— Изглежда, се харесват глупости — като онези, които пише Триш — просъсква писателят и прави гримаса на отвращение.

— Коя е Триш? — питам.

— Триш Евънс — отвръща. — Детегледачката на сестра ми. Пише сценарии. Често ме занимава с глупавите си идеи.

— Какви, например?

— Последната беше за някаква провалена сватба.

— Аха — казвам без интерес. — Изтъркана тема.

— Да, сладникава история, наречена „Майката на булката“ — изсумтява Чарлс. — Завижда на дъщеря си и се опитва да саботира сватбата, а накрая се влюбва в чичото на младоженеца.

Засмивам се.

— Всъщност звучи забавно — идеално за Грета Гордън! „Майката на булката“. Страшно ми допада!

— Забавно? — недоумява той. — Напълно безинтересно.

— Все пак си го запомнил.

— Романът ми… — започва той.

— Чарлс — казвам, — как бих могла да се свържа с детегледачката на сестра ти?

Изведнъж застива.

— Няма смисъл да я безпокоиш — уверява ме. — Относно книгата ми…

— Ето какво ще ти кажа — прекъсвам го решително. — Кити настоява да й представя разнообразни идеи. Ако се добера до нещо сантиментално, блудкаво…

— Комерсиално и простовато — добавя.

— Именно. Може би ще я убедя да обърне внимание и на литературна творба.

Замисля се.

— Значи сценарият на Триш ти е нужен, за да прокараш път за моя роман?

— Точно така — потвърждавам.

— Ясно — изважда от джоба си луксозна визитка с позлатени ръбове и написва номера. — Сестра ми е лейди Картрайт. Съпруга на изявения подиатър6 сър Ричард Картрайт.

— Много впечатляващо — отбелязвам.

— Наистина ли Кити се вслушва в препоръките ти? — подозрително пита Чарлс.

— Аз съм човекът, на когото разчита — уверявам го.

Чарлс вдига към мен чашата си с червено вино за тост.

— За Анна — казва той, — която току-що получи шанса на живота си.

Чуквам чашата си в неговата и се питам що за човек е Триш.

— Дай боже — отговарям.

Останалата част от вечерта преминава в празни приказки и преглъщане на блудкава храна. Когато най-сетне донасят кафето, нямам търпение да си тръгна.

— Нали беше чудесно! — настоява Ванна и стиска ръката ми. Изглежда толкова обнадеждена, че би било жестоко да й кажа истината. — Ти и Чарлс! Изглеждахте въодушевени, и двамата!

— Струва ми се свестен — отвръщам плахо.

— Дано си уговорите среща. Много си подхождате. Книгата му не струва, разбира се, но има купища пари — осведомява ме тя. — Попечителски фонд. Апартамент на Итън Скуеър с ипотека за шейсет години.

— Явно наистина е заможен — съгласявам се.

— Чарлс, скъпи — Ванна сграбчва ръката му и я преплита с моята. — Нали ще повикаш такси за Анна?

— Разбира се — отвръща любезно той. — Една дама не бива да върви сама по улиците.

— Мога да хвана метрото — казвам и опитвам да се откопча.

— Нека те изпратя — настоява писателят с лек поклон и дори целува ръката ми.

В таксито на път за дома се питам какво ли зло съм сторила в предишния си живот, за да заслужа тази съдба. От една страна, Чарлс е по-добра партия от Брайън. Поне не намеква, че трябва да си платя таксито, и дъхът му не вони на развалена риба, маринована в изветряла бира. От друга, дори не се преструва, че проявява интерес към мен. Не престава да превъзнася ту книгата си, ту таланта си. Скоро разбирам, че е достатъчно да казвам: „Аха“ и „Мм“, или просто да кимам, за да го заблудя, че съм дълбоко заинтригувана.

— За жалост — казва той, докато завиваме към Лестър Скуеър (почти сме стигнали, слава богу) — жените просто не ме разбират, Анна.

— Така ли? Искрено съжалявам.

— Вярваш ли, че не съм имал сериозна връзка от три години?

Да.

— Не.

— Вярно е — потвърждава с огорчение. — Не могат да свикнат с необичайните привички на един гениален творец. Всички твърдят, че трябва да се захвана с истинска работа. Но нима има нещо по-истинско от изкуството?

— Надали — съгласявам се.

— Разбира се, нямат нищо против да харчат парите ми — изтъква. — Да се самонастаняват в апартамента ми, а после да заявяват, че имат главоболие или така наречените „женски проблеми“.

— Боже мой — възкликвам престорено и се опитвам да запазя самообладание.

— Нали женските проблеми не траят по две седмици всеки месец? — пита той.

— Обикновено не — отговарям.

— Проверих това в интернет — добавя.

Спираме пред входа ми. Ура!

— Имам толкова качества — прочувствено заявява Чарлс, — но все още никоя жена не е пожелала да опознае истинската ми същност.

— Сигурна съм, че скоро ще откриеш идеалната.

— Ти излизаш ли с някого? — пита.

— Точно сега не.

— Разбира се — казва той.

„Хей, благодаря“.

— Е, аз съм дотук — въздъхвам с облекчение. — Много благодаря, че ме изпрати. Ще чакам да ми се обадиш за книгата.

— Анна — казва той, когато слизам от таксито, — харесваш ми. Умееш да изслушваш. Малко жени притежават тази дарба, повечето непрекъснато бърборят за себе си.

