— Заради работата ти, нали? — предполага тя.

О, да. Работата ми. Напълно бях забравила.

— Не се безпокой толкова — успокоява ме Джанет, когато вижда изражението ми. — Ще се приберем у дома, ще извадим новите дрешки и ще видиш резултата.

— Няма ли да обядваме някъде? — питам с умоляващ тон. Стомахът ми смущаващо къркори и се покашлям, за да прикрия звука, но напразно.

— Ще отскоча за по един сандвич — решително казва тя. — Няма време за дълъг обяд.

Двайсет минути по-късно вече сме у дома. Унило седя на леглото си, загърната в захабения хавлиен халат. Взех си душ и измих косите си и сега Джанет ги издухва със сешоар. Новите ми дрехи са старателно подредени из стаята, а чантичката ми с тоалетни принадлежности вече е пред нея.

— Щом ще се опитваш да оправяш настроението ми, като ме гримираш, защо не използваш своя козметика? Имаш чудесни неща.

— Няма просто да те гримирам — авторитетно заявява тя. — Ще променя живота ти. Трябва да използваме това, което имаш, за да можеш после да се справяш сама.

— Не ме разбирай погрешно, оценявам всичко, което правиш — леко докосвам ръката й, за да й покажа, че съм искрена. — Хубаво е човек да си направи прическа и грим и да си купи няколко нови дрешки, но това не може да промени живота му.

— Слушай — Джанет оставя сешоара. — Зная, че не съм умна като теб, Анна. Нито амбициозна. Не съм и упорита като Лили. Затова вие двете постигате успех, а аз не.

Гласът й затреперва.

— Джанет, ти си успяла. Фотомодел си!

— Да, като хиляди други момичета — казва тя. — Както и да е, не става дума за мен — поклаща глава, сякаш да пропъди нежелани мисли. — А за теб. Опитвам се да ти кажа, че съм експерт в някои отношения и едно от тях са дрехите.

— Зная — отвръщам смирено. — Не исках да те засегна.

— Но го направи — изтъква Джанет, — защото не разбираш. Зная какво мислиш за външността си, но то е само в главата ти. Да можеше да проумееш…

— Моля те, не ме убеждавай, че човек е красив, когато се чувства такъв — въздъхвам. — Едва ли ако имах малко повече самочувствие, някой би могъл да ме вземе за Бритни Спиърс.

— Не съм казала това. Никога няма да станеш по-крехка или… нали се досещаш, красива. Имам предвид според традиционните представи — добавя припряно.

Въздъхвам.

— Страшно ме успокояваш.

— Но не е нужно една жена да бъде красавица, за да изглежда секси, Анна. У теб има огън. Имаш страхотна кожа, висока си, а косата и очите ти са изключителни.

— Но носът ми е като на Гонзо.

— Носът ти е уникален.

— Ще си направя пластична операция — въодушевено заговарям. — Веднага щом се омъжа. Казах, че не искам да харча неговите пари, но за това ще направя компромис.

— Недей! — ужасено извиква Джанет. — Ще заличиш една от най-характерните си черти.

— Не искам уникални черти. Искам да бъда хубава.

— Защо? — пита Джанет. Стрелвам я с поглед, но явно не се шегува. — Защо искаш това? Всички други момичета са такива. Ти си различна.

— Но в лошия смисъл.

— Само ти мислиш така.

— Приличам на мъж. Огромна, висока и яка.

Джанет се смее.

— Не приличаш на мъж. По-женствена си, отколкото предполагаш. Нека ти покажа.

Продължава да издухва косите ми, а аз просто седя неподвижно. Иска ми се да си налея чаша чай, да пусна шоуто на Опра и да прекратя цялата тази глупост, но сърце не ми дава. Джанет е толкова добра. Трябва да изтърпя всичко.



— Готова си — заявява тя.

Седя пред огледалото в спалнята й. Има извита тоалетка, със снимка на Джей-Ло в рамка и безмилостно осветено огледало, цялото обрамчено с крушки като в театрална гримьорна. Потръпвам, когато виждам кожата си. Откроява се всяка бръчка, всяка широка пора.

— Не се тревожи, всички изглеждат така, преди да сложат фон дьо тен — успокоява ме Джанет. — Добре. Погледни. Гледаш ли?

— Гледам, гледам.

Подрежда съдържанието на чантичката ми с козметични принадлежности пред себе си, сякаш е хирург и това са инструментите й.

— Тампони.

— Налице.

— Фон дьо тен.

— Налице.

— Престани да казваш „налице“ и внимавай.

— Извинявай — казвам смирено. — Много съм ти благодарна, наистина.

— Златистокафява пудра. Къде е ружът ти?

— Ползвам това.

— Добро е, но през зимата ще имаш нужда от руж. Розов. Зарежи тези златистокафяви нюанси. Не подхождат на естествения цвят на кожата ти. Ето — изважда малка квадратна кутийка с яркорозов руж, какъвто никога не бих се осмелила да сложа, и ми го подава. — Можеш да го задържиш.

— „Мейбъли“? Не ползваш ли само елитни марки?

— Продуктите на „Мейбъли“ са отлични — казва Джанет. — Чета книги. „Не заставайте пред щанд с козметика без мен“. Можеш да си я поръчаш от Америка. Описва химическия състав на повечето гримове.

— Аха.

Не знаех, че гледа толкова сериозно на това.

— Значи руж, спирала, гланц за устни, очна линия. Зарежи черното, твърде тежко е за теб. Повече ти подхожда светлокафяво. Подчертава сините ти очи.

