Мидълбърг беше живописен район с множество конни ферми, принадлежащи на известни личности, и огромни имения. Мат нямаше да има проблем да си избере уединено място където и да било, за да кръстоса оръжие с нея, и тя изобщо не беше изненадана, когато усети, че той напуска асфалтираното шосе и завива по черен път. Който постепенно ставаше все по-неравен. Улови се за ръба на мивката, когато Мабел започна силно да се клатушка, докато най-накрая не реши да спре.

Тя присви устни в строга гримаса, изопна рамене и зачака вратата да се отвори. Не се наложи да чака дълго.

Тя скочи.

— Ако смяташ…

Той обгърна раменете й и залепи страстна целувка на устните й, а после я дръпна извън банята.

— Преди да продължиш, искам да ти кажа, че съжалявам за много неща, но не и за тази своя постъпка. Как бих могъл обаче да говоря с теб, като знам, че с едно щракване на пръстите би могла да извикаш придворните си пазачи, за да ме изхвърлят?

— Би могъл…

Мат я тласна леко и тя седна на кушетката, после коленичи пред нея.

— Би ми се искало обстановката да е по-романтична, но така или иначе започнахме в Мабел, затова, предполагам, е най-добре да си изясним нещата пак тук. — Улови ледените й крака в шепи. — Имам да ти казвам много неща и искам да ме чуеш. Съгласна ли си?

Тя си даде сметка, че той изглежда повече разстроен, отколкото като победител. Топлината от ръцете му вече беше започнала да прониква в нея.

— Нямам голям избор, нали?

— Не, нямаш. — Той леко започна да масажира краката й с палците си. — Обичам те, Нийли Кейс. Обичам те от дъното на душата си. — Пое си дълбоко дъх. — Не просто от цялото си сърце, разбираш ли? Обичам те от цялата си душа.

Пръстите на краката й леко помръднаха в шепите му.

— Имам ужасното усещане, че не отвръщаш на чувствата ми, но това не променя моите чувства към теб, нито ги прави по-слаби. Дори и да ме изхвърлиш завинаги от живота си, искам да знаеш, че ти винаги ще бъдеш моята по-добра половина.

Гласът му премина в шепот, така натежал от чувства — тя имаше чувството, че може да го пипне.

— Ти си въздухът, който дишам, храната, която ям, водата, която пия. Ти си моят подслон и моето бягство, ти си моята енергия и вдъхновение, моята амбиция, моят ентусиазъм. Ти си моят покой.

Тя се усети лека като перце под този порой от поезия.

— Само като те погледна, имам чувството, че ме е огряло слънце. Преди да те познавах, все едно не бях жив. Мислех, че знам какво искам, но всъщност изобщо не съм знаел. Ти влезе в живота ми и го промени завинаги. Обичам те, възхищавам ти се, желая те, обожавам те!

Тя се почувства като в прегръдка — в прегръдката на тези любовни сонети, на тази рапсодия на привързаността. Този нецеремонящ се с никого мъж, който така силно се беше опитвал да се раздели с всичко женско в своя живот, беше всъщност мечтата на всяка жена.

— Ти ме накара да прогледна на света по абсолютно нов начин. Теб първа поздравявам, когато се събудя сутрин. Теб си представям вечер, преди да заспя.

Той плъзна ръце изпод краката й и я улови за ръцете.

— Понякога през деня си мечтая за това, просто да държа ръката ти. Само това. Да те държа за ръка. И си представям как ще преминем през живота двамата с теб. Хванати ръка за ръка. Дори си представям, че бихме могли и да спорим така. Хванати ръка за ръка. Или просто така да седим на дивана заедно. Или…

В гласа му се появиха твърди нотки, докато се опитваше да обясни и защити точно тази своя представа.

— Съзнавам, че това, което говоря и правя, е малко старомодно, но не ме е грижа — виждам и два люлеещи се стола. — Той присви очи, само за да й покаже, че не е такъв еснаф, какъвто може би изглеждаше в този момент. — Виждам това. Наистина го виждам — голяма веранда пред къщата и два люлеещи се стола един до друг и нас двамата в тях, побелели и със сбръчкани лица. — Твърдите нотки отстъпиха място на по-нежни. — Децата са си отишли, вече пораснали, и на мен ми се иска да целуна всяка бръчица по лицето ти, а после просто да поседим и да се полюлеем.

Зави й се свят. А сърцето й буквално запя. А той в същото време лекичко галеше с палец дланта й.

— Дори не мога да изразя колко обичам да се любя с теб. Знаеш ли, че издаваш най-изумителните звуци, докато се любим? И знаеш ли, че ме държиш в прегръдките си като че съм единственото, което имаш, и това ме кара да се чувствам като Бог.

Той я погали по бузата и после я погледна право в очите.

— Обичам да съм в теб, да докосвам лицето ти и да те гледам с широко отворени очи, за да се уверя, че наистина си ти.

Тя потрепери.

