— Грета! — Рот приветливо й се усмихва. Прекосява стаята със скоростта на светлината, подава й ръка и я повежда към дивана. Кити се намръщва. — Искрено се радвам да те видя. За нас е голяма чест.

Целува й ръка.

— Бих пийнала кафе — пожелава достолепната дама малко надменно.

— Разбира се — Рот щраква с пръсти. — Донесете на госпожа Гордън едно кафе.

Никой не помръдва.

— Какво чакаш, Анна? — подканва ме Кити. — Чу Ели.

Тъкмо ставам на крака, за да вляза в ролята си на слугиня, когато вратата отново се отваря и влиза Марк Суон.

— Извинявайте за закъснението — казва той.

— Пристигате тъкмо навреме — уверява го Кити с топлота, втурва се към него, протегнала напред ръката си с нокти като на орел, украсена с бляскав диамант. — Аз съм Кити Симпсън. „Майката на булката“ е моето бебче — добавя с чаровна усмивка. — Това е Триш Евънс, авторката на великолепния сценарий. Разбира се, ще направим няколко мънички промени. А това е Грета Гордън, която — сигурна съм, познавате…

— Не сме се запознавали — отвръща Суон и кимва на актрисата. — Но винаги съм ви се възхищавал.

Господи, огромен е. Със сигурност е над метър и деветдесет. И има толкова широки рамене. Чертите му не са съвършени като на Ели Рот, но са въздействащи. Ъгловата челюст, тъмни очи и гъсти вежди. Забелязвам, че всички жени в помещението, без изключение, сме изправили гърбове след влизането му и го гледаме със страхопочитание.

— А вашият сценарий наистина е фантастичен — обръща се Суон към Триш.

— Радвам се да се запознаем, Марк — казва Рот и му подава ръка. Личи си, че не му е приятно Суон да го гледа отвисоко, но се примирява. — Обожавам всичките ви филми. Гласувах за вас в Академията.

— Много благодаря — казва режисьорът.

Поглежда крадешком към мен и ми намига.

Навеждам глава и се опитвам да скрия усмивката си. Той ми намигна! Марк Суон ми намигна!

Кити забелязва, разбира се. Нищо не й убягва.

— Вече сте се запознали с Анна, която работи за мен, а това е колегата й Джон — Кити отново се усмихва. — Анна тъкмо щеше да отиде за кафе, искате ли и вие?

Изчервявам се. Представят ме като слугиня, каквато съм всъщност. Струва ми се нечестно. Какво ще кажете за следния вариант: „Това е Анна, която откри сценария“? Но, разбира се, не можем да разкрием истината. Трябва да бъде лансиран от по-влиятелен продуцент, както ме увери Кити.

— Е, тъй като прочетох сценария и реших да режисирам филма само благодарение на Анна — непринудено изтъква Суон, — мисля, че тя заслужава някой да й донесе кафе.

Не мога да повярвам, че го каза! О! Обичам го.

— Няма проблем — прошепвам с пламнали страни.

Ели и Кити се надпреварват да изразяват съгласие.

— Ха-ха, разбира се — казва Кити. — Донеси на всички ни кафе, Джон.

— Веднага — угоднически отвръща той. — Как го предпочитате, господин Суон? Аз съм ваш голям почитател. За мен ще бъде удоволствие да ви донеса кафе.

— Без захар — отговаря Суон.

Отново ме поглежда, сякаш едва се сдържа да не завърти очи.

Забивам поглед в бележника си. Полудявам ли, или Марк Суон наистина се опитва да флиртува с мен? Виждам, че Ели и Кити са забелязали и вибрациите, които долавям, не са одобрителни.

— Е, добрата новина е, че тази сутрин обсъдих проекта с „Парамаунт“ — припряно заговаря Рот и привлича вниманието на Суон. — Съгласни са да го поемат.

— Много мило от тяхна страна — казва Суон със сарказъм.

Той е най-нашумелият режисьор в британската киноиндустрия и го знае. Разбира се, всяка студия би се възползвала от шанса да представи поредния му филм.

— Реших, че би било полезно да повикам двама ви с Грета, за да запознаем сценаристката с вижданията си — казва Рот. — Да й обясним какво желаем да промени.

— Имаш ли бележник? — попита я Кити. — Заповядай, ако нямаш. Добре е да водиш подробни бележки.

— Ролята на Елси трябва да бъде малко по-положителна — казва Грета. — Да буди повече симпатии в първите две части.

— Сценарият е твърде дълъг. Ще се наложи да съкратиш десет страници. И запомнящите се реплики да бъдат на равни интервали — казва Рот. — На всеки десет минути смях, това е формулата. Десет страници, ключова реплика. Десет страници, ключова реплика — повтаря той, сякаш не забелязва ужасеното изражение на Триш. — Ще добиеш представа за ритъма.

— Елси трябва да бъде по-добра. И много по-привлекателна — обажда се Грета. — Нещо като модел за подражание за по-възрастните жени. Преуспяла. Филантропка. И с впечатляваща кариера. Какво ще кажете за съдия? Зная, че изглеждам добре в черно — замислено казва тя.

— Кафето — напевно съобщава Джон и внася поднос с чаши, чинийки и малки канички с мляко. Всички са от един сервиз, за разлика от пластмасовите лъжички и големите очукани чаши, от които пием долу, с надписи като: „Ако искам мнението ви, ще ви дам думата“, или „Старите играчи на борсата не умират, само замразяват активите си“. — Пийте, докато е горещо — продължава да пее той, завърта китката си, за да налее млякото с пяна, и слага от онези бъркалки за коктейли с вградени кристалчета захар. Днес е необичайно сръчен.