— Не е ли по-добре със синьо.

— Синьо? Не, за бога — строго ме смъмря Джанет. — Да не би да искаш да приличаш на „Банана рама“ от осемдесетте?

— Не.

— Ще започнем с овлажняващ крем. Трябва да бъде антикомедонен и да съдържа слънцезащитен фактор.

— Какви ги говориш?

— Да не предизвиква поява на пъпки — обяснява Джанет и внимателно нанася крем. — „Ойл ъв Олей“ е чудесен. Е, да изчакаме, докато попие. Добре.

Добре? Лицето ми лъщи като носа на елена Рудолф.

— След това коректор. Поставя се под фон дьо тена, не върху него. Така кожата изглежда по-гладка. Ето така — внимателно намазва областта под очите ми с моя дълготраен коректор „Макс Фактор“. Изведнъж признаците на умора по лицето ми почти изчезват. — После постепенно нанасяш фон дьо тен, чак до самата коса.

Прави практическа демонстрация. Наблюдавам действията й в огледалото. Е, добре, забелязвам, че лицето ми започва да изглежда по-гладко. Не мога да отрека.

— Следва руж — замисля се. — Има няколко техники, но тъй като си начинаеща, предлагам да ти покажа най-лесната. Слагаш на скулите, тук, леко докосваш брадичката и добавяш малко под нея. Съвсем леко ще сложа и на челото ти. Ето — казва тя със задоволство. — Внимаваш ли?

— Да, внимавам.

Наистина е доста впечатляващо. Завъртам глава и поглеждам лицето си от различен ъгъл. Скулите ми се открояват по-ясно, бузите ми не изглеждат толкова пълни, розовите оттенъци придават свежест, а от торбичките под очите ми няма и следа.

— Не прекалявай. Дневният грим трябва да бъде лек. Разбра ли? Колкото по-малко, толкова по-добре — продължава. — Имаш страхотни очи, не ги очертавай твърде силно. Светлокафяви сенки, неутрални, в един нюанс, само върху клепача. Ето така, съвсем просто е. Имаш доста тъмни мигли. Най-добре е да не слагаш спирала през деня, а вечер лек пласт на горните, така… — докосва ги с четчицата. — Изглеждат още по-дълги. Виждаш ли?

— Да. Господи, наистина си добра — отбелязвам.

— Няма да имаш нужда от очна линия, ако използваш спирала. Би изглеждало твърде претрупано. Остават само устните. Твоите са много секси — добавя. Наистина ли долавям нотка на завист в гласа й? — Много чувствени. През деня слагай само по малко вазелин или прозрачен гланц. Разбрано?

Показва как. Изведнъж започвам да забелязвам устните си. Изглеждат издължени и нежни. Кой би предположил? Блестят от прозрачния гланц, сякаш съм ги облизала.

— За вечерта можеш да използваш неутрален цвят, по-близък до розово, отколкото до кафяво. И никакво очертаване с молив. Няма по-грозна гледка от момиче, чийто грим се е изтрил и е останала само тънка ивица около устните й. Като порнозвезда — казва Джанет.

— Ще го запомня.

— Следва парфюмът. Трябва да имаш аромат, който да бъде твоя запазена марка. Моят е специално създаден за Джей-Ло. Искаш ли малко? Имам един, който е абсолютният връх — въодушевява се.

— Хм, сигурно е така — казвам колебливо, — но не съм от момичетата, които си падат по парфюми.

— Глупости — прекъсва ме Джанет. Промъква се зад мен, преди да я спра, и ме напръсква с нещо от бял флакон с причудлива форма.

— Разкарай се, какво е това? — изсумтявам. Всъщност не ухае толкова зле. Има лек аромат на цветя.

— „Анаис“ — казва тя.

— Това ли? — възразявам. — Толкова неизискано.

— Парфюмът е страхотен. Съчетание от ухания на цветя. Много женствен. И е подходящ за теб, Анна, ти си много женствена. Не бъди такава снобка — упреква ме тя. — Нима мислиш, че Чарлс ще познае марката? Не. Само ще си помисли: „Анна ухае като прекрасен букет цветя“.

— Добре — отстъпвам. Не преставам да се взирам в отражението си. Това аз ли съм? Наистина? Сякаш съм нов човек. А дори не съм сложила тъмен руж около носа си. Имам големи очи, румени бузи и лъскави секси устни. Е, не съм красавица, но не се смятам и за грозна. Изглеждам… как да се изразя… впечатляващо.

Да. Впечатляващо. Извръщам глава.

— Не е зле, а? — пита Джанет с известна доза гордост.

— Наистина е страхотно — отзовавам се. — Благодаря.

— Все още не си видяла дрехите — развълнувано ми напомня тя. — Хайде!

Ставам и тръгвам с нея. Казвам си, че не бива да унивам, въпреки че се налага да погледна тялото си в огледалото. Не мога да го избегна, но поне няма неонова лампа като в пробните, а и вече съм добре гримирана. Мога да се разсейвам, като отмествам поглед към лицето си! Джанет е невероятна, за нищо на света не бих помрачила празника й.

— Добре — примирявам се. Старая се да изглеждам въодушевена. — Да вървим!

Джанет ме измерва с присвити очи.

— Непоправима си!

— Защо? — питам виновно.

— Два пъти те преобразявам и двата пъти изглеждаш невероятно, а все още ми нямаш доверие. Като че ли се съмняваш в мен.

— Сигурна съм, че си знаеш работата.