Ако не си бе глътнала езика от страх, Ларен щеше да избухне в смях.

— Утре вечер ще разбереш, Ерик.

Мерик протегна ръка и тя без колебание му подаде своята. Дръпна я рязко. Тя залитна и се притисна към гърдите му, той се подсмихна и нежно я помилва по главата. Рече, без да я пуска:

— Казах ти, че е слаба. Толкова е кльощава, че само ще я погледнеш и ще я зарежеш. Косата й също е къса и проскубана, нали виждаш — не е гъста и дълга като на жена ти или като на любовниците ти.

Ларен дочу смях и позна, че е на Кайлис. Зърна Сарла с крайчеца на окото си. Как можеше Ерик да срами съпругата си по този начин! Това я вбеси. Преди да успее да каже нещо, Мерик се наклони към нея и силно я целуна.

Тя млъкна от изненада. Той отново се засмя, махна за поздрав на брат си и я вдигна на ръце. Тя не се помръдна, почти спря да диша, докато не я остави върху леглото, принадлежало на брат му преди смъртта на родителите им.

Спалнята бе малка и тъмна. Мерик изруга под нос, излезе и бързо се върна със запалена газена лампа. Леглото бе застлано с вълнени одеяла, а върху тях бяха метнати видрови и еленови кожи, купени от Лапландия. В долната му част имаше огромен скрин и нищо повече.

Мерик отиде до входа на спалнята, дръпна кожената завеса и надникна навън. Ерик не се мяркаше никъде. Дано бе със Сарла. Бе тихо, само някои мъже хъркаха и сегиз-тогиз се надигаше пъшкане и кикот от двойките, които се забавляваха, преди да заспят.

Отново изруга и излезе от спалнята. Ларен не се помръдна. Бе вперила поглед в мечата кожа, спусната над входа. Когато Мерик се върна, в ръката му имаше глинено бурканче.

Рече кратко:

— Мехлемът за крака и гърба ти. Свали си дрехите.

Тя не се помръдна.

— Защо ме целуна?

— Заради брат ми. Да му покажа, че ми принадлежиш.

— Но всички видяха това.

Той сви рамене и отрони сухо:

— Знам. Така и хората на Ерик ще стоят настрана. А сега ме послушай. Уморен съм и ми се спи.

Тя не искаше да се съблече пред него и да го отблъсне с мършавото си тяло. Преди не се притесняваше, но сега имаше значение по простата причина, че държеше на мнението му. Не, никак не й се щеше да се подчинява на тази заповед. Сякаш бе никоя, сякаш му е все едно коя или каква е. Той се интересуваше само от Таби, а не от нея, него обичаше, а тя му бе напълно безразлична. Не отрони нищо, нито дума. Опита се да си напомни, че ако той не я бе спасил от Траско, сега положително щеше да е мъртва. Макар че това не бе съвсем вярно. Тя бе избягала от Траско сама. Някак си щеше да успее и сега. Бе му длъжница единствено заради Таби.

Чудеше се как да постъпи.

Копнееше пак да я целуне, но той никога не би го сторил по своя воля, непринудено, или защото жадува за нея. Да, тя наистина си нямаше никого, освен едно петгодишно братче.

Внезапно ужасът от последните две години, от онова време на безмерно отчаяние и на бясна ярост, която я ядеше ли, ядеше отвътре с всеки изминал ден, сега се надигна в душата й и тя се почувства смазана под тежестта му. Изригна навън, без да може да го спре. Разплака се и цялото й тяло се разтърси от дълбоки, грозни ридания. Зарови лице в ръцете си, ненавиждайки отблъскващите хлипове, които издаваха слабостта й пред него, но съкрушителната мъка я връхлиташе на талази. Обладаха я безсилие, страх, огорчение, разкъсваха я отвътре и я унищожаваха. Помъчи се неистово да се овладее, защото не искаше да я види колко е жалка, не искаше никой да я види такава, но риданията й ставаха още по-неудържими и покъртителни.

Той остави мехлема на леглото, приседна до нея и безмълвно я взе в обятията си. Замилва гърба й с огромните си лапи, но си спомни, че сигурно още я боли след побоя на Траско. Тогава я погали по главата, като я придържаше внимателно с едната ръка през гърба. Помисли си, че по същия начин би държал Таби, би го галил и би му шепнал, че всичко ще бъде наред, защото той, Мерик, е тук и вече ще се грижи за него, ще го закриля с цената на живота си.

Тя се размърда и той усети гърдите й.

Но Ларен не беше дете и той се почувства като глупак. У него се надигна неочаквана страст. Бе изненадан от това и то не му хареса. Тя бе сестра на Таби. Просто отдавна не бе имал жена, твърде отдавна. Но той още помнеше допира на нежното й тяло, когато тя го прегърна в Каупанг.

Неволно я целуна по слепоочието и меката й коса погъделичка бузата и носа му.

— Всичко ще се оправи — повтори той, но този път гласът му прозвуча гърлено и дрезгаво от покълналото желание. — Няма да те нараня.

Тя се задави и изхълца. Ръцете му обвиха брадичката й и той я повдигна. Бузите й бяха мокри от сълзи и тя с мъка си поемаше дъх. Очите и носът й се бяха зачервили, косата се бе изхлузила от опашките и се бе разпиляла на челото. Изглеждаше толкова съблазнителна, колкото една изкормена херинга, но той си помисли, че тя е най-красивата жена, която е виждал. Желаеше я.

