Усмихвам се. Поставя срок, което означава, че говори сериозно. Наистина ще ме повиши.

— Когато се издигнеш — продължава, сякаш прочела мислите ми, — няма да бъде формално повишение като на Шарън. Ще имаш свой офис и асистенти и ще обявим това в специализираните издания.

Фантастично! Иде ми да заподскачам от радост.

— Само недей да таиш злоба срещу мен — казва Кити. — Трябва да бъдеш на наша страна, а не на страната на Марк.

— Зная — уверявам я. — Благодаря, Кити, няма да съжаляваш.

През останалата част от деня сякаш летя. Преглеждам новите сценарии (всички до един са ужасни) и нахвърлям няколко стандартни бележки. Но през повечето време гледам часовника, очаквайки да стане четири и трийсет, за да изляза от офиса и да тръгна към Парк Стрийт. Нямам търпение. Ще мога да благодаря на Марк, че ми даде шанс да участвам в истинско предснимачно обсъждане. И да се докажа пред Кити. Зная интереса си и ще им давам толкова подробни записки, че и двамата с Рот ще имат чувството, че са присъствали лично.

Сякаш съм спечелила от лотарията! Удава ми се възможност да впечатля всички. Шефовете си, Марк Суон, Триш и Грета. Впускам се във фантазии за кариерата си. След пет-шест години бих могла да стана голям холивудски магнат. И да бъда богата колкото Ели Рот!

Всички в офиса ме зяпат. Шарън и Джон стоят до кухнята толкова близо един до друг, че челата им се докосват, и си шушукат. Майк Уотсън ме гледа навъсено през стъклените стени на своя офис, но когато го хващам, извръща глава. Сякаш прочитам мислите им: „Не и Анна“. Но истината е, че щастието се усмихна именно на мен.

Дължа благодарност за това на Марк Суон!

Шарън се приближава. Бързо спирам да играя на минички, за да не ме издаде в „Личен състав“.

— Здравей! — усмихва ми се приятелски.

— Здравей — отвръщам подозрително.

— Искаш ли кафе? — пита любезно. — Или билков чай?

— Не, благодаря — чай, в който се е изплюла?

— Мога да отскоча до „Старбъкс“ и да ти донеса капучино или топъл шоколад, ако желаеш — явно е намислила нещо.

— Какво искаш, Шарън?

— Не бъди такава — упреква ме. — Какво те кара да мислиш, че искам нещо? Просто сме приятелки, нали?

По-рано поне се държахме учтиво една с друга, но откакто получи повишение, явно си е втълпила, че мисията в живота й е да ме тормози безмилостно. Не казвам нищо.

— Страхотен заговор сте спретнали с Марк Суон — подхвърля ласкателски. — Всички в офиса говорят за това.

— Просто се сблъсках с него.

— Изглежда истински те харесва.

— Много е мил — признавам.

— Чух какво е казал Ели Рот. „Тук има нещо подозрително“ — цитира Шарън, снишавайки гласа си до заговорнически шепот. — Не си спала с него, разбира се.

— Не съм.

— Марк Суон не би легнал с теб. Очевидно.

— Очевидно — въздъхвам. Мечтая за милион лири, които да похарча за пластични операции на цялото си лице и тяло, но дори тогава…

— Впрочем ти вече си заета — добавя подигравателно. — Ходиш с добродушния дребосък, който ти изпрати цветя.

Разбира се, че не съм заета. Просто излизам с него.

— Не е дребосък — защитавам го.

— Е — припряно казва Шарън, — сигурна съм, че има и по-ниски мъже, а и размерът няма значение, нали?

Замислям се за проклетия си висок ръст и си представям как стърча над Чарлс.

— Точно така, няма значение.

— И двамата притежавате вътрешна красота — успокоява ме тя. — Впрочем… колко добре познаваш Марк?

— Съвсем бегло.

— Има ли си приятелка? — пита уж нехайно.

Аха. Трябваше да се досетя.

— Нямам представа — отговарям. Но предполагам, че има. Впечатляващо красивите милионери рядко остават самотни, нали?

— Не е впечатляващо красив — изрича Шарън смаяна. — Прилича на огромна горила. Би било голям късмет да си намери приятелка. Видях го, когато влезе. Разбира се, външният вид не ме интересува. Просто се възхищавам на таланта му.

— Сигурна съм, че ще бъде поласкан да го научи.

— Ще се опиташ ли да разбереш нещо повече за него? — мрънка Шарън с умоляващ тон.

— Ще го попитам — отвръщам й с неохота.

— Благодаря — тя засиява. — Ти си истинска приятелка, Анна.

— Марк Суон? — пита Клер, която досега е слушала внимателно. — Защо да си правиш труда да го преследваш, когато Ели Рот работи в тази сграда?

Въздъхва замечтано.

Шарън оглежда новия й, секси имидж с презрение. Явно няма високо мнение за жените, които боядисват косите си сами и носят къси кожени поли.

— Ели Рот няма да ти върже — троснато заявява тя.

— Откъде знаеш? — пита Клер и настръхва.

Шарън уверено мята къдрици.

— Два пъти му занесох кафе, когато дойде при Майк.

— Е, и? Аз също — споделя Клер.

— Не ме покани да излезем — уточнява Шарън. — Значи или е гей, или си има приятелка.

Клер изсумтява.

— Не е поканил и теб — изтъква новоповишената.

