Луиз Бегшоу - Родена в понеделник

Той не ме смята за достатъчно добра. Отказа да лансира сценария ми. Насърчаваше ме, подхранваше мечтите и надеждите ми, а сега…

Не долових да съжалява заради уволнението ми. Всъщност не ми се стори никак разстроен.

Боли. Наистина. Повече, отколкото би трябвало. „Всяко зло за добро“, казвам си. Беше адски глупаво да изпитвам леко влечение към него. Щом ще се омъжвам, по-добре е, че вече няма да работя с него. Дори няма да се налага да се виждаме, а тази вечер ще бъда в безопасност, нали? Годеникът ми ще бъде до мен.

Добре. Агенция „Грифън Инкорпорейтид“. Стигнах. Побутвам въртящата се врата и влизам с пъргава походка, репетирайки наум представянето на сценария си. Фоайето е разкошно или страховито, в зависимост от гледната точка, с шоколадовокафява тапицерия и множество огледала с масивни рамки. В мен се взират стотици Анни Браун, но слава богу, изглеждат шик. Избрала съм ботушите с висок ток, черен еластичен панталон с ниска талия и вишневочервена блуза с голи рамене, допълненията са часовникът, обици и голям кехлибарен пръстен, който свих от кутията с бижута на Джанет. След като направи толкова много за мен, едва ли би се разсърдила, че съм взела едно от бижутата й назаем за час. Слагам го на дясната си ръка, в съчетание с часовника, а на другата остава само годежният ми пръстен, незасенчван от нищо. Чантата ми е новата черна „Коуч“, нехайно метната на рамо, сякаш съм свикнала да изглеждам стилно.

Администраторката е чернокожо момиче с черна рокля, което седи на извито бюро от матово стъкло. Прелестна е, но този път не се срамувам да застана пред нея.

— Добър ден — усмихвам й се приветливо. — Анна Браун. Тук съм за интервю при Пол Фалън.

Поглежда в графика си.

— Да, очаква ви. Можете да влезете — казва тя.

Уау. Това е страхотно. Предполагах, че ще ми каже да седна, и най-малко половин час ще се взирам в лакираните си нокти. Обикновено преди интервю се чака цяла вечност. Единственото място, където ценят времето ви по-малко, е пред кабинета на личния ви лекар.

— Благодаря — казвам й и влизам в офиса.

„Кой е този Фалън? Сигурно е чувал за мен — мисля си. — Узнал е колко добра бях при участията си в предснимачните обсъждания за «Майката на булката». Няма търпение да прочете сценария ми“.

— Тук ли е Пол? — питам един от облечените в черно двойници на Джон Ленън, които ми се струват безброй. Лениво посочва с палец към дъното на офиса. Отправям се натам и почуквам на вратата.

— Влез!

Отварям и прекрачвам прага. Интериорът е футуристичен, с много хром, стъкло и още огледала. Стените са отрупани с плакати от „Блейд Рънър“ и „Специален доклад“.

— Анна Браун — казва с топлота и става от стола зад бюрото, за да ме поздрави. Има вид на бийт поет от Манхатън: черно поло, очила с метални рамки, широки маркови джинси. Но малко поети биха могли да си позволят ролекс. — Радвам се най-сетне да се запозная с вас.

— Аз също — отвръщам. — Голяма ваша почитателка съм — куртоазнича.

Разменяме чаровни усмивки и той ме кани да седна. Супер! Толкова е лесно. До края на деня ще успея да го убедя да ме представлява.

— Чух за чудесната ви работа по „Майката на булката“ — започва любезно.

— Наистина ли? — засилвам.

— Разбира се. В цял Лондон се говори за това.

— Е — казвам уверено, въздъхвам и изпъвам крака. — Сценарият беше страхотен. Веднага щом го открих, разбрах, че мога…

— Как успяхте да привлечете Марк Суон? — прекъсва ме той и втренчва поглед в мен.

— Намерих го и го убедих да прочете сценария.

— Просто така? — пита разочаровано. — Не сте ли имали по-специална връзка с него?

— Не, уверявам ви. Просто се сблъсках с него в магазина и отначало дори не го познах. Беше смешно, защото малко по-рано се бях опитала да се добера до снимачната площадка, като…

— Значи не се познавате от преди? От филмовата академия?

— Не съм учила там.

— И не сте били приятели?

— Не — отговарям. — Но се съгласи да прочете сценария. Мисля, че намерих интересна история — уверено се усмихвам и изваждам творението си от чантата. — Всъщност, господин Фалън, това ме накара самата аз да се насоча към писане. Разбирам от сюжети. Марк го забеляза. Първият ми опит е комедия. Става дума за…

— Анна, ще бъда откровен — припряно ме прекъсва Фалън. — Сигурно си добра, но не ни липсват сценарии, имаме достатъчно постоянни сътрудници. Освен ако не предложиш нещо изключително.

Поглежда ме, сякаш очаква нещо. Какво иска да направя — някакъв фокус, оригвайки се?

— Но моята комедия е наистина забавна. Не смятате ли това за изключително?

Засмива се.