В този момент забрави за Таби, забрави, че това е сестра му. Наклони се към нея и я целуна. За втори път. Усети соления вкус на сълзите й и още нещо, сладко, непознато и тайнствено. Нещо, което съществуваше извън тях, омайващо и странно вълнуващо, когато докосна устните й и двамата се сляха в едно. Никога не бе изпитвал подобно чувство, но се стремеше към него с неистова стръв. Бе мъж с естествени потребности, а Ларен му принадлежеше.

Тя не се помръдваше. Въпреки това желанието му се усили. Отново я целуна, този път по-пламенно, искаше да разтвори устните си, но внезапно осъзна, че навярно тя не знае какво се очаква от нея. Това го накара да се вцепени. В действителност тя бе напълно непорочна, въпреки всичко, на което е била свидетелка през изтеклите две години.

Просто не знаеше да се целува. Понечи да каже нещо, да се отдръпне, но неочаквано тя се наклони напред, вдигна ръка към бузата му и го целуна. Устните й бяха меки и здраво стиснати и тя само ги опря в неговите, но все пак го целуна и то съвсем свободно. Девствена целувка.

Той леко открехна устните си и я докосна с върха на езика. Тя подскочи. Сетне, за негова изненада и удоволствие, се притисна към него и също едва-едва разтвори устни.

Не само слабините, цялото му тяло пламна от страст. Бе корав и готов, но това не бе достатъчно. Отново го обзе предишното странно усещане, дълбоко и все още непонятно, което се надигаше отвътре и го тласкаше към нея, и внезапно разбра, че сближаването им ще промени живота му. Помъчи се да го потисне, но то го завладяваше и разлюляваше от съблазън. Та тя бе жена, а той бе имал много жени, но в същото време бе по-особена и не приличаше на никоя друга. Опита се да отблъсне тази мисъл. Тя пробуди страх в душата му, защото той смяташе, че един мъж трябва да бъде независим и да не се отдава никому, най-малкото на жена. Да не говорим, че Ларен съвсем не бе още жена, а по-скоро момиче, и то толкова кльощаво, че едва ли би набрало достатъчно сили да го приеме в тялото си. А и беше сестра на Таби. Не я бе спасил, за да я изнасили. Не я бе спасил, за да я нарани.

Не, бе я спасил, защото бе сестра на Таби и толкоз. Изведнъж я видя такава, каквато я бе видял преди. Да, струваше му се, че това се бе случило много отдавна. Представи си я съвсем ясно — дрипавото момче, сломено, ала гордо и дръзко като него, захвърлено безпомощно там, на пазара за роби „Каган-Рус“. Той не можа да откъсне погледа си от нея и сега внезапно разбра, че онова, което бе почувствал тогава, бе различно — тя го бе развълнувала със самата си същност. И той никога нямаше да се освободи от нея, както и от Таби. Предполагаше, че точно в момента не иска да се освободи от нея, не желаеше да се съпротивлява и да се защитава, защото изпитваше всепоглъщаща страст.

Когато езикът й леко докосна неговия, той се предаде.

Не я изнасилваше. Ако я наранеше заради слабостта й, нека така да бъде. Ще се помъчи да не й причинява болка, но…

Смъкна я на леглото и се отпусна отгоре й. Като я усети под себе си, изпита неистов копнеж едновременно да стене, да крещи и да проникне в нея. Ръката му диво сграбчи полата на роклята й и припряно я задърпа нагоре. Пръстите му одраскаха голия й крак, тя подскочи и извика.

Отначало той не можа да проумее какво става. После се сети. Бе докоснал изгореното място и й бе причинил болка. Пое си дълбоко дъх и цялото му тяло се разтърси от усилието да потисне напиращата страст.

Гърдите й се повдигаха и спускаха под тялото му, но не от желание или от моминска възбуда пред неизвестното, а от болката от раната. Притисна я до себе си и прошепна в ухото й:

— Съжалявам. По дяволите, бях груб. Ще взема мехлема. Не мърдай и скоро ще ти мине.

Ларен лежеше и дишаше тежко поради странната смесица от пронизваща болка и неописуемо вълнение. Знаеше само, че за първи път я връхлитат подобни чувства, бяха прекрасни и копнееше да ги изпита отново. Не искаше да спират, но Мерик се бе сепнал, защото бе засегнал раната й. Погледна го — бе поруменял и ръцете му трепереха.

Ръцете му, хладни от мехлема, леко докоснаха крака й и тя изохка. Болката изтласка всички други чувства. Помъчи се да не вика, но не можеше да се сдържи.

Той не каза нищо, само вдигна очи към лицето й и видя, че плаче със затворени очи, сълзите се процеждаха през клепачите и се стичаха по бузите й. Забеляза отпечатъка от пръстите си върху все още зачервената й кожа. Внимателно започна да втрива мехлема. Кракът й вече изглеждаше по-добре. Ако останеха белези, нямаше да личат много. Нанасяше мехлема с нежни ритмични движения. Желанието му почти бе угаснало и той се радваше на това. Ще намери жена за тая нощ и ще го потуши, та случилото се да не се повтаря. После осъзна, че не може да я изостави, просто не трябваше да излиза от спалнята. Бе с наложницата си и никой не биваше да се усъмни, че не е с нея, особено брат му.

— Как е гърбът ти?

Тя се овладя. Стига тия проклети сълзи, стига това малодушно охкане и пъшкане. Мехлемът бавно отнемаше болката. Вече можеше да говори: