Син отново изръмжа при гледката на лицето й, докато свършваше за него. Да, обичаше да я гледа такава и чувството за тялото й, което притискаше неговото.

Желаеше я по начин, който граничеше с отчаяние. Облизваше и хапеше тялото й, докато се изправи и легна зад нея.

— Какво правиш? — попита тя, останала без дъх.

— Искам да опитам нещо различно.

Нещо, за което беше чувал другите мъже да говорят и няколко пъти бе виждал двойки не особено срамежливи от факта, кой е свидетел на действията им.

Син целуна рамото й и я обърна, докато тя не застана на колене пред него.

Кали му се намръщи, но му вярваше напълно, знаеше, че никога не би я наранил.

Застана зад нея, притисна гърба й към гърдите си, обви ръце около нея и ги прокара по тялото й. Кали въздъхна от удоволствие, когато почувства топлината, която се излъчваше от него. Горещият му, пулсиращ член почиваше до бедрото й, докато нежно прокара езика си надолу по шията й.

— О, Син — простена тя, докосването му я изгори.

— Каледония, никога няма да ти се наситя — прошепна дрезгаво в ухото й той.

Дланите му погалиха ръцете й и ги уловиха в своите. Нежно я избута напред, докато сплетените им длани не се опряха в таблата на леглото. Постави нежна целувка на рамото й и разтвори широко краката й.

Кали прехапа нервно устните си, несигурна какво да очаква. Той се отдръпна от нея и постави ръце на бедрата й. Две секунди по-късно напълно проникна в нея. Тя извика от удоволствието, което твърдото му тяло, забито дълбоко в нея й причини.

Изсъска от насладата, която я направи слаба. Светци, толкова обичаше този мъж. Обичаше да споделя тялото си с неговото и да знае, че той й принадлежи. Че е изцяло неин.

Син зарови лице в шията й, докато се движеше в нея, бавно и горещо. Плъзгаше се навътре и навън, карайки я да трепери. Кали харесваше начина, по който се чувстваше, докато бе в нея и зад нея, начинът по който устните и езикът му измъчваха плътта й.

Оставяйки се на инстинкта си, тя имитираше движенията му, докато той не се спря.

— Точно така, любов моя — прошепна й той. — Покажи ми какво ти доставя удоволствие.

Син стисна зъби, когато бе пронизан от насладата, докато тя го яздеше бавно и спокойно. Кали се отблъсна от таблата и се облегна на него, извивайки се в ръцете му. Протегна се над главата си и го издърпа към себе си, докато достигна устните му със своите.

Той й отвърна с удоволствие, галеше с ръцете си стегнатите й гърди, спускайки ги към мекия й корем, докато не достигна влажните й, заплетени къдрици.

Езиците им се преплетоха, Син раздели гънките й и я погали с пръста си.

Кали простена от невероятното усещане за него. Беше толкова прекрасно. Никога не бе й сънувала, че съществува нещо подобно. Докосването му я белязваше. Причиняваше й едновременно болка и наслада.

И когато свърши отново, задържа главата му до своята и изкрещя от силата на оргазма. Син се засмя тихо. Едва дишаше, но нямаше нищо против. Изчака последните спазми да напуснат тялото й, преди да поеме отново контрола. Наведе се напред и се заби силно в топлината й. Да, тя беше неговият рай.

И когато, миг по-късно почувства собственото си освобождение, той я прегръщаше и шепнеше името й.

Преплели тела и напълно изтощени, те се сринаха върху леглото.

Син лежеше, притиснал гърба й към гърдите си, а умът му блуждаеше. Никога не бе преживявал подобен следобед. Никога не бе изпитвал утехата на любящите ръце.

Прегърна я и се заслуша в дишането й, докато тя заспиваше.

Усмихвайки се, той се наведе над нея, за да наблюдава спокойствието на лицето й, докато дъхът й го гъделичкаше. Ако можеше щеше да остане тук завинаги. Изгубен в този тих рай, който беше тя.

Син затвори очи и направи нещо, което не бе правил, откакто бе малко момче. Помоли се. Помоли се политиката на Хенри и брат й да не

застанат между тях. Молеше се за чудо, което щеше да им осигури общо бъдеще.

И докато лежеше със затворени очи, направи още нещо, което не бе правил от дете. Изпита надежда. Представи си децата, които щеше да се радва да има. Малки момчета и момичета, със сърдечността и духа на майка си.

Искаше тази мечта с всяко парче и част от себе си, жадуваше за нея. И щеше да я има.

И все пак, дори когато спокойните му мисли го приспаха, в дъното на съзнанието си, той не смееше да се надява. Защото реалистът в него знаеше по-добре. Дърмът беше навън и точно сега заговорничеше за падението на собствения си клан и ако Астър не успеше да го спре тази вечер, то идваше сутринта, когато по един или друг начин щеше да го направи Син.

Можеше само да се надява, че когато го стореше, съпругата му щеше да му прости.

Глава 16

Тази нощ, нито Астър, нито Дърмът се прибраха у дома. Кали и Морна кръстосваха пода на голямата зала, докато Син и братята му седяха на масата, пиеха ейл и говореха малко. Здравето на Саймън се беше подобрило, но той все още беше на горния етаж в леглото си.

