Каси Едуардс - Рози след дъжд

Очите му заблестяха, когато си помисли за другата причина, поради която беше избрал Тейла — Ян Лейвъри — заради интереса му към момичето на кея. Пол го мразеше силно, защото ловецът беше причината толкова много избягали затворници да бъдат залавяни отново. Така те не можеха да се присъединят към бандата престъпници на Хатуей и той трябваше да внимава за Ян всяка минута, когато обикаляше в Шубраците. До идването на този добър ловец в Австралия, Пол и неговата банда бяха напълно свободни да вилнеят в Шубраците и навсякъде другаде, където им беше угодно, при своите нощни похождения. Сега те винаги трябваше да гледат и зад гърба си.

От чиста злоба и проклетия собственикът на ранчото щеше да държи англичанката при себе си. Това беше една жена, която Ян Лейвъри нямаше да отведе в леглото си. Нека да я оплаква над бирата си в кръчмата на Джо.

Вълна на облекчение премина през Тейла. Макар Хатуей да й беше казал, че няма да се домогва към нея сексуално тя беше изненадана от думите му, но тъй като предпочиташе да бъде оставена сама, не се осмели да попита какви са причините му.

— Пол, доколко е правилно да се използват аборигените като роби? — попита тя, без да се замисли какъв е подтекста на такъв въпрос. На нея това й изглеждаше достатъчно наивно запитване. Така си беше мислила, докато не видя мрачното, смръщено изражение на мъжа, което превръщаше лицето му в нещо близко до гротеска!

Той постави ръцете си на рамената й и изръмжа:

— Никой никога не трябва да знае за това, как се използват аборигените в моята къща. Когато Дейзи Оудъм или който и да било друг от града дойде на посещение, заключвам туземците на отделно място, далеч от погледите им. — Пол говореше през стиснати зъби. — Разбираш… ли… ме…?

Тейла кимна, а страховете й, свързани с този мъж, се възобновиха. Тя започваше да мисли, че Виада, в крайна сметка, е по добре в Англия. Изводът й беше, че дори самата тя щеше да бъде по-добре в Оудъм!

— Господине, аз не желая да остана тук с вас — заяви тя и пребледня, когато видя гнева, който пламна в очите му. Младата жена не можеше да се успокои, нещо дълбоко вътре в нея й подсказваше, че трябва да бяга.

Сега! Защото, ако не го направеше, никога нямаше да има възможност.

— Не ми харесва тук — продължи тя с леден глас, като упорито вирна брадичка. — Това положение, при което са устроени нещата в момента, е безкрайно неудовлетворително за мен.

Пол я сграбчи за китката и я стисна болезнено, като се наведе надолу към лицето й.

— Не желая да чувам повече такива приказки от тебе! — каза той, а гласът му беше пълен със злъч. — И други казваха същото преди теб, дори бягаха, но не живяха достатъчно дълго, за да съжаляват за това. — Мъжът се ухили самодоволно: — А трябва да ти припомня, че ти имаш да се грижиш и за сестра си.

Като преглътна сълзите си, Тейла се взря в него.

— Благополучието на Виада е това, което ме засяга най-много! — Девойката се ядоса, когато гласът й потрепера. — Не желая тя да бъде част от това място! Искам да остане в Англия! Тя е малка и много чувствителна! Сладка! Скъпа ми е!

Пол отпусна пръсти от китката й и се изсмя язвително.

— Такава е, нали? — подигравателно попита той. — Само запомни, че мога да кажа една дума и сестра ти ще бъде издирена и убита, или качена на кораб и доведена тук. Ти нямаш друг избор, освен да ми съдействаш, Тейла.

Младата жена онемя от страх. Тя разбра, че ще трябва да се съобразява с Пол Хатуей. Твърде висок беше залога, ако не го направеше.

— Моля те, недей наранява сестра ми! Не я качвай на кораб, пътуващ за Австралия! — молеше се тя, като едновременно с това бе изпълнена с яд, защото се унижаваше пред този злобен човек. — Ако ми обещаеш тези неща, тогава ще ти помагам.

Като се смееше иронично, Пол вдигна чашата с козе мляко и застана до Тейла.

— Нищо не мога да направя. Просто не давам обещания на никого. Само запомни, че това, което ще се случи на сестра ти, сега изцяло зависи от теб. — Той тикна чашата в ръката й. — Изпий козето мляко — нареди той сухо, обърна се и тръгна да излиза.

