Катрин Каултър - Робинята

— Не съм убила Ерик.

Той въздъхна.

— Вярвам ти. Обаче не съм сигурен за Клив. Той трепери над тебе. Ако е видял, че Ерик се кани да те изнасили, не смяташ ли, че лесно би могъл да го удари?

— Да, би могъл, но не го е направил. Разбираш ли? Ако Клив го беше убил, той щеше да слезе по пътеката. Щеше да види, че съм припаднала. И щеше да предположи, че ще хвърлят вината върху мен.

Изведнъж Мерик вдигна глава. Усмихна й се.

— Тогава по същата причина и Сарла не би могла да го извърши.

Тя кимна.

— Значи всичко остава забулено в тайнственост, а аз не обичам мистериите. Струваше ми се, че ще се побъркам от мисли по вас с Таби — особено проклетото ти съмнение към мен, макар че издържах изпитанието, на което ме подложи. Да, приказката ти бе нещо като проверка да видиш дали можеш да ми вярваш — но сегашната загадка е по-трудна, далеч по-мъчителна, защото Ерик, независимо от недостатъците, от растящата му самомнителност и високомерие, независимо от всичко, бе мой брат. И аз трябва да отмъстя за него. Разбираш ме, нали, Ларен?

— О, да, Мерик, разбирам какво значи отмъщение.

Той стана и пристъпи към нея. Погледна я, без да я докосва. Само я съзерцаваше.

— Добре обърка живота ми, няма що. — Не можеше да се сдържи, нежно повдигна брадичката й с длан и се втренчи в нея. — Стой тук. Ще пратя Сарла да ти донесе дрехи.

— Какво ще правиш?

— Ще говоря с хората си. Осланям се на тяхната преданост и ще им разкрия невинността на Клив и Сарла. Те и без това са разколебани, защото смятат, че признанията им са продиктувани единствено от желание да те спасят. Така в съзнанието им ще се загнездиш ти, Ларен. Никой друг, само ти. Аз ще се оправя някак, защото всички богове са ми свидетели — нямам друг избор.

Остави я с пребледняло лице да се пита какво ще стори той, ако се наложи да я убие — нея, една жалка робиня, причинила смъртта на брат му.

Роклята на Сарла бе малко широка на Ларен, а нямаше колан, за да я пристегне с него. Туниката отгоре й висеше почти до коленете и дори двете брошки не бяха в състояние да я прихванат както трябва.

В общото помещение бяха само жените, не повече от десетина, и до една шетаха: опушваха херинга, току-що наловена от фиорда, чистеха платно, преди да го боядисат, тъчаха на грамадния стан в ъгъла на къщата, месеха хляб в огромните нощви. Вършеха толкова много неща, все делнични, обичайни домакински работи, и на Ларен й хрумна, че би искала да участва в тях. Отиде до огнището при Сарла и й благодари за роклята.

Сарла я измери от главата до петите и се ухили лукаво.

— Доста странно изглеждаш, Ларен. Толкова си слаба още. Ела, хапни малко каша.

— След като се нахраня, искам да готвя.

— Да, това е наказанието ти за дързостта. — Замълча, сетне добави тихо: — Макар да се съмнявам, че е в сила, щом Ерик е мъртъв.

— Искам да готвя.

— Добре ли се чувстваш?

— Предпочитам да не ме бе упойвала, защото сънищата ми бяха изпълнени с тъмни и зловещи сенки.

— Просто исках да си в безопасност. Сега всички мислят очебийното. Мерик говори мъдро.

— Но ти не постъпи мъдро, Сарла, нито ти, нито Клив. Постъпи неразумно.

— Не можех да стоя до огнището и да бъркам някаква си глупава яхния, докато всички обвиняваха теб и Клив за убийството на Ерик.

— Много си смела.

Сарла само я погледна.

— Не, по-слаба съм, отколкото си представяш. Клив е силният. — Тя млъкна, понечи да каже още нещо, но поклати глава.

— Виждала ли си Таби?

— Навън е с другите деца. Струва ми се, че Кена го учи да се бие. — Пак поклати глава. — Жал ми е за Кена. И за Кайлис. Сега и двете с Мегът нямат нищо. Не е много справедливо.

— Не е, наистина.

— Едва тази сутрин се опомних, че вече Мерик е господар на Молвърн. О, знаех, че той е господар, но някак не си давах сметка за това. Лета ми отвори очите. Тя е извънредно доволна. Накара ме да се почувствам, сякаш времето ми тук е към своя край. Дощя ми се да я зашлевя.

