Джек и Хюи държаха куклата, застанали на предната пътека, и грубо дърпаха ръцете и краката й. Франк видя само гърба на Меги, която стоеше и гледаше как братята й се гаврят с Агнес. Чистите й бели чорапки се бяха смъкнали над малките черни обувки и розовите й крачета се показваха под края на празничната й рокля от кафяво кадифе. По гърба й на красиви къдрици се спускаше буйната коса, която блестеше на слънцето — нито червена, нито златиста, а нещо по средата. Бялата й тафтена панделка, която придържаше назад къдриците на челото й, висеше раздърпана. Роклята и беше изпоцапана. В едната си ръка стискаше здраво дрешките на куклата, а с другата се мъчеше да избута Хюи.

— Проклети малки негодници!

Джек и Хюи скочиха на крака и хукнаха, захвърляйки куклата: щом Франк ругае, по-разумно е да се бяга.

— Само още веднъж да сте пипнали тази кукла, ще ви нашаря дрисливите задници, калпазани такива! — изкрещя Франк подире им.

Той се наведе и обхвана раменете на Меги, като лекичко я разтърси.

— Хайде, хайде, няма защо да плачеш. Ето, те се махнаха и няма вече да пипат куклата ти. Обещавам ти. Засмей ми се сега за рождения си ден.

Лицето й беше подпухнало, обляно от сълзи. Тя вдигна към Франк сивите си очи, толкова големи и пълни с тъга, че гърлото му се сви. Той измъкна от джоба си някаква мръсна кърпа и несръчно изтри лицето й, после й стисна носа:

— Духай!

Тя се подчини и продължи да хълца шумно, докато сълзите й пресъхнаха.

— О, Фр… Фр… Франк, те ми взе… взеха Агнес! — заподсмърча тя. — Па… падна й кокът и вси… вси… всичките пе… пе… пелли по него. Загубиха се в тлевата и не мога да ги намеля.

Сълзите й отново бликнаха и потекоха по ръката на Франк. Той впери за миг поглед в мократа си длан и облиза капчиците.

— Хайде тогава да ги намерим. Ама ако плачеш, няма нищо да видиш. И защо говориш пак като бебе? От шест месеца не съм чувал да казваш „л“ вместо „р“. Хайде, издухай си пак носа и вдигни бедната… Агнес ли беше? Сложи й дрехите, за да не изгори на слънцето.

Той накара Меги да седне на ръба на пътеката и внимателно й подаде Агнес. После взе да лази наоколо и да търси из тревата, докато нададе победоносен вик и вдигна първата перла.

— Ето я! Първата! Ще ги намерим всичките, ще видиш.

Меги гледаше с обожание най-големия си брат, докато той ровеше между тревичките и й показваше всяка намерена перла. После се сети, че кожата на Агнес е нежна и лесно може да изгори, и се зае с цялото си внимание да я облича. Не личеше да е сериозно повредена. Косата й се бе оплела и висеше, ръцете и краката й бяха изцапани, дето момчетата ги бяха дърпали и усуквали, но всичко си беше на място. Зад ушите на Меги бе втъкнато по едно кокалено гребенче; тя извади едното и взе да реши косата на Агнес, направена от истински косъм, здраво залепена към основа от тюл и изрусена до цвета на златиста слама.

Меги неумело скубеше един голям възел, когато стана нещо ужасно. Цялата коса се отлепи и увисна от зъбите на гребена в заплетен кичур. Над гладкото чело на Агнес нямаше вече нищо — нито коса, нито голо теме. Само една грозна зейнала дупка. Разтреперана от ужас, Меги се наведе да надникне в черепа на куклата. Виждаха се неясните очертания на бузите и брадичката от обратната страна, през полуотворените устни проникваше светлина и в тях като черен, зловещ силует личаха зъбите, а над всичко това бяха очите на Агнес — две ужасни тракащи топчета, нанизани на телена пръчка, която бе жестоко забита в главата й.

Писъкът на Меги бе висок и остър, не като на дете. Тя захвърли Агнес и продължи да пищи, закрила лице с ръцете си, като се тресеше и трепереше цялата. После почувствува, че Франк я хваща за ръцете и я прегръща, притискайки лицето й към шията си. Обвила го с ръце, тя намери утеха и близостта му постепенно я успокои дотолкова, че усети колко хубаво мирише той целият на коне, пот и желязо.

Когато тя притихна, Франк я накара да му разкаже какво се е случило; взе куклата и погледна изненадан в кухата глава, като се мъчеше да си спомни дали в неговото детство го бяха спохождали такива странни страхове. Но в някогашните му видения имаше хора или шепот и ледени погледи. Лицето на майка му сгърчено и измъчено, треперещата й ръка, хванала неговата, отпуснатите й рамене.

Какво бе видяла Меги, че да я разстрои така? Той си помисли, че тя не би се разтревожила толкова, ако от клетата Агнес бе рукнала само кръв, когато и падна косата. Кръвта беше нещо нормално: поне веднъж в седмицата се случваше на някого от семейство Клийри да му потече кръв.

— Очите й, очите й — прошепна Меги, отвръщайки поглед от куклата.

— Тя е страшно интересна, Меги — тихичко й заговори той, сгушил лице в косата й. Колко бе мека и гъста, и пищна на цвят!

Мина половин час, докато я придума да погледне Агнес, и още половин час я увещаваше да надникне в оголената дупка. Показа й как се движат очите, колко внимателно са прикрепени, за да са точно на място и същевременно да се отварят и затварят лесно.

— Хайде сега, време е да се прибираш — каза й той, вдигна я на ръце и пъхна куклата между своите гърди и нейните. — Ще накараме мама да я оправи, ще изперем и ще изгладим дрехите й и отново ще залепим косата. За перлите ще й направя хубави фиби, за да не падат и да нагласяш косата й, както си искаш.