Момичето се взря с празен поглед в чашата, а след това в Пол, който се обърна отново към нея.

— И още едно нещо — добави той с делови тон. Кимна с глава към огромния сандък, който се намираше в долната част на леглото. — Чувствай се свободна да избереш всяка дреха, която ти се прииска от този сандък. Там има всичко — от тънки нощници до рокли от всички стилове и материи. Сигурно сред тях ще можеш да откриеш нещо, в което да се чувстваш удобно.

Хатуей се поклони подигравателно и излезе. Тейла задуши една въздишка на облекчение. Беше толкова доволна, че най-сетне е сама. Тя захлипа тихо. Безпокоеше се не само за себе си и за сестра си, но и за другите невинни жени, които можеше да бъдат доведени в ранчото на Хатуей. Може би с тях щяха да се отнасят по-лошо, ако тя намереше начин да избяга. Девойката разбираше твърде добре защо другите са избягали — за да се спасят от тиранията на Пол Хатуей!

Помисли си, че млякото би могло да я успокои и да й помогне да спи по-добре. Тейла приближи чашата към устните си. Едва беше преглътнала една малка глътка от него, когато тропотът на конски копита привлече погледа й към прозореца.

Изпълнена с любопитство, тя постави отново чашата на нощното шкафче и излезе на балкона тъкмо навреме, за да види как Пол и няколко други мъже яздеха, отдалечавайки се от сградата.

— Той заминава! — прошепна момичето дрезгаво на себе си, а сърцето й сякаш пропусна един удар, когато слаб лъч надежда се появи в нея. — Това е моят шанс да избягам!

Но идеята й беше твърде мимолетна, защото в същия момент, когато тя изрече думата бягство си спомни за Виада.

Не!

Тя не можеше да избяга.

На всяка цена трябваше да остане вярна на Пол Хатуей.

С клюмнала глава, с рамене, натежали от мъка, Тейла се върна обратно в стаята и затвори вратите към балкона.

Тя видя сандъка. Без желание се отпусна на колене пред него и превъртя ключа. Когато вдигна капака, тя възкликна от изненада. Откри, че вътре са подредени прелестни рокли и бельо, изработени от най-фини материи, като някои бяха дори от коприна и атлаз.

Погледът й попадна върху една нощница, която беше поръбена с бяла, нежна дантела. Тя вдигна дрехата нагоре, за да я огледа, а нейната тънка, прозрачна тъкан я накара да се изчерви.

Като се изправи на крака, Тейла постави нощницата пред себе си и отиде да се огледа в огледалото. Опитваше се да си представи как би могла да изглежда в такова срамно облекло. Дрехата имаше възможно най-тънките презрамки и беше без ръкави. Деколтето на корсажа беше дръзко изрязано, като това определено беше направено, за да се разкрие по-голямата част от бюста. Тя знаеше, че всяка извивка и вдлъбнатинка на младото й тяло биха се виждали през такъв тънък материал!

Кикотейки се, тъй като смяташе за безопасно да облече нощницата в леглото, след като Пол я беше уверил, че няма никакви претенции към нея нощем, Тейла побърза да облече чудно меката дреха. След това открито се взря в отражението си в огледалото. Тя отново се изчерви, защото едва ли нещо от тялото й беше оставено на въображението. Дори зърната на гърдите й се открояваха кафяви и кестенявият окосмен триъгълник, там, където се събираха бедрата й, добре се виждаше. Младата жена плъзна ръката си към него, а допира на пръстите й породи някаква вълнуваща топлина, която премина през тялото й. Тя отдръпна бързо ръката си, стресната.

— Ян! — прошепна тя. Той беше предизвикал подобни усещания у нея, когато я целуна — чувства, които вече не й бяха позволени.

Тейла се засрами от мислите си, втурна се към нощното шкафче и духна свещта. Сгуши се в леглото под топлата завивка. После си спомни за млякото, което Пол беше донесъл, за да се отпусне и заспи по-лесно. Девойката се обърна на една страна и повдигна рамене. Млякото би могло да й бъде от полза, само ако беше топло. Беше стояло твърде дълго и сега със сигурност беше прекалено студено, за да й помогне.

— Козе мляко! — момичето направи кисела физиономия в тъмното. — И без друго, не изгарям от желание да го пия.

Очите й постепенно се затвориха. Неусетно Тейла беше отхвърлила завивката от тялото си. Меката лунна светлина очертаваше чувствените гънки на нейното тяло в цялата им дълбочина.