— Не се тревожи за това. Мерик заяви, че след като Молвърн му принадлежи, ще отпрати Торагасонови да си вървят. Може би ще го стори днес. Защо не кажеш на Лета, че тя ще напусне Молвърн по-бързо и от теб?

Сарла вдигна глава и зърна Лета да идва към тях.

Съдейки по самодоволното й изражение, май Мерик още не им бе съобщил да си ходят.

Ларен искаше да запази спокойствие, а ако останеше да говори с Лета, със сигурност щеше да кипне. Чу Сарла да шепне подире й: „Страхливка!“, но продължи да върви, даже ускори стъпка, докато не я настигна викът на Лета:

— Спри, робиньо! Искам да говоря с теб.

Въздъхна и се обърна.

— Сега пък какво има, Лета?

— Баща ми е при Мерик. Пазарят се за цената ти. На Мерик не му се иска да те продава, защото смята, че не си съвсем лишена от разказваческа дарба, ала се притеснява да държи убийца под покрива си. Бои се, че може да се ядосаш някой път и да го затриеш.

Ларен я зяпна втрещена. Сарла се обади:

— Това са измишльотини, Лета, и ти прекрасно го знаеш. Тъй че си стискай езика зад зъбите. Тук си гостенка, нищо повече, и ще престанеш да се надуваш, все едно си господарка. И ще престанеш да тормозиш Ларен.

— Да я тормозя? Ха! Та тя има по-дебела кожа и от глигана, дето го дереш.

— Заяжданията ти са толкова детински, Лета — рече Ларен. — Прекалено глупави и злобни. Може би ще се усъвършенстваш с годините. По всичко личи, че натам вървиш.

Лета отвори уста, но Ларен я изпревари, като каза бързо и ехидно:

— Не забравяй хубавите си зъбки, Лета. Един по един. Разбираш ли?

Лета пребледня, завъртя се на пета и излезе от къщата.

Сарла прихна.

— Да, натам се е запътила, ама още не е късно да бъде обуздана.

Клив се приближи към тях, като клатеше глава.

— Изчаках я да се махне. Ларен, в момента Мерик е свикал събрание, за да обсъдят убийството на Ерик. Тук го наричат „съвет“. На него определят тежестта на провинението и търсят справедливо решение. Дойдох да ти кажа. Повечето още смятат, че ти си виновна, но сега поне са поставили въпроса на разискване.

Кайлис пристъпи и застана до Клив.

— Аз не те смятам за виновна, но ако не бе дошла тук, Ерик нямаше да е мъртъв и аз и синът ми щяхме да бъдем в безопасност.

Бе права, но Ларен само промълви:

— Съжалявам, Кайлис, но повярвай ми, аз не съм го убила. А за това, че съм тук, не нося отговорност, защото Мерик се разпорежда с тези неща.

— Да, но Кайлис има право — намеси се Мегът. — Заради теб ние ще бъдем превърнати в нищожества. Може би Мерик дори ще ни подхвърли на хората си, да ни използват както им скимне. Моля се Мерик да ни вземе за свои любовници, но знам, че ляга само с теб. Чух ги веднъж да разговарят с Ерик по този въпрос и Ерик каза, че Мерик е глупак да мечтае за онова, което е свързвало родителите му. Щом се оженел за Лета, веднага щял да разбере, че желанието му е непостижимо като сън. Бързо щял да й се насити и да посегне на други жени.

И всичко това се изричаше пред Сарла. Ларен предполагаше, че и сред нейните сънародници е същото, но е била твърде млада, за да обръща внимание на подобни неща. Лицето на Сарла бе непроницаемо. Напълно. Ларен случайно погледна към Клив. И замръзна на мястото си. Той се бе втренчил в Сарла с такава нежност и израз на крайна безпомощност върху обезобразеното си лице, че й се доплака.

Отвън се чу вик, последван от крясъци и гръмки препирни. Сетне настъпи гробна тишина. Постепенно гласовете отново се надигнаха, разнесе се глух ропот, но вече по-сдържан. Тогава заговори Мерик, но те не можаха да доловят думите му, които предизвикаха буря от въпроси.

— Какво става? — попита Сарла и се втурна към вратата.

Олег изникна на входа. Изгледа всички поред, докато зърна Ларен. Каза тихо:

— Най-добре е да дойдеш вече, Ларен. Мерик взе решение и всички ще се вслушат в него.