Фиона Клийри седеше в кухнята и белеше картофи. Беше много красива и изящна жена, малко под средния ръст, но с доста сурово и строго лице. Имаше чудесна фигура с тънък кръст, който не се бе променил въпреки шестте деца, които бе носила под него. Роклята й беше от груб сив плат, полите й докосваха безупречно чистия под, а отпред имаше голяма бяла колосана престилка, преметната през врата и вързана на кръста с бухнала, правилна панделка. От ставането си сутрин, докато си легнеше вечер, тя живееше в кухнята и в задния двор и грубите й черни обувки обикаляха все по един и същи път от печката до коритото за пране, после до зеленчуковите лехи и до въжето за простиране и оттам обратно към печката.

Тя остави ножа на масата, погледна Франк и Меги и ъгълчетата на красивата й уста се извиха надолу:

— Меги, тази сутрин ти позволих да облечеш празничната си рокля само при условие, че няма да я изцапаш. Я се виж! Мърла такава!

— Мамо, не е виновна тя — възрази Франк. — Джек и Хюи й грабнали куклата да видят как се въртят ръцете и краката й. Обещах й да я поправим, ще стане нова. Можем, нали?

— Дай да видя! — Фий протегна ръка към куклата.

Тя беше мълчалива жена, не говореше без нужда. Какво мисли, никой не знаеше, дори и мъжът й. Тя оставяше на него да бъде строг с децата и изпълняваше всичките му нареждания, без да възразява или да се оплаква, освен ако обстоятелствата не бяха съвсем необичайни. Меги бе чула момчетата да шепнат, че и тя се бои от баща им като тях, но ако това беше вярно, тя го прикриваше под непроницаемо и малко мрачно спокойствие. Никога не се смееше, нито избухваше от гняв.

След като огледа Агнес, Фий я постави на бюфета до печката и се обърна към Меги:

— Ще изпера дрехите й утре сутрин и ще й направя прическата. А след вечеря Франк ще й залепи косата и ще я изкъпе.

Говореше по-скоро делово, отколкото успокояващо. Меги кимна и се усмихна плахо. Понякога толкова й се искаше майка й да се засмее, но тя никога не го правеше. Меги усещаше, че у тях двете има нещо, различно от татко и момчетата, но не можеше да проникне отвъд този твърдо изправен гръб и неуморните крака. Мама само разсеяно кимваше, пъргаво замяташе диплестите си поли от печката към масата и все работеше, работеше, работеше.

Това, което никое от децата — освен Франк — не можеше да разбере, бе, че Фий е постоянно и неизлечимо уморена. Толкова много неща трябваше да се свършат, не стигаха парите, не стигаше времето, а имаше само един чифт ръце. Тя копнееше за деня, когато Меги ще е достатъчно голяма, за да помага. Детето и сега правеше някои дребни услуги, но — едва навършила четири години — не можеше да облекчи товара. Шест деца и само едно от тях, и то най-малкото, момиче. Всичките й познати хем й съчувстваха, хем й завиждаха, но от това полза нямаше. В кошничката й за шев имаше цял куп незакърпени чорапи, на куките й за плетене стоеше недовършен чорап. И ето, Хюи вече надрастваше пуловерите си, а Джек още не можеше да му прехвърли своите.

Чиста случайност бе, че Падрайк Клийри се прибра у дома през седмицата, в която се падна рожденият ден на Меги. Още не бе дошло време за стригане и той ходеше наоколо да помага за оран и сеитба. Работата му беше да стриже овце — сезонна работа, която траеше от средата на лятото до края на зимата. След това започваше агненето. Обикновено успяваше да си намери някаква работа, за да преживеят през пролетта и първия месец на лятото: помагаше при обагнянето, ореше или пък отменяше местния мандраджия при безкрайното доене по два пъти на ден. И оставаше там, където се бе хванал на работа, а семейството му в голямата стара къща трябваше да се грижи само за себе си. На пръв поглед това бе доста тежко, но така бяха принудени да постъпват всички, които нямаха щастието да притежават собствена земя.

Като се прибра малко след залез, лампите бяха вече запалени и сенки се гонеха по високия таван. Момчетата се бяха скупчили на задната веранда, заиграли се с една жаба. Само Франк не беше с тях. Падрайк знаеше къде е, понеже чуваше равномерните удари на брадвата откъм навеса за дърва. Той спря на верандата, колкото да подритне Джек отзад и да дръпне Боб за ухото.

— Вървете да помогнете на Франк за дървата, мързеливци такива! И то преди мама да е сложила вечерята, защото иначе ще хвърчи перушина.

Кимна на Фиона, която шеташе край печката. Не я целуна, нито я прегърна, защото смяташе, че проявите на нежност между мъж и жена са само за спалнята. Докато изуваше напластените си с кал ботуши, Меги дотича с чехлите му и той се усмихна на малкото момиче с онова странно удивление, което изпитваше винаги, като я погледнеше. Беше толкова хубава, с такава прекрасна коса; той хвана една къдрица, изпъна я и после я пусна само за да види как тя се люшва и се навива отново. Взе детето на ръце и отиде да седне в най-удобния стол, с който разполагаше кухнята — уиндзорско кресло с вързана за облегалката възглавница, сложено близо до огъня. С лека въздишка той се отпусна в него и извади лулата си, като разсеяно изтръска от нея останките недопушен тютюн в един съд на земята. Меги се сгуши в скута му и обви краката му с ръце, а личицето й се изви към неговото — вечер тя се забавляваше да гледа как светлината се прокрадва през късите косъмчета на златистата му брада.