— Една жена има право да променя решенията си — упорства Лили и мята коси. — Както и да е, Ед ми го донесе.

— О, той е голям кавалер — в гласа на Джанет звучи обожание. — Бърза да изпълни желанието на дамата, нали?

— Партито е фантастично — отново ме поздравява Лили. — Имаш невероятен късмет.

— Да, зная.

Гледам как Джанет съзерцава Ед и изведнъж железен обръч стяга сърцето ми. Зная, че трябва да се отърся от това чувство. Чарлс е добър човек, готов да се грижи за мен до края на живота ми и ако се откажа от него заради наивните си, романтични блянове за истинска любов…

Просто се харесвам с новите си дрехи. Мисля, че изглеждам страхотно, и ми се иска мъжът до мен да бъде на същото мнение.

Чарлс ми махва с ръка и аз му отвръщам.

— Истинска любов! — побутва ме Лили. — Нали ти казах, Анна, да се влюбиш в богат мъж е също толкова лесно, колкото и в бедняк. Радвам се, че направи верния избор.

— Повтарям ти отново, нещата не стоят така.

— О, не се безпокой — отвръща Лили с изнервящо спокойствие. — Няма да те издам.

В този миг го виждам. Стои на прага на кухнята и гледа към градината. Държи в ръка голям пакет, очевидно подарък. Търси някого с поглед. Мен.

— Ще поговоря с другите гости — казвам. — Кавалерите ви идват.

Щом съзират Ед и Хенри, момичетата напълно забравят за мен и дори не ме поглеждат, докато вървя към кухнята, чаткайки с токчетата си по чакъла.

Дойде. С три часа закъснение, но все пак дойде.

Суон стои и се озърта смутен, забелязвам със злорадство. Изправям гръб и тръсвам коси. Зелената ми рокля е със стегнат корсаж и дълга пола с пищни дипли, а гримът ми е същият като следобед, само леко освежен. Ухая на „Анаис“ и притискам под мишница малка чантичка от бяла коприна…

Но нима той ще забележи? Чарлс остана равнодушен.

Дълбоко си поемам дъх. „Отивам само да приема подаръка му, от любезност“, казвам си. След тази вечер може би никога повече няма да се видим.

— Здравей, Марк — надявам се поздравът ми да прозвучи хладно и надменно. — Много мило, че дойде.

— Анна! — стиска подаръка и ме оглежда от главата до петите. — Анна…

— Все още не съм си сменила името — правя опит да се пошегувам.

— Изглеждаш изумително.

За миг изпитвам топлота, но бързо възвръщам хладнокръвието си. Самият той изглежда впечатляващо. Облякъл е костюм за случая. Крайно нетипично за него, но му стои добре. Тъмносив е, с бледосиня риза. Кройката съвършено подхожда на фигурата му.

— Благодаря — едва продумвам. Виждам отраженията ни в стъклената врата на кухнята. Колкото и да съм висока, той стърчи над мен.

— Това е за теб.

Припряно пъхва подаръка в ръцете ми. Доста е тежък.

— Благодаря, нямаше нужда — правя се на равнодушна. „Вместо това можеше да си направиш труда да ми помогнеш за сценария“, остава да виси във въздуха неизказаният ми упрек.

— Личи си, че изгаряш от любопитство да разбереш какво е. Няма да те държа в напрежение — „Сони Вайо“.

— Прехваленият лаптоп?

Кимва.

— Можеш да инсталираш „Файнъл Драфт“ и да започнеш да преработваш сценария си.

— Откъде знаеш, че се нуждае от преработка?

— А ти откъде знаеш, че не се нуждае?

Събирам кураж.

— Много мило от твоя страна — промърморвам с раздразнение. — Не беше нужно. Твърде щедър подарък.

Суон свива рамене.

— Имам предостатъчно пари. Както и ти, предполагам.

— Аз нямам нищо — казвам. — Наскоро ме уволниха, не помниш ли?

Той мълчаливо кимва към градината, където разточителното парти е в разгара си.

— Къщата е на моя приятелка — осведомявам го. — Да, Чарлс е богат, но какво от това? Парите му не са мои.

Усмихва се.

— Всички съпруги говорят така, преди да се стигне до бракоразводно дело.

О, толкова е арогантен! Да стои тук и да ме гледа с укор. Неудобството му е изчезнало и отново се държи самонадеяно. Спомням си за интервюто днес. „Ако можеш да привлечеш Марк Суон…“ Представям си лукавия поглед на Франк Джало, когато го попита: „А ти би ли ги разработил“?

Все този Суон. Всичко се върти около него, нали?

— От опит ли го знаеш? — сопвам се сърдито. — Озлобен си, защото трябва да й плащаш издръжка?

— Нищо подобно — тонът му е спокоен, но леко притваря очи. — Бях готов да дам на Мериан всичко, което поиска. Дадох й дори повече.

— Разбира се, господин Съвършенство — не мога да озаптя сарказма си. — Защото ако се бе държал като скъперник, това би се отразило зле на имиджа ти. Може би ти се струва налудничава идея, но някои от нас искат сами да печелят.

— Не се и съмнявам — снизходителността му е изнервяща.

Връщам му пакета.

— Най-добре е да си го вземеш обратно.

— Защо? Да не би да се цупиш, защото отказах да лансирам сценария ти?

