— Защо ни наби всички, Франк? — попита Меги. — Казах й, че само аз съм виновна.

Франк свикна с миризмата от повръщано и вече не обръщаше внимание. Протегна ръка, поглади разсеяно кобилата по носа и я избута, щом тя стана твърде любопитна.

— Бедни сме, Меги, и това е главната причина. Сестрите винаги мразят бедните ученици. Като постоиш няколко дни в мухлясалото старо училище на сестра Агата, ще разбереш, че тя не си го изкарва само на Клийри, а и на децата на Маршъл и на Макдонълд. Всички сме бедни. Ако бяхме богати и ходехме на училище с големи коли като О’Брайън, да видиш как щяха да ни се кланят. Но ние не можем да даряваме нито орган на църквата, нито златни одежди на свещениците, нито пък нов кон и двуколка на сестрите. Затова сме без значение. Могат да правят с нас каквото си щат. Спомням си един ден сестра Агата така ми се беше разгневила, че закрещя: „Плачи, за бога! Издай поне звук, Франсис Клийри! Ако ми доставиш удоволствието да те чуя как ревеш, няма вече да те бия толкова често, нито така силно.“ Това е другата причина, поради която ни мрази, и затова струваме повече от децата на Маршъл и на Макдонълд. Тя не може да ни накара да плачем. Иска да й лижем подметките. И аз съм казал вече на момчетата какво ще им се случи, ако някой с името Клийри се разхленчи, като го бият. Това се отнася и за теб, Меги. Колкото и силно да те бие — нито стон. Ти плака ли днес?

— Не, Франк — прозя се тя, клепачите й натежаха, а палецът й пипнешком затърси устата. Франк я настани в сеното и се върна към работата си, като си тананикаше и се усмихваше.

Меги още спеше, когато пристигна Пади. Беше чистил мандрата на Джермън и ръцете му бяха изцапани, а широкополата му шапка бе нахлупена ниско над очите. Той хвърли поглед към Франк, който изчукваше една ос върху наковалнята и край главата му хвърчаха искри, после очите му се извърнаха към дъщеря му, свита в сеното; над заспалото й лице бе свела глава дорестата кобила на Робъртсън.

— Знаех си, че е тук — рече Пади, пусна камшика си и поведе своя стар петнист кон към обора в дъното на плевнята.

Франк кимна, вдигна към баща си онзи тъмноок поглед на съмнение и неувереност, който толкова дразнеше Пади, и отново се върна към нажеженото до бяло желязо, а голите му плещи лъщяха от пот.

Пади свали седлото от коня, вкара го пред една ясла, напълни отделението за вода, а после забърка овес и трици с малко вода, за да го нахрани. Животното гальовно му изпръхтя, когато той изсипа сместа в яслата, и го проследи с очи, като излизаше от ковачницата и спря пред голямото корито отвън. Пади съблече ризата си, изми си ръцете, лицето и гърдите, при което намокри бричовете и косата си. Избърса се в един стар чувал и се обърна към сина си:

— Майка ти ми каза, че изгонили Меги от училище. Знаеш ли какво точно се е случило?

Франк остави изстиващото желязо.

— Горкото малко глупаче повърнало върху сестра Агата.

Сподавяйки набързо усмивката си, Пади се извърна за момент към стената, докато се овладее. После пак погледна Меги.

— Развълнувала се е, че тръгва на училище, а?

— Не знам. Повърна и сутринта, преди да тръгнат, та се забавили и закъснели за звънеца. Наказали ги с по шест удара с пръчка, но Меги го приела много тежко, защото смятала, че само тя е виновна. След обяда сестра Агата пак се нахвърлила върху нея и Меги оляла с хляб и мармалад чистата й черна дреха.

— И после?

— Сестра Агата я набила едно хубаво и я изгонила.

— Е, май доста й е дошло за днес наказанието. Моите уважения към сестрите, а и не е наша работа да им се месим, но ми се щеше да не се престарават толкова с пръчката. Сигурно не им е лесно да набият в нашите дебели ирландски глави писането, четенето и смятането, но в края на краищата нали това е първият учебен ден на малката Меги…

Франк гледаше баща си изумен. Никога по-рано Пади не бе разговарял с най-големия си син по мъжки. В своята изненада, забравил постоянната омраза, Франк си помисли, че макар да е сдържан и горд, Пади обича Меги повече от синовете си. Обзе го почти топло чувство към баща му и той му се усмихна, този път без недоверие.

— Прекрасно дете е, нали?

Пади кимна разсеяно, загледан в нея. Конят изпръхтя; Меги се размърда, обърна се и отвори очи. Като видя баща си, изправен до Франк, тя бързо се надигна и лицето й пребледня от страх.

— Е, Меги, момичето ми, какви работи са ставали днес, а? — Пади се наведе, вдигна я от сеното и дъхът му спря, като го лъхна миризмата. После сви рамене и силно я притисна до себе си.

— Набиха ме, татко — призна си тя.

— И доколкото познавам сестра Агата, няма да ти е за последен път — засмя се той и я качи на рамото си. — Я по-добре да видим дали мама е стоплила вода в казана да те изкъпе. Миришеш по-лошо и от мандрата на Джермън.

Франк излезе на вратата и проследи с поглед двете огненочервени глави, които се отдалечиха, поклащайки се, нагоре по пътеката, после се обърна и видя прикованите в него топли очи на дорестата кобила.

