— Ще си отида, но преди това искам да ти кажа, че съвсем не дойдох тук, за да те съблазня — отвърна той, хвана я здраво за раменете, разтърси я, за да го погледне в очите. — По дяволите, ще ме изслушаш ли?

— Всичко ли правиш насила? — жената вдигна гордо глава.

— Само това, което смятам за необходимо. А сега трябва да ме изслушаш. Чуй каквото имам да ти кажа и ще си отида.

— Няма значение кога ще ме пуснеш, защото аз винаги ще те мразя, Ян Лейвъри — рече тя, като сама страдаше от думите си. Сведе очи, защото не можеше да издържа погледа му. Обичаше го до болка.

— Тейла, не съм дошъл тук, за да те задирям. Преследвам един избягал каторжник, който търси Пол, за да го убие.

— Нима си мислиш, че ще ти повярвам? — засмя се тя горчиво, като го гледаше предизвикателно. — Какво те засяга, че някой искал да убие съпруга ми? Нали ще ти бъде по-лесно да ме преследваш, ако е мъртъв? Да ме отвлечеш и да ме държиш като наложница, като робиня?

Ян пусна раменете й и нервно прокара пръсти през косата си.

— Наложница! Робиня! — възкликна той.

Тейла поднови нападките си срещу него:

— Не си ли златотърсач? Какво общо имаш с избягалите каторжници?

Лейвъри навличаше дрехата си от еленова кожа, украсена с ресни. Тя го огледа и допълни подигравателно:

— Май не ти е провървяло на златните полета. Изглеждаш ми беден като църковна мишка.

Младият мъж я погледна озадачено никога не й беше казвал, че е златотърсач. Изглежда дрехите му от еленова кожа я бяха довели до това заключение. Да, лесно беше да го вземат за авантюрист, тръгнал да си търси късмета. Той се поколеба. Много жени с добро възпитание считаха мъжете като него за коравосърдечни главорези, но нямаше друг изход, освен да й разкрие с какво се занимава.

— Тейла, не съм златотърсач. Ловя избягали затворници срещу възнаграждение. Дойдох тук, за да търся един каторжник — Танер Макшейн, но не толкова заради наградата от две хиляди лири, определена за главата му, колкото за да предотвратя някоя престрелка между него и Пол, в която и ти би могла да пострадаш.

Момичето го гледаше недоверчиво.

— Бога ми, бива те да съчиняваш истории — изсмя се тя и сложи ръце на кръста си. — Ти си лъжец. Бях глупава да повярвам, че си нещо друго освен негодник.

Преди Ян да успее да я задържи, тя се спусна по стълбата. Щом стъпи на пода, грабна кошницата с яйца и побягна. Той понечи да я последва, но се опасяваше, че някой от хората на Хатуей може да се върне и да го забележи.

Лейвъри беше объркан. Поразяваше го разкритието, че той е първият мъж в живота й. Разтърси глава. Навярно преценката му за много неща е била погрешна. За Пол например, който в крайна сметка не се беше възползвал от правата си на съпруг.

Ами Тейла? Припомни си нейната преданост към един мъж, чиято привързаност не беше достатъчно силна, за да я люби. В неговите прегръдки тя беше дала много повече, отколкото на законния си мъж. Но въпреки всичко отказваше да напусне Хатуей! Защо?

Навярно той се държеше добре с нея.

Ян реши засега да остави Пол и Тейла. Явно Танер Макшейн не беше в ранчото и трябваше да го потърси в Шубрака. Поне за известно време това щеше да го отвлече от обърканите му мисли за жената, която беше откраднала сърцето му.


Тейла остави кошницата с яйца в кухнята на Хонора и се уедини в стаята си. Хвърли се на леглото разплакана и заудря с юмруци по дюшека. Беше объркана и засрамена! Позволила бе на един случаен мъж, на един изкусен лъжец да я съблазни. Беше отговорила на страстта му!

О, как можа!

Сега той имаше основание да се надява на нови срещи.

Ян никога вече нямаше да я остави на мира. Сигурно Пол ще разбере и ще си го върне не само на нея, но и на сестра й.

Младата жена се надигна и опипа халката на безименния си пръст. Омразата й към Хатуей бе по-силна от разтърсващата я страст към ловеца. Би желала съпругът й да е мъртъв и никога, никога да не бе срещала Ян Лейвъри.

О, ако родителите им бяха живи и тя можеше да се върне в Англия, където животът беше толкова по-спокоен и по-прост!

— Виада, нещата не се подреждат, както аз си представях — прошепна тя. Отиде до прозореца и се загледа в яркото синьо небе. — Може никога повече да не се видим, сестричке. И навярно така ще бъде по-добре за теб. Сега аз съм пропаднала жена. — Тя сподави риданията си. — Сигурно не съм по-добра от онези проститутки, които обикалят нощем улиците на Лондон и се продават на всеки, който може да плати.

Тейла отпусна глава. Образът на Ян отново изплува в съзнанието й и това беше достатъчно, за да я изпълни със страстно желание.

Който обичаше толкова силно един мъж, правеше грях. Тогава Бог да я пази, защото тя обичаше Лейвъри с цялата си душа.


Пол надничаше от прозореца на една колиба и скришом наблюдаваше членовете на бандата си. Един от тях трябваше да заслужи достатъчно доверие, за да му възложи тази опасна задача. Едва ли щеше да му хареса, но нямаше да може да откаже, понеже парите щяха да го съблазнят.

