Като плюеше прашинките и бършеше сеното от лицето си, тя се взираше уплашено към горната част на конюшнята. Оттам надникна лицето на Ян и се усмихна:

— Е, как е, госпожо? Носят ли кокошките?

Тейла беше загубила ума и дума. Отдъхна си, като разбра, че няма истинска опасност, но ясно си припомни вечерта край река Мърей, когато той едва не я съблазни.

О, защо просто не я остави на мира!

Но тайно в душата си тя не искаше това. Беше странно, но неочакваните му посещения й създаваха чувство за сигурност — поне докато беше с него. Ала постоянно съществуваше опасност Пол да го открие и да изкара нея виновна, а оттам и сестра й.

Ядосана, младата жена изправи падналата кошница. Тя не искаше да се чува разговора им, затова се изкачи по стълбата до горе.

— Какво правиш тук? — тихо прошепна момичето. Беше вече стъпила до Ян — те стояха на колене един срещу друг, а лицата им почти се допираха. Днес той беше гладко избръснат и гневът й бавно я напускаше, като гледаше колко по-красиво е лицето му така. — Видя ли какво направи? — продължи Тейла, като се опитваше да скрие истинските си чувства зад резки думи. Не трябваше да се издава. Толкова много зависеше от това! — Счупих половината яйца заради тебе. И изобщо защо не се махнеш от живота ми? Защо продължаваш да ме преследваш?

— Мога да ти помогна да досъбереш яйцата, ако това те тревожи — подразни я Ян, а очите му закачливо просветваха. Протегна ръка към бузата й. — Но не е там работата, нали?

Тейла плесна ръката му.

— Не се ядосвам заради тези пусти яйца, знаеш го много добре.

Съпротивата й отслабна, тъй като мъжът се зае да развързва панделката от косата й.

Тя отново го плесна, но не беше достатъчно бърза. Жълтата лента остана в ръката му.

— Ти си този, който ме ядосва. Винаги! Как да те убедя, че не искам да имам нищо общо с теб?

Ян пусна панделката настрана. Протегна ръка и очерта с пръсти линията на лицето й. Допирът му я прониза цялата. Ръката му се спусна надолу, мушна се в дълбокото й деколте и обхвана гърдите й. Обля я гореща вълна. Дъхът й секна.

Дълго потисканият й любовен копнеж се, събуди с цялата си сила, но този път, о, този път желанието й беше така мъчително и сладостно.

— Не вярвам на думите ти, Тейла — шепнеше той, докато я притискаше към меката слама. — Целувките не лъжат. Помниш ли ги. Бяха истински, горещи и страстни. За мене е така. Не е възможно и ти да не си чувствала същото.

— Пусни ме — молеше момичето, като се опираше с юмруци на дъските — Не искам. Пак си ме следил, за да ме хванеш, когато съм сама. Какво друго мога да си помисля за теб? — Тя прехапа долната си устна. — Пак си забравил, че съм омъжена.

Погледът на Ян беше потъмнял. Той се засмя и устата му затърси устните й.

— Пак ли? — рече той, като галеше гърдите й с ръка и ги мачкаше през плата на роклята. — Говориш за един фалшив брак. Как можеш да уважаваш мъж, който те е купил? Как можеш да приемаш любовните му клетви сериозно? — Той прокара пръсти през къдриците й, сложи длан на тила й и притегли лицето й по-близо, докато другата му ръка разголваше раменете й. — Аз съм единственият мъж, на когото можеш да имаш доверие, Тейла. Всички мои думи и дела са искрени. Нека ти покажа какво значи да обичаш истински. Тук. Сега.

Устните му се впиха в нейните. Целувката му беше опиянителна и я потопи в море от усещания. Ръцете му се движеха по вече оголените й гърди и галеха пламналата й плът. Връхчетата на гърдите й се стегнаха. Без сама да усеща, тялото й се притискаше към неговото, устните й сами търсеха неговите.

Мускулите на Ян се напрегнаха и втвърдиха от допира на копринената й кожа. Ръцете му бавно отстраняваха дрехите й, устните му вече галеха шията й и изтръгваха дълбоки, пълни с копнеж въздишки.

Когато свали и последното късче плат от нея, младият мъж се отдръпна и започна да се любува на нейното издължено, крехко тяло, на тънкото й кръстче, на дългите бедра и правилните прасци. Видът й накара сърцето му да забие така силно, че едва си поемаше дъх.

— По-добре ме остави — помоли Тейла с последните остатъци от съпротивителна сила, протегна се към роклята си, но Лейвъри хвана ръката й. — О, Ян, моля те, недей! Не бива.

Той се наклони към нея и я сграбчи в ръцете си. Дланите му шареха по цялото й тяло и предизвикваха тръпки на удоволствие.

— Тейла, целуни ме още веднъж и после, ако все още настояваш, ще те оставя — прошепна той, а дъхът му гъделичкаше ухото й. Ръцете му я докарваха до полуда. Той впи устни в нейните в страстна целувка.

Когато тя се присегна и започна да откопчава ризата му, цялото тяло на Ян потрепера от вълнение. Тя го приемаше. Нямаше вече да се съпротивлява срещу взаимното им привличане.

Момичето отлепи устни от неговите и го загледа замаяно. Пръстите й трепереха, докато бавно го разсъбличаше. За първи път беше толкова дръзка с мъж. Всички мисли за Пол и дори за сестра й бяха погълнати от огромната й любов към Ян, който беше навлязъл в живота й и отказваше да си отиде. Сега и тя не искаше да го пусне. Щеше да приеме неговата любов и да я пази като скъп спомен до края на живота си, защото това щеше да бъде за пръв и последен път.

