— От едно денонощие — отговори Ян, като седна до нея. Той се опита да хване ръката й и бе объркан, когато тя се дръпна настрани.

— Трудно ми е да повярвам, че вече не сме в ранчото на Пол Хатуей — изрече Тейла и усети, че отново я залива вълна на отчаяние. Докосването на Ян бе пробудило толкова прекрасни спомени. Спомени, които искаха да прогонят обзелите я съмнения.

Изведнъж нови, още по-ужасни мисли обсебиха съзнанието й. Ами ако Пол вече е пуснал в действие плановете си и убие Виада? Ами ако търсеше Тейла, дори сега?

Загриженият глас на Ян я прекъсна:

— Никога няма да допусна да се върнеш в това дяволско място. Хонора ми разказа всичко, което става там.

— Казала ти е всичко?! — вцепени се Тейла.

Ярка светкавица раздра мрачното небе и освети за миг стаята със сребърнобялата си светлина. Последва я оглушителен гръм, които сякаш разтърси къщата.

Ян не обърна внимание на светкавицата. Атмосферата навън бе толкова напрегната и неженена — колкото и в стаята.

— Хонора ми каза всичко за Пол и неговите незаконни действия — каза той мрачно. — Винаги съм го подозирал, че престъпва закона, но въобще не ми е минавала мисълта, че участва в търговия с роби. — Ян прокара ръка през косата си и стисна зъби: — Виждал съм ги в Америка — гладни, дрипави, отнасят се с тях като с животни. Това бе главната причина за Гражданската война — една война, която върна достойнството на черния човек. А Австралия няма достатъчно хора, които да защитят правата и достойнството на аборигена. Аз се опитах, но се провалих. По дяволите, аз съм само един човек — изрече той гневно и сви ръцете си в юмруци.

Стаята отново бе осветена от падаща светкавица. Една тъмна фигура изплува от мрака на коридора и влезе в спалнята. Всички очи се насочиха към нея.

— Хоуки! — възкликна Ян. Той понечи да тръгне към него, но бе изпреварен от Хонора, която с вик на радост се втурна и се хвърли в разтворените обятия на баща си.

— Татко! — извика щастливо Хонора, като го притискаше силно. — О, татко, толкова съм щастлива, че те виждам отново!

В очите на Хоуки проблеснаха сълзи, когато погледна към дъщеря си. Дългите му изящни пръсти погалиха косата й.

— Дъще — изрече той на развален английски език, — когато ми казаха, че си тук жива и невредима, аз веднага тръгнах насам да те видя. — Той обхвана лицето й с две ръце и я погледна. В очите му се четеше безмерна обич към момичето. — О, колко съм щастлив, че те виждам и че си добре! Това е чудесно! Наистина е чудесно! — изрече той все още развълнуван.

— Татко, ще си дойда вкъщи с тебе — каза, подсмърчайки Хонора. — Никога вече няма да допусна някой зъл бял човек да ме отведе. Винаги ще съм с оръжие и ще убия всеки, който поиска да ме нарани отново.

Хоуки се усмихна гордо:

— Дъщеря ми говори доста смело.

— Дъщеря ти вече знае за света и за хората много повече, отколкото знаеше преди — отвърна тя.

— Злите бели хора са те направили още по-жестока — каза баща й и я прегърна, като същевременно хвърли мрачен поглед към Ян. — Бурята ще забави изпълнението на плановете ни, приятел.

Обезпокоен, Ян погледна възрастния човек и отговори бързо:

— Хоуки, продължи да действаш, както сметнеш за необходимо. Знаеш какво трябва да направиш. Направи го.

Аборигенът кимна в знак на съгласие:

— Както кажеш.

Ръка за ръка, баща и дъщеря напуснаха стаята, оставяйки Ян и Тейла сами.

Очите им се срещнаха и Тейла почувства как прималява под твърдия му мъжествен поглед. Толкова много си казаха без думи!

— Планове? — промълви тя, като прекъсна мълчанието. — Какви планове, Ян? Изглеждаш толкова… толкова потаен.

— Нищо, което да те заинтересува — отвърна той, като обхвана изящния й врат нежно с ръце и смени темата:

— Господи, Тейла, само като си представя какво можеше да ти се случи в имението на Пол…

Тейла почувства как я обзема познатата блажена слабост, когато устните му започнаха да изследват лицето й и да оставят гореща следа навсякъде, където минаваха. Тя знаеше колко обезоръжаващо е да го остави да бъде толкова нежен с нея, но този път просто не можеше да устои и да го отблъсне. Чувстваше се прекрасно. Докосванията му я даряваха с онази топлота и удоволствие, които тя не бе изпитвала от доста отдавна. Ако само за малко можеше да се почувства желана…

Внезапно си припомни къде се намира и в коя къща е. Това доказваше, че Ян не е просто златотърсач, а един много богат човек. Тя се откъсна от него и го погледна изпитателно.

Объркан от промяната в поведението й, Ян се засмя неловко:

— На какво дължа този изучаващ поглед? — попита той, посягайки към ръката й.

Каква бе изненадата му, когато Тейла се отдръпна от него и скочи гневно от леглото.

— Ян Лейвъри, познато ли ти е значението на думите честност и откровеност? — попита тя, като ядосано сви рамене.

— Какво искаш да кажеш? Никога не съм ти давал повод за такива въпроси. Всичко, което правя за теб, има само една причина и ти я знаеш.

