Мерик я зяпна сащисан. Не бе допускал, че тя също се раздира от подозрения. Толкова се тревожеше, че тя се чувства в безопасност, че всичко е наред, че… Бе я подценил. Приближи се до нея.

— Носи също и дете — добави старецът, сякаш заплахата й не му бе направила никакво впечатление. — Да, нож отвън и дете отвътре. Станала си безстрашна и предана, Ларен. Роло ми каза, че Таби е жив. Беше красиво бебе, пълничко и весело, все се смееше с беззъбата си устица и аз страшно го обичах. Винаги протягаше ръчички към мен. Обожавах го. После всичко се обърка и бях принуден да избягам. На Роло му хрумна да се преобразя в този вид.

Мерик внезапно усети, че Ларен стои като вкаменена. Лицето бе пребледняло и той мигновено я прихвана през кръста.

— Лошо ли ти е?

— Не — отвърна тя, без да откъсва очи от стареца.

Изведнъж той се надигна от грубото столче и приглади гънките на бялата си роба. Ларен промълви много тихо:

— Ти си, нали?

Мерик зяпаше ту нея, ту стареца:

— Какво имаш предвид, скъпа?

— Това е баща ми — рече тя, отдели се от него, заобиколи огнището и застана пред стареца, който вече не изглеждаше толкова стар, защото сега бе по-висок и съвсем изправен.

— Да, дъще, аз съм.

Тя изплака тихо и се хвърли в прегръдките му.

— Когато изчезна, мислех, че ще умра. Първо мама, а сетне ти.

— Знам. Знам. — Халад я държеше в обятията си и галеше разкошните й червени коси. Погледна към Мерик. — Трябваше да я видя, както и теб, Мерик Харалдсон. Ти не ми вярваше, тя също. Защо?

— Защото още не сме разбрали кой е виновен за отвличането им с Таби — отвърна Мерик. — Смятах, че това е предлог да ни измъкнат от двореца. Знаете ли, че Фром е убит? А мен ме нападнаха?

От един тъмен ъгъл на колибата се обади дълбок глас:

— Да, казах му.

И двамата вдигнаха глави и зърнаха Роло да се приближава към тях с мрачно лице. Вече не бе сприхав старец с оредели прошарени коси, разпуснати по раменете. Не, сега приличаше досущ на Роло от легендите, силен и решителен мъж, будещ страх и достоен за доверие, човека, когото бяха заварили при пристигането си.

— Да, тук съм, Мерик, и това не е клопка, освен ако други не са я заложили за своя изгода. Халад искаше да се срещне с теб и отново да види дъщеря си. Казах му, че скоро с твоя помощ ще открием кой уби жена му. Аз не съм убил Нирея, нито съм бил неин любовник, както научих, че се разправя. Но Халад бе обвинен за смъртта й и аз не можех да го оставя да пострада. Така се превърна в изгнаник, но е време да сложа край на това положение. Преди две години, малко преди да бъдете отвлечени с Таби, той се преобрази в стар магьосник, който уж живее тук и ме обсипва с пророчества и съвети. Тая противна колиба смърди, знам, мръсна дупка е, но Халад я използва само за да се предпази от разбойници. Иначе живее в манастира „Света Катерина“. На идване сте минали покрай него. Когато се вестява тук, е християнски монах. Досега нашата хитрост ни служеше добре. Покажи се на дъщеря си, Халад. Аз ще се погрижа никой да не влиза.

Халад отстрани Ларен от себе си. Дръпна гъстата бяла перука и дългата брада. Отдолу изскочи лъскава червена грива, обилно прошарена с бели косми. Цветът бе наситен като у Ларен. Очите му, тъмни като на брат му Роло, буйно искряха. Приликата между двамата, застанали един до друг, бе несъмнена, а червените им коси бяха истински маяци. Той бе привлекателен възрастен мъж и Мерик се радваше, че не е умрял.

Халад сякаш отгатна мислите му.

— Да, Мерик, аз и Роло вече сме стари. Долавям го в очите ти. Но сме благословени с дълъг живот.

— И на двама ви годините почти не личат — отвърна Мерик. Обърна се към Роло: — Кълбото се заплита още повече, Ваше Величество. Скоро тук ще дойдат част от моите хора, предвождани от Олег. Бях убеден, че привикването ни е уловка и че който е организирал покушението срещу мен и Фром, този път ще се опита да ни убие.

Роло се усмихна и потри ръце над оранжевите пламъци.

— Хората ти ще се втурнат като орда викингски нашественици или ще се притаят сред дърветата и ще чакат знак?

— Ще чакат знак.

— Добре. Моите хора също ще чакат отвън, добре скрити в гъсталака. Отпред има само един кон, всички останали са в гората. А сега ще пийнем малко медовина.

— И ние ли ще чакаме? — попита Ларен и отново прегърна баща си.

— Да — отвърна Халад и я целуна по темето. — И ние ще чакаме.

— О! — обади се Мерик. — Значи си посял семената и сега ще ги ожънеш.

— Да, аз съм велик пълководец, Мерик Харалдсон. Моят ум и моето тяло създадоха тази земя. Да не мислиш, че няма да я браня с цялата си хитрост?

Мерик се засмя и за негова изненада Халад ръгна брат си в рамото.

— Все се величае като проклет самохвалко — рече Халад и отново го ръгна. — Скоро ще почне да си въобразява, че е божествена личност, мит, който ще пребъде във вековете. Току-виж повярва на всички небивалици, дето наивниците разправят за него.

