Рупърт идва да ме посрещне, следван от Уинстън. Посягам да почеша кучето зад ушите — предпазна мярка, за да не развали грима ми.

— Горе е, слага бойните си краски — казва той. — Коя сте вие? Не се познаваме.

— Рупърт — нервно размахвам ръце. — Аз съм, Анна.

— Анна. Анна? — повтаря учудено. Приближава се и внимателно се вглежда в мен. — Анна! Мили боже, наистина си ти. Не те познах.

— Аха — казвам със задоволство.

— Изглеждаш страхотно — явно е смаян. — Направила си пластична операция на носа си?

Стискам зъби.

— Не, Рупърт, не съм.

— Защото ми се струва по-малък — чаровно отбелязва той. — Но отблизо се убеждавам, че е просто оптическа измама. Освен това изглеждаш по-слаба! Имаш вид на нормална жена — добавя тактично.

— Благодаря, Рупърт — въздъхвам.

Сарказмът му секва.

— Чакай да те огледам! — кара ме да се завъртя. — Господи, този тоалет страшно те вталява. Винаги съм харесвал жените с рокли. Трябва по-често да носиш рокля, Анна!

— Ще запомня това.

— Така няма да те вземат за лесбийка.

— Много ценен съвет, Рупърт. Благодаря — отчаяно се оглеждам за Чарлс, но все още не е пристигнал. Зрял човек би се справил с цялата тази ситуация с хладнокръвие, основано на вътрешна увереност. А аз ще разчитам на алкохола. — Би ли ми донесъл шампанско, ако обичаш?

Вече отпивам първата глътка, когато Ванна се появява на стълбите. Застива на прага на кухнята и примигва.

— Анна? Това ти ли си?

— Здравей, скъпа.

Пристъпвам към нея и посягам да я прегърна, но ме спира на крачка разстояние, за да ме огледа.

— Не мога да повярвам, направо не мога да повярвам!

Не зная дали да се чувствам поласкана, или обидена от удивлението й.

— Толкова зле ли изглеждах преди? — промърморвам.

— О, не, нищо подобно! — лъже ме безсрамно. — Но сега си неустоима, скъпа!

— Да не преувеличаваме — намесва се Рупърт.

Тя го стрелва с поглед, от който дори казак би затреперил, и той забързва към приемната.

— Голям гадняр е! — удостоява го тя с необичайна откровеност. — Наистина изглеждаш великолепно. Да не би да си се подложила на… — замълчава. Повдигам вежди. — … на пластична операция? — прошепва.

— Не.

— Инжектирала си колаген в устните си?

Поклащам глава.

— О, не! Страхотна си наистина! — казва Ванна с топлота. — Ето как трябва да изглеждаш. Трябваше да направиш това още преди години. Ползвала си услугите на стилист, а?

— Би могло да се каже — разказвам й за Джанет.

— Тя е една от съквартирантките ти, с които ме запозна, нали? Брюнетката или блондинката?

— Брюнетката.

— Знаеш какво мисля за моделите, скъпа.

— Те са мои приятелки. Моля те, бъди любезна с тях…

— Винаги съм любезна, дори с онези, които не мога да понасям — изтъква Ванна. — Умея да запазвам добрия тон. Но май ще променя мнението си за тази Джанет. Свършила е забележителна работа.

— Така е.

Не мога да го отрека. При цялото ми разочарование след интервютата за работа и ужаса от предстоящата среща със Суон, нямам търпение да видя и неговата реакция. Никога не ме е виждал облечена с друго, освен широки джинси и размъкната тениска. Хей, поне ще изглеждам добре, когато застана срещу него. Питам се дали ще каже нещо или…

— Чарлс! Ангелче — провиква се Ванна. Обръщам се и го съзирам — безкрайно доволен, едва големи букета рози в ръце. — Скъпа, годеникът ти е тук.

— Да — смънквам виновно. — Здравей, Чарлс.

— Дами — усмихва се той. Издокаран е с обувките с висок ток и тъмен костюм, а козята му брадичка е старателно подрязана. — Заповядай, Ванна, в знак на благодарност, че организира тържеството. Боя се, че после цялата ти къща ще бъде в безпорядък — подава й огромен букет от жълти и розови рози, украсен със сухи клонки и висок почти колкото него. — А тези, скъпа Анна, са за теб — поднася ми пищни пурпурночервени рози. — За да ти благодаря отново, че се съгласи да станеш моя съпруга.

— Аз не съм ти донесла нищо — казвам му, когато Ванна дава знак на домашната помощница да отнесе цветята и да ги натопи. — Извинявай… скъпи.

— Ти ми поднесе най-скъпия дар — покланя се сковано Чарлс. — Ръката си.

Прегръщам го и отново вземам чашата си с шампанско. Сервитьорите са облекли униформите си, вече влизат първите гости и тържеството ще започне всеки момент.

— Да застанем до Ванна и да ги посрещаме заедно — предлагам. Чарлс ми се усмихва с благодарност. Уверено го хващам под ръка. Милият, толкова е добър. Заричам се, че няма да се срамувам да стоя до него. — Харесва ли ти новата ми рокля? — питам го. — А гримът ми? Помогнаха ми да се издокарам специално за тази вечер.

— О, да — оглежда ме бегло. — Изглеждаш много добре, скъпа.

Казвам си, че няма значение. Мъжете нямат око за тези неща, всеки го знае.



Марк Суон не се появява.