— И тя е? — подкани го Тейла с искрящи очи.

Ян нежно я хвана за ръката и я привлече към себе си, въпреки упоритата й съпротива.

— По дяволите, защото те обичам! — каза той и я дръзна рязко към себе си, притисна я към мускулестите си гърди и изненадващо я целуна. В следващия миг тя се дръпна и се откъсна от него. Седна на леглото и избърса устните си с ръка.

— Няма да се откажеш, нали? — извика тя. — Знаеш, че ми е известно колко много си ме лъгал, но продължаваш с опитите си да ме убеждаваш, че ме обичаш. Моля те, не се дръж с мене като с безмозъчна глупачка.

Ян поклати неразбиращо глава и се намръщи:

— Ако наистина не ми кажеш, смятам, че никога няма да разбера за какво говориш.

Тейла направи широк жест с ръка към стаята и каза:

— За това. Без съмнение ти си богат, а през цялото време ме караше да вярвам, че си беден. Обикновено един мъж, който иска да се ожени за една жена, е откровен с нея. — Гласът й бавно затихна и в него вече нямаше гняв и разочарование, а само болка: — Обикновено богатите мъже използват блясъка и парите си, за да спечелят жената, която са харесали — изрече тя. — Но не и ти, Ян. Защо? Единственият извод, който мога да направя, е, че не си ми казал истината, тъй като никога не си възнамерявал да имаш нещо общо с мен, освен… в леглото!

Лицето на Ян се зачерви от нахлулата кръв. Той грубо хвана Тейла и я привлече към себе си. С искрящи очи я погледна пронизващо и каза тихо, като в гласа му се четеше едва овладян гняв:

— Толкова ли лесно забравяш? Защото аз никога няма да забравя обещанието за женитба, въпреки че и двамата знаем обстоятелствата, при които се заклехме. Защо да ти признавам истината за себе си, когато непрекъснато се сблъсквам с препятствията, които ти поставяш между нас? — Изведнъж гласът му се пречупи и следващите му думи прозвучаха отчаяно: — Тейла, щеше ли да бъде по-различно, ако ти бях казал, че съм богат? Щеше ли да напуснеш тогава Пол и да се омъжиш за мен? Само парите ли са важни за теб? Нищо друго — освен богатството ми? — Ян се вгледа питащо в нея.

В стаята настъпи злокобна тишина, подсилена от тътнещото небе и едрите капки дъжд, които плющяха по стъклата на прозорците. Тейла неволно потръпна, тъй като все още чуваше измъчения глас на Ян. Това не бе възможно! Не бе възможно той да мисли, че тя е способна да бъде толкова лицемерна и че се е стремяла само към парите му. Изведнъж думите сами изскочиха от устата й:

— О, Ян, единственото нещо, което щеше да се промени, ако знаех, че си богат, е, че щях да ти се доверя и да те помоля да спасиш сестра ми от Пол, който иска да я убие.

Очите на Ян се разшириха от учудване. Той хвана здраво ръцете на Тейла и я разтърси:

— За какво говориш? Каква сестра? Никога не си ми казвала, че имаш сестра.

Тейла изтри няколкото издайнически сълзи в краищата на очите си и каза:

— Да, прав си, не съм. И не зная как толкова дълго крих истината в себе си. Ян, всичко, което съм направила от пристигането си в Австралия досега, бе заради сестра ми Виада.

— Разкажи ми всичко, мила — нежно я насърчи Ян. — Всичко.

— Ян — тихо промълви тя, след като бе разкрила силните си чувства към него, — сега разбираш ли защо си мислех, че няма да можещ да ми помогнеш? Защо си мислех, че на всяка цена трябва да се върна при Пол? Причината не беше той, а обещанието, което бях дала на сестра си. Ако знаеше, ти би ми помогнал, нали?

Ян я погледна и нежно я прегърна:

— Знаеш, че щях да го направя — твърдо каза той. — Ако по-рано ми се беше доверила, нямаше да бъде нужно да изтърпиш всичкия този ад, през който си минала! — И като се засмя, добави: — И благодаря на Бога, чувствам се толкова добре от факта, че интересът ти към мен минава отвъд богатството, което притежавам.

— Ян, обичам те и никога не бих могла да те обичам повече заради парите ти. Влюбих се в теб още в момента, в който те видях, заклевайки те да ме спасиш от тази ужасна акула. В момента, в който погледите ни се срещнаха, аз разбрах, че ти си човекът, който съм търсила цял живот. О, Ян, ако само ти първи бе отишъл при Дейзи и бе поискал моите услуги вместо Пол! Всичко щеше да бъде толкова различно и прекрасно! Защо не го направи, след като казваш, че ме обичаш толкова? Не ме ли обикна в същия момент, когато и аз се влюбих в теб?

Той я отдалечи от себе си и се взря в красивите й очи:

— Сега зная, че не трябваше да изчаквам да отида в „Оудъм“. Но, моля те, опитай се да разбереш моето поведение — аз се колебаех само защото не знаех, че съм готов да загубя свободата си. Свободата, която един мъж има само ако не е обвързан в брак. Преследването на богатство се бе превърнало в мой живот. Толкова е вълнуващо. Водех такъв интересен живот, от който трябваше да се откажа, ако се отдам напълно на една жена.

Внезапно Тейла си спомни, че бе казала всичко на Ян, освен че не е омъжена за Пол.