— Благодаря — продумвам.

— Какво ще кажеш да ти се обадя да се видим? Все пак ти също си приятелка на Ванна и Рупърт. Сигурно ще открием нещо общо помежду си.

— Хм…

„Помощ! Как да се измъкна? Защо казах, че не излизам с никого?“

— Значи си съгласна! — въодушевява се Чарлс. — Ще ти позвъня.

Разбрахме се. Късметът ти наистина излезе тази вечер, Анна. Лека нощ.



— Чухте ли новината? — пита Шарън веднага щом стигам до бюрото си. Дори не съм оставила чантата си, а тя вече кръжи около мен като орел, което означава, че наистина е нещо голямо.

Започвам да гадая.

— Джон е направил предложение на Кити?

— Не.

— Намерила си най-великия сценарий?

— Не — отговаря Шарън, поклаща глава и разтърсва непокорните си къдрици, сякаш се пита как е възможно да съм толкова глупава. Разбира се, това би означавало, че наистина си е направила труда да прочете сценарий.

— Кити е уволнена.

— Кой ти каза? — пита тя и очите й светват.

— Никой. Просто се опитвам да отгатна каква е голямата ти тайна.

— Преминавам на нова длъжност — гордо заявява тя. — Получих повишение.

Зяпвам от изумление.

— Какво?

Не е възможно да е истина, нали? Тук има сума ти протежета на кого ли не, доста по-умни от Шарън. През последните шест месеца тя бе застрашена от уволнение и все се отърваваше на косъм.

— Майк Уотсън забеляза потенциала ми — тържествува тя. — Вече официално работя за него като младши изпълнителен продуцент.

На път съм да припадна.

— Но ти работиш за Кити.

Очевидно не съм единствената ядосана. В този миг Кити излиза от офиса си като малка фурия, облечена в зашеметяващ тоалет „Азедин Алая“ и слага ръце на костеливите си хълбоци.

— Какво става тук, мамка му? — разкрещява се и размахва някакъв лист пред лицето на Шарън. — Това да не е нечия тъпа шега?

Обръщам се и виждам Майк, материализирал се сякаш от въздуха, стои и злорадо се усмихва на Кити. Двамата застават един срещу друг, настръхнали като леопарди и готови да се бият до смърт.

— Проблем ли има, Кити? — спокойно пита той.

— Да — сопва се тя, — има. Намерих на бюрото си нареждане, според което Шарън вече е пряко подчинена на теб.

— Точно така — потвърждава Майк. — Нуждаех се от още един човек в екипа си, а на теб, изглежда, тези тук са ти достатъчни.

С пренебрежение посочва двама ни с Джон.

— Не ти ли хрумна да ме попиташ? — тросва се Кити.

— Ти си толкова заета, Кити — лукаво изрича Майк. — Готвиш се за предстоящите промени в компанията. Ели Рот и прочие.

Кити хвърля убийствен поглед към Шарън, която тържествувайки мята къдрици.

— Значи си получила повишение — срязва я Кити. — Излишно е да питам за какви заслуги!

— За таланта си — отвръща й самодоволно Шарън. — Разбира се.

— Наясно си — обръща се Кити към Майк, — че щом си й уредил повишение, ако се издъни, ти ще бъдеш на топа на устата, нали? А това е просто въпрос на време.

— За бога, Кити — казва Майк, — имай малко повече вяра в екипа си.

Но вече не изглежда така самонадеян. Знае, че Шарън върши полезна работа колкото астрологът на Чери Блеър.

— Върви на майната си, Майк! — сопва се Кити.

— Дама както винаги — отбелязва той, ухилен широко. — Да вървим, Шарън.

— Вие двамата в офиса ми! — нарежда Кити на двама ни с Джон.

Влизаме след нея, тя затръшва вратата и изнася двадесетминутна тирада за нелоялността.

Джон се съгласява почти с всяка нейна дума.

— Разбира се, Кити… не си заслужава… не се ядосвай заради нея…

Аз седя мълчаливо. Опитвам се да се примиря. Шарън Конрад, младши изпълнителен продуцент. Току-що се е настанила на длъжността, към която се стремя с къртовски труд от шест месеца. Шарън, момиче без капка ум, без никакъв хъс и усет. Било е достатъчно само да изпее тайната на Кити пред Майк Уотсън и готово.

Разбира се, това не е цялата истина.

Ако например аз бях отишла при Майк и му бях издала, че Кити е чула за предстоящо поглъщане на компанията, какво щеше да стане? Да бъда преместена на нова длъжност? Да получа повишение? Нищо подобно. Щеше да каже: „Браво, моето момиче“, и снизходително да ми се усмихне. Може би. А после щеше да поиска кафе. Докато Шарън, с неизменната си чаровна усмивка и миловидно личице, не само няма да си плати за нечестната си постъпка, а дори получава повишение.

Само защото е хубава.

Е, не мога повече. Отсега нататък никога вече няма да се доверявам на красива жена. Мразя ги всичките! Освен Ванна, естествено.

Хубавите жени са живото доказателство, че Господ е мъж. Без никакво усилие получават повишенията, заслужени от други. Мързелуват у дома по цял ден и трупат сума пари само като позират пред фотоапаратите. Всички ги обичат. Влизат безплатно в клубовете, винаги застават най-отпред на опашката, а мъжете им отстъпват място в метрото. И то за какво? Заради съвършените им черти, които дори не са тяхна заслуга.