Луиз Бегшоу - Родена в понеделник

На следващата сутрин се чувствам леко отпаднала. Не е точно махмурлук, но не съм и нетърпелива да скоча от леглото и да приветствам новия ден. Измъчвана от жажда, залитайки стигам до банята и пийвам малко вода с шепа от чешмата. После влизам под душа.

Докато водните струи ме обливат и отмиват шампоана, вчерашните събития изплуват в съзнанието ми. Най-хубавият ден в живота ми! Разговорът с Марк Суон. А после думите на Джанет.

Излизам, увита в огромната хавлия, която си купих, за да не започвам деня разстроена, след като съм видяла някоя невзрачна подробност от анатомията си в огледалото, но изведнъж ми хрумва да сторя нещо друго.

Оглеждам критично тялото си.

Странно е, след като години наред не съм заставала пред огледалото, освен за да проверя дали по зъбите ми няма червило. Изработила съм си сложни и изпитани методи да избягвам гледката. А ето ме сега, лице в лице с истината.

А тя е доста тъжна.

Това съм аз. Дебела ли съм? Относително е. Не е нужно укрепване на пода, за да не счупя дъските, или кран, за да ме пренася от стая в стая, но този корем…

Поглеждам едрото си тяло и пълните, мощни ръце. Краката ми не се виждат от тук, но не мога да скрия носа си, както и косата, сега влажна и залепнала за главата ми, плачеща за разресване. Кожата ми е бледа, но не като порцелан, а сякаш не е видяла слънце.

Казано накратко, не съм никак привлекателна. Имам и някои добри страни. Задникът ми не е голям, а краката ми са прави и атлетични. Не намирам и ръцете си за толкова грозни. Развила съм мускули от носенето на тежки папки със сценарии всеки ден.

Част от мен повтаря това, което си казвам всеки ден — че щом никога няма да бъдеш красива, каквото и да правиш, най-добре е да ядеш каквото искаш и да се обличаш така, че да бъдеш незабележима. Но тази сутрин се обажда другата част, която иска нещата да бъдат малко по-различни. Вече ще имам повече пари. Заслужих повишение. Кити вярва в мен.

Бих искала да следвам примера на Ели Рот. Мечтая да стана като него, но в женски вариант. Бих се обзаложила, че не се тъпче с млечен шоколад и чипс със сол и оцет по цял ден. Може би се храни със соево сирене и пие сок от житни кълнове.

„О, това са глупости — обажда се едно гласче. — Не. Няма да ядеш соево сирене!“

Разбира се, че няма. Но може би… поне ще пробвам. Започвам да се чувствам виновна пред себе си, защото наистина се самозаблуждавам, че е възможна промяна. Но просто на шега ще понамаля вредната храна.

— Много е вълнуващо — споделя Триш, когато пристигам, за да я взема. Сплела е дългите си руси коси на лъскава плитка и е избрала сребриста риза, черна плисирана пола, обувки с висок ток и мрежест чорапогащник. Прилича на неустоима сладурана от шести клас. Представям си изражението на Кити, когато я види. Или на Марк Суон. Застанала до нея, ще изглеждам женствена колкото Ленъкс Луис10.

Но тя наистина е в еуфория. Създава впечатлението за лъчезарно дете, подскачащо по пътя към Евродисни, което би събудило симпатия у всеки.

— Не мога да повярвам — казва. — Ти си истински гений.

— Все още не е напълно сигурно — предупреждавам я.

— Но ще бъде — уверява ме тя. — Щом Грета Гордън и Марк Суон са се навили. Гледа ли „Заподозрени“?

— Да.

— Страхотен филм, мамка му. Що за човек е той? — изважда цигара и запалва клечка. — Искаш ли една?

— Не, благодаря.

— Страхотно средство за потискане на апетита — любезно казва тя. — Наистина ли е самовглъбен гений?

Усмихвам се.

— За самовглъбен — не зная, но безспорно е гений.

— Тази Кити ми се обади — споменава Триш. — Вчера намина да се види с мен.

Примигвам.

— Какво?

— Да, следобед. Свястна жена — неуверено казва тя.

Боря се със себе си. Отишла е при Триш, докато аз бях в Хампстед Хийт.

— Може да се каже — съгласявам се най-накрая. Какво ли е целяла? Отишла е без мен… Нали искаше да се срещне със сценаристката, а аз не бях в офиса… Може би е щяла да ми каже, но покрай обаждането на Суон е забравила.

„Нали увеличи заплатата ти? — напомням си. — Излишно е да ставаш параноичка“.

— Каза ми, че е привлякла Грета да изиграе ролята и че ще продуцира филма — споделя Триш и ме поглежда с крайчеца на очите изпод тъмните си мигли. — Твърди, че тя е човекът, на когото мога да имам доверие.

