Едва ли говори за любов.

— Когато се съберем с Хенри, може би ще се откажа от кариерата си на модел — продължава замислено. — Не че ще бъда принудена. Просто няма да имам желание повече да се занимавам с това. Ще се посветя на брака си.

— Трябва да взема душ — казвам. — Да се подготвя за семейната вечеря.

— Да, да. Нали не се безпокоиш, че Чарлс няма да хареса родителите ти?

— Не.

— Ама не можеш да отречеш, че не са от най-изтънчените. Но може би си права — добавя с въздишка. — За него няма значение какви са. Щом смята, че вече е открил идеалната жена. Теб!

Оглежда ме критично, но не мога да й помогна да намери обяснение. Самата аз нямам такова.

Чарлс пристига с ролса си точно на секундата и потегляме към Съри. Не ме разпитва за уволнението ми, което е страхотно, защото нямам желание да говоря на тази тема. Иска да обсъждаме само плановете за сватбата.

— Познавам и един невероятен човек, който може да достави портокалови цветчета по всяко време на годината. Трябва да имаш венец от портокалови цветчета, скъпа, както всяка булка през викторианската епоха. Ухаят божествено… А тортата… дано не искаш нещо екзотично… мисля си за традиционна, може би на шест етажа, с бяла глазура и много украси. Могат да включат семейния герб като елемент. И два вида крем, да се редуват етажи с бял шоколад и конфитюр от пресни малини и етажи с лимонов крем и ягодово пюре. Какво ще кажеш за сладолед? Обожавам лимонов. Намира се толкова рядко. С подсладен лимонов концентрат се получава страхотен сладолед… Църквата е „Сейнт Марк“, сред природата на Грийнхемптън. Построена е през шестнайсети век, много е красива, а и викарият ще ти хареса. Добър човек е и проповедите му са кратки…

Не престава да говори. Аз от време на време казвам „добре“ или „аха“. Иска ми се да проявявам интерес. Зная, че по-нататък ще проявя. Просто подготовката за една сватба е доста сложно нещо. Човек не се замисля, но щом се залови с организацията, изникват адски много неща за уреждане.

— Слушай, скъпи — проговарям най-сетне, когато навлизаме в селото на родителите ми. — Може би е по-добре всичко да бъде малко по-просто.

Поглежда ме ужасено.

— Какво? По-просто? Защо? Защо наистина?

— Ами днес ме уволниха и трябва да си търся нова работа — увъртам, — а това ще продължи цяла вечност. Трябва да довърша сценария и не зная дали ще имам време за подготовка за толкова пищна сватба.

— Аха — въздъхва с облекчение. — Значи по принцип нямаш нищо против хубава сватба.

Представата ми за хубава сватба е венчавка на плажа в присъствието само на най-близките роднини, но зная какъв отговор очаква той и казвам весело:

— Разбира се, че нямам! Просто едва ли ще се справя с подготовката.

— Не се тревожи, скъпа — успокоява ме Чарлс. — Бинки и Криспин ангажираха страхотна организаторка на сватбени тържества. Ще й се обадя. Флора Макстън.

Флора Макстън? Чела съм за нея в „Татлър“. Тя е най-търсеният консултант по планиране на големи светски сватби. Иска в аванс процент от бюджета, който да е минимум седемдесет и пет хиляди.

— Но Чарлс! — възразявам поразена. — Колко мислиш да похарчиш?

— Струва си да дам пари за малко показност — казва той. — Женя се само веднъж. Искам всичко да бъде съвършено. Да започнем съвместния си живот със стил. Тази ли е улицата?

— Да. Третата къща вляво.

— Ти няма да имаш грижата за нищо — заявява. — Можеш да оставиш всичко на мен.

— Ами… добре.

— Щом кариерата ти е важна за теб, важна е и за мен — уверява ме Чарлс. — Това ли е домът на родителите ти?

Поглеждам къщата. Не е голяма, с пътека, посипана с чакъл, с малка морава отпред и статуя на гном с гол задник. Често съм се срамувала заради него, а сега настойчиво гледам Чарлс и със злорадство очаквам и той да се почувства засрамен.

— Ето ни у дома — казвам предизвикателно.

Лицето му не трепва. Дори не подсмърква смутено.

— Чудесно е — отбелязва смело.

Родителите ми реагират както очаквах. Татко е висок и едър и леко смръщва вежди заради ръста на Чарлс, но му хвърлям гневен поглед и той се опомня. А мама се разтапя от любезност още преди да е узнала за цялото му финансово състояние. На лицата и на двамата се изписва облекчение. Явно си казват: „Истина е, Анна най-сетне си намери мъж!“. Много съм поласкана.

Ангелски нежната красота на мама не е намерила израз в готвенето й. Сервира ни печено агнешко с традиционните за английската кухня преварени зеленчуци, станали почти на каша — явно напълно е пропуснала британската кулинарна революция. Чарлс води учтив разговор. Прави комплименти за вечерята, за градината и дори за гнома с гол задник. После иска допълнително от разкашканите броколи. Несъмнено усеща, че се е превърнал в звезда.

— Мислим сватбата да бъде в Честър Хаус, ако не възразявате, разбира се — казва тактично. — Обикновено булката тръгва от дома на родителите си и това е чудесно, но ще имаме толкова много гости и ще е най-разумно…

— Какво е Честър Хаус? — пита татко.

