— Господарю — рече той и застана пред Роло. Нямаше да му се поклони. Викингите не свеждаха глава пред никого.

— Ти си спасил Ларен и Таби.

— Да. Бях в Киев и ги намерих на пазара за роби „Каган-Рус“.

— Пазар за роби!

Ларен леко докосна богато украсения с шевици вълнен ръкав на чичо си.

— Историята е много дълга за разправяне, господарю. С няколко думи, преди две години двамата с Таби бяхме отвлечени от постелята ми и продадени като роби на юг. През цялото време след това живяхме като такива.

Роло я зяпаше слисан.

— Освободих стражата, господарю — обади се Уеланд в настъпилата гробна тишина. — Ларен каза, че иска само ние да знаем за завръщането й. И Ота, разбира се. Единствен Хаакън също е в течение. Той ще се погрижи за хората на Мерик. Ще казва, че са ваши гости от Норвегия, нищо повече. Явно съществува измяна, господарю. Трябва да вземем мерки, преди да се разчуе, че тя и принц Таби са се върнали.

Най-накрая Роло попита:

— Къде е Таби?

Мерик отговори:

— В имението ми Молвърн, което се намира на половин ден път с лодка от Каупанг. Там е в пълна безопасност и в сигурни ръце.

— А щом открием кой ги е похитил и продал като роби, ще ми доведеш ли Таби?

— Да, господарю, но не преди това. Обичам детето. И не искам отново да пострада. Бих ви помолил да не казвате на никого, Ваше Величество, и вие, Уеланд, че Таби е жив. Не желая да го излагам на никакви рискове, дори да са най-невероятни наглед.

— Съгласен съм, Мерик. Обаче той непременно трябва да се върне при мен, защото единственият ми син, Уилям, още няма наследници. Таби е много важен за мен, за цяла Нормандия.

— Точно затова съм тук, Ваше Величество.

При тези думи Роло се взря по-внимателно във викинга.

— Станал си съпруг на Ларен — рече той. — Преди да ти каже коя е или след това пожела да се ожениш за нея?

Мерик не се обиди.

— Преди, Ваше Величество. Хич не ме интересува онзи датски принц. Сега е моя съпруга и е господарка на Молвърн.

Роло не се помръдна. Съсредоточено изучаваше мъжа, спасил племенницата му и Таби. За това му дължеше повече, отколкото би могъл да си представи. Този човек, Мерик Харалдсон, изглеждаше добре сложен — едър мъжага, пращящ от младост и крепко здраве, с привлекателна външност, каквато се харесваше на жените, а положително и на Ларен. Ще види. Ще го наблюдава внимателно, преди да реши дали ще задържи Ларен при себе си, или ще я върне в лоното на брака.

Нареди на Уеланд:

— Засега Ларен ще остане с Мерик. Той ще я пази по-зорко от нашите хора, но въпреки това винаги охранявай спалнята им. — Роло се извърна и се плесна с длан по челото. — О, защо ми трябваше да слушам тия проклети жени? Те ме убеждаваха, че са чули за някакви заговори и злосторници, които искали смъртта ми, и чрез Таби и теб, Ларен, смятали да съсипят династията ми. Винаги е имало заговори и злосторници, особено сред оная вероломна пасмина Оркни, и затова им повярвах. Успях да опазя Уилям, но теб и Таби — не. Кълна се във всички богове, езикът на Хелга е благ като на пепелянка, а Фърлан е чиста и невинна колкото проклета християнска монахиня. Ще убия тия мръсници.

— Трябва да намерим доказателства, господарю — рече Ларен. — Не мога да бъда сигурна, макар да изглежда напълно вероятно. Както спомена, винаги е имало злосторници, дори сред франките, които дължат вярност на своя крал Шарл.

— Права си. Ще обсъдя този въпрос с Ота, но без да му казвам за Таби, независимо че заслужава да знае. Уеланд, къде е Ота?

— Той, ъ-ъ, той е в нужника, Ваше Величество. Скоро ще се яви.

— Ота с неговия проклет стомах — рече Роло. — Стомахът му непрекъснато го свива и го пришпорва към нужника. Е, Мерик, да ти призная, бях на път да реша, че някой от съпрузите им трябва да ме наследи, ако нещо се случи с Уилям. Но не бях съвсем готов да го сторя. Още не съм чак толкова престарял. Може би щях да изчакам някоя и друга годинка. Жената на Уилям пак носи дете. Молим се на християнския бог да е момче и да се роди живо. Ако е момиче, тогава ще видим…

Мерик го прекъсна внимателно:

— Ами ако те се уморят да чакат и ви отровят, Ваше Величество, или пък отровят Уилям?

Уеланд се обади, свъсил широките си вежди:

— Да, не е изключено. Имаш пълно право, Мерик Харалдсон. Ота също говори за това. Постоянно се тревожи, че Роло и Уилям могат да бъдат отровени. Често опитва храната на Роло, преди да му я поднесе.

— Да — рече Роло и се засмя. — И после тича в нужника, като че вече се е нагълтал с отрова.

Мерик се засмя, но бързо стана сериозен.

— Какво смятате да предприемете, Ваше Величество?

Изведнъж Роло се усмихна. Усмивката му не бе приятна. В нея се четеше гняв, лукавост и решимост. Мерик съзря непреклонната му воля и неутолима амбиция, които го бяха превърнали в легендарна личност, които го бяха хвърлили в повече битки, отколкото човек би могъл да преживее. Но Роло не само бе оцелял в тях, той бе завладял цяло кралство и сега бе негов господар. И щеше да властва, докато боговете не решат, че е дошъл краят. Тогава неговият син щеше да поеме управлението, а след него и внукът му. Мерик видя всичко това, повярва му и се помоли да се сбъдне.