— Е, значи е така — уверявам я лоялно.

— Не спомена за теб — изтъква Триш.

— Не е нужно. Увеличи заплатата ми — чувствам се задължена да го кажа. — Позволява ми и аз да работя по проекта. Актьорски състав, режисьори, всичко.

— Няма да издребняваме — Триш разтърсва крехките си рамене. — Стига ти да си доволна.

— Напълно — отговарям. — Кити представи сценария пред Ели Рот и привлече Грета.

Изчервявам се и се питам защо говоря, сякаш се опитвам да убедя себе си. Спирам такси.

— Скачай в колата — казвам. — Предстои ни важна среща.

— Ммм — весело мърка Триш, докато се настанява на изтърканата кожена седалка. — Самовглъбените гении Марк Суон и Триш Евънс. Мислиш ли, че би ме харесал?

Поглеждам я и си представям малкото й крехко тяло до едрата фигура на Марк Суон, като балерина до Арнолд Шварценегер (какъвто беше, когато се снима в „Зов за завръщане“).

— О, да — отвръщам с леко огорчение. И кой би ме упрекнал? — Не се и съмнявам.

Явно ще бъде съдбоносна среща. Кити се цупи, защото няма да се състои в нейния офис. Ели Рот е наредил всички да отидем на четвъртия етаж. Все пак е твърдо решена тя да командва парада.

— Триш, скъпа — бърза да я приветства Кити, когато пристигам, следвана от сценаристката. — Изглеждаш фантастично, просто зашеметяващо. Ели много ще те хареса.

Днес самата тя е особено издокарана, с жълт вълнен костюм, перли колкото орехи, пръстена с диамант, лимоновожълти обувки с много високи токчета, тънки като игли, и мека бяла чанта „Шанел“, окачена на рамото й. Прилича на разцъфнала жълта маргаритка.

— Грета ще бъде тук всеки момент — обещава, докато чакаме пред асансьорите, и се оглежда като момиче в клуб, хвърлящо око наоколо за някой богаташ. Триш е чудесна, но днес няма да бъде обект на голямо внимание. — Марк Суон също — чудя се чий задник ще целува по-напред, ако пристигнат заедно? — Анна, бъди така добра да вземеш записките си. Джон, донеси бележника ми.

— Джон? — питам. Какво ще прави Джон на тази среща, по дяволите?

— Разбира се, Анна — казва Кити с познатата престорена любезност, която означава, че ако отново отворя устата си, ще ме убие. — Той също е част от екипа!

Джон ми се усмихва със злорадство и не пропуска да се подмаже:

— Веднага, Кити.

Опитвам се да се усмихна. Може би просто съм параноичка. Джон наистина работи за Кити. Може би е намерила някаква задача за него. Може би търси специалисти по декори, дизайнери на костюми…

— Триш, върви с Анна, скъпа. Тя ще те представи на Ели — нетърпеливо казва Кити. Явно иска да се отърве от нас, за да посрещне Грета сама. И Марк.

Завеждам Триш в разкошния кабинет на Ели Рот на четвъртия етаж. Едва сега започвам да вярвам, че съм на път да превърна един филм в реалност. Защото обстановката тук е на светлинни години от малките офиси долу, в които цари безпорядък. Всичко говори за невъобразими корпоративни суми. Рот вече е свалил емблемата на „Уининг“ и е сложил страхотно лого на „Ред Крест“. Мекият бял мокет заглушава стъпките, от огромния японски водоскок се носи успокояващо шуртене, а бонзаите в керамични саксии са подрязани и оформени като малки скулптури. И тук телефоните непрестанно звънят, но звукът им е приглушен, а секретарките не са изтормозени и плахи като Клер, а уверени тридесетгодишни жени със сака и равни обувки.

— Е — Рот ни посреща на вратата. Офисът му е със затъмнени стъкла от пода до тавана и обзаведен е в стил, характерен за Ел Ей. Без да обръща внимание на двама ни с Джон, се усмихва на Триш. — Значи това е сценаристката. Имате невероятно въображение.

Детегледачката поглежда ангелски красивото му лице и се усмихва.

— Добре съм се справила, нали? — пита го. — Много мислих върху този сценарий.

— Разбира се — спокойно я уверява Рот. — Имаме само няколко забележки…

Сърцето ми се свива. Ще го съсипе, а е почти идеален. Защо продуцентите постъпват така? Влюбват се в един сценарий, откупват го, а после го променят, докато стане неузнаваем и ужасно блудкав.

— Няма проблем — Триш ме поглежда с израз на доверие. Кокетно се усмихва на Рот, но той сякаш не забелязва.

„Бизнесът си е бизнес“, предполагам.

Кити блъсва вратата, без да почука, и се отдръпва, за да стори път на жена, облечена в черно от главата до петите, с извити тъмни очила.