— Ти си шефът, Марк — прошепва тя.

Ели Рот и Кити изглеждат впечатлени. И с право.

Триш отново се усмихва.

— Същото се отнася и за теб, скъпа — предупреждава я Суон. — Няма да искам много промени, но без мрънкане по повод онези, за които настоявам. Ще изслушам мнението ти, но аз ще имам последната дума. Ако не ти харесва, ще наемем друг сценарист. Честно е, нали?

— Не особено — отвръща Триш с усмивка. — Но предполагам, че нямам голям избор, а?

— Никакъв — шеговито отговаря Суон. — А вие — обръща се към Ели и Кити. — Бюджетът е нисък. Всичко е наред, няма да искам хонорар. Ще работя за удоволствие.

— Възхищавам се на хъса ти за работа — учтиво отбелязва Ели Рот, съвсем на място.

— Но уловката е, че всичко ще става с моето одобрение, и може би няма да приемам много предложения от „Уининг“.

— Вече сме „Ред Крест“ — изтъква Рот.

— Както и да се наричате.

— Но, Марк — продумва Кити с треперещ глас, — нали ще присъстваме на съвещанията? Продуцентите трябва да следят развоя.

— Досега свърши отлична работа, Кити — спокойно казва Суон. — Вече намери сценария, звездата и режисьора, без големи претенции. Останалото можеш да оставиш на мен. Нямам нищо против да присъстваш на съвещания от време на време. Но не твърде често.

— Съжалявам, но трябва да се намеся — обажда се Ели Рот малко тревожно.

Не мога да повярвам, че трансформацията, която наблюдавам, е истина. Рот, с идеално скроените костюми, калифорнийския загар и златния ролекс с диаманти, когото смятах за въплъщение на властта. Дори Кити пълзеше пред него. Излъчваше самоувереност. Човекът с безупречна външност, подобаваща на една от най-богатите и влиятелни личности в Холивуд. И този широкоплещест, скромно облечен мъж изведнъж го накара да затрепери.

Ели Рот има силно тяло, навярно плаща на личния си треньор по сто долара на час, но Марк Суон би го победил при ръкопашен бой без усилие.

— Трябва да има наш представител при всеки етап от заснемането на филма — настоява Рот. — Държа да зная как върви.

Суон си дава вид, че размишлява.

— Е — склонява накрая, — можеш да изпратиш Анна.

Примигвам.

— Анна! — избухва Кити. — Но тя е само асистент!

— Анна ме намери — спокойно казва той. — И ми харесва.

— Идеята беше моя — припряно заявява Кити.

— Не — възразява Суон. — Сериозен изпълнителен продуцент като теб би се свързал с мен чрез импресариото ми. Опитите за достигане до снимачната площадка са лудост, присъща само на младите. Дързък ход — обръща се към мен. — Ако присъстваш на обсъжданията, би могла да научиш нещо за филмите в реалния свят. Така ще стане по-добър продуцент — казва той на Кити.

— Анна не е продуцент, а само асистент по подбор на сценарии — злобно просъсква тя. — Мислим, че все още е рано за голяма крачка напред. Самата тя не бърза, нали, Анна?

Разбира се, че бързам! Но срещам погледа й, който ме предупреждава, че нямам право на възражение.

— Не — промълвявам със свито сърце.

— Имам необходимия опит. Мога да участвам — убеждава го Кити с кокетна усмивка. — Ще ти докладвам всеки ден, Ели — добавя почтително.

— Искам Анна — не отстъпва Суон.

— По-добре Кити, господин Суон — отново долавям ярост в очите на шефа си. — Спечелила е Оскар — продължавам глуповато. — Наистина е изключително добър продуцент. Аз не разбирам нищо.

— Ще разбираш, когато приключим с работата по този проект — уверява ме Суон. Отново поглежда Кити и Ели и свива рамене. — Готов съм да режисирам филма без пари. Ще бъде забавно. Анна ми харесва, така че присъствието й като ваш представител ще бъде приятно за мен. Ако това ви смущава, можем да си спестим много неприятности, като се разкарам и ви оставя да потърсите друг режисьор.

— Не, не, Марк, съгласни сме — отвръща Рот и хвърля предупредителен поглед към Кити, която отново е зяпнала. — Добре.

— Чудесно — приключва Суон. — Елате и трите в хотела ми в пет. На Парк Стрийт 47.

Триш и Грета отговарят, че ще бъдат там, аз само кимвам. Не дръзвам дори да вдигна очи. Не съм усещала такава тръпка, откакто на шестнадесет гледах концерт на „Бийсти Бойс“ от първия ред и въздишах по Ад Рок. Зная, че Кити ще обвини мен. Сигурно и Ели Рот. Но не мога да сторя нищо. Марк Суон иска аз да представлявам компанията и само това е от значение.

Той се изправя и всички скачат на крака. Обикаля стаята и подава ръка първо на Грета. Накрая стига до мен.

— Радвам се, че отново се видяхме — хваща ръката ми в огромната си длан.

— Ще се видим следобед, господин Суон — казвам делово.

— Разбрахме се да ме наричаш Марк — напомня ми. Леко стиска ръката ми. — Ще бъде забавно — обещава ми. И излиза.



Седя на дивана в офиса на Ели Рот и нервно кърша ръце в скута си. Чувствам се виновна, макар и да няма за какво. Аз съм от хората, които стават неспокойни винаги, когато видят полицай, или преминават през коридора „Нищо за деклариране“ на митницата.

