Не мисля, че някоя от тези реплики би била уместна. Чарлс не заслужава нежеланата сърдечна операция, на която мъжете явно са свикнали да подлагат жените, да бъде извършена без упойка.

— Предпочитам червено вино — казвам на сервитьора. — Само една чаша. По-добре върви с бифтека — обяснявам на Чарлс, който изглежда малко разочарован.

— За мен „Пуи-Фюсе“ — поръчва той.

„Бързо, смени темата“.

— Радвам се, че отново работя в офиса — подемам весело да лъготя. — Не беше зле да се откъсна от Марк Суон за известно време. Затрупана съм с работа. Реших да се опитам да напиша сценарий.

— Така ли? — откликва Чарлс с топлота. — Ти си звезда, Анна. Трябва да ми дадеш съвет за кариера. Аз съм пълен неудачник. Не ме бива за нищо.

Тази тема ме спасява, докато хапваме предястието. Не преставам да бърборя за Кити, Джон и Шарън и между другото го уверявам, че не е неудачник, а просто все още не е открил призванието си. Виното също помага. Убедена съм, че ако не съществуваше алкохолът, планетата отдавна щеше да е гръмнала. Отпивам спокойно, на големи глътки, поръчвам още една чаша и почти започвам да се забавлявам. Чарлс изглежда истински доволен от това. Харесва ми като човек. Жалко, че бих предпочела да отхапя собствения си крак и да го глътна цял, отколкото да си представя как ръцете му докосват гърдите ми.

Но нищо не трае вечно и идва моментът, когато преполовяваме основното ястие, сервитьорите безшумно се отдалечават към други маси, восъчната свещ предупредително намалява, а все още не съм заговорила по важния въпрос. Чарлс споделя, че възнамерява да засади нов жив плет около Честър Хаус и че му е трудно да намери майстори.

Отпивам още една голяма глътка за кураж и решително го прекъсвам.

— Разбирам защо толкова държиш да има жив плет.

— Важно е за микроклимата.

— Да… Слушай, Чарлс, трябва да поговорим.

Изглежда озадачен.

— А какво правим сега?

— Имам предвид за връзката си. Мисля, че си изключителен човек, но двамата с теб не сме един за друг.

На лицето му се изписва изумление, сякаш току-що съм казала, че работя за ЦРУ.

— В романтичен план ли?

— Да — отвръщам плахо.

— Но защо? — пита Чарлс с недоумение. — Разбираме се, нали?

— О, безспорно — съгласявам се. — Ти си страхотен.

— Отначало се държах доста арогантно. Но мислех, че си ми простила.

— Да, уверявам те. Напълно.

— Тогава какъв е проблемът?

„Ррр!“ Мислех, че няма по-лошо нещо на света от това да бъдеш зарязана от някой себичен слабоумник, но явно съм се лъгала. Навярно има десети кръг на ада, в който наказанието на грешниците е по двадесет и четири часа в денонощието да скъсват с невинни свестни хора.

— Ценя те като приятел и компанията ти ми е безкрайно приятна — продължавам. — Но помежду ни просто няма искра.

— О! — гласът му издава облекчение. — Това ли? Зная. Но за мен не е проблем.

— Хм… как е възможно да не го смяташ за проблем?

— Както, навярно, си чувала — подема Чарлс между хапките суфле, — искрата изчезва. Така казват всички. Няколко години страст, която отшумява и остава само приятелството. Тайната на сполучливия дългогодишен брак се крие във взаимното разбиране. В доверието.

— Но аз изпитвам нужда от страст.

— Грешиш — тежко въздъхва той. — Имаш нужда от семейство. За да не бъдеш самотна. Да изживееш дните си с човек, когото харесваш. Иначе животът е ужасен. Страст? Какво е страстта? С всички онези други жени търсех страст — признава той с дяволит блясък в очите. — Но не задълго. Скоро се опитвах да намеря начин да ги разкарам от живота си.

— Не зная — казвам колебливо.

Доводите му звучат много разумно. Тогава защо ми се иска да избягам?

— Колко твои познати са се отдавали на страстта и след по-малко от шест месеца са стигали до дъното?

Сещам се как Джанет тичаше след Джино. Както и за още няколко момичета.

— Може би една-две — спестявам истината.

— А познаваш ли двойки с дългогодишен брак? Каква страст има помежду им?

Е, не мога да си представя мама и татко да клатят спалнята. Слава богу. Но познавам възрастни двойки, които ходят хванати за ръка. И други, които просто не се понасят.

Но не съм доловила страст у тях.

— Почти никакви — отговарям. — Но не мислиш ли, че поне в началото между двама души трябва да има страст? Която затихва постепенно, докато остаряват заедно.

— Да, в идеалния случай — съгласява се Чарлс. — Но ние просто ще пропуснем този етап. Не изпитвам силно влечение към теб — признава откровено.

— Е, добре. Благодаря — сега си обяснявам много неща. На първо място вкусната храна. Какво каза веднъж за пазенето на диети? „Какъв смисъл има?“ Явно подтекстът е бил, че ме харесва заради това, което съм, а не заради външността ми.

Не искам много. Зная как изглеждам. Не е логично да очаквам нещо в това отношение. Но е факт, че ме боли от пълното му безразличие към мен.

