когото купих своята флота, е избирал само тези, които са с най-добри препоръки. Аз запазих неговите екипажи, като се доверих на избора му, тъй като той е прекарал по-голямата част от живота си в морето. Скъпа, това е нашият меден месец. Няма ли да ми подариш поне една усмивка?

Тейла дълбоко въздъхна, осъзнала неговата близост. Когато го погледна, дълбоко в очите му видя да проблясват пламъчета, а тя знаеше какво означава това. Любовта му към нея беше голяма и той я желаеше така, както нейното желание към него нарастваше с всяка изминала секунда като цвете, което се нуждае от светлината и топлината на слънцето.

— Искаш да се усмихна? — прошепна тя и прокара пръсти по устните му. — Да, скъпи, мисля, че мога да го направя, но мога да ти обещая много повече от това, ако ме помолиш.

— Тук? Да видят всички? — подразни я Ян, а палецът му погали почервенялата й буза. — Да не би бракът да те е превърнал в безсрамница?

— Ян, не ме дразни — смъмри го Тейла. — Всички ще видят, че съм се изчервила.

— Искаш да кажеш, че би желала да се оттеглим в каютата си? — попита Ян, а устните му докоснаха нейните — Може би би желала малко шампанско, за да се отпуснеш? — и тихичко се засмя. — Или може би… да охлади твоята жар?

Устните му бяха толкова близко до нейните, че Тейла чувстваше дъха му и не успяваше да контролира лудия си пулс. Останала без дъх, тя се отдръпна от него, обърна се към морето, хвана се здраво за перилата и се загледа в рифа, който корабът току-що беше заобиколил.

— Прекрасен е, нали? — каза Ян и застана зад нея. Откопча копчето на яката си — дяволски се беше сгорещил преди малко, когато дразнеше съпругата си. Винаги, когато беше до нея, някакъв силен огън пламваше в него и го изгаряше. Дългото пътуване с нея щеше да бъде нещо като сън Всяка сутрин щяха да се събуждат заедно, а всяка вечер да се любят в каютата си. Страстта му към нея никога нямаше да угасне. Никога, никога!

— Щеше да бъде още по-красив, ако можеше да се пренебрегне фактът, че много хора могат да погинат заради него — каза Тейла, като гледаше рифа, и потрепера.

Но все пак не можеше да не се наслаждава на красотата му. Имаше формата на конска подкова и беше опасан по края с блестящ бял пясък. Части от рифа бяха покрити с груба трева и едри сиви храсти, които приличаха на зелки. Мъртви дървета, изложени на бурите, бяха подпрени на няколко други, които се изправяха високо нагоре. Около рифа обикаляха късокрили клюкавци, като му придаваха още по-приказна красота. Но глупави птици мързеливо се бяха отпуснали на слънцето, като че ли не забелязваха клюкавците.

Корабът изстена, мачтите сякаш клюмнаха, разлюляха се и се наклониха, когато най-сетне заобиколиха рифа. Ян прегърна Тейла и я поведе далеч от парапета. Направиха една обиколка из препълнената палуба — разхождаха се двойки, скупчени на групички мъже — разговарящи или играещи покер, жени, които просто клюкарстваха.

Тейла тайничко се наслаждаваше на кораба — на балюстрадите и подпорите, на гравираната емблема в задната част, на перилата, облечени в мед и месинг. Гледката беше чудесна!

Но когато напуснаха горната палуба и слязоха долу, в каютата, дъхът й секна.

— Боже! — възкликна тя с широко отворени очи при вида на пищната обстановка. На стените, в специални конуси, горяха свещи, а златистият им отблясък осветяваше канапе облечено в червен плюш в тон с няколко табуретки, пръснати около него, бюфет, морска карта, люкове и ламперия от кленово дърво с огромни спирални орнаменти от махагон на рамката на вратата. Едно легло, голямо и примамливо, в срещуположната част на каютата, беше застлано с червена покривка от кадифе, която беше отметната и откриваше две възглавници в червен сатен, украсени с бяла дантела. Една бутилка шампанско и две високи чаши очакваха младоженците върху нощно шкафче близо до леглото. — Мислех, че така може да изглежда само хотелска стая в Лондон, но и каюта на кораб… — каза Тейла, като се оглеждаше с възхищение. — Но, разбира се, останалите каюти не са обзаведени в този изключителен стил. Това е само в твоята каюта.

— Грешка — каза Ян, като внезапно я вдигна на ръце и я понесе към леглото. — Това е нашата каюта — и покри шията й с целувки.

Тейла сключи ръце около врата му. Приближи устните си до неговите и го дари с дълга, сладка целувка, като не осъзнаваше, че вече е върху леглото. Беше замаяна от страст, когато Ян започна да я съблича, изпъшка от удоволствие, когато той обхвана гърдите й с ръце и започна да ги гали, докато зърната й настръхнаха и затупкаха от желание.

— Ян, любов моя! — прошепна Тейла, задъхана от екстаз. Тя прокара ръка по устните му. Черните му очи искряха от страст, когато той я погледна. — Моля те, съблечи се. Искам да те видя. Целия, скъпи.

Ян стана от леглото. Дъхът на Тейла почти секна, докато го гледаше как се съблича. Тя започна да сваля и своите дрехи.

Тейла наблюдаваше как Ян отмята дреха подир дреха настрани и разкрива пред нея здравите си широки рамене, прибрания плосък стомах, тесния таз, дългите, мускулести крака. Погледът й се спря на широкия му, мускулест гръден кош.

Изгарящ от възбуда, той тръгна към леглото, а мускулите му подскочиха и се разтегнаха по дължина на стройното му загоряло тяло. Това накара Тейла да потрепери от подлудяваща страст. Не можа да не се изчерви, когато най-накрая погледна към онази част от тялото му, която беше възбудена и изправена право нагоре.

Тейла съблазнително го повика с ръка. Той дойде до леглото, застана пред нея и разкрачи краката й с коленете си. Затвори очи, задържа главата си назад и изпъшка от удоволствие. Тейла се подпря на лакът, пръстите на свободната й ръка се обвиха около възбудения му член, а когато устните й го докоснаха, той почувства, че ще експлодира от удоволствие. Сърцето му лудо заби. Слабините му горяха като че ли в огън, когато устните и езикът й продължиха да изпращат вълни на страст през тях.