— О, да, съжалявам, метрото закъсня.

— Тогава ще останеш допълнително — заявява Суон. — Работя едновременно по два проекта. Държа всички да идват или навреме, или по-рано.

Опитът му да се прави на страшен шеф от света на киното ме кара да се засмея.

— Какво толкова смешно има, мамка му?

— О, нищо — казвам аз, но ми просветва, че не се шегува. — Няма да се повтори.

— Постарай се — нарежда ми строго.

Мишел седи в ъгъла, самодоволно се усмихва и се преструва, че води записки.

Сядам на свободния стол и се изчервявам. Тази сутрин се държа толкова мило с мен. Защо сега трябва да бъде такъв тиранин? Лицето ми е пламнало, сякаш съм изпила осем джина като този на Триш, но не от приятна полусексуална възбуда, както след похвалата му тази сутрин. Сега се чувствам като непослушно дете, извадено пред класа. С укор поглеждам Марк, но той остава равнодушен.

Явно не може да бъде манипулиран.

Би трябвало да му се сърдя за забележката, но всъщност изпитвам нещо странно. Изпитвам… уважение. Да, това е. Отначало не бях сигурна. Отдавна не бях срещала човек, който да събуди у мен уважение.

— Поводът, по който ви събрах тук, е да ви дам указания — поглежда Триш и Грета. — Грета, ще ти кажа какво искам да видя в Елси. Триш, ще ти обясня какво да промениш. Добре е всяка от вас да слуша какво казвам на другата, защото, ако Грета познава добре историята, това ще й помогне да изгради ролята си, а ако Триш има представа как ще режисирам главната роля, ще бъде улеснена при пренаписването на сценария. Следите ли мисълта ми?

Грета и Триш послушно кимват.

— А аз защо съм тук?

Суон ме поглежда и събира буйните си вежди, като че ли му е неприятно да го прекъсват.

— Тук си, за да слушаш.

— Имам няколко страхотни продуцентски идеи — предлагам въодушевено.

Свива рамене.

— Е, запази ги за себе си.

— Значи просто ще седя, без да казвам нищо? — леко повишавам тон.

— В общи линии си разбрала какво имам предвид — отвръща той. — Е, мога ли да продължа?

Не е отстъпчив.

— Да, разбира се — смотолевям. — Съжалявам.

Той остава загледан в мен няколко мига и горната му устна трепва. След това отново се обръща към другите две жени.

— Ще започнем с Грета. Идеите ми за Елси са…

Втренчвам поглед в жълтия си бележник, докато той описва характера на героинята и как иска да бъде изиграна ролята. Изтъква като примери други филми, с други актриси и добавя технически подробности за кадрите и осветлението. Грета кима на всеки две секунди, като механична кукла. Иска ми се да ми бе дал възможност и аз да допринеса с нещо. Разочарована, лениво нахвърлям бележки. „Ключова сцена“. „Сложна“, „себична“, „обезпокоена“, „надменна“. Достатъчно, за да не ме хванат да пиша нещо от рода на: „Обичам Джейсън Конъри“, отново и отново, както веднъж в час по френски при госпожица Уилсън.

— Да, да, разбирам — замърква Грета, когато той свършва. — Забележително. Да, мога да пресъздам всичко това, вече виждам героинята по съвсем нов начин.

Колко сладникаво. Всички ме зяпват. Да не би да съм издала звук, сякаш преглъщам слюнка? Смутено се покашлям.

— Ментов бонбон — казвам. — Заседна на гърлото ми.

— Не искам твърде много промени — обръща се Суон към Триш, след като ме гледа строго около две секунди. — Но наистина мисля, че трябва да ускориш действието във втората част, особено сцените с организаторката на сватбени тържества.

Триш кимва.

— Мислиш ли, че трябва да има повече сцени, в които Джема се кара с нея?

— Може би — отвръща Суон. — Диалогът е малко скован. Твърде много напомня за „Бащата на булката“ със Стив Мартин. Трябва да бъде различен.

Прехапвам устни. Не, това е напълно погрешно! Зрителите не биха искали да гледат повече сцени с булката Джема, а с майка й — Елси. Тя е главната героиня във филма, а не дъщеря й.

Суон продължава да обяснява на Триш какво иска. Тук върви твърде мудно, там става скучно. А Триш не престава да дава идеи. Но всичките ми се струват погрешни.

Изгарям от желание да кажа нещо. Но сценарият не е мой, нали? В края на краищата, дошла съм да се уча на продуцентски умения, а не как се твори за големия екран.

— Джема би могла да заяви, че ако цветята не бъдат в бяло и синьо, цялото тържество ще бъде съсипано — Триш свива ръце в юмруци и тропва с крак. — Съсипано!

Колебливо поглеждам към Марк. Не, за нищо на света. Една опърничава булка би била забавна, но характерът на Джема не е такъв. Джема е мила и кротка, докато Елси е майката чудовище. Ако бъдат включени шеги, неприсъщи на героя, цялата история отива по дяволите. По-добре би било, ако Елси каже…

Нахвърлям няколко остроумия. Просто си драскам и си представям, че сценарият е мой. Но се старая да седя така, че никой да не види какво пиша. Всеки си въобразява, че става за сценарист, нали?

— Страхотно — казва Суон накрая. — Нямам търпение да поговорим отново след няколко дни.

