— Извинявай — обръщам се хладно към нея, — не видя ли, че говоря по телефона?

— Не, съжалявам — лъже най-спокойно. — Извинявай за прекъсването.

— Няма проблем — обажда се Чарлс.

— Оо, вие сте прочутият Чарлс Доусън? — пита Лили. Снишила е глас с няколко октави до дрезгавия секси тембър на заклета пушачка, който е нейна запазена марка.

— Да. Здравейте — приветливо казва той. — С кого говоря?

— Имаш ли нещо против? — питам.

— Аз съм Лили, съквартирантката на Анна — представя се тя. — С приятелката ми Джанет също живеем тук. Нямаме търпение да се запознаем с вас. Слушали сме толкова много.

— Тогава заповядайте в събота в имението ми — казва Чарлс. — Поканих Анна на парти. Има предостатъчно място. Ще ми бъде приятно, ако и вие дойдете.

— Заети са този уикенд — намесвам се рязко.

— Не, не сме! — припряно възразява Лили. — С удоволствие ще дойдем! Много благодаря за поканата, скъпи!

— Значи ще очаквам и трите ви в събота — отговаря Чарлс, преливайки от задоволство. — Аперитив в седем, вечеря в осем. Танците започват в девет. Официално облекло, естествено.

Естествено.

— Чао, Анна — обръща се към мен.

— Чао — отговарям мрачно. — Ще се видим в събота — стоварвам слушалката и нахълтвам в стаята на Лили.

Точно когато се готвя да упражня физическо насилие, вратата се отваря и влиза Джанет.

— Здравей! — посреща я Лили. — Страхотна новина! Чарлс Доусън току-що ни покани на парти в Честър Хаус! Всички с официално облекло. Обзалагам се, че ще има много други наследници на имения, които просто се къпят в пари и се чудят за какво да ги похарчат — разсмива се. — Е, може да им помогнем.

Джанет свива рамене.

— Не искам да ходя.

Изглежда много потисната.

— Защо? — любопитства Лили.

— Днес ме върнаха от снимки. Казаха, че външността ми не е подходяща. Всички други момичета бяха на осемнайсет-деветнайсет и под петдесет килограма.

— Наистина трябва да направиш нещо във връзка с теглото си — строго казва Лили. — Сама си си виновна. Липсва ти самодисциплина.

— Посредникът ми цял следобед отказва да отговори на обажданията ми — споделя Джанет с насълзени очи. — От агенцията казват, че ще ми позвъни, но напразно чакам. Решил е, че вече не ставам за нищо.

— Мислила ли си за пластична операция за изглаждане на бръчки? — пита Лили.

— О, млъкни, Лили — казвам. — Джанет е само на двайсет и осем години.

— „Само“? — подигравателно повтаря Лили. — Двайсет и осем означава старица.

Джанет изтрива насълзените си очи, а после издухва носа си, преструвайки се, че има хрема.

— Пълни глупости — заявявам. — Джанет, трябва да дойдеш на партито — присъствието и на двете там би било най-страшният кошмар за мен, а се опитвам да я придумам да дойде. — Имам нужда от приятелка — споделям. — Лили ще дойде, не можеш да ме оставиш сама с нея.

— Имаш Чарлс, поне той те харесва — изтъква Джанет.

— О, я горе главата! — успокоявам я. — Когато онези… — иска ми се да кажа „надути пуяци“, но не би прозвучало много ласкаво, затова решавам да използвам по-безобидна фраза — … момчета от провинцията те видят, очите им ще изскочат.

— Ще има много мъже от висшето общество — отбелязва Лили.

Има предвид богати мъже.

— Повечето от тях са доста добра партия — добавям изкушаващо. — Имам предвид с аристократични титли.

— Може би ще дойда — склонява Джанет. — До събота ще сваля два-три килограма. Отново минавам на динена диета.

— Твърде много захар — отбелязва Лили.

— Мислиш ли, че с пълен глад ще успея? — тревожно пита Джанет. — Само на витамини и вода?

Лили свива рамене.

— Някои от мултивитаминните таблетки съдържат по пет калории — предупреждава тя. — Най-добре провери етикетите.

— О, това е нелепо — обаждам се нетърпеливо. — Или ще ядеш като нормален човек, или няма да дойдеш. Същото се отнася и за теб, Лили.

— Вече сме поканени — отбелязва Лили и мята лъскавата си платиненоруса грива.

— Мога да се погрижа поканата да бъде отменена — заплашвам. — Не си мисли, че няма да го направя.

— Добре — казва Джанет. — Честно казано, имах ужасен ден и не бих понесла глад като капак на всичко.

Лили я поглежда със съжаление, сякаш напълно й липсва воля, но се опомня, щом среща убийствения ми поглед. Подавам й бутилка шампанско.

— Вземи, отвори я, за да свършиш нещо полезно.

— О, шампанско! Но е евтино… — отбелязва разочаровано. — Е, става за пиене. Какво празнуваме?

— Получих увеличение на заплатата — гордо обяснявам и им разказвам подробно.

Джанет искрено се радва, а Лили се преструва. Точно това очаквах. Изяждам скаридите, след като и двете отказват да си вземат (и без това няма достатъчно за всички), но се съгласяват да хапнат праскови. След като изпиваме бутилка и половина, и трите се нахвърляме на чипса със сол и оцет.