— Това не означава, че няма да го направи. Може би чака удобен момент — сопва се секретарката. Гневно се взират една в друга, а аз се подсмихвам. Хубавици! Чудя се какво ли е да си вадиш заключение, че нещо не е наред с мъжа, който не проявява интерес към теб. Бих се радвала да притежавам такава самоувереност. Поне веднъж. Поне за пет минути.

— Теб никога няма да те покани — злобно подхвърля Шарън. — Все едно да покани Анна.

Разсмива се. Приповдигнатото ми настроение започва да се изпарява. Опитвам се да мисля за Марк Суон и за новата си впечатляваща кариера, но не мога. Една злобна реплика и отново съм дългучката Анна, грубовато момиче с голям нос.

В мен нахлува вълна от тъга. За свой ужас осъзнавам, че в очите ми напират сълзи. Може и да съм станала звездата на деня с шанса си за бъдещ успех, но като жена все още съм посмешището на офиса. Зная, че нито Ели Рот, нито Марк Суон биха излезли с мен, но какво смешно има в това, по дяволите?

— Извинявай — казва Шарън, когато вижда изражението ми. — Не исках да прозвучи така, разбира се.

— Нещо влезе в окото ми — изтърсвам най-тривиалното обяснение. Телефонът ми звънва и веднага го грабвам. — „Уининг Пръдакшънс“, с нас всеки печели — машинално казвам, преглъщайки огромната буца в гърлото си.

— Анна? — Чарлс е.

— О, здравей!

— Как, е най-красивото момиче в Лондон? — пита учтиво.

Усмихвам се въпреки сълзите, които вече се стичат по бузите ми. Изтривам ги, но Шарън ги е видяла. Чарлс винаги успява да каже това, което имам най-голяма нужда да чуя. Усещам прилив на топлота и благодарност.

— Откъде да зная, не познавам Кейт Мос — шегувам се.

— Онова кльощаво създание? — пренебрежително пита той. — Прилича на стик за голф на диета.

Това наистина ме разсмива.

— Е, тогава тръгвам — казва Шарън с облекчение. — Но после ще ми кажеш за какво сте си говорили, нали?

Кимвам и отново насочвам вниманието си към телефона.

— Ще излезем ли тази вечер? — пита Чарлс с надежда.

Нямах подобни планове, но защо не?

— Разбира се — отвръщам. — С удоволствие. Имам делова среща след работа. Какво ще кажеш за седем и половина?

— Чудесно, ще те взема.

— Не, недей — на път съм да изпадна в паника. Не искам да го запознавам с Лили, преди да се наложи. Дори с Джанет, която е доста по-добра. Няма да се сдържи и ще започне да го разпитва за сестра му и аристократичната и титла. — Аз ще дойда при теб. Какъв е адресът ти?

— Итън Скуеър четирийсет и осем, апартамент дванайсет.

О, да, разбира се. Итън Скуеър.

— Добре. Ще се видим там в седем и половина.

— Страхотно. Нямам търпение — казва той.

Престанала съм да плача.

— Аз също — отвръщам.



Сградата на Парк Стрийт четирийсет и седем е хотел. Много дискретен, прилича на частна къща, на крачка от метростанцията до Мраморната арка е и на хвърлей разстояние от Хайд Парк. Идвала съм много пъти, главно за да изпълнявам поръчки на Кити да донеса нещо на някоя филмова звезда. Оставям малки кошнички с подаръци на рецепцията и изчаквам да видя дали има отговор, също като иконом от деветнайсети век. Не може да се каже, че съм се докоснала до блясък на славата, освен когато видях на живо Хю Грант махмурлия. В действителност изглежда много по-атлетичен, дори с премрежен поглед.

За първи път ще вляза по-навътре от фоайето.

— Марк Суон? — плахо питам.

— Името ви, ако обичате, госпожо.

— Анна Браун — казвам.

Администраторът проверява в някакъв списък.

— Бихте ли почакали тук, госпожо?

Вдига слушалката на телефона и дискретно казва нещо.

— Ще дойдат да ви посрещнат — обръща се към мен.

Неспокойно изчаквам, но след минута на стълбите се появява ексцентрична млада красавица. Разбира се. Точно такова момиче би взел Марк Суон за своя асистентка. Има най-прелестните червени коси, които могат да се купят с пари, стряскащо изрязани дънки, безопасна игла на носа и никакъв задник или гърди. Завършила е киноакадемия. Може би е била отличничката на класа, а сега работи за великия гений.

— Ти ли си Анна? — пита ме.

— Виновна по отправеното обвинение.

Момичето не се усмихва.

— Казвам се Мишел Рос, асистентката на Марк. Отсега нататък, ако искаш да разговаряш с него, обаждай се на мен. Ясно ли е?

— Добре.

— Радвам се, че се запознахме — енергично разтърсва ръката ми. — Ела с мен.

Суон е наел апартамент на четвъртия етаж. Когато стигам, Триш и Грета вече седят на дивана, с чаши пред себе си. Грета пие минерална вода, а Триш голям джин с тоник. Трябва да си поговоря с нея за пиенето на алкохол пред звезди, които доскоро са били подложени на рехабилитация.

Марк Суон надига бутилка „Хайнекен“. Трябва да разменя няколко думи и с него. В някое друго измерение, където ще имам смелост да го критикувам.

— Здравейте!

Той хвърля поглед към часовника си.

— Закъсняваш.

Виновно поглеждам своя. Показва и пет.