Кити и Рот не изглеждат никак доволни от обяснението ми. Трябваше да се очаква, но ме гледат така заплашително, сякаш съм военнопленник от база „Гуантанамо“.

— Как ти хрумна тази идея? — злобно пита Кити.

— Не зная — отговарям плахо. — Просто се сетих за него.

— И случайно се сблъскахте в магазина — добавя Рот. Приветливо се усмихва, но позата му издава недоверие. — Кажи ми отново, какво правеше там?

— Просто влязох, за да си купя нещо сладко.

— Правдоподобно — ехидно отбелязва Кити.

— И се е съгласил да прочете сценария.

— Да — потвърждавам. — Честна дума, беше просто случайност.

— Сигурна ли си, че не си имала други контакти с него? — пита Рот, повдигайки вежди, които — едва сега забелязвам, са оскубани и изписани. Като на момиче. Повече ми харесват буйните вежди на Марк.

— За какво намеквате?

— Дали не си била… в интимни отношения с него.

„Интимни отношения“. Не, освен ако броите това, че хвана списанието, което изпуснах. О, почакайте, под „интимни отношения“ американците имат предвид „сексуални“.

— Аз? С Марк Суон?

Толкова съм нервна, че не сдържам смеха си. Тази мисъл е лудост. Искам да кажа, Марк Суон би могъл да има всяка жена.

Кити става малко по-спокойна.

— Само в най-смелите й фантазии — казва подлата кучка. — Едва ли Марк Суон би поддържал връзка с Анна, Ели.

— Изглежда, много те харесва — продължава Ели, сякаш това е неразгадаема мистерия, която е в противоречие със здравия му разум.

— Знаете какви са режисьорите — казвам плахо.

Рот рязко кимва.

— Творческите личности са големи ексцентрици — съгласява се той. Приемам това като послание с холивудски код, което означава: „Разбира се, всичките са откачалници“. Научила съм основното правило в киноиндустрията, според което човек не бива да говори нищо лошо за когото и да било, защото един ден обектът на злословието може да му бъде полезен. Ели Рот би намерил добра дума дори за филм като „Трудна свалка“, ако някой поиска мнението му.

— Помни само едно, Анна — строго продължава той. — Това е мой проект. И на Кити — добавя, когато среща погледа й. — Ти не си продуцент. Ще бъдеш изпратена като наш представител по молба на режисьора, за да докладваш на продуцентския екип как върви предснимачната подготовка.

— Разбирам — отвръщам кротко.

— И трябва да бъдеш наясно на кого дължиш лоялност — казва Рот. Предупреждава ме. — Работиш за „Ред Крест Пръдакшънс“, а не за Марк Суон. Ще водиш записки за всичко, което видиш и чуеш, и ще ни го съобщаваш. Особено ако възникнат проблеми.

— Особено проблеми със самия Марк — добавя Кити с огорчение.

— Разбира се — обещавам.

— Ти ще бъдеш очите и ушите ми — заключава Рот. — Поемаш тази отговорност, въпреки че си само асистент. Очаквам да оправдаеш доверието ми. Настоявам да научавам всичко, дори неща, които актьорите и екипът не биха искали да узная.

— Ще ви съобщавам всяка подробност — обещавам. — Надявам се да получа повишение — добавям плахо и Кити смръщва вежди.

— Нека видим как ще се справиш с това — казва Рот. — Бъдещето ти зависи от тази задача, Анна.

— Благодаря, господин Рот — искрена съм. — Няма да ви разочаровам.

— Това е всичко — казва той. Изражението му добавя: „В противен случай лошо ти се пише“.

Ставам, грабвам чантата си и слизам долу.

Когато влизам в офиса, Джон е струпал върху бюрото ми огромна купчина сценарии.

— Какво е това?

— Домашното за уикенда — отговаря злорадо.

— Но…

Вратите на асансьора изсъскват и излиза Кити.

— Никакво „но“ — казва Джон.

— Естествено, ще изпълняваш и обичайните си задължения, Анна — заявява тя. — Искам да разбереш, че този каприз на Марк не променя нищо… освен че той излага продукцията ни на риск, като се доверява на човек без опит.

Поглеждам купчината папки.

— Добре — отвръщам. — Кити, може ли да поговорим за малко насаме?

— Каквото имаш да ми казваш, можеш да го кажеш пред Джон — сопва се тя.

— Моля те — мънкам жално.

Кити отстъпва.

— Тридесет секунди.

Посочва към офиса си. Влизаме и затварям вратата, докато тя намества костеливото си тяло зад бюрото. Заставам срещу нея като ученичка, повикана при директорката.

— Виж — започвам, — уверявам те, че не съм планирала това. Нямам нищо общо… нямах представа, че ще поиска аз да представлявам компанията.

— Хм — промърморва Кити.

— Можеш да разчиташ на мен — продължавам припряно. — Искам това повишение, а зная, че няма да го получа от Марк Суон. Ще бъда дясната ти ръка. Ще ти докладвам за всичко.

Кити ме поглежда и леко отпуска рамене.

— Знаеш, че можеш да ми имаш доверие, Анна — казва тя. — Увеличих заплатата ти.

— Да, много съм ти благодарна.

— Е, наистина казах, че вероятно ще получиш повишение, но в подходящ момент, така че очаквам да свършиш добра работа за нас при Марк… — махва с ръка. — Може би когато приключи предснимачният етап…