— Подхождаш малко наивно, скъпа. В този бизнес трябва да използваш козовете, с които разполагаш.

Примигвам. Нима новите дрехи са ме направили толкова неотразима, че ми прави неприлично предложение? Какво е това, финален кръг на кастинг?

— Марк Суон — обяснява ми нетърпеливо. — Трябва да залагаш на познанството си с него. Говори се, че сте близки.

— Кой го казва?

— Често са ви виждали заедно. Тук, в „Грифън“, обожаваме филмите му и се възхищаваме на стила му. Имаш ли влияние върху него? Можеш ли да го привлечеш за този филм?

Посочва новоподвързания ми сценарий с показалеца си с безупречен маникюр, но не посяга да го вземе.

Въздъхвам.

— Не, Марк не приема чуждо мнение.

— Ако имаш някакво влияние върху него и можеш да го използваш — настоява Фалън, — бихме ти предложили сделка.

— Но самият сценарий е достатъчно добър! — упорствам. — Трябва поне да го прочетете.

— С Марк Суон, разбира се. Без него… — Фалън разперва ръце. — Радвам се, че се запознахме.

Ставам и излизам от стаята. Не зная как съм събрала кураж да го направя, честна дума. Предишната Анна би се разплакала, би го умолявала на колене. Да, разстроена съм, но проклета да бъда, ако се издам пред това копеле.

Когато излизам на улицата, почти треперя от ярост и болка. „Е, добре“, мисля си. Бузите ми горят, но няма да изпадна в отчаяние, ще го преживея. Все пак ми предстои и друго интервю. Те не са единствените, склонили да ме приемат.

Изведнъж ме връхлита ужасна мисъл. Сядам на една пейка в малкия парк на Сохо Скуеър до красива студентка, която се препича на слънце, и изваждам мобилния си телефон. Името на другата агенция е „Уестин“, намира се в Уест Кенсингтън.

— Здравейте. Мога ли да разговарям с… — как се казваше? — Ричард Хедърли, ако обичате. Обажда се Анна Браун, имам уговорка с него за четири часа. Да, благодаря.

Веднага го свързват.

— Анна — казва той, — надявам се, не си решила да отмениш срещата?

— Не — отговарям, — просто искам да бъда сигурна, че сме наясно относно целта. Ще говорим за сценария ми, нали?

— Разбира се — въодушевено ме уверява той. — Точно от това се интересуваме, Анна. Нямам търпение да го прочета.

Издавам дълга въздишка на облекчение.

— Пфу! — извиквам. — За миг се изплаших, че може би проявявате интерес към мен само защото предполагате, че имам някакво влияние върху Марк Суон.

Следва дълго мълчание.

— Искаш да кажеш, че нямаш влияние?

Сърцето ми се свива.

— Не, никакво. Всъщност… скарах се с него.

— Скарала си се? Как е възможно човек да се скара с един от най-великите режисьори? — недоумява Хедърли. — Познанството ти с него е единствената причина да те повикаме за интервю. Как можа да се скараш с такъв човек?

Ласкавият му, бащински тон е изчезнал, сега говори, сякаш ме хока. Страшно ми напомня за Кити.

— Много просто — отвръщам гневно. — Казах му да върви на майната си. Ето така: Върви на майната си! — изкрещявам и натискам бутона за край на разговора. Не е същото, като да затръшнеш слушалката, нали?

Вече съм сигурна, че няма да прочете сценария ми.

Разговорите в парка стихват за миг и всички ме зяпват. Вдигам глава с пламнали страни и прибирам телефона в чантата си. Бавно се изнизвам, тръгвам по Грийк Стрийт, опитвайки се да игнорирам всичко примамливо наоколо, но не се получава. Минавам покрай входове на продуцентски къщи, уютни бистра, частни клубове, звукозаписни компании и лондонските офиси на най-големите киностудии. Казано накратко, всичко, което съм искала в кариерата си. А сега, след единствения малък успех, който постигнах, какво имам?

Нищо.

Когато бях в колежа, изпълнена с мечти, знаете ли какво исках? Преди да стана на трийсет, да притежавам милиони и да бъда вицепрезидент на холивудска киностудия.

Реалността обаче е, че съм на трийсет и две, безработна, с опит само като асистент по подбор на сценарии.

Онзи, който сама написах, вече ми се струва жалък. Бях възложила всичките си надежди на него. Но Марк отказа да ми помогне, а без негово участие агенциите не проявяват интерес.

Мислех, че имат желание да прочетат сценария ми. А се оказа, че единствената им цел е да се доберат до Суон.

Въпреки новите ми стилни дрехи, очите ми се изпълват със сълзи. Откъсвам малко от рулото тоалетна хартия в новата си шикозна чанта, за да ги попия. Не мога да си позволя да плача точно сега. Първо, ще разваля съвършения си грим. Второ, трябва да отида у Ванна за годежа. Чарлс не бива да ме вижда разстроена.

Трето, там ще бъде и Марк Суон.

Потръпвам. За нищо на света не бива да му позволявам да изпитва съжаление към мен. Плаче ми се, но ще го отложа за утре.