Кадифеното пурпурносиньо небе беше изпъстрено със звезди. Огромната луна беше вече изгряла и със сребърната светлина, която струеше от нея, осветяваше пейзажа, като че ли денят искаше да пробие тъмнината на нощта. Океанът сега беше тих, вълните почти безшумно миеха брега в бяла пяна, а въздухът беше топъл.

Тейла измърка от удоволствие и притисна тялото си към Ян. Мускулите на бедрата й инстинктивно започнаха да потрепват, когато допряха възбудения му член. Почувства силата му, когато проникна в нея, а гладката му кожа сякаш я изгаряше. Телата им, слети в едно цяло, ритмично се задвижиха, а нежните тласъци я изпълваха с неземно удоволствие.

— Толкова те обичам! — прошепна й Ян. Целувката му я изгори като огън, а пръстите му нежно галеха цялото й тяло. Той чувстваше, че тялото му сякаш се стяга все повече и повече, а с приближаване на кулминацията нещо в него се надигаше, готово да избухне.

Тейла имаше чувството, че не може повече да чака момента на огромно облекчение, за който жадуваше тялото й. Главата й се мяташе наляво-надясно, а тялото си чувстваше така, сякаш морският бриз е влязъл в него и гали вътрешностите й, но тази игра щеше да причини изригването на някакъв скрит в нея вулкан. Тя засмука езика му и устните й леко се повдигнаха, за да изразят нетърпението й да преодолее сладката болка, която я беше обзела.

Като пое дълбоко въздух, Тейла се опитваше да овладее дивия екстаз и прочувственото си увлечение. В следващия миг телата им потрепериха, а Ян се отпусна изтощен върху нея.

Известно време полежаха така мълчешком, а Ян нежно я галеше по врата.

— Ще се ожениш ли за мен, когато стигнем Аделаида? — прошепна той.

— Да, да — отвърна шепнешком Тейла. — О, господи, да… — Тя се сгуши в него. — Това, че съм свободна да се оженим, е като сън, Ян — промърмори тя. — До днес имаше толкова много пречки.

— Да — прошепна й той, — но вече ги няма.


Един червеникавокафяв кон разтърси грива и зарови копито в земята, докато ездачът му се метне отгоре му. Добре скрит зад гъстите храсти, Ридж Уагнер наблюдаваше празненството на аборигените, но в погледа му се набиваше Хонора. Огънят хвърляше златисти отблясъци върху стройното й черно тяло, докато тя танцуваше. Ридж беше като омагьосан от нея, въпреки че не я виждаше за първи път. Очите му я следяха, а самотното му сърце кървеше от болка. Много отдавна беше избрал да застане на страната на Пол Хатуей и да заживее като разбойник.

Да, сега вече беше късно да се откаже.

Въздъхна с облекчение, като мислено благодари на Бога, че не беше взел участие в атаката на Пол Хатуей срещу аборигените днес. Дори не беше разбрал за нея. Съвсем случайно се беше натъкнал на бойното поле, след като всичко беше вече свършило.

А сега Пол беше мъртъв.

Ридж погледна към брега, огрян от лунната светлина. Беше забелязал Ян и Тейла, които се бяха усамотили там. Да, Пол беше мъртъв, а Ян и Тейла — живи.

Като дръпна коня за юздите, той се обърна и препусна в обратна посока. В душата му нещо тежеше като воденичен камък — бъдещето му не беше по-светло от миналото му. Алчността го беше превърнала в човек, когото той не познаваше, дори не беше сигурен дали харесва.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

Силният шум от смях на мъже и жени и дрънкане на пиано, които се разнасяха от салоните под отворения й хотелски прозорец, припомниха на Тейла, че не е вече в гората, а е на сигурно място отново в Аделаида. Тя излезе от медното корито и стъпи върху плетено килимче. Мокрите й коси се спускаха под раменете й и от тях течаха тънки струйки вода надолу по цялото й тяло.

Светлината от лампата не беше достатъчна да освети добре голямата стая. Тейла взе една кърпа от леглото и започна да подсушава тялото си, като бавно оглеждаше великолепния интериор. Този хотел беше собственост на Ян. Като я беше настанил тук, навярно му се искаше да й покаже, че наистина е богат. Когато той, майка му и тя пристигнаха в Аделаида направо от дивата гора, отседнаха в хотела, в който четвъртият етаж винаги се пазеше за Ян или някой негов приятел.

Обзета от подобни мисли, Тейла пристъпи към гардероба, отвори го и видя, че е претъпкан с красиви копринени рокли. Обзе я ревност. Това й напомни за един друг период от живота на Ян, който по-добре беше да забрави. Явно доста прецизно беше подбирал компаньонките си. Доказателство за това бяха дрехите им в гардероба.

— И той очаква от мен да ги облека, след като господ знае кой ги е обличал преди мен? — измърмори гласно Тейла сама на себе си и хвърли кърпата настрани. Протегна се към един копринен халат и го огледа сърдито. Докато го разгъваше, я лъхна слаб аромат на приятен, скъп парфюм.

Нямаше друг избор. Трябваше да го облече. Дрехите, които беше носила, докато бяха в гората, бяха мръсни и миришеха ужасно. А не можеше да се разхожда гола.