Като свали дрехите му, остана поразена от ширината на неговите гладки мускулест рамене, от къдравите косъмчета, които се спускаха надолу към слабините му, от твърдия му, плосък корем. Сложи ръка на набъбналата му плът и той затвори очи, изгарящ от желание и нежност. Мъжът я обгърна и страстно я повали по гръб.

Внезапно момичето беше обхванато от паника. Тя заблъска по гърдите му. Ян щеше да открие, че е девствена. Щеше да разбере, че не е спала с Пол, въпреки че се кълнеше в съпружеска вярност.

Какво щеше да си помисли той за нея? Сигурно ще настоява да я отведе със себе си, щом нищо не я свързва със съпруга й.

— Ян, не мога — извика тя. Сълзи се стичаха по бузите й. — Не мога. Просто не мога.

Но устните му изтриваха сълзите й, а нежните му милувки заличаваха нейните страхове. Тя зарови разплаканото си лице в мускулестите му рамене.

— Нищо. Люби ме — прошепна тя. — Моля те, люби ме. Не мога да издържам вече.

Телата им жадно се вкопчиха едно в друго. Той я галеше с устни. Пръстите му нежно потънаха в нейната плът и повдигнаха таза й нагоре. Тя го прие с желание и обви крака около кръста му. Изваяна по контурите на неговото тяло, тя отвръщаше на ласките му, замаяна от страст и нежност. Чудните усещания, които я изпълваха, бяха сладостни до болка.

Ян не можеше да задържи ръцете си на едно място. Те трескаво бродеха по извивките на тялото й, сякаш гладеха меко кадифе.

Погледите им се срещнаха и задържаха в безмълвно разбирателство и взаимен екстаз. Тя ликуваше, защото знаеше, че му принадлежи телом и духом и че никога няма да изпита същото блаженство в прегръдките на друг мъж. Движеше ги един и същи порив, дъхът им се сливаше, сърцата им биеха в един ритъм, докато най-накрая пулсът им се забави и успокои.

Като се отдръпна от нея, Ян легна по гръб и пое дълбоко въздух. Пот избиваше на челото му.

— Не можеш да съжаляваш за това, което се случи. — Той все още я прегръщаше с една ръка и се надигна, за да я целуне отново. — Кажи ми, че не съжаляваш.

Магията си беше отишла. Тейла погледна действителността в очите и осъзна колко неразумно се е държала и колко много щяха да й струват тези щастливи мигове. Тя отблъсна любимия мъж и засъбира дрехите си, плачейки. Започна да облича роклята си, но той я сграбчи за китката и я обърна към себе си. Гледаше я така смаяно, че тя избърса сълзите от очите си и проследи погледа му. Едва сега забеляза, че бедрото й беше изцапано с кръв.

— Ти… си била девствена! — ахна Ян, поразен от това откритие. Дръпна Тейла към себе си и тя падна на колене пред него. — Защо не ми каза? — Вдигна ръката й и погледна брачната халка, после се взря в очите й. — Омъжена си. Носиш пръстена му. И защо той не е…

Уплашена от въпросите му повече, отколкото от кървенето, за което никой не я беше предупредил, тя се отскубна от нето и му обърна гръб. Беше си позволила да забрави сестра си заради своята егоистична и порочна страст. Обърна се към него, зашлеви го през лицето и избухна в сълзи.

— През цялото време си ме преследвал не за да ме спасиш от Пол Хатуей, а за да удовлетвориш похотта си. — Тя бързо закопча роклята си, така че голотата й да не привлича повече погледа му. Седна на една бала слама и нахлузи първо едната обувка, после другата. — Не знам къде ми беше умът! Възпитавана съм толкова строго. Как можах да пропадна толкова бързо, да се превърна в лека жена?

Засегнат дълбоко и разтревожен за нея, Ян бързо нахлузи бричовете си и успя да я спре, тъкмо когато заслиза надолу по стълбата.

— Тейла, чакай! — той я държеше за китката. — Не си отивай така. Ти не си виновна за нищо. Не си лека жена. Приказваш глупости. Толкова сладка и невинна. Аз съм негодник, че те поставям в такова положение.

Мъжът повдигна брадичката й с показалеца си. Тя погледна нагоре към него с насълзени очи, пълни с обожание.

— Но не си мисли, че съм само един измамник. Скъпа, след като те спасих от онази акула, се влюбих в тебе лудо и всеотдайно. Зная, че и ти изпитваш същото към мен. Това, че Пол Хатуей пръв е сложил пръстен на ръката ти, не може да попречи на нашата взаимна любов. — Той я притегли към себе си и я прегърна. — Това, което преживяхме, беше красиво. Беше значимо и истинско. Не се чувствай виновна. Не бива да си тръгваш с такива мисли.

Тейла попиваше всяка негова дума и така й се искаше да вярва, че той я обича и говори откровено! Можеше да ухажва толкова други красавици. Кораб след кораб, пълни със самотни жени, акостираха до бреговете на Австралия. Но й беше трудно да му повярва. Ако думите му бяха искрени, защо той не я поиска, когато беше в „Оудъм“? О, защо?

— Пусни ме — задърпа се тя. — Не искам да слушам повече безсмислените ти уверения. Направи достатъчно. И душата, и тялото ми са опетнени за цял живот заради теб. — Тя изхълца, сълзи течаха по бузите й. — Не искам да те виждам повече. Върви си!