Син наблюдава жените дълго време, но накрая не издържа и се обърна към майката на момчето, защото дълбоко в себе си усещаше, че нещо не беше наред:

— Морна — каза той нежно. — Знам, че не ми вярваш. Но наистина мисля, че трябва да ми кажеш къде може да се крие синът ти. Искам да отида и да намеря и двамата.

Тя размени нервно поглед с Кали. Съмнението в очите й беше осезаемо.

Кали потупа ръката й.

— Вярвам му, Морна.

Жената изглеждаше скептична и Син не можеше да я обвинява. Майчината любов към сина й беше това, което обожаваше в Морна.

Син се опита да я успокои.

— Ще взема Локлан с мен. Той е добър шотландски лорд и знаеш, че можеш да му вярваш.

Морна се поколеба минута преди най-накрая да проговори.

— Докато родителите ми бяха живи, имаха стара земеделска хижа в северните хълмове. Тя е разнебитена и вехта, но съм почти сигурна, че сега той е там.

Син стана на крака.

— Локлан, Брейдън, ще яздим. Юън, остани тук и чакай мъжете. Ако Дърмът се завърне, увери се, че ще остане тук.

Юън кимна сериозно, докато те вървяха към вратата.

Кали последва малката група навън и загледа как се качват по конете. Сърцето й беше натежало от страх и безпокойство. Беше типично за Дърмът да бъде навън по всяко време, но Астър…

Надяваше се, че чичо й е добре.

— Моля те, бъдете внимателни — каза им Кали.

Локлан и Брейдън тръгнаха напред, докато Син приближи коня до стъпалата, където стоеше тя. Можеше да види тъмното желание в очите му, докато я наблюдаваше.

— Ще ви ги върна, милейди.

— Знам, че ще го направиш. Никога не съм се съмнявала в теб.

Той затвори очи, сякаш можеше да вкуси думите й. Премести коня си по-близо, после се протегна и я дръпна в ръцете си.

Кали изстена, когато той покри устните й със своите и я целуна свирепо. Езикът му погали нейния, докато тя се придържаше към него, нуждаеща се да почувства увереността му.

Син се дръпна назад и погали с ръка подутите й устни.

— Наблюдавай Морна, докато се прибера.

— Добре.

В очите му се четяха глад и мъка, когато той я остави да стъпи и после подкара коня си напред.

Кали го наблюдаваше как излиза зад външната стена на замъка с натежало сърце. Беше видяла нещо в очите му. Нещо тъмно и зло, което я беше изплашило.

Но тя отказваше да се съмнява в него. Той я обичаше също толкова много, колкото тя него. Беше сигурна в това. И се надяваше, че един ден той ще го осъзнае.

Син, Локлан и Брейдън яздиха в продължение на два часа, преди да достигнат хижата. Възможно най-бързо те разседлаха конете и претърсиха тъмната къщурка.

Беше празна.

— Някой е бил тук — каза Локлан с ръка над огнището. — Все още е топло.

— Къде може да са отишли? — попита Брейдън.

Син въздъхна.

— Не се знае.

Отвратен и изтощен, Син ги поведе към конете, после обратно по посока на замъка на Макнийли. Едва се бяха отдалечили, когато забелязаха огромен пожар в долината долу, далеч от обратната страна на хълма.

— Някаква идея какво става там? — попита Син Локлан.

Брат му поклати глава.

— Никаква, но изглежда като страшен пожар. Сякаш цяло село е пламнало.

Ездачите се втурнаха в посока на пожара.

Веднага след като бяха достатъчно близо, за да видят какво става, Син дръпна поводите на коня си, за да спре. Беше невероятно. Тела, и на шотландци и на англичани, лежаха навсякъде.

Това не беше село. Беше бойно поле.

— Какво, по дяволите, е това? — попита Локлан, докато разседлаваше коня си.

Син не отговори. Беше виждал много по-лоши неща в живота си на воин. Но това, което го ужаси бяха лицата на онези, които познаваше толкова добре и от двете страни на конфликта.

Това, което не можеше да разбере, бе как англичаните се бяха озовали тук без той да разбере за пристигането им.

— Това са кралската стража и рицари — каза Син, слизайки от седлото. Сърцето му препускаше, когато той погледна към Брейдън и Локлан. — Хенри е тук.

— Кралят? — попита Брейдън.

Той кимна.

Локлан пребледня при новината.

— Какво мислиш, че се е случило, за да причини това?

Син стисна очи, докато се бореше с гнева, който бушуваше в него.

За нещастие, имаше наистина добра идея какво беше станало тази нощ.

— Бих казал, че Дърмът е организирал нападение срещу краля. Не мога да си представя защо ще бъде толкова глупав. Нито знам защо Хенри е тук точно… — Син спря, когато си спомни съобщението от Оксли. Кралят яздеше към Шотландия, за да проучи щетите от размирниците Макнийли. Проклятие!

А Дърмът беше сред тълпата и бе чул новината.

— Хенри ще иска кръв за това — каза Брейдън.

— Знам. — Син беше убеден. Хенри никога нямаше да забрави масово клане като това. Щеше да иска да даде пример на всеки, който бе взел участие.