Наметна халата, отиде до тоалетката и се огледа. Прекара пръсти по лицето си, което сега имаше бронзов загар след няколкото дни, прекарани под жарките лъчи на слънцето. Взе една четка и започна да разресва косите си. Въпреки че чувстваше огромно облекчение, че всичко с Пол Хатуей беше свършило, някъде дълбоко в себе си изпитваше странно чувство на самота, което малко я смущаваше. Сега, сама в тази странна стая, имаше чувството, че това, което преживя предишните дни, сякаш никога не се беше случвало. Ако можеше да бъде с Ян в този миг, може би реалността наистина щеше да й се стори действителност. Тъй като и майка му беше в хотела, той бе предпочел да настани Тейла далеч от своята стая, за да не може тя да ги види заедно.

Въпреки че това разпределение на стаите не се харесваше на Тейла, тя все пак го разбираше. Не искаше запознанството й с майката на Ян да започне с демонстрация, че е готова да легне с мъжа, преди той да й е станал законен съпруг. Дори и Тейла имаше конфузни моменти от своя живот, дължащи се на по-свободното й държание в миналото. Не можеше да повярва, че си е позволила такава волност с Ян.

Но дори и сега тя възнамеряваше да отиде в стаята му, за да намери успокоение в силните му прегръдки и да избяга от самотата и отчаянието, което я преследваше заради неизвестността за Виада.

Остави четката пред огледалото и както беше боса, на пръсти приближи вратата и леко я открехна. Надникна предпазливо в слабо осветения коридор.

Видя една врата. Сигурна беше, че тя води към стаята на Дона. Майката на Ян беше в стаята между нейната и тази на Ян.

Тейла със страх премина покрай вратата.

Ами ако Дона я отвори и я види как тихичко се промъква боса, само по халат?

Бавно и безшумно Тейла плъзна босите си крака по студения дървен под. Погледна отново към вратата на Дона и почувства облекчение, когато не видя светлина под прага. Помисли си, че Дона, както беше уморена, най-вероятно вече си е легнала.

Като въздъхна поуспокоена, Тейла тръгна по-уверено към вратата на Ян, откъдето се долавяше миризмата на пура, която се засилваше с приближаването на стаята. Когато стигна до нея, тя долепи ухо до вратата. Усмихна се, когато зад затворената врата чу гласа на Ян, който фалшиво си тананикаше една балада, но след малко спря да пее.

Тейла бавно натисна дръжката на вратата и я отвори. Ян беше обърнат с гръб към нея и не я усети. Тейла тихо се изкиска в шепи при гледката, която завари.

Ян седеше до брадичка в сапунена вода, пурата му висеше в крайчеца на устните, в ръката си, облегната на края на медното корито, държеше чаша уиски. Главата му беше леко клюмнала над гърдите, сякаш беше задрямал.

„Каква гледка! — помисли си Тейла. — Прекрасно!“

Поогледа се, безшумно затвори вратата и тръгна на пръсти към коритото. После коленичи зад гърба на Ян, бавно пъхна ръка в коритото и с бързо движение плисна вода в лицето му.

Стреснат, Ян рязко повдигна глава, отвори широко очи, пурата му цопна във водата и изцвърча, стъклената чаша падна на пода и се разби на парчета, като опръска босите крака на Тейла с уиски. Тя изписка и понечи да се отдръпне, но Ян беше по-бърз. Сграбчи я през кръста и я метна в коритото през главата си.

— Ян! — изпищя Тейла, водата се просмука през халата, който полепна плътно по тялото й и очерта формите й. Тя примижа, когато видя пурата му да плува близо до тялото си. — Махни това отвратително нещо от мен! — извика тя, като се мъчеше да се изправи. — Ян, пусни ме да си вървя! Не съм дошла да се къпя заедно с теб.

Ян загреба с ръка пурата и я метна зад гърба си на пода.

— Може ли да те попитам за какво си дошла тогава? — подразни я той. — Мила моя, не знаеш ли, че майка ми е в съседната стая? Стените са тънки като от картон. Сто процента ще ни чуе.

Тейла се изчерви и погледна към стената, зад която беше жената, от която толкова се възхищаваше.

— Какво ще си помисли за мен?

— Трябваше да помислиш за това, преди да дойдеш при мен — отново я подразни Ян. Ръцете му, пъхнати под мокрия халат, нежно галеха тялото й и бавно се прокрадваха към гърдите. — Много добре знаеш, че като те видя в тези съблазнителни одежди, няма да мога просто да стоя и да си бъбря с теб — усмихна й се топло. — Разбира се, предпочитам да нямаш нищо отгоре си. — Ръцете му погалиха нежно гърдите й, плъзнаха се към раменете и смъкнаха халата. — Ще се чувстваш много по-удобно без тази мокра дреха, любима, нали?

Тейла притвори очи и потръпна от страст, когато Ян допря устни до гърдите й и езикът му нежно обходи зърната им.

— Ян, не ми даваш възможност да се концентрирам върху това, което ми говориш — прошепна тя, а пулсът й се беше ускорил. — О, Ян, дойдох тук, защото имах нужда от теб. Скъпи, чувствах се така самотна в стаята си. Толкова самотна.

— Не можеше ли да си правиш компания с майка ми? — надсмя й се Ян, като отметна белия халат от тялото.

Тейла отвори очи и го погледна унесено. Обхвана лицето му с ръце и придърпа главата му до устните си.