— Върна ли се най-сетне? — пита ме лукаво.

— Да — отвръщам и се преструвам, че внимателно чета един от скапаните сценарии. Защо не се разкара и не ме остави да помисля върху своя? В ума ми се въртят безброй идеи, които напират да излязат на белия свят. Изведнъж отново съм заредена с ентусиазъм и енергия. Не съм се чувствала така от години. Не мога да мисля за интригите на Шарън!

— Знаеш ли, очаквах да ми се обадиш — казва тя.

— Така ли?

Преструвам се, че не разбирам за какво говори.

— За Марк Суон. Да ми кажеш дали вече си е намерил нова приятелка.

— А, това ли? Не съм го питала.

— Защо? — присвива очи. — Много егоистично от твоя страна, Анна. Мисля, че можеше да ми направиш тази услуга.

— Неудобно ми е да му задавам лични въпроси — оправдавам се аз. — Но нямаш шанс — добавям.

— Защо?

— Всички са луди по него.

— Аз съм нещо повече от всички — сопва се тя с безкрайна самоувереност. Снишава глас, за да не ни чуе никой, но ме поглежда право в очите. — Всеки би помислил, че искаш да го запазиш за себе си!

— Преследват го актриси — казвам й. — Модели. Студентки от филмовата академия. Обикновени момичета. Хвърлят се на врата му, където и да отиде.

— Е, и? — злобно пита тя.

— За какво му е още една хубавица от филмовия бизнес, която да застава на пътя му? Слушай, Шарън, не съм се виждала с него извън работно време… Всъщност само няколко пъти. Но живее сам. Никога не е споменавал за приятелка.

— Може да е гей.

Избухвам в смях, щом чувам тази глупост.

— Уверявам те, че е стопроцентов мъжкар.

— Тогава защо твърдиш, че не би ме пожелал? — просъсква Шарън. Изправя стройните си рамене и изпъчва не особено забележителните си гърди срещу мен. — Защо да не иска да получи това?

— Марк Суон значи — засмивам се. Толкова е глупава!

— Бих могла да стана модел, ако исках — яростно изръмжава Шарън. — Просто завиждаш. Затова се опитваш да провалиш шансовете на друга жена за връзка с идеалния мъж.

— Защо мислиш, че е идеалният? — питам я, без да обръщам внимание на гневните искри, които хвърчат от очите й. — Не знаеш нищо за него. Дори не сте се запознали, за бога. Нали каза, че не го намираш за привлекателен? Единственото, което те привлича в него, е това, че е богат и влиятелен.

Ехидно се засмива.

— О, да бе, а ти си истинска светица! Защо ходиш с оня книжен червей? Заради сексапила му? — захапва ме саркастично. — Не можеш да устоиш на хилавото му тяло?

— Млъкни — изкрещявам. — Знаеш ли, ужасна кучка си.

— Така си и знаех — тържествува Шарън. — Да видим какво у Чарлс Доусън може да те привлича. Не е завидното му състояние и голямото му имение, а?

Дълбоко в себе си потръпвам. Говори също като Лили.

— Или просто се задоволяваш с каквото падне, защото момиче като теб никога не би могло да има мъж като Марк Суон — добавя тя със злобен блясък в очите.

— Нито пък такава като теб — казвам. — Ти не би привлякла интереса и на Чарлс Доусън. Той е страхотен човек и не би те докоснал дори с триметрова пръчка.

— Никога не би получил този шанс — отвръща тя, но това е лъжа, и двете го знаем.

— Довиждане, Шарън — вземам сценария и продължавам да го чета толкова отблизо, че папката закрива лицето ми.

Но думите й ме карат да се замисля. Колкото и да не ми се иска, трябва да призная, че има право. И Лили го каза. Не че Шарън е направила разумен извод със собствената си глава, просто изрече на висок глас това, което навярно всички си шушукат. Че излизам с Чарлс, защото е богат. Боли, особено защото постъпвам нечестно с него.

Поглеждам страхотната картонена кутия с дискове на бюрото си. Вече имам цел в кариерата си, имам мечти. Не желая да използвам Чарлс само защото се страхувам да си проправям път към върха сама. Трябва да скъсам с него. Този път наистина ще го направя. Колкото и да ми е мъчно.



— Какво ти е? — пита Лили, когато влизам през входната врата и тежко се отпускам на дивана. — Блестящата ти кариера се е провалила?

— Не.

Поглеждам кутията с „Файнъл Драфт“ в чантата си. Тази вечер ще инсталирам програмата в лаптопа си. Ще започна да пиша нещо и то няма да бъде сладникава любовна история. Комедия за призраци, в която няма да има душевни терзания. Тези в реалния живот са ми предостатъчни.

— Чарлс? — продължава да любопитства тя.

— Разкарай се, Лили — казвам.

— Заряза ли те? — пита с престорена загриженост. — Е, знаех си, че няма да трае дълго. Твърде различни сте.

— Не ме е зарязал.

— О… — въздъхва разочаровано.

Не й обръщам внимание. Сядам на малкото си бюро и пъхвам диска в лаптопа си. Вече имам идея. История за призраци… предмет, обитаван от дух…

Раздвижвам пръсти и започвам да пиша.

Страхотно е. Създавам сцена след сцена, спирам и препрочитам всяка, харесва ми и продължавам. Сякаш нищо не може да ме спре!