— Никога няма да си намеря импресарио — започвам да хленча. — Всички се интересуват само от големия режисьор, търсят начин да се доберат до теб! — гневно се взирам в него. — По-зле е, отколкото преди. Загубих работата си и никога няма да намеря друга. Никой не желае да погледне сценария ми. Не мога да успея сама, всички се надяват да ме използват, за да се докопат до теб. А ти отказваш да ми помогнеш.

Той ме поглежда.

— Анна, просто помисли. Не ставай жалка.

— Жалка?

Обезумявам от ярост. Как смее?

Нещо щраква в мен. Марк Суон стои насреща ми неотразим, а аз изпитвам дълбока ненавист към него. Замахвам да му ударя плесница, но той внезапно сграбчва китката ми. Ръката ми изглежда дребна в сравнение с неговата. Застива във въздуха, сякаш се е натъкнала на невидима стена.

— Не бива да прибягваш до физическо насилие — ласкаво казва той и ме поглежда, сякаш… сякаш…

Толкова сме близо един до друг, само сантиметри ме делят от гърдите му, от загрубялото му лице с мъжествени черти, от тези чувствени, усмихнати устни…

Неволно разтварям своите. Сърцето ми препуска. Очите му плъзгат поглед по лицето ми…

— Не ме гледай така — едва успявам да промълвя.

— Искам да те гледам — отвръща със същия ласкав тон.

Сърцето ми подскача. Леко се олюлявам и ми се струва, че ще припадна. Пуска ме и се отдръпвам назад. Не е възможно това да означава каквото си мисля, нали?

— Скъпа.

Издавам тих вик и се обръщам.

— Чарлс! Изплаши ме.

— Извинявай, кукличке! Липсваше ми. Но разбирам, че е длъжна да поговори с всеки гост — учтиво се обръща той към Суон.

Поглежда ме с очакване.

— Чарлс, това е Марк Суон — представям го. — Мой бивш… колега. Марк, това е годеникът ми, Чарлс Доусън.

— Поздравления — равнодушно казва Суон.

Забелязвам как го изпива с поглед. Чарлс е вдигнал очи към лицето му и се взира в него доста враждебно.

— Благодаря. Навярно ви е много мъчно, че Анна беше уволнена, след като сте имали късмета да работите с нея.

Милият Чарлс! Опитва се да ме защити. Закрилнически обгръща талията ми с тънката си ръка.

— Мисля, че Анна може да постигне далеч повече — учтиво казва Суон. Замълчава за миг и пита: — Откога се познавате?

Чарлс се усмихва.

— Страстта пламна внезапно, нали, скъпа?

— Да — потвърждавам отчаяно.

— Беше преди около два месеца — отговаря той на въпроса.

— Страхотно е човек да изживее такава бурна страст — Суон ме поглежда право в очите.

Завива ми се свят. Преглъщам.

„Не бъди глупава — шепти тънко гласче в съзнанието ми. — Това не е Брайън, а Марк Суон. Би могъл да има всяка жена, която пожелае“.

— Така е — съгласява се Чарлс и ми се усмихва с безкрайно доверие. — Анна е моята търсена половинка, нали, скъпа?

И двамата ме поглеждат.

— О, да… Разбира се.

Настъпва мълчание и добавям припряно:

— Както и ти моята.

Чарлс ми се усмихва с облекчение.

— Радвам се, че се запознахме, Чарлс — казва Суон. — Късметлия си. Трябва да тръгвам. Довиждане, Анна.

Оставя кутията с подаръка си на масата в кухнята, обръща се и излиза.

Чарлс ме притегля до себе си.

— Партито скоро ще свърши — прошепва. — Искаш ли да отидем у дома?

О, не! Не!

— Да — отговарям, обръщам се към него и вяло му се усмихвам, — няма проблем.



По-късно, докато лежим в леглото, Чарлс слага костеливата си ръка на рамото ми.

— Мисля, че беше чудесна вечер. А ти? — пита той. — Всички дойдоха. И толкова се радват за нас, скъпа. Ванна преливаше от вълнение, а Рупърт каза… — изчервява се леко. — Е, просто смята, че си подхождаме. А и приятелките ти се разбират толкова добре с Ед и Хенри. Аз ги събрах! — заявява гордо. — Запознаха се на моето парти! Чарлс Доусън, великият сватовник — добавя, имитирайки американски акцент.

Усмихвам се фалшиво.

— Мина много добре.

— Трябва да се заемем с плановете за сватбата.

— Зная, но нали ти казах, твърде съм заета да търся нова работа и…

— Ела с мен утре! — погледът му е умоляващ. — Ще загубиш само една сутрин. Искам да ти покажа някои неща. Ако одобриш идеите ми, сам ще се заловя с подготовката, точно както обещах. Ванна ще ми помогне.

— Ами…

— Свърших малко работа, но има неща, които държа да видиш — настоява с надежда. — Изрязвам реклами, съставям примерни менюта и прочие.

Този жален поглед на кутре, не мога да му откажа.

— Добре — казвам с престорено въодушевление. — Мисля, че ще бъде забавно.



Както винаги, държи на думата си. Старомодният му будилник ни събужда в седем, закусваме набързо в кухнята препечени филийки с мармалад и превъзходно кафе, приготвено на модерната машина, а после той взема душ и ме откарва до квартирата ми.

— Няма да се бавим тук, нали? — неспокойно поглежда часовника си, когато тръгваме към входа. — Искам да излезем на магистралата, преди пиковия час.

— Обещавам да побързам — уверявам го. — Само ще взема душ и ще се облека.

Лили седи на дивана, сгушена като грациозно русо коте. Раздвижва се и съблазнително се протяга, когато влизаме с Чарлс.