Измръзнала в мокрите си дрехи след падането в реката и напълно съзнаваща, че прилепналите й дрехи не оставяха никакъв простор на въображението, Тейла беше доволна, че имаше възможност да тръгне с Дейзи, макар да се страхуваше, че ако веднъж изгуби Ян, може никога да не го види отново. Тя му хвърли един тъжен поглед през рамо, докато жената продължаваше да й обяснява за своето заведение. Момичето забеляза, че и няколко други пътнички бяха придружени от грижливи дами, като очевидно бяха наети от Дейзи Оудъм. Със сигурност Тейла и останалите бяха в ръцете на някакъв ангел и девойката се чувстваше съвсем защитена в момента.

Вниманието й беше привлечено от една схлупена сграда, която стоеше сред останалите складове на главния път. Там отзад, където едва имаше място да върви сам човек и съществуваше опасност от падане в реката, се вееха на вятъра прострени дрехи. Една млада жена, която изглеждаше на възрастта на Тейла, защипваше дрехи на простира. Тя имаше странна гърбица и тялото й се извиваше гротескно всеки път, когато се навеждаше да вземе нови мокри дрехи от огромната плетена кошница.

— Виждам, че забеляза Айва — каза Дейзи, като отправи тъжен поглед. — Тя е била при мен най-дълго. Привлича погледите на всички, но никой не я иска наоколо, защото смятат външността й за противна. Колко жалко, защото Айва е толкова мила!

Остро чувство на жалост се разля в Тейла, като си спомни за друга жена на борда на кораба от Англия. Измъчваха я толкова безмилостно, че тя беше принудена да отнеме собствения си живот като скочи в морето. При този спомен очите на Тейла се наляха със сълзи.

— Има много несправедливости по света — отвърна тя. Бързо отклони поглед от Айва, тъй като не искаше Дейзи да си мисли, че разглежда нещастното момиче. — Не знаех за тях до смъртта на моите родители. Оттогава съм видяла и преживяла достатъчно много, за да сънувам кошмари, докато намеря утеха в смъртта.

— Хайде, скъпа, не искам да слушам повече приказки от тебе за смърт — Дейзи обви ръка около кръста на Тейла, като отвеждаше момичето от улицата към „Оудъм“. — Имаш цял живот пред себе си, за да намериш щастието, което желаеш. Може би аз ще мога да ти помогна. За разлика от бедната Айва, ти имаш хубаво лице и съвършена фигура. Мъжете, които ще дойдат днес тука да огледат пристигналите от Англия, накрая ще се сбият за теб. Даже си мисля, че не ще имаш възможност да прекараш дори една нощ в „Оудъм“. Ще бъдеш грабната от първия мъж, веднага щом те покажа.

Тейла още веднъж погледна за Ян. Устата й застина отворена и сърцето й се вцепени, защото той не се виждаше никъде. Той сигурно я е забравил, веднага щом е свалил очи от нея. Но тя нямаше никога, никога да го забрави!

— А сега, скъпа, да ти нагласим баня и чисти сухи дрехи — каза Дейзи, като преминаваше с Тейла през една стая, където кипеше оживена дейност.

Момичето видя много жени — едни сортираха купища дрехи, докато други само гледаха. Имаше столове и маси, пръснати из стаята, които всъщност бяха вехтории. На тях жени ядяха и бъбреха. В един далечен ъгъл девойка, по-млада от Тейла, стоеше с лице, скрито в ръцете си и хлипаше шумно, докато една по-възрастна жена стоеше над нея и й говореше с утешителен глас.

Те минаха през тази стая и продължиха по дълъг, тесен коридор, от двете страни на който вратите бяха затворени. Чуваха се женски гласове в стаите. Момичето осъзна, че някой плаче. Това беше един толкова самотен вопъл, че се заби в сърцето на Тейла, припомняйки й собствената й причина да бъде в Аделаида. Внезапно чувството й за самота се надигна вътре в нея и тя изпусна една въздишка, която не можеше да възпре.

Дейзи се обърна към девойката, като устата й беше твърдо стисната, но очите й бяха пълни със съчувствие. Тя я въведе в една стая, където се виждаше вана, пълна с вода.

— Скъпа, къпи се дълго и бавно — каза Дейзи, а гласът й беше като утешително, гальовно мъркане. Тя разкопча роклята на момичето и я измъкна през главата й. — Ще ти донеса да облечеш една хубава рокля, а после ще си сгрееш и стомаха с топла супа.

Жената помогна на Тейла да се освободи от останалите мокри дрехи, чак до обувките.

— Може би след това ще мога да те покажа на някои господа — каза тя, като се усмихваше окуражително на девойката. — Няколко ще дойдат скоро. Много от тях просто чакат пристигането на корабите с бездомни момичета. Сигурна съм, че ти ще бъдеш една от щастливките, които ще бъдат избрани днес.

Момичето стеснително сгъна ръце пред гърдите си. Обърна се и погледна водата във ваната, като си мислеше за надеждата и обещанието, които звучаха в гласа на Дейзи. О, да можеше само тя да е права, да можеше да си намери успешно работа тази вечер или някой мъж да прояви интерес и желание за женитба с нея. Но Тейла не преставаше да мисли за Ян. Ако той само…

Дейзи помогна на девойката да влезе във ваната и й подаде сапун на изтривалка.

— Е, не е ли по-добре така? — попита тя меко. Потънала в успокояващата топлина на водата до брадичката си, Тейла затвори очи и въздъхна.