— Къщата на Чарлс в провинцията — отговарям.

— Семейното убежище — скромно вметва той. — Много е подходящо за сватба.

Майка ми замълчава с леко притворени от задоволство очи като котка, която почесват зад ушите.

— Мислех, че живееш в Лондон, Чарлс? — пита тя може би твърде нетърпеливо.

— Там имам апартамент. По-удобно е — отбелязва Чарлс.

— До Итън Скуеър е, мамо — казвам, преди да е попитала.

— Оо! — възкликва майка ми, почти разтреперана от вълнение. Дори татко енергично кима, сякаш едва сега е разбрал колко богат е Чарлс.

След като предупредително я смушквам в ребрата, мама си трае, докато Чарлс се извинява и отива до тоалетната (където ще се натъкне на поставката за хартия във формата на испанка с кастанети в ръце). Емоциите мигом се отприщват и следва порой от прегръдки с насълзени очи, поздравления на висок глас и дежурната реплика на татко, че Чарлс е извадил голям късмет с мен, въпреки че дълбоко в себе си и той споделя облекчението на мама.

Едва когато успяваме да се измъкнем и да тръгнем обратно към Лондон в тъмнината, осъзнавам каква радост съм донесла на скъпите си родители. А Чарлс не подхвърля нито една хаплива реплика за това, че са обикновени хора от средната класа. Заявява, че са страхотни, и обещава да изпрати лимузина, която да ги докара на партито по случай годежа…

Мама каза:

— Ти си най-голямата късметлийка на света!

Зная, че е права. Няма спор. Наистина съм късметлийка.

Определено.

Единадесета глава

Събуждам се късно. Изключила съм будилника си и когато отварям очи, вече е девет и половина. През прашните прозорци и отворената врата на стаята нахлува светлина. Примигвам сънена, с неясна представа къде се намирам. У Чарлс? Не. Вкъщи съм. Хвърлям поглед към часовника и ужасено скачам. „По дяволите, вече съм закъсняла за…“

Изведнъж си спомням…

Нямам работа. Уволнена съм. Заради някакви скалъпени доклади за огледи.

С жален стон се влача към кухнята да си направя кафе. Има няколко тестени закуски (мои) и опаковки „Слимфаст“ (техни), но не ми се яде. Навън е хладно, така че просто обгръщам с длани димящата чаша и се чудя какво да правя.

— Добро утро.

Джанет изскача от спалнята си. Изглежда великолепно по боксерки и тънка камизола, прозява се, а косите й са секси разрошени. По дяволите. Не бих могла да изглеждам така дори ако отделя три часа за професионално разкрасяване.

— Здравей — казва тя. Леко поклаща глава и вперва поглед в мен. — Анна?

— Аз съм — потвърждавам мрачно.

— Лили ми каза. Толкова съжалявам!

— Няма проблем — уверявам я, въпреки че не е така. — Предполагам, че ще си намеря друга работа.

С мъка преглъщам буцата, заседнала на гърлото ми. Нямам представа дали ще намеря работа. Изведнъж ме залива вълна от страх. Аз открих сценария и привлякох Суон, но не мога да го докажа, нали? Не се и съмнявам, че Кити се е постарала да окаля името ми. Освен това не съм на двайсет и три, нали? На трийсет и две съм. Твърде късно е да започна отново от дъното. Ако ме назначат за секретарка, ще си остана такава завинаги.

— Със сигурност ще намериш. Имаш страхотна кариера — учтиво ме лъготи тя. — А и си близка с онзи режисьор. Той ще ти помогне.

Поглеждам я.

— Джанет, това е супер! Разбира се, че ще ми помогне.

Бързо отпивам нова глътка кафе и набирам номера му.

— Офисът на Марк Суон — казва Мишел.

Поглеждам Джанет, която стиска палци.

— Здравей, Мишел, обажда се Анна.

— Здравей — отвръща с половин уста. — Как мина обядът?

Обяд? А, да. С Марк.

— О, добре.

— А как е годеникът ти? — пита с лек укор.

— И той е добре. Слушай, там ли е Марк?

— Задръж — казва Мишел с досада.

Следва кратка пауза и чувам гласа на Суон. Задъхан, нетърпелив.

— Анна? Какво става?

— Вчера ме уволниха — отвръщам.

— Така ли? Защо?

— За нищо. Заради няколко скалъпени доклада, които написах за Кити. Всъщност обикалях… — не довършвам.

— Да?

— … бижутерските магазини за пръстена.

— Ясно.

— Все пак не е честно — изхленчвам с насълзени очи. — И Кити много добре го знае. Аз намерих сценария, аз намерих теб… никой друг не върши никаква работа в онази скапана компания.

— Тогава защо не се оплачеш на шефа?

— Ели Рот? Те са комбина. Той е поискал уволнението ми — замълчавам. — Като се замисля, не зная защо. Кити ми завиждаше, но Ели…

— Ели не го е грижа за теб — кратко отсича Суон. — Но аз съм трън в очите му. Подписах договор за филма, не мога да се откажа, без да навредя на репутацията си, вероятно не и без съдебно дело. Настоях да работиш с мен и затова е решил, че сега е моментът да ми покаже колко е силен. Да размаха камшика срещу вироглавия режисьор.