Хатуей свали очилата си и разтърка очи с опакото на ръката, след което се отпусна на стола. Въздъхна дълбоко, облегна глава и затвори очи. Напоследък го обземаше чувство за постоянна несигурност, сякаш невидима примка бавно, но сигурно се затягаше около него.

Той пак разтърка очите си, като се опитваше да изтрие образа на Тейла от съзнанието си. Струваше му се, че тя е причината за неговите страхове. Сякаш единствено тя беше в състояние да заплаши цялото му съществуване. Но не можеше да събере достатъчно решителност, за да заповяда да я изпратят надалеч или убият. Нещо в нея го вълнуваше, проникваше дълбоко в душата му и му напомняше, че някога е бил друг човек и се е страхувал от Бог. Тя събуждаше нещо човешко у него.

— Подобни чувства са твърде опасни — каза си той, отвори очи и се загледа навън. — Но аз все още не мога да я убия!

Пол присви злобно очи.

— Но ако умра аз, ще трябва да умре и тя — прошепна той дрезгаво. Нямаше да я остави да изживее живота си с Ян Лейвъри. Знаеше, че тя ще отиде при него, ако няма съпруг, който да я задържа. Беше сигурен, че се е влюбила в този мъж още в деня, в който пристигна, когато се целунаха на кея. Беше уверен, че тя оттогава непрекъснато мисли за него, а и той също не я е забравил.

Веждите му се смръщиха. Посегна към бутилката и си наля чаша уиски. Трябваше да състави план и да избере човека, който да я убие след неговата смърт. Хатуей изпи питието на един дъх и тракна чашата на масата. Кой от хората му беше най-алчен? Кой беше готов да направи всичко за шепа злато? Стана и отново се загледа през прозореца. Погледът му се спря на Кенет Озиър, после си помисли за Ридж Уагнер, който беше заминал за Сидни, за да си отдъхне от разбойничеството. Тези двамата бяха основните кандидати за това мръсно дело. Скоро един от тях щеше да стане по-богат, отколкото някога си е представял!

Да, оставаше само да направи избора си.

ГЛАВА ДЕСЕТА

Увита в халата си, Тейла седеше на ръба на леглото. Цялата трепереше, като гледаше Пол, изправен до нея, с чаша козе мляко в ръка. Свещта на нощното шкафче едва осветяваше спалнята. Пламъкът хвърляше странни танцуващи сенки по лицето на мъжа и му придаваше онзи зловещ израз, който така му подхождаше.

Душата й беше разтърсена от преживяното с Ян и сега едва издържаше присъствието на Хатуей. Не беше излизала, откакто се добра от конюшнята в стаята си. Беше се надявала на малко усамотение, в което да изживее случилото се и да обмисли безотговорното си поведение към този мъж, в когото беше влюбена.

Но нима можеше да забрави, че е затворница на Пол и е винаги на негово разположение? Беше изгубила собствените си права в момента, когато напусна Англия.

— Лицето ти е много зачервено тази вечер, Тейла — каза мъжът, а бузата му нервно потрепваше. — Да не си стояла много на слънцето днес? Явно не само яйца си събирала.

Сърцето на момичето замря от страх. Дали Пол не знаеше на какво се дължи руменината й? Играеше ли си с нея? Да не би да са хванали Ян, когато е излизал от конюшнята?

Премаля й от тази мисъл. Но ако го бяха заловили, навън щеше да се вдигне врява и тя щеше да чуе. Той никога не би се оставил да го хванат, без да се съпротивлява, а никакви изстрели не бяха нарушавали тишината на ранчото през този ден.

Не. Пол подпитваше просто така, за да я притесни. Искаше да й покаже, че няма право на личен живот. Ако зависеше от него, той би следил всяка нейна мисъл, всяко чувство, всяко желание…

— Днес работих много из проклетото ти ранчо, благодаря — отсече Тейла троснато. — Аз съм ти робиня, нали? Работих с другите ти слуги цял ден — от сутринта до мръкване. Доволен ли си?

Мъжът стисна зъби и гневно, процеди:

— Ще бъда доволен, ако се възползваш по-добре от удобствата, които ти предлагам в тази ферма. Ти не си робиня. Робините не живеят в стаите на господаря и не си сменят копринените рокли всеки ден.

Тя го погледна въпросително:

— И защо ми предлагаш всичко това, като изискваш от мене същото, което искаш от слугите си? — гласът й трепереше. Скръсти ръце на гърдите си и го загледа гневно. — Няма нужда да ми отговаряш. За момент забравих, че съм тук, за да ти предам представителност в очите на обществото. Измами Дейзи Оудъм. Ще измамиш и всички останали. Ще ми се, да им кажа що за ненормален човек си. Искам да се върна в Англия.

— Знаеш какво ще ти се случи, ако се разприказваш — изсъска Пол в лицето й. — Ще се върнеш в Англия, наистина, но в дървен костюм. Искаш ли сестра ти да те посрещне в сандък от борови дъски?

Той й тикна чашата с мляко.

— Сега изпий това и си лягай. Днес ми дойде до гуша от теб. Утре се дръж по-прилично или…

Тейла пребледня.

— Или какво? — ахна тя. Пол само й посочи чашата.

— Изпивай го — изръмжа той. — Аз имам още работа. — И гневно излезе.