Роло прихна, гръмко и заразително.

— Ами ти, белобрадко? Караш ме да те навестявам в тая мръсна, противна колиба и заблуждаваш народа, че си станал почти светец, дърто магаре, дето ми дава съвети, като се взира в пламъците на това жалко огнище? Ха, Халад! — И той отново избухна в смях. После каза на Халад със сериозен и плътен глас: — Децата не разбират целия тоя маскарад, братко, особено старческото ми озлобление и сприхавост. Преструвах се на оглупял старец.

— Бях изненадана — рече Ларен, — когато се държеше като слабоумен.

— Чудесно — каза Роло. — Това означава, че и другите са се хванали на въдицата.

Халад си придаде замислен вид и попита:

— Чудя се дали наистина е било преструвка?

— Надявам се, татко — рече Ларен.

Мерик се обърна към Роло:

— Сигурен ли си, че злодеят ще се появи днес?

— Да — отговори Роло. — Да. Казах на неколцина, че Халад е тук уж като светец и че ще идвам при него. Разправих на всички, че ми е пратил съобщение, в което твърди, че е открил кой уби Нирея и отвлече Ларен и Таби.

— Включително на Уеланд и Ота ли?

Роло кимна, в тъмните му очи проблесна болка.

— Да — рече след малко, — днес ще разберем кой е врагът ни.

— Най-после — добави Халад, — най-после.


Хелга яздеше до Ота и двайсетината му добре въоръжени войници. Беше й казал, че нейният баща е още жив. Искаше да я заведе и да се увери с очите си. Хелга не му повярва нито за миг, но Ота можеше да й стане съпруг въпреки глупавите болежки в корема му, които никоя от билките й не успя да изцери, и затова смяташе, че не би било разумно отсега да го гълчи.

Щеше да го ласкае и да се прави, че вярва на смехотворната му история. Можеше да му се надсмее, след като се оженят.

Когато наближиха мизерната колиба, тя сбърчи нос.

— Твърдиш, че баща ми живеел тук? Глупости, Ота. Баща ми не би си изцапал пръстите, камо ли да обитава подобна гнусна дупка. Изключено.

— Въпреки това — възрази Ота, без да я поглежда — е вярно. Великият Роло сам ми каза. И то тая сутрин. Искаш ли да го видиш, или не?

— О, да, но бих предпочела да излезе навън. Не желая да се мърся.

Ненадейно, без предупреждение, Ота я сграбчи за рамото и я смъкна от кобилата. Хвърли я на земята. Хелга се просна на една страна запъхтяна и с ококорени очи.

— Вероломна кучка — промълви той с усмивка, слезе от коня и се надвеси над нея. Когато тя се опита да стане, той я ритна с крак в ребрата. Тя изрева и пак се изпружи. — Не мърдай оттам — рече той. — Харесва ми да лежиш на земята, поне веднъж смирена и кротка. За бога, най-сетне млъкна. Безпомощна си, Хелга, по-безпомощна и от Фром, който бе толкова пиян, че дори не можеше да се съпротивлява. Отдавна имам желание да те убия. Всички ви да убия, цялото проклето семейство.

Тя го зяпна сащисана, после погледна към войниците му, които с безизразни лица се преструваха, че не я забелязват.

— Тук е гъмжало от хора, сред тях и храбрият ти чичо Роло, но вече са си отишли и е останал единствено баща ти, убиец, който най-сетне ще бъде изправен пред народа и съден за престъплението си.

— Чичо Роло няма да позволи баща ми да пострада.

— Знам — рече Ота. — Много добре знам. Роло го е скрил тук. Не, напоследък остарява и оглупява с всеки час. Говори, когато трябва да мълчи. Само мрънка и бръщолеви несвързано. Сигурен съм, че е истина. Халад е тук. И двамата скоро ще умрат, много скоро. Това е началото на поражението му. Щом отстраня Роло, ще ида в Париж и ще убия окаяния му син. Помолих Шарл да го стори вместо мен, но той опита и не успя. Не, сам ще го свърша. Тогава франкският крал ще ме сложи на неговото място и аз ще стана вторият херцог на Нормандия. Да, Уилям ще бъде ликвидиран под мое напътствие заедно с бременната си жена и никой няма да се наскърби. Шарл знае, че съм способен да браня тази земя от викингските разбойници по-добре от тоя слабоумен старец, по-добре от всичките му отвратителни издънки.

Чу се много тих мъжки глас:

— Ота. Не мога да кажа, че съм прекалено изненадан. Не, само ми е чудно, че си толкова глупав да разкриваш плановете си и да обясняваш постъпките си пред Хелга и пред цялата тая свита. Колкото повече хора са посветени в намеренията ти, толкова по-голяма вероятност съществува да се провалиш. Ти не си вожд, Ота. Ти си глупак. Никога няма да успееш да ме изместиш. Провали се, Ота.

Роло стоеше снажен и горд, силен като воин, въоръжен с ножа и меча си, облечен в разкошна, дебела меча кожа каквато бе носил на младини. Прошарената му коса бе привързана отзад с кожен ремък, вече не висеше проскубана и излиняла около лицето и раменете. Бе преобразен. Да, Таби щеше да бъде в безопасност при него и при баща си Халад.

Ота се слиса само за миг. Той извика на хората си и грабна меча.

— Копеле такова! Какво е станало с теб? Не, сега разбирам, заблудил си ме, нарочно си ме измамил! Убийте го! Убийте ги до един!