Триш и Грета стават едновременно. Актрисата прави опит да целуне Суон по бузата, но дори на пръсти, достига едва до брадичката му. Триш му подава ръка. Аз учтиво изчаквам да излязат. Питам се колко време ще ми бъде нужно, за да се прибера у дома и да се преоблека за излизане и какъв тоалет да избера. „Господи, благодаря ти, че ме запозна с Чарлс“, мисля си. Беше дълъг ден и се чувствам смазана. Дойдох тук тържествувайки, а сега изпитвам само разочарование, че не мога да сторя нищо. Дори не възникна интрига, за която да докладвам на Кити. Никакви изгледи за превишаване на бюджета или звездомански изблици от страна на Грета. Покорно приема всички забележки на Марк Суон, а това е в пълно противоречие с репутацията й.

Може би просто знае, че номерата й няма да минат пред него.

Поглеждам го крадешком. В стихията си е. Държи се непринудено и се забавлява. От цялото му тяло струи хъс. Когато им говори, често се навежда към тях и ги гледа право в очите. А аз сякаш не съм там. Вниманието му е изцяло съсредоточено върху хората, към които са отправени думите му, и енергията, която излъчва, е като електричество. Целта ни е „Майката на булката“ да бъде малко над средното ниво романтични комедии. Забавна история, подходяща за актрисата, която Кити е успяла да привлече. Но докато стоя тук, имам чувството, че Марк Суон ще я превърне в нещо повече. Дори в комедийна класика.

Иска ми се да гледаше мен така…

„О, не ставай глупава, Анна!“ Покашлям се, за да прочистя гърлото си. Двете си тръгват. Опитвам се да се опомня. Не искам Марк Суон да заподозре идиотското ми момичешко увлечение.

— Чао, Анна, доскоро — усмихва се Триш.

— Довиждане — властно казва Грета. — Удоволствие е да се работи с вас — куртоазничи с тон, подобаващ на холивудска кралица.

Суон хвърля поглед към мен, очите му заблестяват и се втурва след тях да ги прегърне за довиждане.

— До следващата ни среща, скъпи дами — казва той. — Мишел ще ви изпрати.

Хрумва ми, че трябва да бъда доволна от това, че трите красавици излизат от стаята. Писано ми е да стърча сред стройни, крехки жени, но осъзнавам, че този следобед това не ме безпокои. Досега бях така съсредоточена върху думите на Марк Суон, че напълно бях забравила. Но докато гледам как прегръща Триш и високото му, силно тяло напълно закрива изваяните й форми, реалността се връща. Не искам да оставам насаме с него. Чувствам се уязвима, изложена на показ. Точно сега ми се иска да се прибера у дома и да изляза с един дребничък и слаб човек. Макар и да не е мой тип, Чарлс поне се старае да ме кара да се чувствам добре и това го прави рядък и специален в списъка на мъжете, които съм срещала.

Впрочем, нима момиче като мен може да има претенции за определен тип? Мъжете не се надпреварват да излизат с мен. Би било лудост да търся типаж, по който си падам. Единствените ми изисквания би трябвало да бъдат мъжки пол и възраст някъде между пубертета и смъртта, нали?

— Добре — казвам припряно, имитирайки донякъде Ели Рот. — Беше много полезна и… поучителна среща. Ще докладвам на продуцентите.

Суон ме гледа втренчено. Импулсивно понечвам да погледна надолу, за да видя дали не съм облякла тениската си наопаки. По пътя хапнах шоколадче с орехи, дано устните ми не са изцапани. Трескаво ги изтривам. Но все още не откъсва очи от мен. Може би очаква да му се подмажа. Режисьорите обичат това, нали? Може би сте чували вица: „Колко режисьори са необходими, за да сменят една крушка? Един. Просто я държи, а светът се върти около него“.

— Много се радваме, че се зае с този проект — осмелявам се да заговоря. — За нас е голяма чест.

— За бога, Анна, защо трябва да се правиш на откачалка?

Примигвам.

— Моля?

Нехайно махва с ръка.

— Престани. Това, че работиш в продуцентска къща, не ти дава право да говориш като големите холивудски шефове. Или както си мислиш, че говорят те.

— Сигурна съм, че говорят точно така — промърморвам обидено.

Суон се усмихва широко.

— Е, всъщност си права за доста от тях. Но на теб не ти отива. Хареса ми, защото не си като всички други.

— Кои други?

— Нима си въобразяваш, че си единствената, дошла да ме търси? Всяка седмица при мен идват най-малко по двама-трима студенти от филмовата академия.

— Заради онова, което казах за Стивън Спилбърг ли? — питам съкрушена. Тогава мислех, че е дързък и хитър ход.

— Да — отвръща Суон. — Охранителите по целия свят проклинат деня, в който това се разчу.

— Е… какво ти хареса в мен? — любопитствам.

Свива рамене.

— Не зная. Реакцията ти, когато подхвърлих онази забележка за диетичната кола — отново се усмихва. — Знаеш ли, че отказах цигарите? Всеки път, когато понеча да запаля, си представям лицето ти и те чувам да ме предупреждаваш, че така ще хвана рак.

— Ха-ха! — тържествувам. — Вече знаеш как се чувства човек.

— Е, добре. Развали удоволствието ми от пушенето веднъж завинаги.