— Хайде, стара кранто, дай да те пояздя до дома — рече той и хвана един оглавник.

Повръщането на Меги се оказа истинско спасение за нея. Сестра Агата продължаваше да я бие редовно, но все от разстояние, за да избегне последиците. А това правеше удара й по-слаб и по-неточен.

Мургавото момиче на чина до нея беше най-малката дъщеря на един италианец, собственик и управител на светлосиньото кафене в Уахин. Казваше се Тереза Анунцио и беше глупава точно толкова, че сестра Агата да не й обръща внимание, но не и прекалено глупава, та да стане прицелна точка на монахинята. Когато й поникнаха зъбите, стана много красива и Меги я обожаваше. През междучасията те се разхождаха из двора, прегърнати през кръста, което беше знак, че са „най-добри приятелки“, недостъпни за ухажванията на други. И все си говореха, говореха.

Веднъж на обяд Тереза я заведе в кафенето да я запознае с майка си, с баща си и с по-големите си братя и сестри. Те бяха очаровани от огненорусите й коси, а тя от тяхната смугла кожа; когато тя извърна към тях големите си красиви пъстри очи, я сравниха с ангел. От майка си Меги бе наследила особен финес, който веднага се долавяше и не убягна и на семейство Анунцио. И те като Тереза се заеха да я ухажват и я гостиха с големи месести картофи, изпържени в казан с цвъртяща мазнина от агнешко, и парче изчистена риба с великолепен вкус, оваляна в тесто и потопена в димящия съд мазнина при картофите, но в отделна телена мрежа. Меги никога не бе яла толкова вкусни неща и й се искаше по-често да идва в това кафене. Но за такава покана се изискваше специално разрешение от майка й и от монахините.

В къщи разправяше непрекъснато какво казала Тереза и какво направила Тереза, докато Пади веднъж изрева, че му е омръзнало да слуша за Тереза.

— Не смятам, че е чак толкова добре да има човек много вземане-даване с макаронаджии — скара се той, обзет от инстинктивното недоверие на британските заселници към по-мургавите или средиземноморските раси. — Макаронаджиите са мръсни, Меги. Не се мият често — обясни той не твърде уверено, смутен от обидения и пълен с укор поглед на Меги.

Обзет от силна ревност, Франк се съгласи с него. Така че Меги вече рядко говореше в къщи за своята приятелка. Но отношението на домашните й не влияеше върху тази дружба, която поради голямото разстояние и без това беше ограничена само до дните и часовете в училище. Боб и момчетата бяха много доволни, че сестра им беше така прехласната по Тереза, защото можеха да си препускат из училищния двор, сякаш сестра им не съществуваше.

Причудливите неща, които сестра Агата постоянно пишеше на дъската, започнаха да стават разбираеми. Меги научи, че знакът „+“ означава да събереш числата, а „–“ изискваше да се извади от горното число долното и да се получи друго, по-малко от първото. Тя беше умно дете и щеше да стане много добра, та дори и блестяща ученичка, стига да можеше да преодолее страха си от сестра Агата. Но щом пронизващите очи се насочеха към нея и дрезгавият старчески глас сопнато питаше нещо, тя почваше да се запъва, да заеква и не можеше да мисли. Аритметиката й беше лесна, но когато я вдигнеха да покаже знанията си, не си спомняше колко е две и две. Четенето я въведе във вълшебен свят, на който тя не можеше да се насити. Но щом сестра Агата я изправяше да прочете нещо на глас, тя не успяваше да изрече нито „котка“, нито „мяу“ дори. Струваше й се, че вечно трепери под язвителните забележки на сестра Агата или се изчервява, понеже другите й се подиграват. Защото сестра Агата показваше за присмех все нейната плоча за писане и използуваше като пример за немарливост все нейните прилежно изписани листи. Някои от по-богатите деца имаха гуми за изтриване, но Меги си служеше за това само с върха на пръста си, който тя наплюнчваше и разтриваше припряно върху сгрешеното, докато написаното се зацапваше, а хартията се белеше на фитилчета. Получаваха се дупки, което беше строго забранено, но Меги беше готова на всичко, само да избегне упреците на сестра Агата.

До нейното появяване главният прицел на пръчката и жлъчта на сестра Агата беше Стюърт. Но Меги се оказа много по-удобна за това, тъй като Стюърт, вглъбено спокоен и невъзмутим почти като светец, беше костелив орех дори за сестра Агата. А Меги се разтреперваше и почервеняваше като домат, колкото и да се мъчеше да се държи по мъжки като истинска Клийри, както ги учеше Франк. Стюърт дълбоко съчувстваше на Меги и все гледаше да й помогне, като умишлено отклоняваше гнева на сестра Агата към себе си. Но тя веднага разбираше хитрините му и още повече се гневеше, като виждаше характерната за семейство Клийри гордост да се проявява и у момичето, както при момчетата преди това. Ако някой я попиташе защо им има зъб, тя нямаше да може да отговори. На една стара и огорчена от живота монахиня като сестра Агата й беше трудно да се примири с такива честолюбиви хора като Клийри.

Най-тежкият грях на Меги беше, че е левачка. Когато плахо посегна към калема в първия си урок по писане, сестра Агата се нахвърли върху нея като Цезар върху галите.