— Нали, Анна? — пита ме любезно.

Вяло кимвам.

— Да.

Видимо се успокоява и ме удостоява с усмивка.

— Е, в това има потенциал — казва Рот. — Изпрати копия от сценария на всички. Нали не представлява проблем?

— Разбира се — изчуруликва Кити.

— Добре си се справила — поздравява я той. — Е, мисля, че ще падне доста работа. Благодаря на всички.



Докато излизаме от залата, Кити слага властно ръка на рамото ми.

— Ела веднага в офиса ми — нарежда тя.

Влизам, сядам и чакам. Нервите ми са обтегнати до крайност, а по кожата ми като паяци пропълзяват малки адреналинови иглички.

Кити нахълтва след секунда и затваря вратата.

— Надявам се, че разбираш какво стана там — казва тя.

— Не напълно — покашлям се. — Аз намерих сценария…

Тя раздразнително свива рамене.

— Работим като екип. Искам твоят филм да бъде реализиран, Анна, а това означава, че трябва да получи солидни препоръки. Ако Ели мисли, че е избран от изпълнителен продуцент, ще се вслуша, ще го обмисли по-внимателно… Освен това, ако проектът бъде осъществен, нима някой ще се интересува как е станало?

— Но на мен няма да ми бъде призната никаква заслуга — изтъквам плахо.

— Нямаш нужда от признание — бавно заявява тя, сякаш обяснява на малко дете. — Разбирам те. Аз съм твоят закрилник в тази фирма. Майк Уотсън се опита да поиска уволнението ти миналия месец, нали знаеш това? Аз се застъпих за теб.

— Но как ще постигна напредък в кариерата си?

— Като за начало всички ще прочетат отличната ти рецензия — казва Кити. — Дори Ели Рот ще те забележи. Запознах те лично с него, нали?

— Да — признавам.

— И това беше само началото — продължава Кити. — Ще се погрижа да се изкачиш по стълбицата. Нали сме екип?

Подава ми напечатан лист. Нареждане до „Личен състав“ за увеличение на заплатата ми.

Чета го три пъти и не мога да повярвам, че Кити наистина го е направила. Зная, че обеща, но никога не съм й имала доверие. Явно съм от хората, които виждат само най-лошото у другите.

— Страхотно — продумвам смаяна. — Б-б-благодаря.

— Моля — отвръща ми самодоволно. — Естествено, договорката ни е, че аз съм открила сценария. Много е важно да не го забравяме, за да не станем за смях.

— О, разбира се.

— Доведи сценаристката да поговорим — настоява Кити. — По-добре ми дай телефона й. Трябва да се свържа с нея.

Изпълнявам нареждането.

— Благодаря, Анна — казва Кити с топлота. — Предстоят ти вълнуващи дни. Ще видиш успеха на тази продукция.

Обръща се към бюрото си, което е знак за края на разговора.

Спирам се на прага.

— Какво има? — пита ме малко нетърпеливо.

— Благодаря за увеличението на заплатата — казвам. — Наистина е чудесно, но какво стана с повишението? Ще го получа, нали?

— Разбира се — уверява ме Кити. — Но точно сега моментът не е подходящ, поне докато Ели не реши кого да задържи на работа. Твърде рано е да настоявам пред него. Ако проектът е успешен, ще стигнем далеч. Стига да се държим една за друга.

— Добре.

— Отдавна търся млада жена, на която да предам опита си — замислено споделя Кити. — Не сме много в този бизнес, Анна, и мисля, че ти можеш да бъдеш следващата.

— Благодаря, Кити — казвам, опиянена от похвалата й. Може би досега съм я преценявала погрешно. Все пак, наистина е спечелила Оскар.

— Държа да бъдеш плътно до мен при разработването на този проект — продължава тя. — Имаш ли идеи за актьорския състав, освен Грета?

— О, разбира се — отговарям, доста учудена. — Цял куп.

— Гледаш много такива филми, нали? — замислено пита тя. Има предвид касови филми с голям успех.

— Да — потвърждавам. Нима го е забелязала едва сега?

— Състави ми списък с предложения. Режисьори, актьори, кинематографисти. Знаеш за какво става дума.

Засиявам от щастие. Не мога да повярвам, че ми възлага толкова отговорна задача. Това наистина е продуцентска работа!

— Няма проблем — уверявам я.

— Донеси ми ги утре. Рано сутринта — разпорежда ми наставнически, вдига слушалката на телефона и ме отпраща.

— Имаш ги.

Отварям вратата и почти прекрачвам прага, когато Кити закрива слушалката с ръка.

— Можеш да си починеш следобед — снишава глас. — Браво.

По дяволите. Това е чудо!



Прибирам се и заварвам Лили седнала с кръстосани крака на пода, в поза „Тантра“. Мразя увлечението й по йога, защото докато седи така и монотонно повтаря мантрата си, не можем да гледаме телевизия. Нито пък да си направим кафе, да препечем филийки или каквото и да било.

— Оммм, оммм, оммм — продължава Лили, преструвайки се, че не ме е забелязала.

— Върнала си се — казвам аз.

Повдига единия си клепач.

— Да, Анна. Опитвам се да се концентрирам. Важно е да пречистя съзнанието си.

— Няма да бъде трудно — отбелязвам. — Няма много за чистене.