— И след като свършим, да чувствам как ме побиват тръпки само при мисълта за деня, когато отново ще съм в теб. Когато ще скрия сапуна и спра водата, за да може… по-дълго да остана в теб… да съм част от теб.

Кожата й пламна. Той погали с палец долната й устна, дрезгавият му глас излъчваше съблазън.

— После си представям как вървиш, разговаряш с хората и вършиш всичко, свързано с работата си, но само ние двамата знаем, че аз продължавам да съм част от теб.

Тя усети как като че цялата изгаря в пламъци.

— Най-накрая проумях какво представлява цялата тази невероятна красота двама души да станат едно цяло, защото именно това искам да бъдем двамата с теб.

В очите му блеснаха сълзи. И в нейните очи избиха сълзи и потекоха по бузите й.

Гласът му ставаше все по-плътен и пламенен:

— Никога няма да намериш мъж, който да те обича така, както аз те обичам, да те защитава по-добре от мен — дори от теб самата — и който винаги ще бъде до теб, докато станеш такава, каквато искаш да бъдеш.

Хлип разтърси гърдите й.

— Изобщо не се притеснявам, че ще се наложи да живея с цялото това наследство, което носиш със себе си, обвито в американското знаме. Всъщност обичам те точно защото то те е направило това, което си — най-добрата жена, която някога съм познавал, и единствената жена, която някога ще обичам.

Той спря да говори и остана загледан в нея. Думите бяха отстъпили място на емоциите.

Тя докосна лицето му с възглавничките на пръстите си, оставяйки влажни следи по красивите му високи скули, в същото време попивайки докрай истинността на всяка негова дума. Да. Точно за това си беше мечтала цял живот, но не беше вярвала, че най-накрая мечтата й се е сбъднала.

Когато си възвърна дар слово, не можа да се сети за нищо друго, освен да изрече:

— Можеш ли отново да ми кажеш същите думи?

Той се разсмя дрезгаво, привлече я в прегръдките си и я люби точно както си беше представял, че го прави.

Епилог

Нийли никога не беше изглеждала така красива в очите на Мат, както в деня, когато беше застанала пред Капитолия86 на Съединените щати и слънцето проблясваше в косите й. Вятърът беше подхванал единия край на шала й в цветовете на американското знаме, наметнат върху вълненото й палто, и сега той се ветрееше зад нея, давайки още една възможност на фотографите да заснемат кадър, пълен с многозначителна символика.

Цялото семейство се беше събрало около нея. Бътън държеше за ръка по една малка сестричка от двете си страни. Вече беше на девет, но продължаваше да проявява същата силна воля, каквато беше демонстрирала още като бебе и позволяваше да я наричат Бътън само в домашна обстановка. За останалия свят беше избрала да се нарича Трейси и това беше нейният начин да се справи с такова сериозно име като Биатрис. Дългата й руса коса се развяваше от бриза, когато тя извръщаше глава, за да наглежда четиригодишната Холи, която проявяваше склонност към непредвидими реакции при струпване на много и непознати хора. От другата й страна беше шестгодишната Шарлот. И макар тя сега да се държеше както подобава, Мат знаеше много добре, че това няма да трае дълго. И двете момичета бяха с черни коси като неговата и със сини очи като на майка си.

Луси — голямата сестра, която и трите момичета идолизираха, беше застанала точно зад тях, край нея бяха Бъртис, Чарли, повечето от сестрите му и старият козел, дядо й, който я беше хванал за ръка. Най-голямата му дъщеря, вече станала на двайсет и две години и току-що сдобила се с диплома по социални науки, гореше от желание да промени света. Макар и да се мръщеше, когато й заговореше за политика, беше твърдо убеден, че няма да мине много време и тя ще се впусне по стъпките на майка си. Толкова беше горд с всички тях, че дори не можеше да намери думи да го изрази.

Нийли извърна глава към него, погледите им се срещнаха и той имаше чувството, че чува мислите й. Очаква ни ново приключение, любов моя. Готов ли си за него?

Очакваше го с най-голямо нетърпение. Бяха преминали през толкова много приключения заедно. Помисли си за изминалите осем години на радост и смях, но и на дълги часове тежка работа, на разгорещени дискусии и на още по-разгорещено любене. Толкова много щастие…

Не че и те не бяха имали тежки моменти. Най-тежкият момент беше, когато изгубиха любимата си детегледачка Тамара заради скоротечна пневмония, но дори и тогава се беше открил мъничък повод за радост. Сърцето му се изпълни с гордост, когато спря поглед на единствения им син, осемгодишния Андре.

Създаването на повечето семейства се основаваше на срещата между яйцеклетките на майката и спермата на бащата, но неговото семейство беше създадено не съвсем по обикновения начин и в него се беше смесила аристократична синя, обикновена селска червена и черна негърска кръв. Ако семействата се класифицираха по породи, тяхното щеше да попадне в графа американска смесена.