— За тези промени… не зная — колебливо заговаря Триш. — Анна каза, че сценарият й харесва такъв, какъвто е.

— Каквото и да мисли Анна, винаги се налага сценаристите да правят промени — настоява Рот.

— Да, но толкова съществени за Елси? Тя е цялостен образ. Ще го съсипя.

— Ще направиш промените, Триш — отсича Кити с усмивка на крокодил. — Задачата ти е да прилагаш нашите възгледи.

— Аз ще играя ролята. Мисля, че зная кое е най-добро за Елси — царствено заявява Грета.

— Но Анна каза…

— Анна не е човекът, който взема решенията тук. Аз ги вземам — изтъква Кити със заплашителна нотка, която Триш не долавя. Ели Рот прочиства гърлото си. — И Ели, разбира се.

— Всъщност — намесва се Марк Суон — ги вземам аз.

Кити, Ели и Грета извръщат глави към него.

— О, разбира се — прочувствено се съгласява Кити, — когато започне заснемането.

— Не, по време на целия процес. От предварителната работа до последните подробности — Суон свива рамене. — Не работя по друг начин. Всички промени в сценария трябва да бъдат одобрени от мен, както и актьорският състав, снимачният екип, всичко. Аз съм шефът на продукциите си. На филма се изписва моето име. Когато се появи надписът „Филм на Марк Суон“, държа това да бъде истина. Аз поемам вината в случай на провал или обирам лаврите, ако филмът има успех. Това означава или пълен контрол, или се отказвам. Ако не сте съгласни, радвам се, че се запознахме, но си тръгвам.

Грета нервно поклаща глава. Явно не желае да загуби симпатиите на човека, който може с един замах да съживи кариерата й.

— Не възразявам — казва припряно. — Вие сте маестрото!

— Точно така — веднага се съгласява Кити. — Както кажеш, Марк.

Споглеждат се с Рот, който сковано кимва и се усмихва насила.

— Няма проблем, няма проблем — разперва ръцете си с оформен маникюр. — Триш, ще се изразя по друг начин. Твоята работа е да прилагаш възгледите на Марк.

Не зная накъде да погледна. Атмосферата е напрегната като във Флорида по време на избори. Негодуванието зад фалшивите усмивки на Кити и Ели е почти осезаемо. От Грета Гордън лъха страх, а Триш изглежда озадачена и ядосана.

Единственият, който остава напълно спокоен, е Суон.

— Приех проекта само защото ми харесаха възгледите на Триш — казва той. — Макар и да не разбирам какво кара всички ни да говорим за възгледи. Става дума просто за един филм.

Триш не може да сдържи смеха си и виждам как Кити и Рот потръпват.

— Мамка му — провиква се тя, — приятел, ти си почти нормален!

Суон се засмива.

— Е, честито.

— Мислех те за самовглъбен гений — добавя Триш. — Но Анна каза, че не си такъв. Че изобщо не си самовглъбен.

Суон насочва вниманието си към мен и ми се иска да се свра под масата. Едър е като скала. И е истинска легенда.

— Така ли? — пита той. — Е, не съм и гений, Бъд Фокс.

Не смея да го погледна.

— „Уолстрийт“ — изведнъж казва Кити. — Страхотен филм! Толкова интересни въз… ааа… сцени.

— Първите две трети са върхът — отбелязва Суон. — Коя е любимата ти сцена?

Кити започва да се изчервява.

— Аз…

Безпомощно се озърта. Не е гледала филма. Запитвам се откога не е гледала филм, който не е наша продукция.

— Каза ми, че обичаш онази, в която Бъд Фокс влиза в офиса на Гордън Геко — притичвам й се на помощ.

— Да! — възкликва тя. — Обожавам я! Толкова е смешна! Забележително чувство за хумор.

— Смешна? — пита Суон. Очевидно му е забавно.

Незабелязано поклащам глава към Кити.

— Толкова… драматична, че ме разсмя — отчаяно казва.

— Кити намира тънката сатира за много остроумна — обяснявам.

— Именно — потвърждава тя.

— Разбирам — отвръща Суон. Питам се дали отново ще ми намигне. За щастие този път се сдържа. — Както и да е, искам главната роля, на Елси, да остане както е в сценария. Изненадан съм, че настояваш за промени — обръща се към Грета. — Щом искаш да се завърнеш на екрана, не бива да се придържаш към познатия си идеализиран образ. Елси е алчна, стисната, жалка… Но с такива роли се печелят Оскари.

— Наистина ли мислиш, че аз… — плахо пита Грета.

— Само ако положиш много усилия и приемаш режисьорски забележки — прямо отговаря Суон. — Имаш лоша репутация, Грета. Аз съм шефът на снимачната площадка и не обичам примадони. Няма да получиш специална гримьорна и никой няма да избира само червени бонбони „Ем енд Ем“ за теб. Разбрано? Ще съставим писмен договор и ако изпаднеш в истерия или се опиташ да възпрепятстваш заснемането, ще заведа дело.

Грета изглежда поразена, но бързо се опомня. Представям си как в съзнанието й се завърта малка въртележка и хамстерчето в нея затананиква: „Оскар, Оскар, Оскар“.