— Причината за твоята злоба е, че не си пречистила тялото си — заявява Лили. — Трябва да пробваш с йога. Аз го използвам, за да контролирам апетита си.

— Виж ти, мислех, че използваш кокаин.

Лили широко отваря очи. Честно казано, не зная какво ме прихваща днес.

— Не говори глупости — сопва се тя. — Никога не бих приела вредни вещества.

— А тютюнът?

Махва с ръка.

— Вредата от него е преувеличена. Във Франция всички пушат. Буквално е задължително. А са толкова здрави.

— Няма ли да ходиш на купон? — питам. — Предупреждавам те, че искам да гледам „Ийстендърс“.

— Е, и без това концентрацията ми отиде по дяволите — промърморва Лили, изправя се и се протяга. — Да, имам безброй покани, но ще си остана у дома, за да си почина.

Хвърля поглед към телефона.

— Обаждане ли очакваш?

— Не! — отрича гневно. — Разбира се, че не. Не стоя до телефона да чакам.

— Кой трябва да ти позвъни?

Вратата се отваря и влиза Джанет, малко умърлушена.

— Какъв е проблемът? — пита я Лили с престорена загриженост. — Нещо, свързано с работата ли?

Очевидно изгаря от нетърпение да чуе за провала на Джанет като модел, за да усети превъзходството си.

— Тъпият ми импресарио — оплаква се Джанет. — Каза ми, че снимките ще бъдат за „Горещо“, а когато отидох, се оказа, че са за „Добра домакиня“. Накараха ме да облека ужасна карирана риза. Имаше още три момичета, и когато започнаха да снимат в близък план, казаха, че повече нямат нужда от мен. Били ме повикали само за груповите снимки.

— Боже мой! — Лили закрива уста и облещва очи. — Не те искат за снимки в близък план. Това наистина е лошо.

Понякога едва се сдържам да не я ударя. Очите на Джанет се замъгляват, сякаш отново ще заплаче.

— Особено след като Джино те е зарязал — продължава Лили. — Ужасно. Страшно унизително.

— Здрасти, Джанет — казвам аз. — Лили трябва да стои до телефона, защото очаква обаждане.

— Глупости — рязко възразява тя.

— Така ли? — невинно питам. — Тогава ще вляза в интернет, нали нямаш нищо против? Може би за няколко часа.

— Не, не можеш — заявява припряно. — Няма да стоя до телефона, но наистина е възможно да ми се обади един приятел.

— Кой? — любопитства Джанет.

Лили мята дългите си руси коси, сплетени на плитка, както е било модерно през шейсетте.

— Много влиятелен човек — казва тя. — Клод Рание.

Джанет зяпва.

— Клод Рание, финансистът? Онзи с огромната яхта?

— „Триксабел“, да.

— Клод Рание… деветдесетгодишният? — питам аз.

Не мога да повярвам. Всички са чували за Клод Рание, той редовно е на страниците на „Хелоу!“ и в класацията на най-популярните светски личности. Корабен магнат от френско-гръцки произход, който започна да влага парите си в недвижими имоти, когато корабният бизнес западна. Има огромна яхта, къща в Кан, замък във Венеция и имение в Нотинг Хил. Както и слава на похотлив стар козел. Можете да видите безброй снимки на дядката, мяза на сбръчкана сушена слива. На повечето е седнал в шезлонг на скапаната си яхта сред цяла тайфа двайсетгодишни мацки по бикини. Впрочем неговите гърди са по-големи от тези на доста от тях.

— Не е на толкова — сопва се Лили.

— Тогава на колко? Шейсет? — пита Джанет.

— Най-малко — уверявам я.

— Толкова сте повърхностни — отбелязва Лили. — Клод е чаровен мъж. Изключително…

— Богат? — питам.

— Мъдър — рязко отвръща тя. — Възрастта е просто някакво число. Както и да е, ще ме покани да го придружавам на филмовия фестивал в Кан.

— Не може да бъде — казва Джанет със завист.

— Ще плаваме край Лазурния бряг с „Триксабел“ — замечтава се Лили. — Може да се отбием в Монте Карло да поиграем в казиното или да погледаме състезание за „Гран При“. Разбира се, той има запазено място в ложата. А на фестивала ще се запозная с истински звезди. Имам предвид актьори. Ще мога лично да дам автобиографията си на няколко импресарии. Може би е време да помисля за промяна в кариерата си — размишлява тя на глас. — Клод казва, че имам голям потенциал. Обещава да ми помогне да намеря подходящ проект. Разбира се, има предостатъчно пари да спонсорира заснемането на филм — поглежда към мен. — Всички продуцентки от независими компании искат да преспят с него.

— Да — казвам, — но ти искаш да спиш с него, нали?

— Какво говориш? — цупи се обидено. — Нищо подобно.

— Напротив — възразявам. — Той те иска на яхтата като поредната сладурана за развлечение, Лили. Момиче трофей.

— Е — признава тя, разплита плитката си и разпусна русите си коси като водопад. — Джентълмените обичат да гледат привлекателни жени, но такава е природата им, нали? Нямам намерение да правя нищо.

— Мислиш, че те е поканил само за украшение? — питам.

— Грешиш — сопва се Лили. — Както и да е, няма повече да обсъждам това с теб. Той е просто приятел. Всъщност… и обожател. Нещо, за което ти нямаш никаква представа!