Забавно е да наблюдавам как Лили се бори с изкушението. Иска още един пакет. Сигурно не е вкусвала чипс от пет години и след всяко парченце на лицето й се изписва блаженство, сякаш е получила оргазъм. Отчаяно става, влиза в кухнята и се връща с полуувехнал стрък целина.

— Какво е това, по дяволите? — питам я.

— Целината е страхотна — уверява ме Джанет. — Докато я ядеш, изразходваш повече калории, отколкото поемаш.

— Само от един стрък отслабваш! — потвърждава Лили, преди да го захапе. — Трябва да опиташ — съветва ме тя.

— Не изглежда никак апетитно. Млечен шоколад? — развивам станиола под носа й.

Струва ми се, че всеки момент ще припадне. Но Лили е момиче със силна воля.

— Чао! — става и пресушава чашата си. — Излизам — добавя и грабва сакото си.

— Къде ще ходиш? — пита Джанет.

— Не е твоя работа! — отговаря Лили и затръшва вратата.

— Ще си взема малко шоколад — казва Джанет, когато хоризонтът е чист. — Едва ли някой вече ще ме повика за снимки.

Отчупвам две квадратчета, давам й ги и след кратка борба със себе си прибирам блокчето. Защото, ако го изяде цялото, сутринта стомахът й ще се бунтува. Освен това мисълта, че е изяла цял шоколад, би могла да й причини нервен срив. И чия би била вината?

— Е, за партито… — опитвам се да я развеселя.

— Какво ще облечеш? — пита ме.

Свивам рамене. Все едно ми е с какво ще бъда облечена. Повече ме интересува какъв тоалет ще избере тя. Ще стана за посмешище, каквото и да сложа, нали?

— Черната си рокля с перлите — отвръщам.

— Винаги обличаш нея — чумери се Джанет.

— Подходяща е — обяснявам. — А ти с какво ще бъдеш?

Може би ще намеря някого за Джанет. Ще я сватосам. Всъщност е добро момиче, нищо, че е красива.

— Не съм решила — стрелва ме с поглед. — Но в петък ще отидем заедно да си купим по нещо. И на фризьор. Теб ще те гримира професионалист.

Изчервявам се от гняв.

— Стига, Джанет! Какъв смисъл има?

— Има смисъл, има — настоява тя. — Ще видиш.

Поклащам глава и посягам към нов пакет чипс. Не може ли просто да ме остави на мира? Аз я подкрепих, нали?

— Защо вместо това не си вземеш още една праскова? — предлага Джанет.

— По дяволите, не мога да повярвам — сопвам се. — Проявявам такова разбиране и съчувствие към теб…

— Не става дума за красота. А за здравето ти. Като изпълнителен продуцент ще имаш по-натоварен график и може би трябва да промениш начина си на хранене, поне донякъде. За повече енергия.

Мрачно оставям пакета. Отщя ми се да ям чипс.

— Харесва ли ти новият шеф?

— Ели Рот? Да, свестен е — отговарям малко разсеяно. — Искам да кажа, не го харесвам по онзи начин. Приятелката ми Клер е хлътнала по него. Но е готин.

— Искаш ли да станеш като него? Да постигнеш успех и да правиш безброй касови хитове с големи звезди?

— Разбира се — отвръщам. Както бих искала да мога да прехвърчам между покривите на високите сгради.

— Тогава трябва да следваш неговия пример — сериозно заговаря Джанет. — Почакай — отива до етажерката с книги (аз чета само сценарии, а не бих се изненадала, ако Лили се окаже неграмотна за всичко друго, освен за модни списания.) — Обожавам тази книга — „Управлявай съдбата си“.

Поглеждам лъскавото американско издание. На корицата е снимана жена със спортен екип и огърлица с големи диаманти, сякаш е забравила да я свали, преди да тръгне на фитнес.

Изглежда богата, стройна и здрава.

— Какво пише? — питам. Не е зле човек да й отдели внимание, нали?

Ще бъда честна. Въпреки презрението си към Брайън, имам тайна слабост към книгите за самоусъвършенстване. Купила съм си повечето от тях. Всички най-известни. Експерт съм по осъзнаването на страховете и преодоляването им, седемте стъпки към успеха и прочие.

Разбира се, никога не прилагам ценните съвети от тях на практика, но си обещавам, че когато имам време, ще го направя.

— Ето — казва Джанет, докато прелиства страниците. — „Седма тайна на успеха: Следвай примера на учителя си! Избери милионер, по чиито стъпки да поемеш“ — бавно чете Джанет. Вдига поглед. — Шефът ти милионер ли е?

— Мулти — отвръщам вяло.

— „Не е нужно години наред да се опитвате да изградите свои стратегии — продължава Джанет. — Можете да си спестите това, като използвате неговите. Вашият учител е стигнал там, където вие искате да бъдете. Не се страхувайте да задавате въпроси. Подражавайте на своя кумир във всичко. Мислете като него. Обличайте се като него. Бъдете като него. Като следвате съзнателно действията му, и вие ще постигнете същите резултати“.

— Ммм — въодушевявам се истински. Приятно ми е да говоря за кариерата си сега, когато вече мога да кажа, че имам такава. Иска ми се да се смея истерично, сякаш отново съм на тринадесет години.

Дали е възможно да прихвана малко от неговия успех?

— Може би има известна истина — възкликвам.

— Как изглежда той? — пита Джанет. — Струва ли ти се, че кипи от енергия?