— Съмнявам се дали нещо друго може да бъде толкова хубаво! — възкликна тя, но си представи усещането от това да се намира в обятията на Ян и да чувства устните му върху своите. Никога нищо не би могло да се сравни с това.

Тя щеше да мисли за този мъж винаги!

— Е добре, ще видим какво ще кажеш за прясната ми супа от костенурка и за стридите от скалите на Сидни — похвали се Дейзи и отвори вратата да излиза. — Слез долу веднага, когато се облечеш. Ще приготвя масата специално за теб.

Момичето отвори очи и се усмихна на жената, отново развълнувана от непрекъснатата й любезност.

— Благодаря ти за всичко! — промърмори тя. — Ако не беше ти, не знам какво щеше да стане с мен. Не очаквах толкова… толкова жесток град като Аделаида. Във въображението си бях изградила съвсем друга представа за нещата тук. — Тя наведе поглед. — Не знам защо? Сигурно животът е един и същ навсякъде по света, такъв какъвто е и в Англия. Предполагам, че някои е разпространил тези красиви приказки за Австралия, които са напълно неверни.

Дейзи се върна при Тейла. Тя постави грижовната си длан на рамото й. Девойката вдигна очи и погледна нагоре. Погледите им се срещнаха и държаха един в друг.

— След като се възстановиш от вълнението, преживяно при пристигането, и някой щастлив мъж те вземе до себе си, ще видиш, че приказките не са съвсем измислени и в голяма степен тази страна наистина те кара да се стъписаш. Не се отчайвай. Скоро ще разбереш за какво говоря. Недалеч от Аделаида, наистина започва раят. Птици във всякаква големина, форма и цвят живеят сред дърветата. Черни и бели лебеди плуват в езерата. — Жената въздъхна, докато обръщаше поглед назад към приятните спомени. — Ох, има толкова много неща, които трябва да видиш, скъпа!

Тъй като се беше пренесла в прекрасната гледка, обрисувана от Дейзи, Тейла се стресна, когато силно почукване на вратата бързо я върна към действителността.

Стопанката на дома прочисти гърлото си и оправи нервно косата си, после отиде до вратата и я отвори. Айва, с рамене, превити под тежестта на гърбицата си, стоеше там. Тя носеше една рокля, която Дейзи постави на стол близо до ваната. Но Айва все още чакаше до вратата, като очевидно имаше нещо да каже.

— Да? Какво има? — попита господарката на Оудъм.

— Има един господин във всекидневната, който е дошъл да говори с вас за… — тя се поколеба, а после изви глава, за да погледне покрай Дейзи към Тейла, и я посочи. — Дошъл е за нея, за младата жена, която падна от кораба и се спаси от зъбите на акулата.

Девойката чу какво каза Айва и стомахът й странно се присви, защото се надяваше, че мъжът, който се интересува от нея, е Ян. Кой друг можеше да бъде? Само той беше показал загриженост към нея, когато я избутаха през борда. Сигурно е дошъл да я вземе със себе си, след като е размислил. Сигурно беше решил да се откаже от промиването на златоносен пясък, за да се установят някъде. Може би дори щеше да се ожени за нея…

— Кой е мъжът? — попита Дейзи, като поведе Айва навън към коридора, където момичето не можеше да ги чуе.

— Няма да го харесате, госпожо — каза тя със здраво стиснати устни.

— Как можеш да знаеш това, като не ми казваш името на човека? — в гласа на жената се промъкваше раздразнение. После изтръпна. Кой друг ще бъде, ако не Пол Хатуей. Той неведнъж беше посещавал „Оудъм“ да търси жени и то по-често от всеки друг мъж в Аделаида. Прекалено често, що се отнасяше до нея. Тя беше започнала да не му вярва.

— Той е… — започна Айва, но Дейзи я прекъсна.

— Пол Хатуей — каза тя сухо. — Права ли съм, скъпа?

— Да, госпожо! — момичето се усмихна накриво. — Да изгоня ли проклетника? — попита тя дрезгаво. — Когато е тук, по кожата ми сякаш лазят мравки, наистина!

— Приказките, които си чувала за него, те карат да го презираш. Знаеш, че във външността му няма нищо, което да не е наред. Той е човек от класа — отговори й Дейзи.

Айва погледна към стаята, където се къпеше Тейла, но видя, че вместо това, девойката бързо надяваше роклята, която й беше донесла.

— Но момичето изглежда толкова специално, госпожо — каза тя намръщена. — Сигурна ли сте, че искате Пол Хатуей да я отведе със себе си?

Гърбавото момиче пристъпи по-близо до господарката на „Оудъм“ и заговори право в лицето й.

— Госпожо, вие знаеше, че не една млада жена е изчезвала от овцевъдната ферма на Хатуей.

Дейзи кимна.

— Да, знам и ще попитам господина за това, преди да дам съгласието си Тейла да тръгне с него — отговори тя и потупа лекичко Айва по бузата.

Девойката се усмихна смутено и започна да увива връзките на престилката около пръстите си.

— Искате ли да я доведа? — попита, като гледаше новопристигналата, която вече се обуваше, а в очите й се четеше тревога. — Тя приключи с банята.

— Да. Вместо да я водиш, където обикновено се хранят момичетата, заведи я в кухнята и й дай паница супа и всичко, което й се прииска — нареди Дейзи. — Аз трябва да имам достатъчно време, за да говоря с господин Хатуей, преди момичето да се срещне с него.