Глава двадесет и първа

Роло я държеше винаги край себе си, винаги наблизо — ръката му не слизаше от рамото й, леко докосваше лицето й, стискаше пръстите й. И не преставаше да се чуди как се е превърнала в жена, какво е била принудена да понесе, как е оцеляла и как е успяла да опази и себе си, и Таби. Колко ли горд щеше да бъде баща й Халад… Мислите му свършваха дотук, винаги ги спираше на това място, понеже животът продължаваше, често пъти по необичаен начин и в дадения случай той бе спечелил, бе надвил проклетата съдба. Сграбчи китката на Ларен и се намръщи, като напипа щръкналите й кости.

Бяха се нахранили в личните покои на Роло. Угощението бе толкова пищно, че дори Мерик въздъхна от задоволство. Не присъстваха нито Ота, нито Уеланд. На Мерик тепърва му предстоеше да се запознае с Ота.

— Ларен е добра готвачка, Ваше Величество, но не съм сигурен, че би могла да надмине това.

— Еленовото месо е направо вълшебно — каза Ларен. — Не, съпруже, боя се, че уменията ми не надхвърлят онова, което вече си опитвал от ръцете ми. — Чичо й гледаше ужасен и тя бързо добави: — Една от господарките ми, възрастна жена, ме научи да готвя. Схващах бързо.

Роло промълви едва-едва:

— Умът ми не го побира. Племенницата ми — робиня. В очите ти се чете опит, Ларен, и тъга, но освен тях виждам щастието, което ти е донесъл този мъж.

Мерик съзерцаваше и двамата. Усмихна се.

— Опитах се, Ваше Величество, да й угодя. Знаете ли, че е скалд?

Роло я зяпна изумен.

— Да — отвърна Ларен. — Бях решила да спечеля сребро с легендите си и да откупя Таби и себе си от Мерик. Обаче не знаех как ще се върна при теб, дори с Таби да бяхме свободни. Клив също трябваше да дойде с нас.

— Клив — повтори Роло. — Разкажи ми за Клив.

Когато Ларен приключи, Роло рече:

— Пратете го при мен. Ще се погрижа никога повече да не усети лишения в живота си.

— Той сега е свободен — обади се Мерик. — Каза ми, че иска да остане в Норвегия.

Роло се намръщи, понеже открай време всеки, поканен да дойде при него, бе готов да убие и родния си брат, за да го постигне. Каза:

— Той не знае какво мога да му предложа.

— Намесена е жена, господарю — обади се Ларен. Роло въздъхна и хвърли тлъсто кокалче от фазан на едно от огромните ловджийски кучета, които бяха учудващо спокойни и тихи.

Роло си гребна шепа медени орехи и рече:

— Разкажи ми за старицата, дето те е научила да готвиш.

И тя започна. Историята звучеше живо и увлекателно, защото Ларен бе сладкодумна, и когато описваше как старата жена опитала лучената й яхния, запечена с медени кленови листа и грах, Мерик сякаш също усети вкуса й.

Роло няма лесно да се насити, помисли си Ларен, когато херцогът промълви:

— Разправи ми за тоя търговец Траско, който те е купил.

Тя изпълни молбата му, този път по-отсечено, като подмина боя, но Мерик веднага възрази:

— Той я бе взел за момче, Ваше Величество — гласът на Мерик бе остър и рязък. — Канеше се да я даде на сестрата на Каган-Рус, Евта, която имала слабост към момчета. Ларен неистово искала да се върне при Таби и се държала грубо с Траско. Той я набил доста жестоко. За щастие не е открил, че е момиче.

— Но ти ме спаси, Мерик — намеси се тя, като зърна почервенялото лице на чичо си и възлестите жили по врата му, които се издуха и запулсираха. За нищо на света не би желала да му бъде неприятел.

— Не, не съвсем. Аз само те хванах. — Държеше Роло да чуе за ужасните й патила, но без да се вбеси така, че да загуби здравия си разум. Затова каза: — Тя бе успяла да избяга от къщата на Траско, когато аз се появих, за да я спасявам. Вече го бе сторила сама. Тя е ваша потомка, Ваше Величество, и никога не се предава.

Роло се засмя. „Слава на боговете, най-сетне се засмя“, помисли си Ларен.

— С такава жена човек трябва да внимава — добави Мерик, щом Роло отново се умълча.

Ларен не стрелна Мерик с поглед въпреки желанието си. Наистина ли вярваше в тези чудесии, които разправяше за нея на чичо й? Никога не й бе споменавал досега, че е жена, с която трябва да се внимава.

— Винаги е била такава, още от мъничка — рече Роло. — Знаех, че умее да разказва — но да стане скалд! Удивен съм.

Разговаряха до късно. Роло искаше да узнае всяка случка, всяка подробност от изтеклите две години. Накрая Уеланд бе допуснат в покоите му. Той заяви:

— Ваше Величество, трябва да обсъдим някои неща. До утре Хелга и Фърлан ще са научили за гостите и ще започнат да се чудят какви са. Хората вече взеха да питат за двайсетте викинги, които са пристигнали и са били приети радушно от вас. Да, те не са никак глупави. А съпрузите им имат свои довереници, не се съмнявайте в това, особено Фром. Известно ми е, че плаща скъпо на издайниците си.