Когато Джанет излиза от банята, увила стройното си тяло в прекрасен кашмирен халат, вече съм написала петнадесет страници. Със завист поглеждам халата й. Моделите винаги получават най-хубавите неща.

— Хей, момиче! — подвиква ми тя. — Какво става?

— Нищо особено — отвръщам мрачно. — Джанет, какво да облека за… — поглеждам Лили. — … важна среща с човек, когото уважавам?

— Хм. Делова вечеря?

— Не точно. Просто не искам да бъда твърде секси.

— О, не! — възкликва Лили. — Твърде секси. Ама че го каза.

Старая се да не й обръщам внимание.

— Нещо консервативно — размишлява Джанет на глас, — но женствено, елегантно. Дълга пола, стегнат корсаж…

— Ще дойдеш ли отново с мен по магазините? — умолявам я. — Наистина имам нужда от нещо такова — мисля за работата си и Марк Суон. — И може би няколко ежедневни тоалета. За по-нататък.

— С удоволствие — казва тя. — За кога ти трябва?

— За довечера или утре вечер…

— Трудно ще намеря време преди уикенда, но ще ти изберем нещо прилично — обещава. — Нещо от „Джоузеф“. Трябва да ти покажа какъв тип облекла са подходящи за теб, Анна, за да можеш да пазаруваш сама. Когато знаеш какво да носиш, винаги ще изглеждаш стилно.

Лили се подсмихва.

— Не се подигравай — укорява я Джанет. — Какво ще кажеш за Клое Севини?

— Анна не може да изглежда като теб — възразява Лили. — Престани да пълниш главата й с глупости, Джанет. Жестоко е — добавя тя, преструвайки се, че изпитва състрадание.

Плахо поглеждам Джанет.

— Да — отвръща тя. — Но Анна може да изглежда страшно. Всеки може. Имаш достойнства, които трябва да започнеш да подчертаваш, и фигурата ти ще бъде преобразена, както косата ти.

Усмихвам й се. Защо не? Последния път направи удивителни неща с мен.

Телефонът звънва и Лили се втурва да вдигне.

— Ало. Резиденцията на Лили Вийнъс — казва в слушалката. — О, здравей, Чарлс. Как си, скъпи? О, това е чудесно. Анна? Да, тук е — неохотно ми подава слушалката. — За теб е.

Гласът й издава разочарование.

— Здравей, скъпа — казва Чарлс. — Как мина денят ти?

Отново ме обзема чувство за вина.

— Добре. Слушай, искаш ли да вечеряме заедно някъде? Трябва да ти кажа нещо.

Подбирам думите си, внимавайки Лили да не долови скрит подтекст.

— С удоволствие — отговаря той. — Какво ще кажеш за утре? Има един нов ресторант „Веспачи“. На Ню Бонд Стрийт. Страхотни препоръки.

— Идеално — съгласявам се и изпитвам облекчение, защото зная, че постъпвам правилно. Ще му причиня болка, разбира се, но след време ще ми бъде благодарен.

От друга страна, ми става тъжно и се питам дали ще бъда благодарна на себе си…



— Здравей! — Чарлс леко ме целува по бузата, отдръпва се крачка назад и ме оглежда с възхищение. — Изглеждаш зашеметяващо.

— Благодаря — постарала съм се да се облека така, че да не си личи колко потисната се чувствам. С Джанет сме направили най-сполучливия избор на консервативен тоалет за скъсването ми с него. Облечена съм с изключително елегантна рокля от бледожълта коприна с трапецовидна пола, която се спуска под коленете, кремава дантелена жилетка и обувки с цвят слонова кост. Парфюмът ми отново е „Шанел № 5“. Предполагам, че „Веспачи“ е безбожно скъп ресторант, и не искам да го разочаровам.

Ще скъсам с този мъж. Не е зле преди това да повдигна самочувствието му. Нали?

— Ти също изглеждаш страхотно.

Всъщност видът му е сравнително приличен. Не може да скрие напълно колко е кльощав, но поне има добър шивач.

Ресторантът е чудесен. Никога не бях чувала за него, но явно доста заможни хора вече са го открили. Човек би могъл да ослепее само от блясъка на скъпоценните камъни на полилея. Сервитьори в безупречни униформи дискретно се придвижват покрай масите, сякаш са призраци. Има достатъчно пространство между сепаретата, всичко е от махагон и кожа с цвят на бургундско вино, а храната е несравнима. Чарлс си поръчва пушена сьомга и суфле със сирене, а за мен салата и бифтек.

— Да пием шампанско — предлага той. — Върви с всичко.

— Нали нямаме повод за празнуване? — питам го тревожно.

— Всеки ден с теб е празник, Анна — казва той с лек поклон.

О, това е ужасно. Как да скъсам с него в такъв момент? „Моля те, не говори подобни неща“. А сервитьорите… Отнасят едни блюда, носят нови…

Нямам никакъв опит с прекратяването на връзки. Досега винаги аз съм била зарязаната. Опитвам се да си спомня как постъпваха бившите ми приятели. Първият беше Роби Колдуел в четвърти клас. Мисля, че обяснението му беше: „Ти си дебела и грозна“. После Пит Вила в колежа. Каза, че искал да види как би се чувствал в обятията на друг мъж. Кевин Федърс заяви, че и двамата трябва да се срещаме с нови хора. „Но не и един с друг“, добави той, в случай че не съм го разбрала правилно. А Брайън, последният и най-жалкият, говореше нещо за свеж стимул и позитивност. О, да, освен това външността също била от значение за него.