От друга страна, ако толкова държа да чакам, докато срещна мъж, който истински ме желае, ще мине цяла вечност, нали? И ще си остана сама. Чарлс вижда изражението ми и се опитва да го разгадае.

— Но бих могъл да изпитам влечение — успокоява ме той. — Възможно е. Винаги си много елегантна — добавя тактично. — Не би било трудно да започна да те харесвам, Анна, колкото повече се сближаваме. Откакто промени прическата си, изглеждаш доста по-добре. Онази вечер на бала беше почти красива.

Толкова е искрен, че не мога да му се сърдя.

— Зная, че и аз не те привличам. У коя жена бих разпалил страст?

— У много момичета — уверявам го без капчица срам.

— Да, нали знаеш, в полутъмна стая и след няколко бутилки шампанско всичко би било наред — въодушевено бърбори той. — Сигурен съм, че ще бъдеш страхотна майка. А аз мога да бъда добър съпруг, да те подкрепям в кариерата ти, да имаш хубави неща.

— Това няма значение за мен.

— Зная — уверява ме той с усмивка. — Ето една от главните причини да те харесвам толкова. Можем да бъдем много щастливи. Да сме близки приятели. Да създадем прекрасно, заможно семейство. Мога да ти дам всичко, което пожелаеш.

Свеждам поглед към чашата си с вино. Да ме убият, не мога да измисля основателна причина да кажа „не“.

Колкото и неприемливо да е за мен, звучи много практично. Пред очите ми изплуват тъмнозеленият под и великолепните картини в апартамента му. Представям си как Лили и Шарън идват на тържеството по случай годежа ни там. Сякаш виждам лицата им. Просто са бесни! Глуповато се усмихвам при тази мисъл.

— Казваш, че искаш да се занимаваш с писане на сценарии. Мога да те подкрепя в това начинание — сериозно предлага той. — Няма да бъдеш прохождащ с мъка творец. Аз ще ти осигурявам спокойствие и сигурност толкова време, колкото ти е нужно, за да постигнеш успех.

Усмихвам му се. Страхотни думи. Не иска от мен да се откажа от кариерата си. Знае точно какво да каже.

— Ще бъде страхотна сватба — обещава, добил кураж.

Примигвам.

— Сватба?

— Разбира се — потвърждава той. — Нали момичетата обичат сватбите? — добавя със самочувствието на експерт. — Представи си нашата. Ще оставя на теб да я планираш така, както желаеш. Разбира се, трябва да бъде в Честър Хаус — изтъква припряно. — Никакви тайни венчавки. Държа всичко да стане както подобава. Но ще можеш да избереш цветя и рокля, каквито ти харесват. Вера Уонг е много популярен дизайнер, нали? Приятелките ти могат да бъдат шаферки. Джанис и Лайла.

— Джанет и Лили.

— Да де — махва с досада с ръка.

Засиявам. Ха! Запознах го с две млади манекенки, а той дори не е запомнил имената им. Шаферки, да, биха могли да бъдат шаферки. Джанет да се усмихва истински радостна за мен, а Лили, изпълнена с гняв, намръщено да пристъпва по пътеката в църквата. Много вероятно е да разлее червено вино върху роклята ми, модел на Вера Уонг, така че може би е най-добре да не я каня.

Унасям се в мечти за няколко секунди. Представям си каменната селска църква и терасата, украсена с цветя. „Бели и жълти“, мисля си. Голяма бяла шатра сред тревната площ, звън на чаши с шампанско и шаферки с все още неясни лица и тъмнозелени рокли, а аз (с творението на Вера Уонг, която присъства лично и върви след мен с безопасни игли в ръце, в случай че се наложи доизпипване в последния момент) гледам всички от високо, защото дори във фантазиите си не съм нежна, красива булка с нормален ръст.

О, хубаво видение. Храната също ще бъде вкусна, а не пилешко от годината на коронацията и студена сьомга, която никой не яде. Бих могла да поканя Брайън и новата му приятелка. Да, с удоволствие бих го направила. Всъщност бих могла да издиря всичките си бивши приятели и когато пристигнат с гаджетата си, нехайно да им изпратя по една въздушна целувка…

Никога не съм предполагала, че ще се омъжа. Освен за някой нещастник като Брайън. Би уредил скапана гражданска церемония, на която дори не е задължително булката да бъде с рокля, а после всички отиват да се почерпят по случая в някой долнопробен ресторант. Мразя гражданските бракове. Какъв смисъл има от тях, освен да знаеш, че ще получаваш издръжка, ако съпругът ти реши да те зареже? Тези сватби ми се струват толкова романтични, колкото да гледам как водопроводчикът поправя сифона. Естествено, това очаквах да получа, ако някой отчаян глупак реши да се обвърже с мен.

— Сериозно ли говориш? — питам. — Наистина ли искаш да се ожениш за мен?

— Не се шегувам, Анна. Имам сериозни намерения към теб. Ти си идеалната жена — заявява той и хваща ръката ми. — Умна си, имаш собствени амбиции, не ме преследваш заради парите ми, добра си и те намирам за доста интересна личност.

— Чарлс… не зная какво да кажа.

„Поласкана съм, но не, благодаря. Това е чест, която не мога да приема“. Такъв би трябвало да бъде отговорът ми, но замълчавам. Не мога да изрека тези думи, защото се страхувам да не остана сама, а той ми предлага избавление от този кошмар.