Тържеството е страхотно. Ванна е надминала себе си. На всички им е адски забавно. Има три вида шампанско, включително и розе (обожавам шампанско розе, макар и да е твърде обикновено), миниатюрни красиво оформени хапки, чипс в малки хартиени фунийки, китайска храна, най-различни дребни сладки, тънки резени телешко филе, нанизани на клечки за зъби (това навярно е изтънчената версия на наденица на клечка). И какво ли още не. В градината свири струнен квартет, по клоните на дърветата светят разноцветни крушки, а на стратегически места сред моравата са поставени стъклени фенери със свещи. Ванна е поръчала голяма шведска маса с всевъзможни вкуснотии. Въпреки това, нямам особен апетит. Седим с Чарлс и нашите домакини на централната маса, побутвам парчетата пушено пилешко в чинията си и се опитвам да се смея на всички шеги на Рупърт. Казано накратко, гледам как всички други се забавляват.

Само аз ли мисля така, или наистина е голяма глупост на всеки пет секунди да показваш на някого годежния си пръстен? Сякаш кандидатстваш в университет и безброй пъти трябва да отговаряш на въпроса с какви оценки си взел зрелостните си изпити. Писва ми да протягам ръката си и да любезнича. Да, зная, че съм ужасна мърморана. Иска ми се да се чувствам по-доволна. По-щастлива. Нямам представа какво не е наред у мен.

Все пак се радвам за Лили и Джанет. Пристигнаха с приятелите си. Вниманието на Джанет е изцяло погълнато от Ед, докато Лили кокетничи като принцеса пред Хенри. Ед, доста скромно облечен, изглежда готов да изпълни всяка прищявка на дамите. Непрекъснато снове да носи чаши шампанско, салфетки и резени пъпеш, главно за Лили, защото Хенри не е от типа мъже, които биха попитали „колко високо?“, когато тя каже: „скачай!“. Джанет гледа Ед с блеснали очи, а Лили често мята русите си коси и се преструва на студена и безразлична, но всъщност е безкрайно щастлива. Не съм я виждала такава от цяла вечност, може би откакто се познаваме.

— Скъпи — обръщам се към Чарлс, — би ли ме извинил за момент? Искам да разменя няколко думи с Лили и Джанет.

— Разбира се, кукличке — отвръща ми и се заслушва в поредния глупав виц на Рупърт.

Измъквам се.

Поздравявам съквартирантките си и кавалерите им.

— Поздравления, Анна — казва Хенри и стиска ръката ми с топлота.

— Чарлс е късметлия — отбелязва Ед. — Може ли да видя пръстена? Хм, да. Красив е.

— Аз не бих искала толкова голям — изтърсва Джанет.

Потръпвам и я поглеждам с укор, но Ед не ми обръща внимание.

— Аз също предпочитам по-малки — казва той.

— Не се и съмнявам — промърморва Лили и хвърля предупредителен поглед към Джанет, но тя не забелязва.

— Познаваш Чарлс — шеговито подема Хенри. — Винаги е готов да похарчи десет лири, когато би могъл да плати една.

Лили въздъхва, но бърза кокетно да прикрие това с леко покашляне.

— Доусън, хайде да отидем при него и да оставим момичетата да си побъбрят — предлага Хенри.

— Добре — съгласява се Ед. — Връщаме се след малко.

— Не се бавете — замърква Джанет.

— За бога, Анна — възкликва Лили веднага щом се отдалечават, — всичко тук е безумно скъпо! Колко се е охарчил?

— Ванна едва ли му е позволила да поеме разходите, но съм сигурна, че е предложил.

— Свестен мъж — изтъква Джанет. — А ти изглеждаш зашеметяващо — добавя, тържествувайки. — Анна Би ще ви разбие! Ще ви разкаже играта!

Прави характерното хип-хоп движение с ръка.

— О, престани, Джанет — срязва я Лили.

— Не бъди злобна — обидено й отвръща Джанет.

— Наистина изглеждам чудесно благодарение на теб.

— Накара ли го да си глътне езика?

— Хм, да, разбира се.

— Знаех си! — тържествува Джанет.

— Стига толкова за мен — бързам да сменя темата. — А вие, момичета? И двете изглеждате влюбени.

Джанет издава въздишка на блаженство.

— Аз съм хлътнала до уши.

— И целият свят трябва да узнае — укорява я Лили. — Така няма да се добереш до евтиния пръстен, който Ед може да си позволи.

— Твърде явно ли го показвам? — засрамено пита тя.

— Държиш се като досадна лепка — закопава я Лили. — Но ако провалиш шансовете си с Ед, няма да бъде болка за умиране, защото и без това не бих те посъветвала да излизаш с него. Твърде беден е.

— Не е! — двете с Джанет възразяваме в един глас.

Кроткото, добродушно момиче настръхва, сякаш всеки момент ще се превърне в яростния гигант Хълк и ще откъсне русата й глава.

— Кажи ми как вървят нещата между теб и Хенри — подканвам Лили, за да разсея напрежението.

Свива рамене.

— Ами добре.

— Май доста си падаш по него.

— Не аз си падам по който и да било мъж. Те си падат по мен.

— Но не можеш да отречеш, че изглежда добре.

Поуспокоена, Лили въздъхва.

— Много е чаровен — признава.

— Приятно ли ти е да разговаряш с него?

— Харесва ми. Въпреки че е арогантен. Отказа да ми донесе питие — добавя нацупено.

— Защото промени решението си три пъти. Хенри ти донесе уиски, а ти поиска водка. После ти донесе водка, но му заяви, че ще пиеш коняк.